Не, това НЕ СА първите думи от кампания на UNICEFF. Това е цената на парите. Малко от нас осъзнават, че и парите си имат цена. А не беше ли обратното? Нали с парите мерим цената на останалите неща – на лаптопа, на колата, на къщата ?

Преди време, като повечето от вас, едновременно учех и работех. Българските ВУЗ-ове имат скромни изисквания към студентите си, което ми позволи да работя на пълен ден, докато чаках (да, “чаках” – няма грешка) дипломирането си. Получавах 500 лв чисто (+ пари от нашите) и като студент имах право на какви ли не намаления, + общежитие за 35лв на месец. Въпреки това при мен се получаваше така, че

ОСТАВА ПРЕКАЛЕНО МНОГО МЕСЕЦ НА КРАЯ НА ПАРИТЕ

Предполагам, тази ситуация е много добре позната на повечето от вас. На всичко отгоре не си харесвах работата, но скоро си измислих много удобно успокоение. Надницата ми на ден идваше към 25 лв, значи 2 дена работа = маратонки. 5 дена работа = Nokia 1120. Да, не си харесвах работата, но стисках зъби. Не исках да напусна, защото – ами как иначе ще си купя Nokia / лаптоп / маратонки /…./ книги и други.

ОБАЧЕ ТОВА Е САМО ПОЛОВИНАТА ИСТИНА

Е, поне вече знаех буквално за какво работя. Изчислявах колко време трябва да работя за всяко от нещата, които искам. Или по-добре – които ми “трябват”, така си казвах. Убеждавах себе си, че наистина не мога без тези неща, защото само така можех да приспя съвестта си. Всъщност повечето от нещата, които купувах, изобщо не ми бяха нужни. Но пък всички останали ги имаха и не исках да оставам по-назад…

Така мислех преди 5 години, така мислех и съвсем доскоро. Уж кандидатствах с математика а не осъзнавах, че чета уравнението отзад-напред. Досега мислех, че времето е пари, а всъщност е обратното – парите са време. Досега мислех колко пари мога да “откупя”, като в замяна дам моето време. Сега мисля колко време мога да си откупя с парите, които изкарвам.

ЗАЩО 1 ЛВ = 15 МИНУТИ ЖИВОТ?

Ако работим 160 часа месечно за 640 лв чисто, изкарваме по 4лв за 60 минути или по 1лв на всеки 15 минути. Тоест, продаваме 15 минути от живота си, за да получим в замяна 1лв, с който да можем да си купим нещо, което искаме. Което ни “трябва”. Без което “не можем”. А ако заплатата ми е 320 лв ? Тогава 1 лв = 30 минути от живота ми. Един лев взима 30 минути от живота ми.

Разбира се, това не може да бъде избегнато напълно. За да получим нещо, трябва да дадем нещо в замяна. Не може просто да си седим и парите да се трупат. (Е, може, но за това трябват един куп условия.) Но така или иначе, за да живеем, ни трябват пари. За да печелим пари, трябва да жертваме част от живота си. И докога ще се въртим в този омагьосан кръг?

ПАРИТЕ СА СВОБОДА

Ако разполагаме с пари, няма да се налага да работим. Ако на месец харчим 500 лв за средно комфортен живот и имаме спестени 1500 лв, то можем да си позволим да не работим в рамките на 3 месеца. Тоест, да си купим 3 месеца време. 3 месеца живот. 3 месеца свобода да правим каквото искаме с времето си.

Разбира се, ако изкарваме 640 лв на месец и харчим 500 лв от тях, можем да спестим едва около 150 лв. За да спестим 1500 лв и да си откупим 3 месеца живот, ще трябва да работим почти година.

НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СТАНЕ ПО-БЪРЗО

Както казваше инструктора ми по кормуване (на въпроса ми А може ли тука наляво) – “Може, на тоя свят всичко е възможно. Най-много да платиш 50лв за забранен ляв завой”.

Всичко си има цена. Ако искаме по-бързо да стигнем до свободата, има два стари, основни начина:
– Да изкарваме повече
– Да харчим по-малко
Например, ако вместо 500лв на месец стиснем зъби и харчим само 350 (което е много трудно!), ще можем да заделим 300 лв на месец, и ще достигнем целта си два път по-бързо.

Когато веднъж осъзнаем какво парите могат да ни вземат – или дадат – нещата зглеждат много различно.