България, кризата 1996-1997: моите спомени

България, 1991. Снимка: БТА, viceland.com

Вашите истории (за кризата или не) изпращайте на kadebg.com/story. А за да не изпуснете публикацията им, направете си email абонамент.

1996-1997. Не помня кога точно беше, но помня как един следобед висях сума ти време в магазина (тогава му викахме “супера”, супера на болницата) – голям, празен, с лампи и витрини от комунизма. Била съм на 11-12 години.

Имаше опашка за хляб, но опашката не се движеше. Зашото имаше купони – всички имаха купони – ама нямаше хляб. Не бяха го докарали.

И чакахме.

Явно всички сме чакали за хляб, защото ако беше за нещо друго, опашката щеше поне малко да се движи.

То пък какво ли друго имаше в магазина, а и кой ли би си дал парите… Пари, които тогава просто се топяха в ръката като сняг. Уж ти е пълна шепата, а като стигнеш то касата – всичко се стопило.

***
По едно време докараха няколко касетки хляб – само толкова, не цял камион – и аз, заедно с още 4-5 човека, минахме.

Останалите останаха да чакат. Трябва да са били 20-30 човека, не помня вече, но опашката минаваше покрай две големи празни хладилни витрини и малко покрай стената.

Друг път сме ходили с нашите да се редим, всеки с по един купон, защото по едно време даваха само по 1 хляб на човек. Тоя път обаче нямаше как – чакаше се много, а и не се знаеше кога ще докарат хляб. Дали изобщо.

***
Вратата – метална, очукана, без автоматично рамо и скърцаща по мозайката на пода – се затвори след мен.

Тръгнах си покрай витрината на магазина и пак погледнах хората вътре. Подпираха се уморено, чат-пат разменяха по някоя дума да минава времето. Бях малка, но ми стана жал за тях. Беше ми жал за българите. За нас.

От онзи ден щяха да минат близо 10 години, преди да видя Америка и живота там; щяха да минат години, преди изобщо да видя чужда страна; но дори тогава ми се стори, че нещо в тази картинка не е както трябва. Че това не е редно.

***

По пътя до нас срещнах някаква жена, която също носеше хляб. Но явно го беше взела от някой друг магазин, понеже идваше от обратната посока.

И с целия си детски акъл реших да я питам нещо:
“Извинявайте, откъде взехте този хляб?”
Тя: “Амчи от магазина.”
Аз: “Ама то карат ли вече?”
Тя: “Дааа, да, един камион от Л. (местно село) е дошъл”
Аз: “А на супера дали ще закара?”
Тя: “Ааа, че как няма, то вече има хляб”

Жената си замина, а аз от посред пътя се върнах до супера на болницата и казах на хората, че един камион от Л. е дошъл и че вече има хляб. Чу се нещо като дружно “Еееееееее!” и после всички се оживиха и почнаха да си говорят, та не запомних друго освен онова “Ееееее!”.
***

Това ми е най-ясния и най-подробния спомен от кризата 1996-1997.

Друг един спомен имам как баща ми си говори с някакъв човек на едно опърпано павилионче с две-три мръсни пластмасови маси, пак на Болницата. И аз от скука разглеждам какво има на витрината и гледам някакви цигари, пише “цигари -50%”. Викам, “Тате, тате, виж, цигари минус 50%”. А той вика “Не бе, сигурно е цигари, тире, 50%. Пак са ги вдигнали”. Обаче питахме и се оказа, че наистина било минус. Защо е било така и какво е станало после, не помня. Може пък това да е било към края на инфлацията вече.
***

Имам и много дребни спомени от онази криза. Как една вафла влияеше на семейния бюджет и как бяха пуснали един Макрокомикс на Дисни неоцветен, т.е. имаше картинки но само очертания (това с комикса може и ’94-95 да е било). Рекламираха го като ”цяла книжка за оцветяване”, :) но сигурно не са имали пари да го отпечатат цветен.

