Да работиш за себе си (и дори да се усмихваш)

Както знаете, досега винаги съм се придържала към работата на заплата.

Да, имала съм допълнителни доходи. Да, имала съм фирма. Да, живяла съм от “готови пари” без да работя.

Но никога не съм мислила сериозно да се издържам изцяло самостоятелно, тоест изцяло от свои собствени приходи.

Последната година-две обаче имах два (по едно време три) допълнителни дохода. И все по-често мисля за деня, в който те ще са достатъчно големи за да мога да напусна работа. Ако искам.

ИСКАМ ЛИ ?

Вкусът на свободата е много сладък. Можете да правите нещата по най-добрия според вас начин. (И да не е най-добрия – все пак е вашия начин. Като в приказката с гарджето.) Ако сбъркате – нищо, нали сега се учите. Пък и на никого не пречите.

Ако пък успявате, още по-добре. Да изградите нещо напълно сами ви дава самочувствие, с което никакви постижения в чужд офис не могат да се мерят. Там винаги нещата се размиват и делите заслугите с някой друг: с шефа, задето е създал тази “страхотна” работна среда; с мениджъра, чието “магическо” присъствие все ви е помогнало някак; и с колегата, който всъщност няма заслуги, ама за да не вземе да се засегне…

НО ?

Но от друга страна го няма елемента “пускам алармата в 18:00 и забравям за всичко”.

Такова нещо като “болничен” не съществува.

Ако останете без работа, не може просто да идете в Бюрото по труда.

Платен отпуск? Ха-ха-ха! Ха… Не, чакайте, всъщност не е смешно :(

Осигуровките не са някакво абстрактно понятие, а воденичен камък от едно 150лв на месец.

ДВА-ТРИ ГРИПА* И…

*Да, това са същите грипове, по време на които видях Рекламата на Easy Credit

Можете да разчитате само на себе си

Зимата бях изкарала няколко грипа.

С редовната работа – лесно, болничен. Седиш пред телевизора и се възмущаваш на бързите кредити, когато не ти танцуват черни точки пред очите.

Да, обаче си обещал материал на… абе на един сайт.

Отделно на kadebg чакат редовните седмични публикации.

Вечерта има репетиции с танцьорите.

Естествено, никой не може да ме задължи да си свърша ангажиментите. Но ако не ги свърша, губя пари. И което е по-лошо: излагам се. А конкуренцията не спи.

Освен мен, има и други автори.

Освен kadebg, има и други сайтове.

Освен тази група танцьори, има и други.

Останалите хора също боледуват, изморяват се, понякога не са на кеф или им липсва вдъхновение. Но читателят, танцьорът, изобщо Клиентът не се интересува от това и не трябва да се интересува. Свободният пазар е като дивата природа – оцеляват само най-пригодните.

По същия начин когато вие минете през търговската улица след работа и хранителното магазинче е затворило по-рано, вие не се питате защо е затворило по-рано. Вас не ви интересува, че примерно собственикът е с температура. И не трябва да ви интересува. Просто влизате в някой от десетките останали магазини, където собственикът също има температура, обаче стиска зъби и седи там.

И дори се усмихва.

ТА, ИЗВОДА ОТ ТАЯ РАБОТА

Ако се разболеете и отсъствате от работа, пускате болничен и толкова. Някой ви замества за малко, а вие после си наваксвате с работата.

Ако сте фрилансър , става сложно. Да, някои видове фриланс позволяват да работите дистанционно или да имате “запас” от готова работа. Обаче в случая с танците не може. Или в случая* с материала за друг сайт, когато си има конкретен (суперкъс!) срок.

*Впрочем тогава още връщах заем и нямах интернет у нас, та посред зима и с ужасна температура се наложи да се разкарвам навън, че да го пусна по мейла. На едното място за мой лош късмет спряха тока буквално секунда преди да натисна “Изпрати”, и хайде пак марш навън в студа. Тогава си виках – малей, само да не взема да се катурна в снега, че ще ме затрупа и ще ме открият чак напролет :)

Когато работите за себе си, имате цял куп месечни разходи (осигуровки, такси, данъци, други) които никой не ви пита дали успявате да ги покриете. Има-няма приходи, разходите си вървят. Това, че този месец ви остават примерно 20лв след като платите всички разходи – ваш проблем. Или че докато тръгне дейността трябва да покривате разходите от джоба си – ваш проблем.

Или че дори всичко да върви добре, не може и да си помислите за 2 седмици отсъствие. Дори двете седмица отпуска на kadebg заминаха в писане на Ръководството (“Как да печелим повече пари с допълнителен доход. Ръководство за начинатещи).

Сега да питаме пак – яко ли е да работиш за себе си? Да, яко е все пак :) Но фрилансърството е шашава работа. Най-тънкия лед.

