Връзката между цена на акциите и какво се случва с компанията

Днес гост-автор е Николай Ботев. Ники прави свой email-бюлетин на икономическа тематика (botev.niki в gmail). Пишете му, за да ви включи.

Вашите материали изпращайте на kadebg @ abv . bg .

…Имало едно време един много способен и талантлив инженер. Човекът си имал мъничка фирмичка за производство на мебели, защото това му била специалността. Имал много поръчки, но ограничените финанси не му позволявали да разгърне работата в по-голям мащаб.

За да се справи с проблема, човекът решил да създаде акционерно дружество: срещу собственост върху част от фирмата (една акция), хората му давали пари. Акциите* му се продавали много добре, защото всички го познавали и знаели, че ще се справи.

*Вижте и Как да си купя акции? (съвети за начинаещи инвеститори)

С получените от продажбата на акциите пари инженерът си построил голям завод с нови машини и купил една гора.

Гората му трябвала, защото бил перфекционист и все не бил доволен от качеството на материала, който му доставяли. Затова решил да си го произвежда сам и сам да избира точно кое дърво да отсече и как да го обработи по-нататък за да отговаря на високите му изисквания.

В началото работата тръгнала много добре. Но когато се опитал да сече дървета от новопридобитата гора, се оказало, че тя е със статут на защитена територия – в която е забранено да се сече. В бързината нашият герой просто пропуснал този „малък” факт.

И изведнъж това, което в началото изглеждало като много добра инвестиция се оказало пълен провал.

Парите от акциите се били свършили, материал нямало и работата в завода започнала да замира. Работниците вдигнали стачка заради неполучените си заплати, а клиенти го преследвали заради неизпълнени поръчки. Курсът на неговите акции на борсата започнал бързо да пада.

Понеже бил много неопитен с финансите той сам доста влошил нещата, защото ту викал някой посредник и му давал малко пари за да купи от собствените си акции за да не пада курса, ту викал друг посредник да продаде малко от собствените му акции, защото му трябват пари в брой. Това негово поведение малко по малко се разчуло на борсата и объркаността и безсилието на главния ни герой се отразили пагубно върху курса на акциите на фирмата му. Всички бягали от потъващия кораб и продавали на каквато и да е цена.

Когато цената достигнала дъното, в изблик на отчаяние човекът си изкупил обратно всичките акции с последните останали пари.

Но историята не свършва до тук. Някакъв богат благородник, който искал да си направи ловно имение пожелал да купи гората. Понеже нямал никакво намерение да сече дървета, тази забрана изобщо не му пречела…

И в този момент тази така злополучна гора отново се превърнала в много добра инвестиция. Инженерът получил добра цена за нея. Купил си най-добрия материал, който можал да намери, отново назначил работниците си и работата закипяла. Това, естествено, изстреляло курса на акциите му до небето, а това, че в края на годината изплатил щедър дивидент, ги вдигнало още повече. Малцина знаели тайната, че понеже почти всички акции са в ръцете на собственика, то той изплатил този дивидент главно на себе си и на няколкото глупака, които били толкова загубени, че не успели да продадат, когато курсът падал…

Цялата история имала и един много неочакван ефект. Борсовите посредници, които се занимавали с търговията на акциите естествено знаели много добре точно как стоят нещата и започнали да го смятат за финансов гений. Никой не можел да ги убеди, че всичко е станало случайно и че цялата работа НЕ Е била подредена от самото начало до самия край.

Те смятали, че историята с купуването и продаването на гората е замислена предварително с цел да се срутят акциите и инженерът да може да си ги купи много евтино.

Самият инженер започнал да се замисля, че ако продаде акциите си на високия курс, на който били в момента, той ще се окаже на много голяма печалба. Много по-голяма, отколкото получавал от глупавото производство на някакви си мебели. След това много лесно фирмата му може да започне “да изпитва известни трудности” и курсът да падне отново и пак да си изкупи 100% от кациите.

Всъщност нещо много подобно се е случило по време на Голямата депресия. Тогава не е имало богати хора и повечето от акциите на големите фирми са били в ръцете на дребни акционери. Това е продължило да бъде така до момента, в който някой генерален директор или президент на фирма си е казал: „Абе тая фирма не е ли МОЯ?”. Някой, който е на отговорен пост, може много лесно да задвижи нещата в една или друга посока.

Когато обаче управителите на много фирми задвижат нещата в посока влошаване с цел да изкупят собствените си акции на безценица, не е невъзможно да се получи лавинообразен ефект. Например Енрон. Акциите на тази фирма са се вдигали главоломно да самия и фалит. Дотолкова, че дори мнозина от служителите на самата фирма са пожертвали пенсионните си фондове, за да си купят акции. Какво да се прави. Както казваше Боби Цанков “Балъците никога няма да се свършат”. (Още: Психология на бедните и разлика с богатите) Филмчето за Енрон се казва “Най-умните момчета в стаята” или нещо подобно.