Помня също как баничарницата до училище запази цената на баничките, но като тегло ги намали наполовина.

Помня и как нашите ми даваха малко повече пари за хляб отколкото вчера, понеже като стигнеш то магазина се оказваше, че пак са му вдигнали цената.

Като HR пък съм виждала стари трудови книжки, дето в тоя период заплатата е променяна всеки месец, някои – всяка седмица.

***

И помня как накрая, като направиха деноминацията през 1999, не можех да си сметна парите – 1000лв ставаха вече 1 лев и ако една вафла струваше преди 200лв, сега струваше 20 стотинки. Еми трудно си беше :)

*Впрочем по време на кризата в обращение бяха банкнотите от 1991. Не знам дали заради кризата, но според мен това са най-грозните български банкноти някога.
***

Доскоро кризата от 1996-1997 беше просто “кризаТА”. Защото в скорошната българска история (след 1989) нямаше друга като нея.

Сегашната криза от 2009 още не е взела такива размери – и да се надяваме, че няма и да вземе.

***

А ето какво пише Теодора в свой коментар на kadebg, който стана и причината за днешния материал:
“Всъщност в България една от “големите депресии” беше през 90-те години на миналия век /1996-97 най вече/. Аз понякога се майтапя с майка си и нейната крайна пестеливост, но много често се усещам, че започвам да действам като нея.

А и все пак имам спомени от времето, когато баща ми, който е старши научен сътрудник, караше допълнително такси, за да се изхранваме. Колкото и смешно и трагично да звучи дори купуването на тоалетна хартия влияеше на семейния бюджет.”

Няколко семейни приятелки, по-големи от мен, разказваха как по време на въпросната зърнена криза редовно са месили хляб (майка ми също, имам я на снимка :) или са правели мекици и баници, за да има какво да се яде.

И една прясна история от М.:“По време на кризаТА през`97 учех във Велико Търново. Беше зима и сняг беше блокирал достъпа на хората от общежитията до града. Нямаше GSM-и(естествено), нямаше никакъв транспорт. До магазините в центъра можеше да се стигне през Турската махала по тясна и стръмна пътечка. Когато инфлацията стана неконтролируема, събрахме всички налични пари, съставихме списък с най-необходимото и излъчихме “куриер”. Човекът се добра до града, видя цените
в момента, чрез уличен телефон позвъни до стаята на портиера, кадето го чаках аз. Човекът вдигна слушалката и обяви:”Има хряб, сирене, мая и шампоан “Коприва”. Брашно никъде няма.Но не
стигали парите. Можел да вземе от приятел. Пита – да купува ли?” Не знаех какво да отговоря. Бяхме си дали всичките пари и тези, допълнителните, просто нямаше откъде да набавим, а трябваше да ги върнем бързо, преди да ги “изяде” инфлацията…

В крайна сметка, “куриерът” купи поръчаното, по-точно – наличното… Паричките върнахме, но като продукти. За вечеря понякога имаше само филия хляб и бульон от 35 ст. пакетчето. В пилешкия имаше и нещо като магданоз, затова го предпочитахме…

И още нещо, което няма да забравя. Една вечер се почука на вратата ми.(Действието се развива в
общежитията.) Отварям – непознат. -Имаш ли хляб? Дадох му. Благодари и си тръгна. Повече не го срещнах. След два-три дни се прибирам от лекции. Пред вратата ми имаше бурканче домашна лютеница…

Бяха трудни, но по-човечни времена.”

***

Можете да споделите вашите спомени от кризата 1996-1997 за идните поколения в коментарите.

Вашите истории (за кризата или не) може да изпращате на kadebg.com/story

22 thoughts on “България, кризата 1996-1997: моите спомени”

  1. В интерес на истината хлебният дефицит се усещаше най-вече от хората, които гледаха животни – заради нереално ниската му цена хората го изкупуваха в огромни количества и си хранеха било пилците, било чифтокопитните с него.

