Бизнес уроци от Америка

UPDATE: Цялата история може да прочетете в книгата “Едно лято в Америка: бизнес уроци и мемоари” !

Продължава от част 3

Събудих се към 10 сутринта и излязох да разгледам града – Oldsen (Casper County, Iowa). Беше точно като по филмите: малки сладки къщички със зелени дворчета, гаражи с driveway и американското знаме навсякъде. Нещо такова и по-скоро такова.

А ето мястото, на което работех – беше LaMonette Maison Inn (Ламонет):

Черните петна са цензура от мен

Мястото е нещо като луксозна къща за гости. През 2005 цените за преспиване + закуска бяха от $80 до $220 долара в зависимост от стаята. Вечеря за един човек беше $40 долара и се водеше 6 блюда (6-course).

Моята шефка – и едноличен собственик – беше по образование и професия начална учителка, самотен родител с едно дете. В един етап от живота си започнала да се интересува от кулинария, изкарала някакви курсове и започнала да работи на това място (не помня като каква). По онова време то било просто малък семеен ресторант на някакви хора.

После започнала да работи като готвач и в един момент купила ресторанта. След това купила и къщата към него, която превърнала в днешната къща за гости; а по-късно купила и втора малка къща буквално на 5 метра от основната. Така ЛаМонет вече имала основна част и крило. Последно имаше 6 стаи за гости плюс един Penthouse – таванско апартаментче. Тогава мислех, че пентхаусът трябва да е най-скъпата и луксозна част, но при нас това беше най-лошата стая и седеше потулена – рядко се предлагаше на гости.

Това е набързо историята на Ламонет и нейната собственичка, на която много се възхищавам. А ето и уроците в хронологичен ред.

БИЗНЕС УРОК #1: ПРАВИЛА

След като ме разведе из Ламонет, шефката ми даде няколко напечатани листа в мека папка. Каза ми да ги прочета и ако имам въпроси, да питам.

Отидох си в стаята и почнах да чета. След обичайните любезности от рода на “добре дошли в екипа на Ламонет” веднага се минаваше по същество. Някои от правилата за работа в Ламонет помня наизуст и до ден-днешен:

“If you’re early, you’re on time.

If you’re on time, you’re late.

If you’re late, you’re late all day, and May and the rest of staff isn’t happy.”

(Ако подраниш, значи си навреме. Ако си точно навреме, все едно си закъснял. Ако закъснееш, си оставаш закъснял през целия ден, и Мей и останалия персонал не са доволни.)

Друго едно правило гласеше “No backtalk.” (без да се отговаряш). Явно е имало проблемни елементи от персонала в миналото.

И още едно много хубаво правило: “Keep the den lights and front lights on at all times, so that the inn appears to be open (as opposed to closed)”, т.е.: оставяй включени светлините в дневната и предните светлини по всяко време, за да се вижда, че къщата е отворена (а не  е затворила).

Имаше и правила за това как се подреждат закачалките в гардеробите, как се сгъват кърпите и прочее. В един момент разбира се на човек всичко това почва да му се струва прекалено. Може би затова в края на наръчника пишеше:

“Each one of these rules is here for a reason. Please follow them diligently even if you think some rule doesn’t make sense to you. Suggestions are welcome but DO NOT attempt to improve and apply improved rules without running them by May first. If you must know the reasons behind some rule, schedule a meeting with May when she’s not busy.”

(Всяко от тези правила е тук поради определена причина. Моля, спазвай ги стриктно дори ако мислиш, че според теб някое правило няма смисъл. Предложения са добре дошли, но НЕ СЕ опитвай да подобряваш и прилагаш подобрени правила преди първо да се консултираш с Мей. Ако толкова държиш да знаеш причината за някое правило, уговори си среща с Мей когато не е заета.)

Наръчникът с правилата беше доста изчерпателен и добре написан. Но което е по-важно, самия дух в който беше написан даваше да се разбере не само какво се очаква от теб като работа, а и какво поведение трябва да имаш.

