Животът в чужбина – равносметка след 3 години

Един читател ми зададе следният въпрос: "Здрасти Рая! Ще има ли следваща част, актуална към средата на 2018 год, където да представиш впечатленията си в ретроспекция? Какво се е променило в светогледа ви през изминалите години, самите вие възприемате ли се като пълноправни членове на обществото, а околните възприемат ли ви за такива, разни подобни впечатления. С какво сте свикнали бързо и с какво не можете още? Какво ви е израстването (не само професионално, но и нравствено), смятате ли вече, че сте се “претопили” и т.н.?" (Началото на английската сага може да намерите тук: Част 1: Заминаваме за Англия) Бих искала първо да направя уговорката, че всеки човек вижда нещата от своята гледна точка. Аз ще представя своята. Всяко мнение е определено, естествено, от начина на мислене на съответния човек, но също така един и същи човек в рамките на една година може коренно да промени позициите си. Това не е задължително нещо лицемерно или признак на непостоянство, напротив - еволюцията във възгледните е нещо естествено. Конкретно за живота в чужбина (Англия) има най-различни гледни точки, и ВСИЧКИТЕ са верни. Ако някой живее в лош квартал, ще ви каже колко много престъпност има в Англия. Ако някой е попаднал на…
Прочети цялото...

България или чужбина за децата?

Днес ви представям една читателска история като продължение на темата "България или чужбина", с леки редакции от мен. (Ако пък искате да видите и нашата история, започенете оттук: Заминаваме за Англия! ) Привет, Рая, Позволявам си да ви пиша, защото прочетох няколко от вашите статии и ми допаднахте с цялата си искреност и желание да помагате на хората с информация. Следвайки същото мото си позволявам да споделя с вас един огромен житейски опит (за скромните ми 37 години- да стане ясно, че не са 70! ) и да ви помогна, ако мога, да избегнете грешките, които аз и съпругът ми направихме, живеейки в чужбина цели 13 години. От тук насетне ще продължа на ТИ, надявам се е ок. Ще се опитам да съкратя историята, тя не е нещо изумително като например направих еди-какво си и се излекувах от нелечима болест, а е по-скоро бавно осъзнаване на правилните неща в живота, но е достатъчно поучителна. За млад човек е абсолютно препоръчително да отиде навън и да работи. Там нищо не се постига с връзки, само с двете си ръце, личностни качества и знания. Учиш се на дисциплина и труд, на упорство. Аз заминах за чужбина през 2000г., когато бях на крехките 22…
Прочети цялото...

Живот в Англия – шеста част (3 години)

Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа Част 4: Живот в Англия (1г6м) Част 5: Живот в Англия (1г10м) Част 6: четете в момента Здравейте отново, приятели и читатели! Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия. Бих искала да ви благодаря за търпението и да ви се извиня, че не публикувам нови материали в блога. Това е, от една страна, защото нямам много време. Но най-вече, защото нямах какво ново да ви разкажа. Тук е моментът да ви споделя една много хубава новина - през феврурари тази година нашето семейство се увеличи с едно прекрасно момиченце - Виктория :) Тя има най-прекрасната кака на света, Николета, която много я обича и се грижи за нея. Това много, много ни радва! :)                     Защо казах по-горе, че това е може би последният материал на тема Англия? Ами - защото в Англия животът като цяло е спокоен и е вкаран в едни рамки. След като минат първоначалните…
Прочети цялото...

Живот в Англия – пета част (1г 10м)

Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа Част 4: Живот в Англия (1г6м) Част 5: четете в момента Продължаваме напред! Вече е Май месец и времето се пооправи - имаме доста слънчеви дни. Но пак не е като в България - дори когато е слънчево, вятърът е студен, и поне 2-3 дена в седмицата вали. Чуваме от много места, че на юг около Лондон е доста по-хубаво времето, по-слънчево и топло. За сметка на това пък при нас на север имотите са по-евтини и по-големи, в детските градини по-лесно се намират места и като цяло са по-евтини. С малки крачки вървим напред. Николета се справя чудесно в детската градина (макар че сутрин често мърмори, че не иска да ходи на градина) - вечер като я взимам не иска да си тръгва :) Много сме доволни от нашата градина, Николета може вече да брои до двайсет, знае всички формички и повечето 3-Д фигури (сфера, пирамида, конус и пр). Може също да си разпознава буквичката :) Тук децата тръгват на училище в Септември след като навършат четири, но документите за кандидатстване се подават година по-рано.…
Прочети цялото...

