5 урока за успех от Стивън Кинг (3)

(Продължава от част 1: 5 урока по бизнес от Стивън Кинг (1) и част 2: 5 житейски урока от Стивън Кинг (2) )

Стивън Кинг е роден през 1947 в Портланд (60 000 души), Мейн. Майка му отглежда него и брат му сама, тъй като баща му ги е напуснал много рано. От 1971 до сега е женен за Табита Кинг, и имат три деца.

Първият му успех идва с “Кери” (Carrie) през 1974, когато той е на 27.

стивън кинг
Снимка: stephenking.com

 

Житейски уроци от Стивън Кинг

*Откъсите са от книгата му On Writing: Memoirs of a Craft . Има я и на български.

“Мисля, че имахме много щастие в онези дни, но и бяхме и много уплашени. Грижехме се за себе си и за децата колкото можехме. Таби носеше розовата си униформа в Dunkin’ Donuts и викаше ченгетата, когато пияниците, влезли за кафе ставаха нахални. Аз перях хотелски чаршафи и продължавах да пиша късометражни филми на ужаса.

Когато започнах “Кери” (“Carrie”), си бях намерил работа като учител по английски в близкия град Hampden (бел. пр. – есента на 1971г., когато той е на 24г). Плащаха ми $6400 на година, което ми изглеждаше немислима сума след надницата ми от $1.60/час в пералнята. Ако бях седнал да смятам, добавяйки извънкласните ангажименти по конференции и проверяването на домашни, може би щях да видя че сумата всъщност е съвсем “мислима”, а нашата ситуация е по-лоша от всякога.”

Коментар: в началото на кариерата си, бъдещият световноизвестен писател работи като учител малко градче. Парите са малко, а работата е психически натоварваща (вж. по-долу). Въпреки това в този период тя му дава нещо много важно – стабилност. Парите може да не са много, но му позволяват да се грижи за младото си семейство. Ако си спомняте от предната част, майка му го насърчава да вземе диплома по Английска филология, именно за да има на какво да се опре, ако писането не върви.

Питам се дали хората около него не са му предлагали да се хване на добре платена работа, “нещо в офис”. Може би и той самият е съзнавал, че би могъл да си намери по-добра работа. Но явно тази, макар и изтощителна, му е допадала, а и е имал възможност да пише. Впрочем ето как вървят нещата на този фронт тогава:

“И аз нямах много успех с моето писане. Ужаси, научна фантастика и криминалета в мъжките списания бяха заменени с все по-визуални разкази за секс. Това беше част от проблема, но не целия. По-голямата работа беше, че, за първи път в живота ми писането беше трудно.

Проблемът беше в учителската работа. Харесвах колегите си и обичах децата, но повечето пъти до петък следобед се чувствах сякаш цяла седмица са ми източвали мозъка с акумулаторни кабели.

Ако някога съм бил близо до отчаяние относно бъдещето ми като писател, това беше тогава.”

Коментар: е, всички сме го преживяли: моментът на отчаянието. Когато колкото и да вярваш в себе си, колкото и силно да го искаш, няма как да не започнеш да се съмняваш.

До това състояние обаче не се стига от един труден период. Стига се с натрупване. Безпаричието, тежката работа във фабриката за текстил и в пералнята, психическото натоварване от работата с хора в училището, епизодът с инфекцията на Наоми и това да нямат пари за РОЗОВИЯ СИРОП – всичко това се трупа и оптимизмът се изтощава.

На какво се опираме, когато ни е трудно? На вярата в себе си или на вярата на близките хора в нас. Очевидно тук Кинг е изчерпал своята вяра в себе си. Дали ще има някой да го подкрепи и кой би бил този човек? Ето какво пише той:

“Жена ми изигра критична роля през тези две години преподаване в Hampden (и пране на чаршафи във [фирмата за почистване] лятната ваканция). Ако беше намекнала, че времето, прекарано в писане на истории […] е било загубено време, мисля, че доста от ентусиазма ми щеше да се изпари. Таби никога не изрече и едно съмнение, обаче.

