Да откажеш 1 лв на дете

Източник: http://www.trud.bg

Миналата седмица на гости ни беше едно момиченце – А., на 7 и половина. Тя остана с нас една седмица, защото майка й трябваше да пътува извън страната. Преди да замине, тя остави джобни пари на А.

С А. седнахме да смятаме по колко парички се падат на ден – малко повече от 2лв. Закръглихме ги на 2лв.

АЗ И А. ОТИВАМЕ НА ЦЕНТЪРА!


И ето че още първия ден излизаме с А. на центъра, където има от онези малките детски колички – по 1лв са. А. много ги харесва и веднага се качва. След първото возене я питам какво иска сега: да се вози пак или да отидем на катерушките, които са без пари (осен това са чисто нови и пълни с деца). Тя иска да се вози пак. Казвам й, че е хубаво да си остави едно возене за после, като резерва. Предлагам й първо да поиграе на катерушките, и после ако още иска – тогава да се вози.

Но не :)

Пускаме количката отново, а акумулаторчето издава оня уникален звук, нещо като вввввввввввъммммммммммм . И когато и втория път свърши, отидохме на катерушките.

На катерушките май беше по-интересно :) Все пак има толкова много неща да се правят – да се катериш, да се пързаляш, да се провираш през тунелчета, да се люлееш (а не само да седиш на едно място и да натискаш педала). Да не забравяме култовото гонене, пищене, сърдене и в крайна сметка намиране на нови другарчета :)

А. също си намери ново другарче. След малко обаче тя идва при мен (в чантичката й сме взели всичките пари, но аз я държа тя докато си играе) и казва, че искат да се качат на една въртележка.

Тоест, 1лв.

ХЮСТЪН, ИМАМЕ ПРОБЛЕМ


Естествено, въпросът не е в единия лев, въпросът е принципен. Не че не може да направим изключение “само този път”. Или да вземем 1лв от нейните пари за утре. Или просто да й дам 1лв от мен и “технически” да избегнем нарушение на установените правила.

Но както казах, въпросът е принципен.

Затова първоначално исках да заема твърда политическа позиция относно изразходването на средства от бюджета съгласно предварителния план за разпределение на плащанията. Тоест, никакъв 1 лв! Категорично не! Не!

…и, уважаеми зрители, 10 секунди по-късно А. и новото й другарче тичат към въртележката с приблизителна скорост 90км/час!…

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ НА ПЕЙКАТА…


А аз седя на пейката и си мисля какво се случи. Трябваше ли, не трябваше ли?

От една страна, имаше си добри причини ЗА това да й дам този 1лв:

  • Тя остава самичка (без майка си) тук за 1 седмица
  • Тъкмо си е намерила другарче тук, на новото място
  • В момента очичките им блестят от еуфория за тази въртележка
  • Парите в крайна сметка са си нейни
  • Сами създадохме правилото “2лв на ден”, никой няма да ни търси сметка
  • Майка й не е казвала, че не може да харчи повече от 2лв на ден
  • Това ни е първото излизане заедно, не искам да изглеждам зла
  • Абе 1лв е това, айде

От друга страна, всъщност не бях съвсем сигурна дали това беше правилно. :

  • “Браво бе Рая, още първия път нарушихте правилото”
  • “Ако търсиш извинение, винаги ще го намериш, ти поне много добре занеш”
  • “Няма значение че сега въпросът е за 1лв. Сега е 1лв, утре ще направи същото за 100лв”
  • “Парите са си нейни, ама по тази логика ако й дадеш пистолет в ръцете пак ли ще я оставиш сама да решава? Ммм?”
  • “Хубав урок даде на детето – правилата нищо не значат, харчи пари както ти дойде. Супер, Рая, сигурно се гордееш със себе си”
  • “Ако това беше твоето дете, така ли щеше да постъпиш?”

Ей това последното ме занимаваше доста дълго време:

“АКО ТОВА БЕШЕ ТВОЕТО ДЕТЕ, ТАКА ЛИ ЩЕШЕ ДА ПОСТЪПИШ?”

Чудех се дали ако беше моето дете, щях да се размекна още повече и да му дам примерно 2 или 3 лв отгоре; или може би щях да проявя необходимата твърдост, за да го науча на нещо важно?