Е, поне докато не направите прехода от фриланс към бизнес . Ама и там е една мъглява работа… :)

18 thoughts on “Да работиш за себе си (и дори да се усмихваш)”

  1. Права си, че работата на собственика или на фриленсъра е доста по-отговорна от тази на служителя. А ако не си отговорен – губиш пари :). Във връзка с магазинчето, което затваря по-рано, ще ти разкажа една история. Един колега чужденец отишъл преди няколко години в Япония за да сключи договор с местна компания. Тя била семейна и цялата фамилия работела в нея. Когато станало въпрос за сключването на договор стария японец казал: „Не ни е нужен договор, имаш думата ми”. На въпроса на колегата „А ако нещо се случи и ти не можеш да изпратиш стоката”, получил отговор „Тогава съпругата ми ще го направи, а ако тя не може – тогава големия ми син, а ако той не може – средния син и т.н., но това, за което сме се договорили ще го изпълним”.

    Иска ми се и в България да има такова мислене. Аз въпреки, че съм на трудов договор ми се е случвало да ходя болен на работа само за да изпълня някаква уговорка с клиент, който разчита на мен.

  2. @Тони – готин пример с японеца. Но аз пак бих си настоявала за договора. Не знаеш къде, кога и колко дълбоко може да са навлезли порочните западняшки практики :)

    Личната професионална етика е отделен въпрос. И на мен ми се е случвало да ида на работа болна заради нещо спешно, но усещането е че това е по-скоро въпрос на избор. Докато при фриланса усещането е като за… на живот и смърт :)

  3. Рая, млада си, но малко старомодно разсъждаваш :-)- малко са фирмите които търпят болнични на служителите си … при тая безработица трябва да си много супер уникален и незаменим за да си позволиш да боледуваш… Е един грип с 40 градуса температура за 2 дни ще преживеят ако отсъствам, но за втория ще се мрънка много сериозно.

    в школата по танци може да те замести приятелка (в нашата веднъж заместваха бивши “ученици” – вече напреднали и ни беше много интересно. В офиса обаче няма начин да ме замести приятел. А ако ме замести някоя приятелка на шефа, може и да му хареса и край с кариерата ми в тази фирма…
    Пишеш че “Свободният пазар е като дивата природа – оцеляват само най-пригодните.” Пазарът си е свободен, кой е несвободния пазар:-) а и в дивата и в “недивата” природа оцеляват само най-годните :-)))

    Това което пишеш за “въпрос на избор” и “въпрос на живот и смърт” ми напомня за една приказка за зайци и кучета/вълци – едните бягат за да си спасят живота, а другите (ги гонят) – за да си осигурят закуската.

    Е ако задълбаем, че например кучетата са на договор, а вълците са фрилансери… готина тема за на маса :-D за мен решаваща е мотивацията – за 500лв на месец или за 2500лв.

  4. Това със зайците и вълците много ми хареса :))

    Ясно, че не може да се прекалява с отсъствията. Но при равни други условия на заплата е по-лесно да си вземеш болничен (или отпуск). Освен всичко, в този случай дните са ти платени.

  5. @annynik – Не мисля, че Рая разсъждава старомодно. Наистина сега е доста трудно да си намериш работа, но ако отидеш болен в офиса и заразиш всички колеги надали е по-добре. А и всяка фирма така трябва да си организира нещата, че ако се наложи някой да отсъства за няколко дни това да не пречи на бизнеса. Според мен добро място за работа е това, на което не те търсят по време на отпуската или болничния. Просто работата трябва да е така структурирана и организирана, че да има взаимозаменяемост във всеки един момент. Точно за това е колективна форма за правене на бизнес. При фриленсъра е друго. Ако той не го направи няма друг кой.

  6. ако в нашата фирма не пречи на бизнеса, че някой отсъства от работа няколко дни, то няма да пречи ако този някой “отсъства” напълно и завинаги…

    Да припомня че самоосигуряващите се също имат право на болничен – сам си плащаш осигуровката на колкото си искаш, имаш право на болничен, а можеш и да си работиш ако не си мн. болен…. ако Джипи то е твой човек, може маса пари да си докараш – по 40дни годишно доколкото си спомням.

  7. Това с болничния – според мен всички фрилансъри ще се осигуряват на най-малката възможна сума. Но дори да ти е платен болничния, парите от него дали ще компенсират директната загуба (парите, които НЯМА да вземеш) и индиректните (закъснението, репутацията, доверието у клиентите)?

    Представи си, че едвам съм навила някой да работи с мен и когато най-сетне се е решил да дойде, аз трябва да кажа “Болна съм, хайде да отложим за утре” примерно. Обаче утре той не може. Вдругиден аз не мога. Остава за събота. После за другата седмица. Накрая – за никога :))

    Колкото до това, че ако фирмата може без някой за няколко дни хайде да го махаме… То тогава годишни отпуски няма?

  8. Здравей Рая,

    преглеждам блога ти от време на време, интересни неща пишеш, макар че на мен лично ми се виждат доста наивни и семпли. Млада си още, имаш време да натрупаш жизнен опит.