Всъщност акциите са перфектната форма за законна измама. Те са един вид заем, който фирмите взимат без абсолютно никаква гаранция, че ще го върнат и без да са длъжни да изплащат лихви. Там наистина трябва да си страшно вътре в нещата или поне главния счетоводител на фирмата да ти е чичо…

Благодаря на Николай Ботев за участието му като гост-автор! Вашите материали изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ .

8 thoughts on “Връзката между цена на акциите и какво се случва с компанията”

  1. Супер материал.
    В Търговище съм чувал за един друг случай. След 89-та управителят на ЛВК кара всички работници да изкупят акциите на дружеството, за да останат на работа и така го приватизира, спестявайки си много пари, а до момента не знам някой да е получил дивидент. Може и да си ги е изкупувал на безценица, но идеята – акция срещу гарантирана работа е дори по-иновативна май :)

  2. Статията е страхотна. Като одитор съм виждал и доста други трикове за манипулация в цените на акциите на публични компании. За това и вече не инвестирам в български дружества с голям мажоритар. Както пее Володя Стоянов “Пирамиди, фараони и балъци за милиони”.

    Нещо подобно на горната история направи един мой чичо. От първата вълна на масовата приватизация беше събрал за стотинки боновите книжки на цялата рода. И докато останалите “балъци” си даваха боновете на разни фондове, той участва в търга за една неработеща работилница в София(която никой друг не искаше да купи). Спечели я и след около 6 месеца я продаде на много добра цена в брой на един инвеститор. Той я разруши и на нейно място построи голям жилищен и търговски обект.

  3. Благодаря за хубавата статия! Много полезно и интересно четиво.

  4. Доста приятно поднесено. Ще се включа към бюлетина на Ники.

    Тони, хубаво е да имаш такива роднини. Дано и ти да направиш такава изгодна инвестиция и да се похвалиш!

  5. Благодаря ти, Теди. Мога да напиша книга “Уроците на богатия чичо” :) Ще ми се да кажа, че е достатъчно да си умен и схватлив, за да направиш такива сделки, но за съжаление това не е достатъчно. В описания случай трябва и да познаваш правилните хора, които да ти дадат необходимата информация :)

  6. Мисля че последното заключение, което насажда материала е напълно погрешно:”Всъщност акциите са перфектната форма за законна измама. Те са един вид заем, който фирмите взимат без абсолютно никаква гаранция, че ще го върнат и без да са длъжни да изплащат лихви.”

    Чрез акциите си купуваш дял от бизнес(а не даваш заем – облигации), това че в България мажоритарите(собствениците на бизнеса) не са много лоялни и честни с придобилите дял(миноритари) е друг въпрос!

    Още един пример ще дам:
    През 2009 година си купих акции на БУЛЛЕНД инвестмънтс АДСИЦ(Фонд инвестиращ в земеделска земя, офиси под наем, апартаменти на лизинг и др.) Тогава акцията бе 55стинки(или заема който според вас съм им дал), Сега 3 години по-късно цената на акция е 83стинки(50% печалба) и всяка година съм взимал дивидент от рентите и наемите в размер 6-9стинки! Е къде ме излъгаха тук питам аз автора?
    п.с. Счетоводната ст-ст на акция на Булленд(стойността на която се оценяват имотите в портфейла ако фонда реши да прекрати дейност е 1,42лева)
    Успех на всички и не опорочавайте нещо само защото сте се опарили от него или като бойко борисов – само защото не стана неговата в Софарма сега се гаври с Огнян Донев(ама това е друга тема).

  7. “…Българинът предпочита да държи спестяванията си на влог – 90% от свободните му пари са на банкови депозити, докато при останалите европейци делът е около 30%. Според анализ на Pioneer Investments в края на 2011година едва незначителните 10 процента от свободните средства на българите са разпределени между пенсионните фондове, акциите и другите видове финансови инструменти. В Европа пък около 35% от вложенията са в пенсионни и застрахователни фондове, а останалата част са инвестирани в капиталовите пазари…”

    ето за това ще си останем бедни защото все мислим че някой ще ни прецака и не инвестираме а пестим!!!

  8. Всъщност акциите са един много добър инструмент за инвестиции, но в държави с по-силни регулации. Това, че има изключения за добро, открито и честно управление от страна на основния мажоритар, само потвърждава правилото.

    Не може да очаквате честна игра от борса, на която среднодневния оборот е под 500 хил.лева и всеки човек, който си продаде апартамента и с парите от него може да повлияе на целия пазар.

    Някой беше дал пример с АДСИЦ. Въпросът ми към него е знае ли как се правят преоценките на земята и сградите и, че печалбата на повечето такива дружества е именно от преоценки, т.е. “куха” печалба. Едно са някакви цифри в отчета, друго е реалната пазарна стойност на активи и акции. Вервайте ми.

Leave a Comment