Едно обаче ми стана ясно: колко голяма е разликата между това да имаш дисциплина за себе си и това да я налагаш на някой друг. Това беше и една от идеите в Спестявай, докато си млад . Там съм го казала дори два пъти:

…или отказвам на себе си днес, или отказвам на децата си утре…

…ако спестяваш докато си млад, не пречиш на близките си. Не им налагаш своя избор…

Естествено, понеже още нямам деца и собствено семейство, това заключение тогава беше продиктувано от логиката и здравия разум, не от личен опит. А усещането да си на детската площадка с А. и нейната нова приятелка, и моментното щастие на две деца да зависи от твоето “да” или “не”… е доста по-наситено откъм емоции.

Когато става дума за пари, най-лесно е да откажеш на себе си. Хиляди пъти по-лошо е, ако трябва да откажеш нещо на твой близък човек. Особено на дете, дори да не е твоето.

Ако се налага да кажеш “не” на свой близък, едно е да го правиш с мисълта, че това е принципно решение; съвсем друго е да го правиш с мисълта, че нямаш пари и съответно нямаш друг избор.

Разказах ви една случка, където трябва да вземеш решение, но имаш избор – така или иначе парите ги имаш. Дори да кажеш “не”, имаш спокойствието, че винаги можеш да размислиш и да кажеш “да”. Защото парите ги имаш.

А ако ги нямаш?

PS: Има ли някой, който случайно още не е разбрал за Ръководството?

16 thoughts on “Да откажеш 1 лв на дете”

  1. Основно е не ти да налагаш на детето нещо, а така да насочиш нещата че само да си научи урока. Виждал съм германците какво правят – дават за цялата почивка на детето някаква сума и го оставят да прави каквото иска – ако иска да ги профука на първия ден, после ще седи и ще гледа отстрани веселбата и ще си знае за следващия път. Всеки сам да си решава. Не може да се налага днес харчим толкова утре толкова – аз рядко излизам но правя ли го не гледам какво харча примерно.
    Другото е урок за стойноста на парите – 1лв какво значи и как се изкарва. Ако детето е генийче и на 10-12 направи бизнес и вземе да изкарвя по 50лв на ден от някакви рисунки примерно какво по-дяволите е един лев. Най-важния урок за парите е как да се изкарват и как да се самоопределяш къде стоиш ти спрямо единия лев.

  2. @Миро – благодаря! :) Само те моля да пишеш на кирилица.

    @Свилен – да, това да й оставя всичките пари също беше вариант и сигурно бих го пробвала, ако сумата беше по-малка и ако беше моето дете.

    И за изкарването на пари – така си е :)

  3. фислософтствате си тука, ама като каже на количките и сичката ви смелост и твърдост отиват за пеперуди :)

  4. @Славчо, кефиш човек,
    явно никой от тях няма дете, щеше да говорят други работи тогава, като зареве насред парка и всички почнат да те гледат и 10 ще извадиш хахахахаха

    Иначе- основно правило, ако не искаш проблеми избягваш такива места с безкрай изкушение, и започваш с нещо по-лесно примерно една две въртележки и това е.

    А и нещо друго важно- казано е, мисли глобално, но действай локално: т.е като не е твоето дете не си създавай излишни проблеми:)

  5. Беше спонтанно, не успях да превключа.

  6. Добре неразбирам – “да, това да й оставя всичките пари също беше вариант и сигурно бих го пробвала, ако сумата беше по-малка и ако беше моето дете.” 7 дни по 2 лева на ден са 14 лв, за каква голяма сума говорим?

    В никакъв случай не е добре да оставяш всичките пари на едно дете – ще ги изхарчи ще му ги вземат, или ще почерпи всичките си приятели.

    Винаги отстрани съм се възмущавал на родители как викат на детето си “Стига няма парички” и едно дете беше изцепило “Ами защо все ми повтаряте че нямате парички, отидете най-накрая и си вземете да имате” :)
    Разбирате патоса нали.

    Предложи на детето бизнес план – като му обясниш подробно ситуацията и го оставиш то = да реши, без лъжи без шикалкавения:
    1-ви вариант – всички пари на куп, като свършат то си знае
    2-ри вариант – по 2 лв на ден нали по-равно – то след време само ще разбере само да си прави сметката защото днес ще иска 4 лв. утре и 2 няма да изхарчи и така.
    3-ти вариант – 3 дни по 1 лев, останалите двойно а последния ден четворно (децата винаги се радват когато им обещаеш нещо и накрая много те обичат ако и го изпълниш!)