Нейната подкрепа беше константа, едно от малкото добри неща, които можех да приема за даденост. И когато се случи да видя първа книга, посветена на съпруга (или съпруг), усмихвам се и си мисля, Ето някой, който знае. Писането е самотна работа. Да имаш някой, който вярва в теб променя много нещата. Този някой не е нужно да държи речи. Просто да вярва обикновено е достатъчно.”

Коментар: и така, с помощта на Таби, Кинг не се отказва от писането (за щастие на всички нас). Използвам повода да илюстрирам как липсата на пари може да попречи на много неща и да обезсърчи тотално дори талант като Кинг. И въпреки всичко, човешката воля и хората в живота ни са по-голям фактор от парите.

“Вече бях започнал учителската си кариера, когато една вечер седнах да се пробвам [с “Кари”]. Написах три страници чернова, без увеличено междуредие, после ги смачках отвратен и ги изхвърлих. […] Не се виждах да изгубя две седмици, може би дори месец, да пиша новела, която не харесвах и която нямаше да може да се продаде. Затова я изхвърлих.

На другата вечер, когато се върнах от училището, Таби държеше страниците. Забелязали ги докато изхвърляла кошчето ми, изтръскала пепелта от цигарите от смачканите топки хартия, изгладила ги, и седнала да ги прочете.

Искала да го продължа, ми каза. Искала да знае останалата част от историята. Казах й, че нищо не разбирам от ученички. Тя каза, че щяла да ми помогне. Беше навела брадичка и се усмихваше по нейния ужасно сладък начин. “Имаш нещо тук”, каза. “Наистина мисля, че имаш”. ”

Коментар: Просто ще го повторя. “И въпреки всичко, човешката воля и хората в живота ни са по-голям фактор от парите.” Може би и малко късмет – ако Кинг си изхвърляше кошчето сам, сигурно нещата щяха да са доста по-различни.

“Черновата на “Кари” замина за [издателство] Doubleday, където се бях сприятелил с William Thompson. После в общи линии забравих за това и продължих с живота си, който по това време беше да преподавам, да гледам децата, да обичам жена си, да се напивам петък следобед и да пиша истории.

Свободният ми час този семестър беше петия, точно след обяд. Обикновено го прекарвах в учителската стая, проверявах работи и мечтаех да мога да се излегна на дивана и да дремна – в ранния следобед имах енергията на боа, която току-що е погълнала коза. Интеркомът се включи и Colleen Sites […] ме повика в офиса. Имало обаждане за мен. Жена ми.

Пътят от учителската стая в долното крило до главния офис изглеждаше дълъг дори когато всички бяха в час и коридорите като цяло празни. Бързах, без съвсем да бягам, сърцето ми биеше здраво. Таби е трябало да облече децата като за навън, за да използва телефона на съседите, и можех да се сетя само за две причини за това. Или [едно от децата] беше паднало и си е счупило крака, или бях продал “Кари”.

Жена ми, звучейки без дъх но ужасно щастлива, ми прочете телеграма. Bill Thompson (който по-късно щеше да открие един драскач от Мисисипи на име Джон Гришъм), я беше изпратил след като се опитал да се обади и открил, че семейство Кинг вече нямат телефон. ПОЗДРАВЛЕНИЯ, пишеше. “КАРИ” ОФИЦИАЛНО КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО DOUBLEDAY. $2500 АВАНС ДОБРЕ ЛИ Е? БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД НАС. С ОБИЧ, BILL.”

ПС: Вижте задължително Финал на поредицата за Стивън Кинг: Как завършва (или започва) всичко (4)

PS. Тече акция по регистрация за VIP карта. В един момент тя ще приключи, така че побързайте.

18 thoughts on “5 урока за успех от Стивън Кинг (3)”

  1. Много добро. Човекът си има талант явно е имал и късмет все пак. Прави ми впечатление обаче че въпреки таланта той е положил големи усилия за да се реализира.