    Така по по-малките населени места още през 80-те имаше ограничение за купуването на макс. 5-10 хляба на ден и човек -).

    Аз не бях в България по време на кризата от 96-97, но консумацията ми на хляб е толкова ниска, че едва ли щях да забележа липсата/дефицита му.

    Когато през 99-а въведоха деноминираните левове и аз имах трудности да смятам, еле пък докато паралелно вървяха стари и нови банкноти и съответно цените биваха изписвани ту в стари, ту в нови левове -).

  2. Е може, но аз съм ’85 набор и тези неща няма как да ги помня.

    А иначе за 1996-1997 не знам дали си щял да забележиш липсата му, ама като няма пари и като ти изчезне финансово най-достъпната стока… лоша работа :)

  3. ха:) аз имам следния спомен – даваха по 2 хляба на човек, не повече… и опашките за хляб, ооо да, голям проблем
    как се промени живота!

  4. Бе може някой път да са давали и по два :)

  5. Наскоро имаше репортаж по БТВ, кмета на Стара Загора, онзи кривия, недоучилия, дето ще го бутат цял живот до прездентското кресло, беше ходил на рожден ден на един столетник – забележете, арменец. Човечеца си каза как се живее до 100 и подчерта, че не яде хляб! А ние говедата се блъскаме за него като идиоти….
    А гледах онзи ден, пазарувах в Билла в Казанлък и с майка ми се смеехме на на две госпожи, които се караха за една чепка или там както се казва банани….. беше последната в магазина…. боже колко много прост народ има в нашата мила държата…. а аз драги читатели и приятели спирам да пиша… джобс-а ме зове, все пак съм безработен, туко виж стигна и аз това “дередже”…. да се бия за насъщния…

  6. “Ние говедата” ядем каквото има. Ако хората можеха да си позволят нормална храна, надали щяха тъй да налитат на хляба. Ситуацията и днес не се е променила много… сума ти хора нагъват банички и милинки за обяд, че и за вечеря. Не защото това им е любимата храна или защото мислят, че е супер здравословно… Толкова им е бюджета.

  7. …. или толкова им е акъла и образованието, Рая…

  8. От това, което помня, тези с действащ частен бизнес нямаха особени проблеми(освен за въпросния хляб, олио и каквото беше с купони). Проблема беше за огромното мнозинство, което продължаваше да си кюта на държавна службичка и да си клати краката. Просто тогава свърши безплатния обяд и случилото се беше предвидимо.

  9. Това с бюджета е спорно – аз точно заради силно ограничения бюджет по онова време се научих да готвя, защото в крайна сметка излизаше най-евтиния вариант, дори в сравнение с баничките и милинките.
    Иначе – спомням си доста добре точно ’96 – ’97, тогава завършвах гимназията и кандидатствах в София. Още си спомням тракането на бурканите в сака всеки път като се прибирах от Стара Загора и как 90 % от пътуващите във влака бяха в същото положение :) Като погледнеш прозорците на общежитията отвън – гирлянди от буркани :))
    Помня също висенето по опашки,
    Но пък сега като се замисля – заради тази криза едно около 5 години вкъщи сме яли изключително здравословна храна – от село, каквото си произведем, научих се да готвя, научих се да си разпределям правилно парите и да спестявам и да не разчитам на заеми. Понякога човек не знае на какво е способен, докато не му се наложи да се справя с някаква кофти ситуация.

  10. Ммм… спорни въпроси са тези за бюджета и прочее. А хората без село или без възможност да си произвеждат сами?

    За бизнеса 1996-1997… мисля, че тогава основно бяха сенчести бизнеси и едни по-други истории :)

  11. Здрасти, Рая! Отново майсторски написан материал. Улавя атмосферата на онова време. Странно, че Тони и Свилен още не са коментирали.

