Много пъти съм писала по темата Как да стана богат – може ли всеки да стане богат?. Има два лагера по въпроса: “всичко зависи от вас” (по-големият) и “зависи от вас, но и от обстоятелствата” (по-малкият, в който съм и аз).

Успехът идва, когато подготовката срещне възможността. Тоест, вие трябва да направите каквото можете (подготовка), но трябва да получите и възможността да проявите тази си подготовка.

В kadebg има достатъчно материали както на тема Спестяване, така и Допълнителен доход и Инвестиране. Има и цяла Мини-книжка за личните финанси. Може би вече сте ги изчели всичките? И въпреки това не виждате някаква генерална промяна в живота си?

Понякога може да се окажете “заклещени” в ситуация, която не ви позволява да разгърнете пълния си потенциал. Например, навсякъде в интернет четете съвети “Как да си намерим хубава работа”, но в Айтос (примерно) този съвет е неприложим. Или четете съвети на тема Къде (в какво) да инвестирам 5000лв? , но за вас това е неприложимо, понеже нямате 5000лв. Или четете как някой си е създал Допълнителен доход от нулата с уроци по английски, но във вашия град вече има четири големи школи и всички ходят там. Или четете какви са ползите от спестяването, но в момента работите за 450лв заплата и няма от какво да спестявате.

Тогава какво можете да направите?

1) Генералните промени изискват генерални промени.

Като за начало – приемете, че генералните промени изискват генерални промени.

Ако вече правите всичко възможно да подобрите финансите (или живота си), но сте достигнали тавана при тези обстоятелства – трябва да промените тези обстоятелства.

Разбирането и приемането на тази максима може да изведе живота ви на съвсем друго ниво. Няма смисъл да буксувате на едно място и да се оплаквате, че буксувате на едно място. По-добре излезте и бутнете колата. Ако не може, подложете пясък. Ако и това не може, тръгнете пеша.

Основната трудност при генералните промени е да знаете кога трябва да ги направите. Тоест, трябва да успеете да прецените дали трябва да сте още малко упорити, или трябва да спрете каквото правите и да направите Генерална промяна.

Това е много трудно, защото постоянно ви заливат с противоречива информация. Навсякъде тръбят “Не се отказвай! Продължавай! Бъди упорит!”. Но упоритостта сама по себе си не е винаги хубаво нещо – хората понякога си мислят, че са упорити, когато в действителност са просто твърдоглави.

Сравнете двете картинки:

quit1

quit2

2) Понякога нещата не се решават с “повече работа”

Представете си, че имате едно буре с вода, и трябва да прехвърлите водата в друго буре – използвайки капкомер. Колкото и бързо да стискате гумичката, колкото и бързо да движите ръката си, няма да стигнете до никъде. Трябва ви черпак.

С други думи, често пъти проблемът не е в малкото работа, а в самия метод. И смяната на начина на работа е ключът към решението, а не повече работа.

Когато със съдружника ми стартирахме собствен бизнес, на ден провеждахме сигурно по 50 телефонни разговора, изпращахме 20 презентации, уговаряхме 2-3 срещи, и провеждахме горе-долу по една среща всеки ден (от уговорените по-рано). След като не получихме резултат, решихме да опитаме с повече усилия. Провеждахме по 80 разговора, изпращахме 35 презентации, уговаряхме 4-5 срещи и… нищо.

Проблемът, разбира се, никога не е бил в нашите усилия. Проблемът беше цялостен, и най-вече в това, че никой не ни познаваше. Нямаше да има значение и ако ще да бяхме правили по 200 разговора и 15 срещи на ден.

(Но тогава и нямаше кой знае какво друго да направим; всъщност целият ни подход беше изначално погрешен.)

3) Високите доходи са основен фактор за развитие

Високите доходи са основен фактор за развитие. Ниските доходи ви карат да се съобразявате с тях и ограничават възможностите ви.

Но и тук ви заливат с противоречива (абе, направо погрешна!) информация.

Напоследък стана модерно човек да следва мечтите си и да работи работа, която обича – обикновено някаква “творческа” работа, която е нископлатена. Идеята е, че ако работите със страст, това ще ви мотивира, ще си проличи в работата ви и неизбежно, рано или късно, ще ви донесе много пари.

Аз пък ви предлагам друга идея – работете за много пари от самото начало. (Как да си намерим хубава работа – моите изводи) Или поне, нека това е целта ви от самото начало.

Имайте предвид това: докато се лутате и търсите Идеалната работа за вас, неусетно сте станали на 30, без кариера, без кой знае какви финанси, и може би без никакви по-сериозни постижения. Конкуренцията е жестока. Не че не може да започнете отначало на 30 – но защо да го правите, като всички останали почват от 20?

Високите доходи са основен фактор за развитие. За всякакво развитие.

4) Инвестирайте в образование

За да имате високи доходи обаче, трябва първо да инвестирате в образование.

Това става все по-вярно напоследък. Особено когато завършите уважаван университет и имате конкретна специалност.

При избора на университет не правете компромиси. Не си избирайте втора класа университети, само защото ви е “по-близко” или “по-евтино” или “приемат лесно” – образованието е инвестиция за цял живот. Наистина ли искате да отделите 4 години и един куп пари и да си тръгнете с втора класа диплома?