Мей много ценеше времето си. Никога не се размотаваше. Никога не се обясняваше излишно. Въпреки, че се държеше изключително любезно и гостоприемно даваше да се разбере, че с приоритет са служебните ни отношения, а не личните.

Примерно случвало се е да пием нещо на верандата по време на почивка и после се залавяме за работа, и като види нещо дето не съм го направила както трябва – ела че ми трябваш, хич не ми го спестяваше :) Което според мен си е напълно в реда на нещата и е правилно. Все пак не ми плащаше $7 долара на час, за да си говорим сладки приказки на верандата. Плащаше ми да мия чинии, да оправям стаите, да бърша пода и всяко нещо, от което има нужда.

Някои от правилата на Мей бяха писани – като наръчника. Други бяха неписани. Но всички бяха много ясно осезаеми и поставени категорично от самото начало. Когато си почиваме, си почиваме; но когато работим, работим и точка. Изобщо не позволяваше да я разиграват и да й се качват на главата – включително останалия персонал и гостите. Жената си гледаше бизнеса преди всичко.

С времето и работата започнах постепенно да виждам, че наистина за всяко правило си има причина. Например едно от правилата за подреждане на стаите гласеше: “Each room gets five clothes hangers – three regular and two skirt hangers. Always push them to the side so they look neat, and always put the regular hangers in front of the skirt ones.” (Всяка стая има пет закачалки – три нормални и две за поли. Винаги ги избутвай настрани, за да изглежда спретнато, и винаги слагай обикновените закачалки преди тези за полите.)

Тоест, така беше грешно, а така беше правилно:

Причината? Така изглеждаше най-добре и беше най-приятно за гостите, а закачалките за поли се слагаха последни, защото обикновено се ползваха последни.

Освен за работата на персонала, Мей имаше и правила (естествено!) и за своята работа.

Веднъж например посрещахме едни гости и те останаха озадачени, когато видяха, че стаята им е под партера – те мислели, че е на партера. Ако аз бях направила резервацията, щях да си кажа – еми добре, може да съм забравила наистина на им кажа. Мей обаче любезно, но твърдо държеше позицията, че им е казала. Като останахме насаме, ми каза: “I’m sure I’ve told them it’s not on ground level. I’m very careful about that. I always tell them that suite is on the lower level, it’s my rule of thumb. People just don’t pay attention sometimes.”

(“Сигурна съм, че съм им казала че не е на партера. Много внимавам за това. Винаги им казвам че тази стая е на долното ниво, това ми е основно правило. Хората просто не внимават понякога”.)

Ставаше въпрос за тази стая:

Черните петна са цензура от мен

Както виждате, прозорците са малки и са на нивото на земята. Не че това прави стаята по-лоша, но когато гостите не го очакват, става неприятно. Освен това те трябва да ползват стълби, което за носенето на багаж и особено за по-възрастните гости може да е проблем. Оттам и правилото на Мей винаги да им казва.

Друго правило за бизнеса на Мей беше отвреме-навреме тя самата да “отсяда” в някоя от стаите за гости. Веднъж след това ми каза: “Raya, did you know the remote in #2 is acting funny? And the lamp in the corner needs a new light bulb. See, that’s why you have to use the rooms sometimes, so that you can get the full guest experience.” (“Рая, знаеш ли че дистанционното в стая #2 прави номера? И на лампата в ъгъла й трябва нова крушка. Виждаш ли, ето затова трябва да се ползват стаите понякога, за да може човек да види пълното усещане на госта“)

Разбира се, има един много важен момент: твърдите правила са окей, когато имате много опит. Ако тепърва започвате, вероятно ще е доста глупаво да си измислите някакви правила и да се инатите като магаре на мост за тях.

следва продължение – част 2 (част 5 от общата серия)

UPDATE: Цялата история може да прочетете в книгата “Едно лято в Америка: бизнес уроци и мемоари” !

38 thoughts on “Бизнес уроци от Америка”

  1. Рая, винаги ми е било мечта да отида в щатите. Веднъж опитах да замина като студент по work&travel програмата, но нещата не се получиха. Програмата беше още в самото начало и заминаването беше доста сложно. Затова сега чета с интерес всичко, което пишеш за там и ще чакам продължението.