  2. Ммм, имаш предвид намерените страници в кошчето ли? :)

    Честно казано, според мен дори да бяха заминали, той ИЛИ щеше пак да се върне на идеята (защото е добра), ИЛИ първата му книга просто щеше да е друга. Но в крайна сметка сигурно пак щеше да стане това, което е днес.

  3. Разбира се. Просто понякога ми става самотно като пиша и споделям такива неща и никой не реагира. Чудиш се дали на останалите им е интересно. Питаш се какво ли си мислят, дали им харесва…

    Блогърско изкривяване, какво да ти кажа :) Това ми е най-трудно на мен. Да, виждам посещенията, виждам новите регистрации, но без коментарите сякаш губя връзката с хората. Броячът показва само бездушна статистика и цифри. Така може да забравиш, че това всъщност са реални хора, имат реални животи, техни си мисли и разсъждения.

    Ох, ухапал ме е философския бръмбар ;) Не ми обръщай внимание :))

  4. Хубаво е човек да изпада във философски разсъждения. Пък и спор няма, че е много по-приятно, когато видиш нов коментар – някак си чувстваш се оценена :).

  5. Страхотно! :)))

    Откъде взимаш тази информация?
    Ще ми се ако има книга, да я прочета :))

  6. Благодаря! :)

    Както съм посочила и в самия текст, Откъсите са от книгата му On Writing: Memoirs of a Craft . Има я и на български, като заглавието е “За писането: мемоари на занаята”

    Само че там сигурно преводът ще е по-различен от моя :)

  7. Интересно е много.Нямах представа,че живота на Стивън Кинг е бил такава битка за успеха.Явно нищо не идва даром и трябва сериозно да се потрудиш,дори и да имаш талант.И преди всичко търпение.Прави ми впечатление и друго,че много често успелите хора имат стабилни семейства.

  8. @stef – да, и на мен ми беше много интересно това :) Хората често омаловажават големите постижения, като ги отдават изцяло на таланта. А всъщност има мноооого работа, трудни избори, психическо напрежение и пр.

    Аз най-много се впечатлих от това каква голяма роля е изиграла жена му Таби :) Той често говори за нея в книгата. (Тук това не се разбира, понеже съм пуснала само подбрани откъси.)

  9. Все пак той е имал шанс да успее и е знаел, че колкото и да не му върви, все някога ще го забележат и ще го подемат агенти, които ще му помогат. Но ако речеш в България да ставаш писател като него, има да си пишеш, и пишеш, и ако нямаш пари да се издаваш и саморекламираш, на никой издател няма да му дреме, че имаш голям талант. И има напразно, да си чакаш някой да те забележи цял живот.

  10. @Стивънкинг – първо, браво за фен-сайта ти :) Защо не го развиеш малко? Мисля, че можеш да събереш аудитория.

    По темата – да, той е имал “шанса” да успее. По-точно, вложил е достатъчно усилия в това – започнал е от 13 годишен и писал много, после пак е писал, после е писал още, и още, и още. И е чел много, и после е чел още, и още, и още. След това е започнал да разпраща разказите си до различни списания, по-късно и до издателства.

    Не бих казала, че някой го е “забелязал”. Той се е ПОКАЗАЛ на света чрез всички свои разкази и писма до агенти.

    Забравете това, че “в България нищо не може да стане”. България не определя твоята съдба. ТИ САМИЯТ я определяш.

    Но в едно си прав – ако само си пишеш и ЧАКАШ някой да те забележи – едва ли някога ще стане.

  11. Благодаря ти Рая! За съжаление имам доста проекти като този с фен сайта за развиване и все не мога да им смогна. Иначе това е вярно, което си написала, но понякога и това, че сме такава България, убива доста от ентусиазма за развитие, колкото и да го имаш в запас :)
    Все пак аз се радвам, когато отида в раздела за българска литература в книжарниците и виждам все повече млади писатели, с все по-интересни заглавия, които все пак са успели да се наредят там, дори и това да е по втория начин.

Leave a Comment