Е, драги мои, нека ви разкажа какво се случи с мен през 2013. А то не беше малко :)

Промените в личния ми живот по една случайност съвпаднаха с времето, когато реших да обърна блога на английски. Тези от вас, които са можели да го четат на английски, отдавна знаят какво се случи, но да видим как ще звучи да го разкажа на български.

Продължава от Част 1:Да си намериш мъж по интернет – моята история (1).

biraТози път аз бях на гости. Седяхме на открито в едно кафе да пием бира.

Не помня как точно заговорихме за пари. Може би съм почнала отдалече – кой какво работи, колко изкарва, какви възможности има за работа в неговия и в моя град. Може би просто съм казала “Какво ти е отношението към парите?”. Или съм изтърсила идеята да заминем в чужбина да изкараме малко пари. Говорихме за всичко това, но с кое точно сме започнали – не помня. (Вижте още: Страх от нова работа)

За чужбината бях мислила и преди да го срещна. Даже участвах в лотарията за зелена карта – беше ми писнало да работя за 300лв, а в моя малък град не виждах възможности да повече. Всъщност изобщо не ми се ходеше в чужбина, не и след онова лято в Америка, обаче не виждах какво друго мога да направя.

Неговият отговор за чужбината беше:
“Е да ама, не може цял живот да почваш отначало.” (Тази реплика и до днес ми е в главата.)
“Обаче ако искаш да имаш семейство, с тези заплати в момента няма как да стане. Трябва да имаш поне жилище и кола…”
“Охооооо, жилище! Райче, ти знаеш ли колко трябва да работиш в чужбина, че да изкараш за жилище? Един апартамент, сложи го 50 000лв, за колко време в чужбина ще ги изкараш?”
“Е, не за целия, ама поне част от парите. А ако работиш в България да не би да ще стане по-бързо?”
“Абе не е така, в България имаш семейство, приятели, познати, друго е. Иначе ако заминеш в чужбина и се върнеш след 5 години и пак няма да имаш цялата сума, какво правим? Скъсал си всички връзки, нямаш работа в България, как ще го доизплатиш това жилище?” (Вижте още: Наем или собствено жилище?)

Тук помълчахме малко. Той беше прав. Само че с отпадането на чужбината отпадаха и възможностите – поне в моите очи – да имаме що-годе нормален семеен живот.

“Добре, обаче аз искам да имам семейство” – казах аз.
“Да, и аз.”
“Ама не виждам как ще стане… Знам, че още е много рано да говорим за такива неща, но по принцип ако се замислиш – накъде може да отиде една връзка? Или става по-сериозна, или приключва. Ако става по-сериозна, следва семейство и деца. И пак опираме до материалното, тоест парите.”
“Оффф де да знам, да ти кажа малко ми е неприятна тая тема” каза той малко раздразнено.
“Да, може би е малко рано отсега да говорим за това, но за мен пък е важно да видя кой къде стои по въпроса… все пак това си е доста важно нещо.”
“Еми, за мен пък парите не са толкова важни.”
“За теб може да не са, ама за целия останал свят СА. В крайна сметка всичко опира до пари.”
“Но в крайна сметка не са най-важното.”
“Не са НАЙ-ВАЖНОТО, но са много важни.”
“За мен пък не са толкова важни.”
(Вижте още: 5 житейски урока от Стивън Кинг)

Реших да замълча малко, защото явно човекът почваше да се дразни. По-късно разбрах, че всъщност той е приел въпроса по доста по-особен начин, понеже преди е имал връзка, където “оная само за пари ми говореше и постоянно искаше да й купувам разни работи. Ама не може да си сединкаш без работа и само да имаш претенции и да си хванеш някой глупак да ти изпълнява желанията.”

“Не знам, просто не виждам как може да имаш семейство без да имаш пари” – върнах се на темата аз. “Не казвам, че трябват милиони, но все пак някои основни неща поне.”
“Какви например?”
“Ами нали ти казвам – някакво жилище, кола, някакви спестявания – това според мен е абсолютния минимум.”
“Е хубаво, а другите хора как създават семейства, и деца гледат, без да ги имат тия неща?”
“Как без да ги имат?”
“Ами така, примерно живеят на квартира. Даже и деца гледат на квартира. И пак се оправят.”
“Ееее да ама то ако става въпрос дай като мангалите да живеем! На тях даже жилище не им трябва, една колиба им стига!” (Вижте още: Как мислят богатите и успешни бизнесмени (а вие – не) )
“Е, не съм казал…”
“То не е въпроса дали може да живееш без нищо – можеш – ама що? И плюс това едно е ТИ как можеш да живееш, друго е как искаш ДЕЦАТА ти да живеят! То и аз мога да седя на студено и да ям само хляб и сол, ама не бих го причинила на децата си!”
“Е, ти сега – на хляб и сол! Ти хептен почна… А ти какво искаш – палат на морето и беемве в гаража? Огледай се малко, виж хората как живеят!”
“Ама аз не съм хората! Плюс това какво ме топли, че на Вуте му е зле! И освен това не ти говоря за палат на морето и беемве, а просто едно обикновено жилище и някаква кола! Толкова ли е много!”

* * *

След като се поуспокоихме и двамата, подхванахме пак темата.
“Райче,” каза той, “добре, разбирам – и ти като всяка жена мислиш за семейството и най-вече за децата си. Хубаво, искаш самостоятелно жилище и кола, и някакви спестявания. Обаче аз в момента ги нямам. И ти го знаеш това. Какво искаш да ми кажеш? Ако не искаш да си с мен, кажи…”
“Нееее! Не става въпрос за това, ИЗОБЩО…”
“Добре обаче аз наистина ги нямам тези неща в момента. Кола мислех да си купувам, и сигурно в скоро време ще си купя. Но няма да стане утре. За жилището не знам още как ще стане. Аз и не съм правил нищо ама защото нямаше за какво. Аз до вчера бях сам, за какво да ходя на квартира само да давам пари и да седя сам по цял ден като мога да съм при нашите. Като се променят нещата – ето, вече срещнах тебе, и много се надявам да сме заедно – тогава ще мислим. Сега къде сме още…”
“Е да ама то така се въртим в кръг. Ти чакаш нещата да станат по-сериозни, преди да мислиш нещо; аз пък обаче не виждам как може да се развият нещата, ако ги нямаме тези елементарни неща.”
“Абе всичко ще се нареди бе, не се притеснявай.”

Моят мъж и до днес си е такъв оптимист :) За каквото и да му кажа, това вика – всичко ще се нареди, всичко ще е супер, няма страшно. И така става! Обаче тогава си виках – ъ! Тоя пък! Отде може да знае дали ще се нареди или не…

“Де да знам…” казах и погледнах настрани. Не го вярвах твърде.
“Райче, ти ако чакаш всичко да ти е наред, че тогава да имаш семейство – така може да си иде и още десет години…”
“Е, не чак “всичко”, ама поне някои неща…”
“Райче, огледай се малко бе. Огледай се! Виж тея хора дето вървят покрай нас и си държат децата за ръка – мислиш ли, че на тях всичко им е идеално? Глупости! Кой безработен, кой под наем, и пак виж – не ти ли изглеждат щастливи?”

Продължението е в Част 3: Парите и любовта: Да се преместиш в друг град заради половинката (3)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!