  2. Радвам се, Тони :) Но не съжалявай – всяко зло за добро, а може пък някой ден да отидеш – стига само да искаш :)

  3. Браво – ако напишеш книжка “Моята бригада в Щатите” ще я купя. Още по-добре да дойдеш да ме интерюираш – имам много матриял, ама нямам твоя талант.

  4. Винаги съм се бунтувала срещу правилата, докато не ми се наложи да се сработвам с “трудни характери” по дейности, които изискват добра организация. Сега вече ми изглежда, че не е толкова лоша идея да има ред – това ти помага да защитиш труда и усилията си и да накараш някои да си размърда….малките сиви клетки.

  5. @Свилен – хващам микрофона и идвам :)

    @Теодора – о, аз съм голям фен на правилата. Стига да са правилни де :) Но в случая правилата бяха изковани от много опит и много проби-грешки, тоест бяха точно на място. Също според мен много хитро беше да ти ги дадат в писмен вид, а не да седне шефката с теб и да ти ги разказва очи в очи.

  6. И аз съм фен на правилата (одитор съм все пак), но само когато са актуални и полезни.

    Те са особено подходящи, когато започваш нова работа, за да не се луташ сам да откриваш топлата вода. Големите международни компании с традиции са царе в това. На първия ми ден в една такава фирма получих нещо като ръководство на новия служител. Беше доста подробно от типа “Ако ти трябва справка отиди там, ако има проблеми с компютъра обади се на …”. Имаше дори описани заведенията наоколо, където можеш да отидеш на обяд.

    Сега нещо подобно се опитвам да направя при нас за новите служители.

  7. Да, аз пък на една работа като напусках направих нещо подобно. И понеже трябваше да стане бързо, нямах време да пиша подробно кое-защо, просто ги дадох на колежката със заръката “тъй е, вервай ми” :)

    Супер много време се спестява така за всички страни, като имаш правила и наръчник за новобранци. Но тогава и аз като Теодора малко се издразних на това колко са “дребнави” правилата. Ама сега от позицията на времето – съвсем различно е :)

  8. Аз съм правил такова. Малко подигравателно се приема,ама нейсе….после като оплескат нещо и питам…а страница 5? :)

    Хахах Рая това за микрофона ме разсмя ….ако бях с просташко чувство за хумор щях да напиша някоя простотия

  9. А мен веднъж като курсистка по графичен дизайн ме накараха подробно стъпка по стъпка да опиша как съм направила проекта си. Аз го направих и след това ми се подиграха, че било много детайлно. Бутнаха баба си по стълбите и я питат що тича…

  10. @Свилен – е карай, то ние се сетихме вече :))

    @Теодора – ами у нас като обясниш нещо по лесен и разбираем начин, може да ти се подиграват. Една колежка веднъж смънка на една лекция по финанси – “Е добре бе братче, разбрахме, ние да не сме малоумни”. Тоест може понякога да се приеме като “обида” към интелигентността на човека.

    Аз лично пък смятам че не е толкова елементарно да обясниш нещо като хората така, че всеки да те разбере. Да няма място някой да се измъкне с “ама аз друго разбрах”. И всичко върви по-лесно така.

    Примерно аз като оставих наръчника за подбор на една колежка, едно правило беше да не вика студенти от ХТМУ (химическия). Конкретно при онези обстоятелства нямаше никакъв смисъл дори да се опитваме с тях – но можех ли да се аргументирам защо? Доста трудно и сложно. (И сигурно почти незаконно :) Но за това ще ви разказвам друг път.

    В заключение: правилата са страхотно нещо, когато си сигурен, че са верни :)

  11. Точно това си мислех и аз, ма викам айде няма да го пиша да не се засегне някой :) Ти си по-смел от мен.

  12. Е, кво те си го знаят някъде дълбоко вътре в себе си, само че никой няма да го изрече публично. Това е онова от ония неща като например – защо искаш тая работа – много ясно заради парите – ама никой няма да го каже директно.

