Днешната история е от наш читател, пожелал да остане анонимен. Вашите истории изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ.
Завод Кремиковци

Заводът Кремиковци. Снимка: 24 часа

1995-1996 с един колега правехме дървени изделия. В тези години (Българя, кризата 96-97: моите спомени) беше нормално едни хора да питат други хора как се прави бизнес. И мен са ме питали много пъти има ли далавера в моята работа.

Моята работа тогава беше – с колегата си бяхме наели едно помещение в ЗСК (заводо-строителен комбинат) в Кремиковци. Ние си правехме дървените неща, а в завода правеха железните.

Това, че работехме на територията на Кремиковци, ни даде възможност да наблюдаваме една интересна история, която малко прилича на тази за Богатия татко… ама по български.

Един амбициозен младеж решава да помоли много близък свой роднина – “богатия чичо” – да го научи как се прави бизнес. И “богатият чичо” казва да, добре, няма проблеми, аз ще ти казвам какво да правиш, а ти ще ме слушаш. Аз тука съм се захванал с един бизнес – ще отглеждам кокошки носачки и ти ще бъдеш главният шеф. Като начало я отиди и си регистрирай една фирма. (Мога ли сам да регистрирам фирма?) Така, добре. Ела сега да сключим един договор, който ще мине през твоята фирма, да направим метална конструкция – хале за птици.

Така двамата бизнесмени се озоваха в завода с едни чертежи. (Тогава ние видяхме само  как една хубава кола спира в двора на завода и от нея слизат някакви бизнесмени, а цялата история разбрахме след време.)

Те се качват при директора Асенов.

След калкулацията се оказва, че поръчката ще струва 400 000 долара (макар че реалната стойност според мен беше в пъти по-висока). Понеже сумата е голяма, подписват един перфектен договор, че ще се плаща на 4 транша по 100 000. Богатият чичко дава назаем първите 100 000 на младежа, който от своя страна ги превежда на ЗСК-Кремиковци. Кремиковци купиха материалите и работата закипя.

Момчето като истински бизнесмен* идваше от време на време да “контролира процеса”. Всъщност през повечето време пиеха уиски и пушеха пури в кабинета на директора. И така в шеги и закачки дойде време за втория транш…

*Искам собстен бизнес! – историята на Рая

Но оппааа, пари няма.

Богат чичо

Богат чичо... ("Богат татко" по български). Снимка: Google

Богатият чичко, доколкото можеха да го намерят по мобилния, беше пълен с ентусиазъм и обещаваше всичко. Малко забавяне имало, но той ей сега щял да оправи нещата. Този имал да му дава, онзи не знам какво.

Обаче после дойде време и за третия транш, и за четвъртия. Младежът видимо посърна и сякаш се пропи. Шегите и закачките престанаха – шега ли е да дължиш толкова пари! А работата в Кремиковци си вървеше, защото материала беше разкроен, производствените мощности заети и положението е – ни напред, ни назад.

Накрая Кремиковци продадоха всичко за вторични суровини. Последното, което видях с очите си, бяха камионите на фирмата за скрап. И то какви камиони – бедна ви е фантазията. Имаше детайли по 15 метра дълги и тегло от 5-6 тона.

А богатият чичко отишъл във фирмата за скрап и си купил конструкцията на цената на старо желязо, а после я монтирал на предварително подготвената площадка. И – кой откъде е. Ако си нямаш работа иди доказвай, че всичко е било инсценировка.

Всъщност Асенов си получи парите и дори даде някакви премии на работниците си, по-голямата част от които те изхарчиха в едно заведение на Ботевградско шосе. Бяха си направили банкет. Имало и танцьорка върху масата. От това, че заведението е собственост на фирма Маргел може да се направят още някои изводи, но май започнах да ставам прекалено конкретен.

От счетоводна гледна точка, тази сделка е пълен провал. Малкият дължи пари. ЗСК-то и то е на загуба, защото официално освен първия транш други пари не бяха преведени (каквото е доплащано, е доплащано под масата). Богатият чичко също се води на загуба, защото е дал едни пари на заем, които няма как да се върнат.

Цялата работа се завъртя от добавянето на това допълнително звено – фирмата на младежа. Иначе щеше да е крайно подозрително, ако чичото си купи от фирмата за скрап нещо, което преди време самият той е поръчал…

Благодарности на нашият анонимен читател за интересната история! Вашите истории изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ.
PS: Докато редактирах тази история, ей това ми се въртеше в главата.