Jewish money lender, by Auguste Charpentier,1842 Днес продължаваме с темата за евреите и парите, базирана на същата тънка, но изключително сбита и конкретна книга (The Money Code от H.W. Charles), която ви представих в Част 1.

Първата глава от книгата беше озаглавена МЪДРОСТ; втората глава от книгата разглежда ТРАДИЦИИТЕ.

Традиционно, евреите поставят висока стойност на образованието и професионалния статус. Еврейските семейства насърчават стремежа към натрупване на богатство, високоплатените кариери, и инвестирането. (Вижте още Какво е инвестиция и какво не е ) Това, родителите да възпитават децата си да ценят богатството и успеха, се е превърнало в културна норма за еврейските семейства. [..] Историкът Stephan Thernstrom твърди, че постиженията на евреите са “продукт на културни ценности, които те са носили и предавали от поколение на поколение в продължение на много дълъг период от време.”

Много важен и ключов момент, който решително отличава евреите от останалите нации е следният. Освен, че още като деца са насърчавани към натрупване на богатство, НЕ Е все едно по какъв начин че се придобие то. Голямо внимание се обръща и на професионалния (социалния) статус, тоест надали можем да очакваме да видим евреин, забогатял от незаконни дейности или от “обикновени” професии като тираджия например, макар че те са добре платени.

Докато много етнически и религиозни групи са фокусирани главно върху живота в отвъдното и омаловажават този свят, евреите виждат богатството като благословия и дар от бога.
[..]
Религиозните евреи вярват, че всички неща идват от бога, тъй като бог е притежателят на всичко. В Танаха [Танах – еврейската библия] се казва, “Господ прави някои бедни, а други богати; той смъква едни долу, а други повдига нагоре. Благословението на бог носи богатство, и той не добавя грижи към него.”

Че евреите разглеждат богатството и добруването на този свят като благословия, разбрахме още в предната част. Интересното тук е уточнението “и той не добавя грижи към него”. Това е в разрез с разбирането на повечето не-евреи, че придобиването или имането на богатство непременно е свързано с някакви грижи, проблеми, и едва ли не над богатството витае някакво проклятие. (И отделно, към това можем да прибавим вярването на повечето не-евреи, че парите не могат да “съжителстват” с нематериални благословии като здраве, любов, уважение от околните.)

Вярването, че те са “богоизбраният народ” е гравирано в подсъзнанието на религиозните евреи още от раждането им. Това мощно вярване ги мотивира към успех. Авторът Henry David Thoreau казва, “Това, което човек мисли за себе си, е което определя съдбата му”; духовният учител Буда казва “Умът е всичко. Ти ставаш това, което мислиш.”

Вижте повече за Позитивното мислене и парите и още Как мислят богатите и успешни бизнесмени (а вие не).

Според Joseph Lifshitz, “Еврейската традиция настоява, че човекът може, и трябва, да има силно влияние върху материалния свят.” Богатството, придобито по честен път, е добродетел, тъй като позволява на човека да помогне на бедните.

Много хора, особено християните, имат погрешна умствена нагласа, която ги кара да избягват натрупването на богатство. Много от християните, които виждат бедността като добродетелна, базират това си вярване върху идеята, че Исус е нямал много притежания. [..] Това, което те не разбират, е че проблемът не са парите. Проблемът е привързването към притежанията и зависимостта от парите в противовес на привързаността към бог.
[..]
Вярването, че Библията учи на бедност е особено разпространено при християнските деноминации и хората търсят текстове в подкрепа на това вярване, като вадят нещата от контекста. Негативните възприятия относно парите са често срещани: “Богатите са безчестни”, “материалното и духовното не се съчетават”, “парите са коренът на всяко зло”. Всеки, който има подобна нагласа към парите, няма да стане богат.

Мисля, че това не се нуждае от по-нататъшен коментар. :)

Парите не са коренът на всяко зло. Парите са неутрална субстанция, която може да бъде използвана за добро или лошо, в зависимост от това кой и как ги използва. В крайна сметка, именно парите хранят, обличат и дават подслон на хората.

Проблемите започват, когато парите са обичани повече от всичко друго. Това може да накара един човек в бедност да върши неправедни неща в стремежа си да се сдобие с пари.

Истината е, че бедността е истинския проблем. [..] Бедността кара хората да правят неща, които иначе не биха правили, само за да оцелеят. Бедността подтиква някои към проституция, търговия с наркотици, насилие и убийство.

Подкрепям с две ръце! И ще си позволя да цитирам един “нетрадиционен” за сферата на личните финанси образ, а именно – дръжте се да не паднете – Азис. В предаването Поверително от NL той каза: “Мразя бедно… ммм… ами не точно бедните, защото на всеки може да му се случи в някакъв етап от живота си да е беден. Не мразя бедните, мразя самата бедност като бедност. Мразя бедността, мизерията, беднотията посредствеността. Обичам лукса, скъпите неща. Всички тези неща, които всеки човек обича, но не си признава. Работя, за да живея в някакъв стандарт, който ми харесва.”

Един често цитиран и погрешно разбиран текст от библията на Цар Джеймс е: “Не може да служиш едновременно на бог и на парите.” Хората служат на парите, когато работят много за тях през целия си живот, и стават роби на парите. Купуват си къща с ипотека и луксозна кола на изплащане, и после трябва да работят цял живот, за да задържат тези си притежания.

Разковничето е в това да се работи много усилено за кратък период от време, да се създаде изобилно богатство, и след това да накарате парите да работят усилено за вас чрез мъдри инвестиции, които ще ви носят пасивен доход доживот. [..] След това ще имате свободата да се отдадете на духовното, на образованието, на благотворителността, на семейството си, на развитието си, на създаването, на идеите.

В широк смисъл, крайната цел на всяко човешко същество е да допринася за обществото, а това изисква да си далеч от нуждата да работиш, за да си плащаш сметките.

Следват още няколко препратки към заявената в предишната част идея за Мъдростта, развитието и самоусъвършенстването.

Където няма пари, няма [учене и знание]. Ако стомасите на хората не са пълни и задоволени, те не могат да учат, да се развиват духовно и да творят добри дела. Евреите ценят високо изобилието на пари, защото то им позволява да се грижат за семействата си и да помагат на нуждаещите се.

Евреите виждат бедността като “безцелно страдание”.

Евреите имат силно позитивна нагласа към богатството, докато отношението им към бедността, както е видно, не е дори неутрално – то е силно негативно, пренебрежително. (Да не се бърка обаче с отношението им към бедните, тъй като благотворителността, тоест помагането на тези в нужда, е добродетел.)

Един важен фактор, който помага на евреите да успяват, е че те не се оставят на другите да ги обезсърчат. Евреите са били мразени и гонени в историята, и все пак продължават да са успешни, защото не позволяват на мненията на другите да ги засегнат.

Политикът Robert G. Allan казва, “Не оставяй мнението на средностатистическия човек да те накара да залитнеш. Мечтай, и той си мисли, че си луд. Успей, и той си мисли, че си късметлия. Придобий богатство, и той си мисли, че си алчен. Не му обръщай внимание. Той просто не разбира.”

Продължението вижте в Част 3!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!