  13. Привет на всички…
    Правилата са много важен и почти винаги задължителен момент във всеки един аспект от живота, но както става дума и тук те да са стъпили на някаква база а не само на нечия изкривена логика…
    Винаги съм за правила само те да са аргументирани…

    @Рая както винаги си написала поредното добро четиво. Много добре пишеш. Там ти е силата. Винаги е удоволствие човек да чете писаното от теб дори и в случаите, когато пишеш не дотам верни неща… ;-)

    Но не мога за пореден път да не те упрекна в поредното не регламентирано ползване на фотографии!!!
    Докато преди когато прилагаш някоя снимка към своя статия и пишеш източника без да се интересуваш от правата и разрешенията на конкретната фотография, то в този случай тези два сайта от които си сложила снимки много ясно са определили правата и лицензите за ползване:

    http://www.shutterstock.com/website_terms.mhtml

    http://www.123rf.com/terms.php

    Имай в предвид, че могат да ти причинят много главоболия и финансови проблеми, още повече, че 123rf дори имат представител в България…

    Поздрави, Слави…

  14. @Слави – мерси :) А за снимките – поемам си риска.

  15. Рая, винаги ми е било много интересно да науча как изглеждат нещата в тези държави, но от вътре – като поживее и поработи човек там. Не е същото при ходене на екскурзии и на гости. Благодаря ти, че разказваш всичко това!

    Наистина много те бива в писането и отдавна споделих скромно си мнение, че трябва да използваш този си талант.

  16. Здравей, Любке :) Да, като живееш там постоянно нещата са по-други.

    Благодаря за добрите думи :) Ще видим накъде ще ме отвее вятъра и какво ще стане в бъдеще – ако е рекъл господ.

  17. @Рая просто нямам думи…!!!

    Съвсем явно крадеш и с гордо вдигнато чело заявяваш, че ще си поемаш риска…
    Това ли съветваш всички за да спестят 1-2 лева, да не зачитат руда на другите и да не плащат..?
    Я си представи сега някой от твоите клиенти, който си е закупил Ръководството ти да го пусне в мрежата свободно за да могат останалите да си спестят 15 лв.???

    Мамка му, става дума за цена от лев – два за снимка използвана по начина по който ти я ползваш и считаш, че е нормално да не платиш а да я откраднеш. Зад тая снимка стои труда на някой, който чака своите 40-50-60 стотинки за всяко продадено копие…

    Не ме разбирай погрешно, нямам нищо лично към теб и харесвам нещата които правиш само, че не и начина по който ги правиш…

    Поздрави,
    Слави…

  18. Оф Слави стига вече с тия снимки! Това ти е сигурно стотния коментар. За един закачалки става въпрос ебаси.

  19. @Рая

    НЕ СТАВА ДУМА ЗА ЕДНИ ЗАКАЧАЛКИ А ЗА ТОВА, ЧЕ СИ ОТКРАДНАЛА…

    Така ли ще учиш хората да си набавят допълнителен доход..?

    Можеш да включиш и конкретна статия за това как да откраднем кокошкарската и да спестим 1 лев:

    “Направете си сайт и слагайте на него крадени снимки. Ако всеки ден пишете по една статия и крадете по две снимки ще икономисате космическа сума и ще спите спокойно щото и днес сте ощетили и откраднали от този който ги е снимал. Само, че крадете снимки и само от другите – от мене купувайте щото аз имам нужда от приходи а другите нямат. Откраднете 10-15 снимки и ще можете да си купите моето ръководство със спестените пари…”

  20. @Рая Аз не искам да водя война с теб. Просто искам да осъзнаеш в каква абсурдна ситуация се вмъкваш и как с лека ръка пренебрегваш нещо толкова сериозно като правата и лицензиите…

    Как ще се чувстваш ако тебе те ощетява някой и то за своя облага…

    Поздрави, Слави…

  21. Напротив, става дума за едни ЗАКАЧАЛКИ. Но както и да е. Достатъчно забихме настрани, всяка дискусия по темата отдавна е убита, така че следващия път моля те просто се свържи с този, който според теб е ощетен от мен, и нека тя/той да си упражни правата както намери за добре.