Живот в Англия – четвърта част (1г 6м)

Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа Част 4: четете в момента Петък вечер късно през Декември, почти полунощ. Голяма тишина. Обикновено от улицата се долавят приглушени празнични шумове – хлопване на врата, превъртане на ключ, кратко чаткане на токове, вратата на таксито се затваря. Работната нация, която се е трудила усилено през седмицата, се изнася масово към пъбовете за заслужено разпускане. Разпускането тук почти винаги е консумиране на сериозно количество алкохол, главно бира; напиването е много сериозно без оглед на възраст или пол, но също така доста толерантно.  Странна е тази комбинация – хората се напиват до степен да заспиват на паркинга, да повръщат в тоалетната или в някой ъгъл, обаче дори и в това си състояние се стараят да са вежливи и приветливи. Може да излиза от тоалетната без да си е закопчал ципа, но като се разминавате в тясното коридорче пак ще промърмори Sorry, love. Ама тази вечер е съвсем тихо. Тук хората много работят. В библиотеката, в магазина, в автосервиза, в офиса, в склада, в кафенето – няма да видиш някой да седи подпрян и да гледа. Всеки отива…
Прочети цялото...

Как си намерих офис работа в Англия 2016

Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Първите 9 месеца в Англия (четете в момента). За тези, които сега се включват - имайте предвид, че ние не сме в Лондон - на север сме в района Ливърпул-Манчестър. Още преди да заминем бях започнала да преглеждам английските сайтове за работа - основно , после Изглеждаше обнадеждаващо - имаше много обяви дори и за в неголемият град, към който се бяхме насочили. Още от България реших да си пусна на няколко места - да видя "как е водата", а и малко да се запозная с процеса. Очаквах, че в общи линии ще е като у нас - пускаш си CV-то, ако те харесат - обаждат ти се за интервю. В общи линии е така, ама с някои "малки" разлики. Първо: на много места за да кандидатстваш, трябва да се регистрираш в сайта за работа. Това е досадна процедура, при която трябва да се попълнят доста данни - мейл, парола (отговаряща на един куп изисквания), въпроси за сигурност, адрес, телефон, какъв тип работа си търсиш (пълен/непълен ден), образование и прочее. Което не е болка за умиране, все пак то има 5 големи сайта…
Прочети цялото...

Първите 3 месеца в Англия (2015)

Здравейте отново на всички! :) Минаха почти 3 месеца откакто дойдохме в Англия аз, съпругът и детето на 1г 6м. В предния материал Заминаваме за Англия ви разказах накратко за нашето решение да заминем в чужбина и обобщих малкото предварителна информация, която бяхме успели да съберем. Естествено, оказа се, че някои неща "не са баш така" както сме ги мислили. ПЪТУВАНЕТО СЪС САМОЛЕТ Препоръчвам ви директен полет - качвате се от София, слизате в Лондон (или в който друг град сте избрали). Ние си взехме не-директен полет с едно прекачване в Париж, където си изтървахме връзката и ни загубиха багажа. Чакахме няколко часа на летището и беше голям кошмар. Французите са отвратителни и гледат презрително на всеки, който не е французин. Това не се отнася само до източно-еврпейците като нас, а включва също американци, англичани, италианци, всякакви. Пътуването с малко дете в самолет не е лесно. Деца под 2 години могат да пътуват без отделен билет, като седят в скута на някой възрастен, но не ви го препоръчвам. Ние бяхме взели отделно място на Никито - не знам ако трябваше да седи в мен как щяхме да издържим. Може някои компании да ви позволят да сложите детето на отделна седалка…
Прочети цялото...

Заминаваме за Англия – 2015

С мъжа ми участвахме в лотарията за зелена карта за Америка ( ), но не ни изтеглиха. План Б беше Англия. Заминаваме през Юли. В началото си мислехме, че за Америка ще ни трябват много повече пари, докато за Англия бихме могли да заминем и с няколко хиляди лева. Оказа се, че не е така. Главният проблем се оказа квартирата. За да вземеш апартамент под наем в Англия (или Шотландия - и за там гледахме) се изискват: --референции от предишни хазяи и проверка на историята --трудов договор --едно от горните две може евентуално да се замести с гарант - т.е. човек, от който хазяинът или агенцията ще си търси наемите, в случай че ние спрем да плащаме Естествено, никой българин не може да представи референции или история, ако никога не е живял в Англия. Трудов договор също няма как да представите, освен ако не заминавате от България с агенция. Но пък ако сте през агенция, те обикновено са за работа на полето с осигурена квартира, и в този случай няма да тръгнете да си търсите друга квартира, а ще ползвате тази от агенцията. Вариант да си намерите (квалифицирана) работа, търсейки дистанционно от България, според мен е невъзможен. Първо, почти всяка…
Прочети цялото...