  12. Аз пък защо не помня толкова драматично тази “криза” когато “нямаше нищо” по рафтовете, въпреки, че съм по-голям. Винаги имаше хамбургери в будката в даскалото и никога не съм оставал гладен. Помня, че всичките ми съученици ходиха и скачаха по митингите като маймуни.

    Сериозно, мисля, че има някаква тенденция да се преекспонират минали събития. Всички минахме през този период, едни си изплатиха панелките с една вноска, други заубиха всичките си спестявания (за съжаление моето семейство беше от вторите).
    Но…животът си продължава, умрял съм за панелка в някое гето. Пък и кой е имал чааак толкова спестявания ония години.

    П.С. пише се обрАщение
    П.С.2: не беше много яко как превключихме на сварката от 100 за 200, на 0.10 за 0.20 :)
    П.С. 3: купоните и опашките бяха ’91 година – снимката си го казва, моля за малко правдоподобност

  13. Ха добре дошъл и на Красимир :)

    За обрАщението си прав, поправям го.

    Купони и опашки сигурно е имало и 1991, но 96-97 със сигурност имаше също. Колкото до снимката, да, тя е от 91, но е само за илюстрация.

    Не мисля, че съм преекспонирала нещо – това е моята история. Може някой да е минал по-леко, но определено повечето ни познати (тези с месенето) са били като нас.

  14. Не знам дали кризата от 96-97 се преекспонира или не. Аз също си спомням опашките и купоните за олио, хляб, брашно. Дали е било тежко? Беше. Спомням си, че пенсията на баба ми беше около 10,000 лева (около 5 долара), а инфлацията беше 300%.

    Наистина, имаше и добри страни. Остатъка по кредита за апартамента беше около 15,000 лева и с две заплати го погасихме. Други купиха по няколко имота и ги погасиха за 2-3 месеца.

    Тогава си мислех, че никога няма да се “оправим” и винаги цените ще растат с дни и няма да знаеш с твоята заплата дали може да си купиш 100 или 50 хляба.

  15. Поздрави за страхотната статия Рая. Известно време не съм писал, но ми харесват особено много публикациите от Декември и Януари за пътуването до Америка, защото са практични и някак по-лесно разбираеми. Ето и една притча по повод на мислите за тогавашната и сегашна (уж) криза:

    “Хоген, китайски дзен-майстор, живеел в малък храм в едно село. Веднъж четирима странстващи монаси го помолили да им разреши да запалят огън в двора на храма, за да се сгреят.
    Когато огънят бил разпален, той ги чул да водят спор за обективността и субективността. Присъединил се към тях и казал:
    – Вижте този голям камък. Как мислите, той вътре или извън нашето съзнание се намира?
    – От гледна точка на будизма всяка вещ е въплъщение на съзнанието. Така че, според мен, камъкът се намира вътре в съзнанието – отговорил един от монасите.
    – Главата ти трябва да е доста тежка, – засмял се Хоген – щом слагаш такива големи камъни в съзнанието си.”
    http://prit4ite.blogspot.com/2009/09/blog-post_08.html

    Май е по-добре да не си слагаме толкова тежки камъни в главата като мислите за тази криза, а да ги държим на земята или в ръка, за да можем да ги огледаме или анализираме.

    Всичко най-хубаво
    Fenix

  16. До Krasimir:
    Не помниш защото си бил ученик и Вашите са ти давали пари за хамбургери и са се грижели за теб. За тези, които се опитваха сами да се грижат за себе си, семействата си и децата си и не бяха от “богопомазаните”, които направиха ужасно много пари покрай тези събития беше страшно по това време.

    ПП: Всъщност се пише “обрЪщение” и идва от “обрЪщам”, не “обрАщам”

  17. @Алекс – конкретно за парите е обрАщение, вкл. на сайта на БНБ е изписано така.

  18. Nie vinagi se ochertavame kato leko zavistliv narod, no v konkretnia sluchai chovechnostta e pohvalna.

Leave a Comment