  22. @Рая Нямам думи просто…
    С това мислене няма да стигнеш далече…

    Поздрави,
    Слави

  23. http://www.wpmods.com/where-find-images-blog-posts/

    Можеш и да използваш фликър, като отмяташ филтри за търсене на снимки за комерсиална употреба, няма нужда да ползваш платени снимки има много безплатни места, като можеш да ги ползваш без да скършваш хатъра на никой стига да им спазваш правилата.

    @Слави – не си ли я разбрал, че се пъне като магаре на мост за някои неща, имам същата такава у дома…

  24. @Свилен И аз си имам у дома една дето не разбира от 1-2-3 думи ама това е друго. Освен, че никой не трябва да прави така както Рая, то особено за нея това е недопустимо и ѝ прави лоша услуга. Не можеш да очакваш другите да купуват от теб а ти да се ослушваш и да искаш да минеш метър…

    Пак казвам въпроса е принципен и не пиша за да се заяждам както си мисли тя. Просто е редно да уважаваш труда на другите ако искаш някой да уважава твоя…

    Поздрави на всички,
    Слави…

  25. Безпредметно е. Снимките както казах съм ги махнала вече. Те и без това не са централни за материала. И изобщоооооооооооооооо… абе пълни глупости и мръсна игра.

  26. Тя просто в момента изобщо не регистрира добронамереността ти, ами вижда някой да и казва нещо различно от това дето си го е наумила, светва и отпреде една червена точка и едиственото дето и минава през главата е “прави напук, прави напук, прави напук – даже да знаеш, че не си права и , че това е в твоя вреда прави напук”. Ти сам знаеш, че аз и дадох решението в линка по-долу. Просто да ползва това, което съм и дал като насоки, няма нужда да се занимаваш с вишните на съседа Пенчо, ако на 5 метра има безплатна, обществена вишнева градина.

  27. Значи наистина за в бъдеще и Слави, и всеки дето мисли че ощетявам някого като пускам дадена снимка, наистина моля да се свържете с който там държи правата и да оставите тя/той да реши какво иска да прави. Не може всеки път едно и също да дъвчем.

  28. Все едно виждам приятелката ми, подпали моторчето и взе със самодеструктивните изказвания и със сръдните да почва… Рая ние нито аз нито Слави сме против теб, даже ти симпатизираме, не го ли разбираш?

  29. Драга ми Рая въобще не са глупости. Всичко което пиша тук е МНОГО ВАЖНО. Ти не осъзнаваш ли, че от тия снимки някой също очаква да получи своя доход, така както ти очакваш да получиш нещо вършейки твоята работа???

    Аз самия също продавам снимки през подобни сайтове и това е част от допълнителният ми доход и въобще няма да ми е добре ако някой си спести левчето от което аз ще получа 50 стотинки…

    Както казва Свилен нито съм срещу теб и ти симпатизирам но поредицата от глупости които изписваш по повод на кражбата са много обезпокояващи…

    Вместо да се инатиш, осмисли ситуацията и не си самонавреждай повече!!!
    Пиша ти за да разбереш за какво става дума и да те предпазя…

    ПС.: И не вярвам да искаш наистина да сезирам някого за това, което правиш. Имай предвид, че с теб няма да се занимава частно лице а компания която това и е бизнеса и ти ощетяваш. Само за няколко дни ще бъдеш сдъвкана от адвокати на фотобанката която си ощетила. Никой няма да толерира безплатно нерегламентирано използване на чужд труд…

    Поздрави,
    Слави…

  30. Значи, добронамерено или не, следващия път моля да не се спами темата. За трети път казвам – свържете се със собственика на правата или направете каквото там намерите за добре.

    Следващи коментари на тема снимките няма да оставям.

  31. Хм, за Слави и Свилен – убий тъпака с мълчание Рая!

  32. Статията е чудесна и поучителна. Благодаря на Рая за споделения пример. Подобни примери трябва да се показват, тъй като има хора, които се мотивират от малко ;)

Leave a Comment