Язък за интернета.

Две големи предимства на общуването по интернет са анонимността и съответно “смелостта”, която тя дава. Когато не гледаш хората в очите и те не знаят кой си е много лесно да изразиш своето мнение по въпроса… а защо не по всеки въпрос. Затова виртуалните спорове (тези в интернет) са повече и от тези в реалния живот. В което няма нищо лошо! Споровете са нещо неизбежно, тъй като всеки иска да наложи своето мнение по въпроса.

[РЕДАКЦИЯ: отдавна мисех за статия на подобна тематика, но две конкретни дискусии станаха повод да я публикувам точно сега: Произход на човека и Шансове за реализация в БГ ]

Механизмът на спора в реалния живот и в интернет е еднакъв. Когато някой критикува нашето мнение и нашите възгледи, се чувстваме “нападнати” и искаме да се защитим. Когато е обосновано, чуждото (различното) мнение по въпроса ни показва, че сме сбъркали. Това разклаща вярата в собствените ни аргументи и оттам, в самите нас.

Какво правим тогава? Бързаме да си затворим очите преди да сме видели/чули нещо логично, което може да ни докаже, че грешим. Само че къде остава ползата от свободата да говорим, ако всеки държи само на своето? Наистина, язък за интернета!

“НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ФАКТИ, ИМАМ СИ МНЕНИЕ”

В интернет или реално, не обичаме чуждото мнение. Когато някой ни обори с аргументи, ние се чувстваме победени, некомпетентни, глупави, превъзхождани. Затова се стараем да не се стига дотам. Как – като се информираме по-добре ли? О, не, чак толкова не ни се занимава. Просто при най-малкия намек за несъгласие с нашето мнение ние се вкопчваме здраво в него и го браним със зъби и нокти, без да изобщо да слушаме аргументите на другата страна.

Резултат – “не ме занимавай с факти, имам си мнение”. Подобна позиция обаче може само да ви навреди (защо – ще видим после). Затова, преди да тръгнете на кръстоносен поход в името на Своето Мнение, помислете дали наистина е подкрепено с факти или просто:

1) така сте възпитани от малки. Например повечето мнения по морални и религиозни въпроси (но не само) са формирани така и е невъзможно да бъдат оборени с рационални аргументи. Аз например съм фен на ЦСКА точно по тази причина :)

2) “взели” сте мнението от близък човек. Тоест, вие самите не сте съвсем наясно защо този човек мисли така, но понеже го обичате, сте го приели безрезервно. Например – дядо ви е казвал, че за здрав стомах трябва здрава закуска. Който твърди обратното, все едно обижда дядо ви…

3) “взели” сте мнението от авторитет. Имате позната, която се слави като добър счетоводител, и според нея плоския данък е голяма грешка. Помислете обаче дали вие самите имате достатъчно информация да прецените дали тя наистина е добър счетоводител и ако да, дали точно ЗДФЛ е силната й страна.

4) всички/повечето хора така казват – среща се по-често, отколкото си мислите.

5) сами сте стигнали до него. Това е единствения разумен подход. И тук обаче бъдете отворени за нови концепции и се запитайте – доколко сте запознати с въпроса? Колко житейски опит имате? В колко ситуации сте успели да проверите тезата си?

КАКВО ГУБИМ ОТ БЛОКИРАНЕТО НА ЧУЖДОТО МНЕНИЕ

Ако отстоявате фанатично и сляпо своето мнение, това ви носи само негативи:
1) ще правите грешки. Например, имате малка строителна фирма и твърдите, че криза в строителството няма да има. Дълбоко в себе си не сте убедени и съзнателно или не, приемате аргументи единствено в подкрепа на това, в което ви се иска да вярвате. Естествено, който търси, намира. Някой ви казва, че ще има криза, но вие упорито не желаете да го чуете – така ви е по-лесно. И понеже кризата би означавала загуби, главоболия, паника, проблеми, по-добре просто да си заровите главата в пясъка.

2) не научавате нищо ново. Винаги е възможно някой да знае нещо повече от вас, което вие не знаете. По-добре го чуйте. Освен това светът се променя и дори ако позицията ви е била правилна преди време, то сега може да не е актуална. Не шофирайте с поглед в огледалото за обратно виждане.

