Наскоро прочетох една книга от Стивън Кинг. Интересното е главния герой – Принцът. Принцът е такъв не просто по титла, но по характер. Помислете какъв трябва да е според ВАС един велик принц, пред когото ВИЕ бихте коленичили с готовност – това е той. (част 1)

(4) Принцът не разчита на титла

Когато принцът иска нещо, той го прави защото смята, че така е редно, а не защото му се полага. Например, той очаква другите да му се покланят, защото го е заслужил, а не заради потеклото му. Принцът се обкичва със злато, защото врагът е разбит благодарение на него – а не просто защото има право на това.

Принцът никога не прави нищо, криейки се зад титлата си. Той никога не се аргументира с думите “защото аз съм принц”. За да изиска нещо, Принцът е вътрешно убеден, че го е заслужил или че така е по-добре за общото благо. Той иска хората да се подчиняват на него, а не на короната му, и няма нужда от символи, за да демонстрира властта си.

(5) Принцът мисли за общото благо

По рождение Принцът има качества, които повечето хора нямат. Гласно или не, те усещат, че Принцът стои над тях не просто в йерархията – те усещат, че той е нещо повече от тях.

Те биха могли да гледат на него като на заплаха – природен закон е по-силният да “изяжда” по-слабия. Но Принцът винаги мисли за общото благо и именно това ги кара да го подкрепят, а не да му пречат. Принцът също така знае, че колкото и да е велик и силен, сам той не би могъл да направи много и има нужда от подкрепата на другите.

(6) Принцът не се страхува, че ще бъде засенчен

Псевдо-принцовете, които са такива само по титла, са неуверени и обикновено се страхуват от всичко, което истинския Принц приема спокойно. Псевдо-принцовете се страхуват да бъдат втори, страхуват се да сбъркат, страхуват се да бъдат засенчени.

Истинският Принц е достатъчно уверен в себе си. От една страна увереността му е вродена. От друга страна обаче увереността му е придобита благодарения на неговия стремеж към съвършенство и взискателност към себе си. Благодарение на тях и поданиците му, и той самият са се уверили, че той е по-добър от тях. Той е разполагал с много случаи, в които е имал възможност да докаже себе си и го е направил.

Постепенно тази подхранвана с годините увереност става толкова силна, че никакъв външен фактор не може да я разклати. Независимо дали е загубил спор или е бил победен в състезание, Принцът не се чувства засенчен. Той знае, че за да бъде изместен от мястото си, е нужно много повече, и затова приема пораженията без да му мигне окото.

(7) Принцът има силно чувство за справедливост

Принцът има силен инстинкт за това кое е правилно и кое – не, докато повечето хора просто имат инстинкт кое е правилно за тях. Когато на обикновен човек му се наложи да взима общо решение, той е неуверен, защото е свикнал да се бори за себе си и да пречупва всичко през собствените си нужди.

От своя страна, Принцът е свикнал да мисли именно за общото благо. Това, в комбинация със силното му чувство за справедливост, му позволява да реши кое е най-доброто за мнозинството, като по този начин печели и одобрението му.

(8) Принцът няма мания за величие

… защото именно манията за величие пречи на обикновените хора да бъдат Принцове.

(9) Принцът няма за цел да е принц

Целта на Принца е просто да направи това, което смята за правилно. Принцът няма за цел да налага волята си над останалите, нито да получи уважението им, нито да демонстрира превъзходството си. Всички тези неща са следствие от това, че Принцът просто следва своята природа. Основните му качества са стремежа към съвършенство и грижата за другите, а всичко останало следва от това. За разлика от обикновения човек, той вижда ролята си първо като отговорност и после като привилегия.

КАК ДА СТАНА ПРИНЦ

Все още нямам добър отговор на този въпрос.

Началото трябва да поставите, като започнете да работите върху себе си. Ако не сте сигурни дали сте на прав път, задайте си въпроса какво би направил Принца. Ако отговорът е нещо, с което не можете да се справите, запитайте се какво би направил Принца с нещо, в което не е уверен. Предпочитам да ви оставя да помислите сами над тези въпроси, тъй като всеки вижда Принца по различен начин, а аз мога да отговоря само спрямо моите представи.

Разбира се, понякога може да ви човъркат неприятни въпроси като например можете ли наистина да станете Принц или по пътя ще откриете, че просто нямате нужните качества. За мен това е без значение, тъй като дори да не стигнете до целта, по пътя ще развиете нови качества като човек. Дори да нямам потенциал за 10/10, предпочитам да се преборя за 6/10, вместо да стоя на 4/10.

Стрелецът може никога да не стане Принц, но поне може да стане най-добрият сред стрелците.