Хората често се оплакват, че парите са тема-табу. Че никой не говори открито за това колко печели и какво прави с парите си. Всеки си има някакви лични правила относно парите, но не ги споделя с останалите.

Много ясно.

Защото хората не обичат да им се месят. Когато някой коментира ваша постъпка (и особено ако я критикува), вие веднага се наежвате и му пускате нещо цапнато. “Абе я си гледай работата!”

Веднъж опарени, “съветниците” бързо-бързо се научават да си държат коментарите за себе си. А после вече и да искате – няма. (Освен в Ръководството за стартиране на допълнителен доход, де :)

Сами сме си го направили така.

КАРМА, КАРМА

Снимка: flickr.com

Малко след като стартирах бизнес бяхме излезли с един приятел в едно страхотно ресторантче в Дървеница . Беше привечер, топличко, а ние седим в градинката и пием бира.

АЗ: – Вече не съм на работа. Напуснах и си направих фирма.
ТОЙ: – Ухааа. Браво бе. Колко пари?
АЗ: – Общо 10 000, от мен пет и от него пет. Съдружника ми.
ТОЙ: – Пет бона?! Не знаех, че имаш толкова пари!
АЗ: – Е нямам, много ясно. Взех ги назаем.
ТОЙ: – Назаем?! Ужас, Рая, много си зле! Как може да тръгваш да правиш НОВ бизнес с пари НАЗАЕМ?!
АЗ: (обидено) – Е какво като са назаем! Направила съм си сметката, до 6 месеца ще ги върна.

Малко мълчание, при което той ме гледа с нещо смесено между подигравка и съжаление.

ТОЙ: – И за какво са ви толкова много пари?
АЗ: – Ами за регистрация, такси, консумативи, наема ни е 700лв…
ТОЙ: – 700 лева наем?! Малееееее, ееее, не!
АЗ: – Трай бе! Оф! Нали трябва да е представителен! Освен това сайта ни е 2000 лв…
ТОЙ: – ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА? ДАЛИ СТЕ ДВА БОНА А САЙТ? Майкооооо, Рая, много си зле, простоооооооо, не те виждам, не знам, не знам.

Аз мълча и гледам на кръв.

ТОЙ: – Абе разбери, няма начин един сайт да струва толкова! Какво толкова сте сложили на него, някакви анимации ли какво?
АЗ: – Ами не, ама нали избирахме цветове, менюта…
ТОЙ: – Е какво? Менюто ти е просто едни линкове. Божеее, как може да платиш 2000лв за такъв сайт?
АЗ: – !@#$^%^& !@#% @#%@#^%^&&!@ !

Не че това е най-добрия начин за даване на съвет… ама той си е такъв.

Впрочем година и нещо след това се срещам аз с една приятелка. Тя винаги е по-скъпо облечена от мен. След кафето се разкарваме по центъра и хвърляме по някой поглед на витрините.

ТЯ (дърпа ме): Ау, Райче, виж какво готино яке.
АЗ: Мда.
ТЯ: Я, колко струва? 70лв.
АЗ: Готино е. Ама за какво ти е сега, нали си имаш.
ТЯ: Намалено е от 120лв.
АЗ: Е да, ама за какво ти е?
ТЯ: Ами така.

Минаваме покрай Германос.

ТЯ: Оле, виж я тая Нокиа, розовата.
АЗ: Мда.
ТЯ: Много е яка нали?
АЗ: Става.
ТЯ: Да питам ли колко струва?
АЗ: Бе нали си имаш телефон, остави. Те всеки месец излизат нови. (дърпам я да се махаме)

Продължаваме.

ТЯ: Другия месец като взема заплата ще си взема нещо.
АЗ: Какво нещо?
ТЯ: Ами не знам, нещо. Ей така. Някоя дрешка.
АЗ: Абе ти толкова дрехи имаш, и са ти толкова хубави, защо ще даваш пари за още? Имаш ли някакви пари заделени?
ТЯ: Е, имам малко, ама не са много.
АЗ: Ами по-добре си заделяй повече, докато можеш. Не се знае утре ако ви сменят [директора]…
ТЯ: Оф, мани-мани.
АЗ: Пък и дори всичко да е наред, дай боже, ама утре ако искаш кола, или собствен апартамент, или да заминеш в чужбина, откъде ще търсиш пари?
ТЯ: Е да бе Райче ама от друга страна пък живей докато си млад. Ако сега не си купувам дрехи какво, като стана на педесе ли…
АЗ: Ясно де, ама ти в момента си имаш дрехи. И телефона ти е нов. Използвай момента да си заделиш нещо, утре ако ти потрябва…
ТЯ: Абе утре, утре, – утре може да свърши света.

Известно време мълчим. После сменяме темата.

Кой разбрал – разбрал.

ПАМУКА В УШИТЕ

Понякога памука в ушите е хубаво нещо. Имаше навремето една приказка за едни жаби, дето искали да изкачат някаква планина. Тръгнали те, обаче другите жаби отдолу им викали “Откажете се! Няма да стане! Вие сте жаби! Не можете!” и една по една се отказвали. Накрая все пак една жаба стигнала до върха, защото – била глуха.

Тоест, това е полезно ако стартирате допълнителен доход или бизнес. Също така съм ви казвала да внимавате с чуждите съвети при инвестирането.

Но понякога памука в ушите е просто друга версия на главата в пясъка.

Когато някой коментира вашето поведение с парите, изслушайте го. Не е нужно да се оправдавате или да влизате в спор. Просто го чуйте. Ако не сте съгласни, кажете нещо от рода на „Хм, абе интересно е това дето казваш, ще помисля” или „Абе да ти кажа моите разбирания са малко по-различни, ама ще го имам предвид”.

После може да смените темата.

Но наистина помислете над това, което ви казват. Особено ако не сте съгласни с него :)