3) губите сигурност и аргументация. Колкото повече чужди мнения имате, толкова по-лесно ще видите истината от всички страни и ще можете да се уверите, че сте на правилната позиция. Само когато тествате своята теза срещу всички възможни контрааргументи ще сте спокойни и сигурни в нея.

Замислете се за важните решения в живота си до момента. За колко от тях съжалявате? За колко от тях си казвате “Ех, тогава ако знаех…” или “Те ми казваха, обаче кой да чуе” ? Аз се сещам поне за десетина. Или може би двайсетина… Ако не се научите сами, животът ще ви научи – а уроците му са много скъпи.

3 ПРИЧИНИ ЗАЩО СПОРИМ

Според етапа на развитие на човека има три причини, поради които той спори.
1) “Искам да наложа своето мнение”. Това е най-глупавата и самоцелна причина – но разбира се най-честата. Тук вие не се интересувате дали наистина сте прави и дали няма да навредите на някого с погрешна информация. Вие спорите така, за спорта, не научавате нищо ново и не давате на другите нищо ново. Затова от такива спорове никой не печели.

2) “Искам да стигна до истината”. Тук печелите поне вие – ще научите нещо. Евентуално може да спечелят и другите – благодарение на умерения ви тон и склонността да приемете чуждото мнение, хората са по-склонни да ви отвърнат със същото. Може накрая пак да не сте на едно мнение, но при всички случаи сте по-близо до истината.

3) “Искам да помогна на другите”. Тук, ако хората отсреща са поне на втори етап (“искам да стигна до истината”), печелят всички. В случая вие спорите не заради егото си, понеже вече нямате нужда от това и сте се доказали в хиляди ситуации и спорове като този. В случая вие спорите, защото не искате другите да допускат вашите грешки. Така печелите вие, защото сте постигнали целта си – помогнали сте на някого. Печелят и останалите, защото също са постигнали целта си – стигнали са до истината.

Разбира се, понякога просто не искат да ви чуят – не се ядосвайте, ако не става дума за близък човек. Не можете насила да помогнете на някого, ако той самият не го иска… Ако питате мен, помогнете първо на себе си.

НАКРАЯ – КАКВО ПЕЧЕЛИМ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЧУЖДОТО МНЕНИЕ

Спокойното приемане на чуждото мнение има едно невероятно предимство – дава ви огромна увереност в себе си. Моля ви, чуйте го пак: спокойното приемане на чуждото мнение ви дава огромна увереност в себе си.

От една страна, вие разполагате с много повече факти по въпроса. Така е много по-лесно да стигнете до правилния извод и да сте сигурни защо той е правилен. Докато спорите с другите неизбежно обменяте информация и така повече факти достигат до вас. Трудно е да изградите позиция само на база две-три основни неща, които сте чували по темата, нали? След като имате факти вече можете да сглобите цялостна обмислена позиция по въпроса. Тествайте я с аргументи “против”, за които сами можете да се сетите.

Когато сте разбили на пух и прах всички “против”, за които сами сте се сетили, на помощ идва отново чуждото мнение с креативни аргументи “против”. Ако успеете да се справите с тях, значи можете да затвърдите позицията си – очевидно сте стигнали до правилните изводи. Ако пък чуждите “против” са основателни, нищо не губите – ще можете да коригирате позицията си и пак да стигнете до правилните изводи.

Чрез приемане на чуждото мнение ще си осигурите авторитет и самочувствие. Самия факт, че можете да разгледате спокойно другата позиция означава, че сте сигурни в себе си и нямате нужда да се доказвате с нещо толкова дребно като някакъв спор. Можете спокойно да признаете, ако сте сбъркали – вашето самочувствие е изградено от много, много други фактори и не се крепи на “умението” ви твърдоглаво и упорито да си стоите на своето. Да не говорим колко добре се чувства другия човек, когато можете да приемете неговата гледна точка или да признаете, че той е прав.

И най-важното – благодарение на способността си да търсите правилния извод ще взимате верните решения в живота. Независимо дали сте затвърдили позицията си или се е наложило да я коригирате, и в двата случая печелите – стигнали сте до истината. Вече няма да сте от онзи тип хора, които сляпо отхвърлят термина “квадратура на кръга”. Намерили сте решението на задачата и дори сте разбрали обяснението към него. Поздравления! Нищо не боли повече от двойка на житейския изпит.