(Продължава от част 1: 5 урока по бизнес от Стивън Кинг (1) )

Стивън Кинг е роден през 1947 в Портланд (60 000 души), Мейн. Майка му отглежда него и брат му сама, тъй като баща му ги е напуснал много рано. От 1971 до сега е женен за Табита Кинг, и имат три деца.

Първият му успех идва с “Кери” (Carrie) през 1974, когато той е на 27.

стивън кинг

Снимка: stephenking.com

 

Житейски уроци от Стивън Кинг

*Откъсите са от книгата му On Writing: Memoirs of a Craft . Има я и на български.

“…Малко преди завършването на гимназията започнах работа във [фабрика за текстил]. Не я исках – работата беше тежка и скучна – но парите ми трябваха. Майка ми работеше за скапана надница като камериер на душевно болни, но беше решена да ме прати в колеж.

През последните ми дни в [гимназията], графикът ми беше така: ставане в седем, тръгване за училище в 7:30, край на часовете в 14:00, отчитане на картата във фабриката в 14:58, осем часа опаковане на платове, отчитане на картата в 23:02, у дома към 23:45, овесени ядки, струполяване в леглото, и на другата сутрин всичко отначало. На няколко пъти ми се случиха двойни смени и спах в моя Ford Galaxie от шейсетте за около час преди училище, после проспивах петия и шестия час в кабинета на сестрата след обяд.”

Урок 1: Дори на големия талант му се налага да чака. Във филмите, ако си много талантлив и искаш нещо много силно, някой веднага ще те забележи. В живота, дори пътят на хора като Стивън Кинг минава през участъци с ниски надници и кофти работа.

“През седмицата на 4ти юли, фабриката разпусна. Старите работници получиха цяла седмица платен отпуск. На някои от останалите предложиха да работят и да разчистят мазето. Сигурно щях да се съглася – плащаха по 1.5 – но не останаха места.

Като се върнах, един от дежурните тогава ми каза, че съм изпуснал – било голяма дивотия. «Плъховете в мазето бяха колкото котки», каза той. «А някои, да пукна ако не бяха и колкото кучета». Йау! Един ден, последния семестър в колежа, се сетих за разказа на оня за плъховете – колкото котки, ако не и колкото кучета – и започнах да пиша история – “Гробищна смяна”. Списание Cavalier купи историята за $200. Преди това бях продал две истории за общо $65. Сега имах три пъти повече, с един удар. Бях богат.”

Урок 2: Всяко изпитание те учи на нещо, дава ти нещо в замяна. Макар и не веднага – тук отиват четири години – но видяното и наученото влизат в употреба. Всъщност, според моя личен опит най-много научаваме именно от нещата, които не харесваме. От най-трудното.

“През лятото на 1969 работех в университетската библиотека. Един ден през юни излязохме да хапнем на тревата зад университетската книжарница. Между един познати беше седнало стройно момиче с грубоват смях, червеникава коса и страхотни крака. Казваше се Табита Спрус. Оженихме се година и половина по-късно. Преди третата ни годишнина от сватбвата, вече имахме две деца.”

Урок 3: Животът не е само работа и планове. Стара закономерност е, че ако едно нещо не върви (например работата), друго се нарежда (например личния живот). Личният живот и семейството играят голяма роля за това как ще се развие животът ви като цяло. По-късно Стивън Кинг ще разкаже за това как именно Таби е човекът, който го е задържал да не се откаже и да продължи да пише.

“Майка ми знаеше, че исках да бъда писател, но ми казваше да взема диплома за учител (“за да имаш нещо сигурно”). Така и направих и 4 години по-късно излязох с дипломата… малко като куче, което излиза от езерото с умряла патка в зъбите си. Беше здраво умряла. Не можах да си намеря работа като учител и отидох да работя в перална, за надница не много по-висока от тази във фабриката за текстил отпреди 4 години.

От финансова гледна точка, две деца вероятно бяха с две повече, като за скоро завършили хлапета, работещи в пералня и втората смяна в Dunkin’ Donuts. Малките приливи идваха от [мъжки списания]. Пишех след работа. По едно време, когато сменихме квартирата с близка до работата, пишех по малко и в обедната почивка.

Понякога – особено лятото на 1970-74, когато гълтах следобедната солна таблетка – ми хрумваше, че повтарям живота на майка си. Когато бях уморен, или имаше повече сметки за плащане и никакви пари, това ми изглеждаше ужасно. Мислех си, Нашият живот не трябва да е такъв. После си мислех, Половината свят има същата идея.”

Урок 4: И това ако не е изпитание за търпението! Като старата игра на нервички с ръцете. Явно единствените глътки въздух за младото семейство и за Кинг в частност са «малките приливи» отвреме-навреме. Колкото и да търся позитивното тук, този период е едно буксуване на място.

“Най-ясният ми спомен от онези дни е как се прибираме след визита при майка ми за уикенда. Неделя следобед Наоми имаше ушна инфекция и изгаряше от треска.

Да се завлечем от колата до нашия блок през онзи следобед беше ниска точка. Носех Наоми и чантата й с бебешки неща, докато Таби носеше Джо, който беше повърнал върху нея. Тя влачеше сак с мръсни пелени зад себе си. И двамата знаехме, че за Наоми трябва от РОЗОВИЯ СИРОП, който беше течен амоксицилин. РОЗОВИЯТ СИРОП беше скъп, а ние бяхме без пари. Имам предвид без пукната пара.

Тогава видях, че имаме плик в пощата. Дръпнах го, като се молех да не се окаже още една сметка. Не беше. Мои приятели от [едно издателство] ми пращаха чек за един дълъг разказ, който не вярвах да се продаде някъде. Чекът беше за $500. Изведнъж вече можехме да си позволим не само преглед и шише от РОЗОВИЯ СИРОП, но и хубава неделна вечеря. И предполагам, че след като децата са заспали, с Таби сме станали доста игриви.”

Урок 5: Понякога точно когато нещата отиват на много, много зле, съдбата в последния момент те спасява. Само че това рядко става просто така – трябва ти самият да си създал предпоставките за това, да си си постлал. В този случай Кинг не получава фиш от тотото, а пари за реална работа, която е свършил.

Това са 5-те житейски урока от Стивън Кинг. Останете за следващата част – 5 урока по преодоляване на трудности от Стивън Кинг (3).