При избора на специалност първо разучете кои професии (и длъжности) са добре платени. За момента оставете настрана въпроса какво ви харесва да работите и какво – не. Изберете си “конкретна” специалност – за инженер, архитект, счетоводител, адвокат, лекар, фармацевт. Общи специалности – туризъм, моделиерство, музика, философия, български, история, логистика, химия, математика – които обикновено нямат добро приложение, по-добре ги избягвайте.

5) Изберете (голям) град

Изборът на град е нещо изключително важно. Бих го поставила наравно с избора на образование или избора на съпруг/съпруга.

Като цяло, големите градове предлагат по-големи възможности. Не само за работа, но и за образование, допълнителни курсове, контакти, среда, бизнес, допълнителен доход. В това отношение безспорно София е на първо място, а Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора и другите големи градове са далече назад.

Ако искате да се преместите в друг град, най-добрият вариант е да го направите още като студенти (т.е. да отидете да учите там). Това ще ви даде четири години време, през които сами да си изградите контакти, да опознаете града, да се възползвате от студентските организации, и – много важно! – като студенти ще имате ниски разходи за наем, транспорт, и храна.

Следващият добър вариант е да се преместите веднага след като завършите и да започнете професионалния си път там. Особено ако нямате семейство и деца, имате всички шансове да се адаптирате добре. (Как да бъдем успешни? Преди да сте семейни е златното време!)

Ако вече имате семейство и деца (плюс жилище на изплащане), едно такова преместване става доста по-сложно – защото вече трябва да мислите не само за себе си, но също за партньора и децата си. В този случай най-лесно ще ви бъде, ако фирмата, в която работите, има клон в града, в който желаете да се преместите. Така поне ще сте отметнали една от големите въпросителни, а именно – работата.

Разбира се, винаги остава и варианта просто да решите и да го направите – особено ако имате спестявания, на които първоначално да разчитате.

Има обаче още нещо, на което трябва да обърнете внимание. Да, София и останалите седем големи градове предлагат повече възможности. Но само защото някъде има повече възможности, не означава автоматично, че тези възможности ще са достъпни за вас. Не и без подходящите контакти (професионални или приятелски). Ние с мъжа ми имаме семейни приятели, които се преместиха в по-големи градове, но след време се върнаха. Други останаха, но реално не са по-добре там, отколкото можеха да бъдат по родните си места.

Като цяло преместването в по-голям град е инвестиция, която се отплаща – ако я направите правилно и навреме. Но в някои случаи, ако имате много приятели и добро положение на семейството в по-малките градове, може да е по-добре да останете там.

6) Планирайте добре децата

Най-подходящото време да експериментирате с живота си (откъм работа и град) е докато сте сами. Появата на партньор едновременно улеснява и усложнява ситуацията – улеснява я, ако имате сходни цели и възможности; и я усложнява, ако нямате сходни цели или възможности.

Но, ако с партньора си можете да преговаряте и да правите компромиси, то с децата нещата са съвсем различни.

Най-трудният период с децата е, докато са малки (до две-, три-годишна възраст). Тогава те имат нужда от най-много грижи и внимание, а вие – от най-много помощ. Ето защо много двойки гледат да са близо до семейството в този момент. Ако двамата родители са сами с детето и наблизо няма рода да помага с детето, това създава много усложнения на родителите. Почти винаги се налага единият (майката) да не работи поне една година, а обикновено и повече.

Когато се върнах на работа и оставих 8-месечната Николета на свекърва ми, колегите ме посрещнаха със следната сентенция: “Зад всеки успял мъж стои една успяла жена, а зад всяка успяла жена стоят… две баби!” :)

Ако наблизо няма баби или ако те нямат възможност да гледат бебето, тогава родителите ги чака голямо предизвикателство.

Така че определено времето, когато бебето е малко, не е най-подходящия период за Генерални промени в живота ви. Не че е невъзможно, но ако можете, изберете друг момент. Все пак малкото ангелче си е Генерална промяна, само по себе си!

7) Бъдете практични

Интернет е пълен с лъскави съвети и идеи за повече пари. На теория възможностите са безкрайни: търговия с акции; плащайте първо на себе си; купете жилище и го давайте под наем; превърнете хобито си в допълнителен доход; научете се да преговаряте за по-висока заплата; стартирайте следващия Фейсбук.

Макар че всяка една от тези идеи е възможна по принцип, това не означава, че ще работи във вашия случай. Мисля, че тук принципът е същият, както при големите градове: само защото на теория възможностите са много, не означава, че вие ще можете да се възползвате от тях.

Затова е важно да пречупвате всяка идея през призмата на вашата индивидуална ситуация. Понякога може да има две, три или повече идеи, които да реализирате. Понякога може просто да няма. Не насилвайте нещата. Изчакайте подходящ момент.

Големият бич на нашето време е комуникацията. Има информационно претоварване. Днес е по-лесно от всякога да “надникнете” в живота на другия (дори да е напълно непознат) чрез Фейсбук или чрез неговия личен блог. Това подтиква към състезателност.

Тази състезателност от една страна е мотивираща и предизвикателна. Но от друга страна е малко подвеждаща. Хората не са склонни да споделят провалите и страховете си, а естествено споделят успехите си. Ако сте бомбардирани с информация за страхотния живот на другите (колеги, братовчеди, приятели, приятели на приятели), и в същото време не виждате другата страна на нещата (преумора, стрес, самота, финансови проблеми) – тогава вие се сравнявате едновременно с най-доброто у всички. Естествено, това се оказва невъзможно за постигане.

Бъдете практични и останете практични.

Генералните промени изискват генерални промени.

А това отнема време.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!