Вижте суровата реалност в моите лични истории при създаване на собствен бизнес и допълнителен доход.

Следят си фермата денонощно, регистрират си по няколко акаунта, измислят какви ли не сложни стратегии – само и само за да минат на следващото ниво. И успяват.

Искам да ви кажа нещо: управлението на личните финанси не е по-трудно от FarmVille. Хората, които в реалния свят са ужасни с парите, щяха да превъртят MoneyVille за нула време. Ако имаше такава игра де.

Първо мислех, че стимулът за това са точките в играта, които всеки вижда и които показват кой е по-добър. Или заради случайни съобщения от други запалянковци тип “Каква яка ферма си направил човече БРАВО!!!” Да не забравяме неистовото желание да направиш “само още 50 точки”, с които минаваш на следващото ниво и получаваш нови опции.

Мислих, мислих, и накрая стигнах до друг извод. Разликата не идва от тези неща, защото тях ги има и при личните финанси. В живота вместо точки получаваш пари, и вместо виртуална ферма можеш да имаш истинска мансарда. И пак получаваш възхитени погледи, ако това те блазни. Значи не е това разликата.

Едното нещо е, че при игрите има ясни цели. Минаваш 1000точки и отиваш на второ ниво. Минаваш 2500точки и отиваш на трето. Напредването създава чувство за нещо заслужено и постигнато. При това праговете се достигат за дни или часове, докато в реалния живот трябват години или месеци.

Другото е, че нещата не се случват на теб лично. Случват се виртуално на някакво човече, което не е нищо повече от код тип 010010110101001101.

Преди време играех на Sims – игра, която прилича на игра в къща за кукли. Имате хора, които обличате, къпете, храните и пр.; живеят в къща, която трябва да се обзавежда и поддържа; и ходят на работа, за да плащат всичко това. Могат да правят кариера, като заплатата им расте според нивото им в работата.

Източник: gamershell.com

 

Всеки симс (виртуален персонаж) може да започне работа. Но за да напредват в кариерата, симсовете трябва да седнат да четат, или да тренират нещо, за да придобият умения. Трябва да имат контакти. Трябва да ходят в добро настроение на работа. Да, съвсем сериозно!

И точно както в реалния живот, здравата работа не им харесва. Ядосват се, викат, падат на пода от недоспиване. Живеят в тесни къщички без тапети и спят на неудобни легла, защото всичко струва симолеони (техните виртуални пари).

.

Източник: gamershell.com

 

За да играя играта с кеф и да изпробвам всичките й възможности, исках моите симсове да имат повече неща. За целта обаче трябваше първо да натрупам пари.

Затова обикновено в началото на играта им купувах най-малките парцели за къщи и най-евтините мебели. Скъсвах ги от четене и упражнения, за да напреднат по-бързо в играта. Карах ги да си чистят сами, за да не дават пари на чистачка. И за градината, за да не дават пари на градинар.

И докато моите симсове преуспяваха – благодарение на моите ходове – в реалния живот бях много зле с парите. Изводът: Значи знам какво трябва да се прави, но не го правя.

Ясно знаех, че в играта симсовете не бива да си поръчват пица за 40симолеона, като могат да си сготвят за 10. Че не бива да купуват нов телевизор, защото няма да успеят да си платят сметките. Че не бива парите им да остават на нула, защото ако стане пожар или ги глобят за нещо, няма да имат с какво да платят.

Правилата в играта и в живота са ясни. Знаем какво е правилно. Само че да лишиш симса от пица е едно, а да лишиш себе си от пица – усещането е много по-болезнено. Освен това в играта виждаш натрупването на парите бързо, защото един симсоден се минава за 15минути.

Въпросът е: наистина ли е толкова трудно да се сетим какво трябва да правим, за да сме добре с парите? Не. Не! Повечето хора, дори тези с големи финансови проблеми, много добре знаят. Но не искат да го направят. Измислят си оправдания, точно както правех аз навремето.

И точно като мен, ще стигнат до никъде по този начин.