Днес гост-автор е Николай Ботев. Ники прави свой email-бюлетин на икономическа тематика (botev.niki в gmail). Пишете му, за да ви включи.

Вашите материали изпращайте на kadebg @ abv . bg .

…Имало едно време един много способен и талантлив инженер. Човекът си имал мъничка фирмичка за производство на мебели, защото това му била специалността. Имал много поръчки, но ограничените финанси не му позволявали да разгърне работата в по-голям мащаб.

За да се справи с проблема, човекът решил да създаде акционерно дружество: срещу собственост върху част от фирмата (една акция), хората му давали пари. Акциите* му се продавали много добре, защото всички го познавали и знаели, че ще се справи.

*Вижте и Как да си купя акции? (съвети за начинаещи инвеститори)

С получените от продажбата на акциите пари инженерът си построил голям завод с нови машини и купил една гора.

Гората му трябвала, защото бил перфекционист и все не бил доволен от качеството на материала, който му доставяли. Затова решил да си го произвежда сам и сам да избира точно кое дърво да отсече и как да го обработи по-нататък за да отговаря на високите му изисквания.

В началото работата тръгнала много добре. Но когато се опитал да сече дървета от новопридобитата гора, се оказало, че тя е със статут на защитена територия – в която е забранено да се сече. В бързината нашият герой просто пропуснал този „малък” факт.

И изведнъж това, което в началото изглеждало като много добра инвестиция се оказало пълен провал.

Парите от акциите се били свършили, материал нямало и работата в завода започнала да замира. Работниците вдигнали стачка заради неполучените си заплати, а клиенти го преследвали заради неизпълнени поръчки. Курсът на неговите акции на борсата започнал бързо да пада.

Понеже бил много неопитен с финансите той сам доста влошил нещата, защото ту викал някой посредник и му давал малко пари за да купи от собствените си акции за да не пада курса, ту викал друг посредник да продаде малко от собствените му акции, защото му трябват пари в брой. Това негово поведение малко по малко се разчуло на борсата и объркаността и безсилието на главния ни герой се отразили пагубно върху курса на акциите на фирмата му. Всички бягали от потъващия кораб и продавали на каквато и да е цена.

Когато цената достигнала дъното, в изблик на отчаяние човекът си изкупил обратно всичките акции с последните останали пари.

Но историята не свършва до тук. Някакъв богат благородник, който искал да си направи ловно имение пожелал да купи гората. Понеже нямал никакво намерение да сече дървета, тази забрана изобщо не му пречела…

И в този момент тази така злополучна гора отново се превърнала в много добра инвестиция. Инженерът получил добра цена за нея. Купил си най-добрия материал, който можал да намери, отново назначил работниците си и работата закипяла. Това, естествено, изстреляло курса на акциите му до небето, а това, че в края на годината изплатил щедър дивидент, ги вдигнало още повече. Малцина знаели тайната, че понеже почти всички акции са в ръцете на собственика, то той изплатил този дивидент главно на себе си и на няколкото глупака, които били толкова загубени, че не успели да продадат, когато курсът падал…

Цялата история имала и един много неочакван ефект. Борсовите посредници, които се занимавали с търговията на акциите естествено знаели много добре точно как стоят нещата и започнали да го смятат за финансов гений. Никой не можел да ги убеди, че всичко е станало случайно и че цялата работа НЕ Е била подредена от самото начало до самия край.

Те смятали, че историята с купуването и продаването на гората е замислена предварително с цел да се срутят акциите и инженерът да може да си ги купи много евтино.

Самият инженер започнал да се замисля, че ако продаде акциите си на високия курс, на който били в момента, той ще се окаже на много голяма печалба. Много по-голяма, отколкото получавал от глупавото производство на някакви си мебели. След това много лесно фирмата му може да започне “да изпитва известни трудности” и курсът да падне отново и пак да си изкупи 100% от кациите.

Всъщност нещо много подобно се е случило по време на Голямата депресия. Тогава не е имало богати хора и повечето от акциите на големите фирми са били в ръцете на дребни акционери. Това е продължило да бъде така до момента, в който някой генерален директор или президент на фирма си е казал: „Абе тая фирма не е ли МОЯ?”. Някой, който е на отговорен пост, може много лесно да задвижи нещата в една или друга посока.

Когато обаче управителите на много фирми задвижат нещата в посока влошаване с цел да изкупят собствените си акции на безценица, не е невъзможно да се получи лавинообразен ефект. Например Енрон. Акциите на тази фирма са се вдигали главоломно да самия и фалит. Дотолкова, че дори мнозина от служителите на самата фирма са пожертвали пенсионните си фондове, за да си купят акции. Какво да се прави. Както казваше Боби Цанков “Балъците никога няма да се свършат”. (Още: Психология на бедните и разлика с богатите) Филмчето за Енрон се казва “Най-умните момчета в стаята” или нещо подобно.

Всъщност акциите са перфектната форма за законна измама. Те са един вид заем, който фирмите взимат без абсолютно никаква гаранция, че ще го върнат и без да са длъжни да изплащат лихви. Там наистина трябва да си страшно вътре в нещата или поне главния счетоводител на фирмата да ти е чичо…

Благодаря на Николай Ботев за участието му като гост-автор! Вашите материали изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ .