Наскоро прочетох една книга от Стивън Кинг, много различна от останалите му книги – “Очите на дракона”. Има магии, палачи, дракони и прочее, но не това е интересното. Интересното е главния герой – Принцът.

Принцът е такъв не просто по титла, но по характер. Помислете какъв трябва да е според ВАС един велик принц, пред когото ВИЕ бихте коленичили с готовност – това е той. Истинският принц е властен, силен, справедлив, великодушен, добронамерен, отговорен, умен, съобразителен, смел […]. Поданиците не просто му се кланят, но го правят с готовност. Искате ли да сте като него?

КАКВО ПРАВИ ЕДИН ПРИНЦ – ПРИНЦ?

Кинг рисуваше не просто някакъв принц, който да изпълни определена роля в романа му. Неговият герой беше нещо много повече – той беше Идеалът за принц, той беше всичко, което един Принц символизира. Това, което ме провокира да се замисля над това какво прави един принц – принц, беше желанието ми да бъда като него.

Аз знаех какъв трябва да бъде един Принц, можех да разпозная кога един човек е Принц, но не знаех какво го прави такъв.

Това е като да знаете каква трябва да бъде една хубава кола – бърза и сигурна, и да можете веднага да познаете кога една кола наистина има тези качества, – но да нямате представа как да я направите такава. Можете да опитате да имитирате характеристиките на бързата кола върху своята, например да я боядисате в същия цвят, да сложите същата тапицерия, дори да й дадете същия силует. И все пак тя няма да е истински хубава кола. Да, тя ще има някои от характеристиките на хубавата кола (цвят и тапицереция), но няма същинските й качества (бързина и сигурност), защото вие не знаете как да ги постигнете. Това беше и моят проблем.

Първо мислех, че същността на един Принц е да е властен, справедлив, умен и прочее – поданиците му със сигурност очакваха това от него. Тогава осъзнах, че и аз разсъждавах за същността на принца именно по този грешен начин – от гледната точка на поданик. Да, Принцът наистина беше властен и умен, но това бяха просто характеристики, просто следствия.

Ако исках да стана като него, трябваше да разбера същността му. Не просто да знам какъв е, а какво го прави такъв. Исках да открия кое в него му позволява да превъзхожда останалите и ги кара да го виждат като властен, смел и справедлив. За целта, първо трябваше да спра да мисля като поданик и да започна да мисля като принц.

ДА МИСЛИШ КАТО ПРИНЦ

Преди да продължим, искам да направя едно уточнение.

Истинските Принцове се раждат такива и за тях да бъдеш Принц идва естествено. Аз не попадам в тази категория и затова може да изпусна нещо или да не тълкувам всичко правилно. При всички случаи ще се постарая да обясня нещата възможно най-добре. Също така, тук представям нещата според моите виждания за това какво представлява един истински Принц. Може вашите представи да са по-компромисни или обратното, с по-големи изисквания.

(1) Принцът дава най-доброто от себе си

Независимо дали става въпрос за стрелба с лък, география или миене на чинии, Принцът го прави старателно. В неговата природа е заложено да се стреми към съвършенство, да бъде най-добрия. Капризи като “това е скучно”, “не мога” или “това никога няма да ми потрябва” не са му присъщи (поне в моите представи). Той полага усилия да развие възможностите си колкото се може повече.

Принцът знае, че не е възможно да бъде първи във всичко, но винаги се стара да бъде възможно най-добрия спрямо собствения си капацитет. Например, при стрелба с лък Принцът улучва средно 4 от 10 пъти, като абсолютният максимум на способностите му е 6/10. Той знае, че никога няма да достигне най-добрия стрелец, който има резултат 10/10, но и няма да се задоволи със собственото си 4/10. Ще даде най-доброто от себе си, за да достигне собствения си максимум от 6/10, дори да ненавижда този спорт.

Може би и вие постъпвате така понякога. Но истинския Принц постъпва така винаги – за него е въпрос на чест да скъси дистанцията между себе си и най-добрия.

(2) Принцът не се страхува да е втори

Въпреки че винаги дава най-доброто от себе си и се стреми да е първи, Принцът не се страхува, ако това се окаже невъзможно. Той много добре знае собствения си лимит от 6/10 и знае, че никога няма да достигне най-добрия стрелец с 10/10. За него това е без значение поради две причини.

Първо, докато има по-добър от него, Принцът има от кого да се учи и към кого да се обърне за помощ. И второ, Принцът знае, че независимо колко е добър стрелецът, той никога няма да бъде принц като него. Най-добрият стрелец си остава най-добрия сред стрелците и не може да бъде заплаха за един принц, както и най-бързият заек не може да измести лъва от трона му.

(3) Принцът служи за пример

Неслучайно Принцът винаги дава най-доброто от себе си. Това е така, защото за да изискваш най-доброто от останалите, трябва първо да го изискаш от себе си. За да бъде справедлив, Принцът трябва да може да оцени правилно това, което изисква от поданиците си и дали то е трудно или лесно.

Принцът не се отпуска с аргумента “Аз съм принц и всичко ми е позволено”. Ако беше така, той нямаше да бъде истински Принц, а принц само по титла. Да бъде взискателен първо към себе си не само му дава преценка и основание да е взискателен към останалите, но е и в хармония с неговия вроден стремеж към съвършенство.

Продължава в част 2 на статията.