    А пък ти може да решиш и да му дадеш много повече пари, като след това си ги вземеш с лихвите от майката ;) ( или и се обадиш да кажеш че детето изхарчи всички пари, добре ли е да и дадеш назаем, като майката реши на момента дали да плати или не) смисъл терзанията ти да дадеш или не се прехвърлят на майката, и така не ти а тя решава, а ти само гледаш отстрани и се учиш.

    Иначе до заглавието не 1 лв не е много но само да е един и както каза утре да не са 100 лв :)

    Успех с опознаването на света от детските очи ;)
    К.

  7. @косьо – всъщност първоначално тя щеше да остава повече и парите й бяха към 30лв. Но и 14лв не са малко да ги профука наведнъж. Да не забравяме, че все пак майка й е човекът, който ще прецени дали да й даде подобен урок и кога – аз не мога така на своя глава.

    Варианти много, но пак казвам с чуждите деца си има ограничения :) По принцип родителите май са доста докачливи ако някой тръгне да им (пре)възпитава детето и да го учи на някакви неща…

    Точно затова се запитах какво бих направила, ако ставаше дума за моето дете, когато ще мога да решавам :) Или най-лесно да го оставя на таткото и той да си блъска главата, хехе :))) Вие мъжете хем не се размеквате толкова лесно :)

  8. В моя случай идеята да се обясни цената на парите за детето е много важна.
    Детският начин на мислене е различен за това може да се използват прости нещица , които детето ги разбира/първични нужди например, дай му да се вози тоя ден допълнително, на другия ден го изведи пак на вън но забрави да му дадеш закуска ако го извеждаш сутрин например и като е гладно го питай дали желае да хапне баничка за 1 лев или да се вози на нещо и ще видиш ,че ще иска баничка- знам че звуча гадно но ако детето знае от малко цената на парите и не е глезено всъщност му помагаш вместо да му вредиш.

  9. Реакцията зависи много от това, колко голямо е детето – на 2 години трудно се разбира логиката на парите, но затова пък е много по-лесно да се насочи вниманието на децата към нещо друго. Като станат на 4-5 вече е по-лесно да им обясниш и да се договориш с тях, за какво да се изхарчат парите. “Германският подход”, описан по-долу, важи за само за тийнейджъри, според мене.

  10. @Seagirl – добре дошла в коментарите :)

    Според мен да учиш едно дете за парите вече като тийн е малко късно. Но когато и да започнеш, трябва да може детето да усети на свой гръб последствията от финансовите си решения. Иначе всичко остава на теория и нищо не попива.

    Впрочем същото важи и за възрастните.

  11. Впрочем, мисля че за да изградиш едно лице като човек, знаещ и можеш да живее в тази държава или в света като цяло, ти, човека натоварен с тази задача, трябва да намериш начин, тактика, модел и др., с които да обясниш на това лице кое трябва и кое не да прави, че да са доволни всички страни. Или простичко казано отрано да се обясни на детето, че трябва по такъв начин да използва благата с цел максимална полза от тях, или кога има има, когя няма няма как да има. Не че никога няма да има, но да има винаги.

  12. Принципно си прав. Ама теорията е различна от практиката, а мойта практика е изключително скромна. Не мисля, че една или две случки могат да възпитат нещо у детето; то трябва да е постоянен процес. А за парите пък специално – според мен човек цял живот се учи :)

  13. Много е вярно това за зависимостта когато си сам или с друг (гадже, дете, партньор или там каквото). Когато съм сам мога драстично да свия коланите ако се налага, но ако съм с гадже гледам да има достатъчно храна в хладилника, а не само маргарин и лютеница. В края на краищата околните не са длъжни да страдат заради моя избор. С децата би било още по-зле – за мен може и да няма но за детето трябва да има. Ако с партньора може да се разберете, за финансовите си възможности и цели, с детето не може. А и не е необходимо. Аз от малък съм се научил да си правя сметка на парите – “днес ще мина без закуска, но утре ще си купя списание Компютър”, но пък за основните ми нужди винаги е имало пари – дрехи, храна и подобни. И смятам, че детето да научи основните правила на личните финанси,не е необходимо да върви с думите “няма пари”. По-скоро може би като игра – ето това са правилата и при тези правила правиш каквото си искаш.

Leave a Comment