    Относно темата да работиш за някого или за себе си – в повечето случаи няма особена разлика. При някои професии можеш да получиш определени удобства – например работа от вкъщи или гъвкаво работно време. При други професии – лекар, програмист или шофьор – почти нищо няма да се измени в ежедневието ти.

    Основният проблем е концепцията за обмяна на време срещу пари. Както знаем цената на даден товар се определя от търсенето и предлагането. Времето е много странен товар – от една страна е в безкрайни количества, а от друга силно ограничен – всеки човек живее средно по 80-90 години и това е. Няма никаква възможност да си купиш допълнителен живот за пари. Не говорим за удължаване на живота с няколко години заради по-здравословен начин на живот – това не променя силно ситуацията. Съмнявам се че Бил Гейтс или Уорън Бъфет не биха заплатили по 1-2млрд долара за всяка година допълнителен живот, но нямат тази възможност.

    Възможно поради тази причина времето се приема за даденост от хората и обикновено никой не се замисля за цената му. Няма предлагане – няма и цена – логично!

    Но ако нашето лично време на земята е ограничено, можем ли да “вземем” времето на други хора? О, да, и то още как! Опростено погледнато има само два начина за това: 1. експлоатация на хора и 2.производство/продажба на продукт с добавена стойност.

    Експлоатацията на хора не трябва да се приема толкова зловещо колкото звучи. Наемайки персонал който да работи за вашият бизнес, вие получавате част от тяхното време. Изобщо хората отдавна трябва да измерват всичко във време а не пари. Нека да въведем мярка с име ресурсовреме.

    Например ако аз карам такси, то да речем че мога да изкарвам по 1000лв на месец. Това е проста сметка – 1 месец живот = 1000лв. Това е моето ресурсовреме 1000лв/м. Ако обаче отворя фирма с повече от една кола и наема хора, то ще им плащам по 800лв и ще прибирам по 200лв. Тоест аз “взимам” около 1/5 от тяхното ресурсовреме. Пет работника и вече няма нужда да въртя геврека, защото съм си гепил 100% ресурсовреме – мога да си лежа на плажа а ония нека си бачкат. Ако пък наема 10 човека, то ще имам 200% ресурсовреме – това означава че мога да си купя неща които сам никога не бих могъл да си купя (защото работейки сам не мога да надскоча 100% ресурсовреме).

    Другият начин е на произведем нещо и после да го продаваме на колкото се може повече хора. Но тук трябва да внимаваме: тъй като обикновено добавената стойност е ограничена, то трябва да сведем производственото време до нула. Например ако плетем и продаваме мартеници – отново ще опрем до 100% таван на нашето ресурсовреме (освен ако не наемем работници). По-добрият пример за товар с минимални производствени разходи е софтуер, книга, музика. Тук Рая ни дава добър пример с новата си електронна книга. По този начин плащайки й част от нашето ресурсовреме тя събира нашето време – от един 1 ден от друг един час, от трети може би две минути.

    Да обобщим – при фриланса сме ограничени в доходите си и рано или късно ще ударим в тавана. За да спечелим много пари е нужно да създадем продукт с ниска себестоимост или да наемем хора. Няма друг начин за съжаление.

    Рая, имаш пълното ми съгласие да използваш цялото или част от менението ми в някой свой следваща статия за философия на парите.

  9. Това съгласие накрая си го задръж.

    Иначе обощението е готино:

    “…при фриланса сме ограничени в доходите си и рано или късно ще ударим в тавана. За да спечелим много пари е нужно да създадем продукт с ниска себестоимост или да наемем хора.”

    Сметките с “геврека” :)) са ясни, въпросът е именно да се издрапа от фриланс до бизнес (или пасивен доход). Тоя преход е най-деликатен, конкретно в периода когато примерно работиш ти и първия шофьор (двама), а има работа колкото за човек и половина примерно.

  10. да, ако разсъждаваме по този начин не би трябвало да има годишни отпуски а всъщност има :-D как е възможно и защо никой не протестира :-) – излизам отпуск, колегата ми поема и моята работа, а след това той излиза в отпуск, аз поемам и неговата, съответно вършим допълнително чужда работа за известен период от време, което е безспорно приемливо.

    Друг вариант – цялата фирма затваря от 1 до 22 Август.

    Познай кога и за колко време в една съвременна фирма някой ще се съгласи безплатно да ти върши работа докато ти си с “висока температура, с хрема и отпадналост” точно след втория такъв болничен за по 3 дни си аут. Недай си боже нещо по-сериозно…. ако при операция като моята тази година загубиш гласа си, а всъщност си секретарка и част от задълженията ти е да отговаряш на телефона…
    Не говоря за фирми като БДЖ или български пощи, кварталния магазин и тем подобни…

  11. Хех :) Впрочем аз знам за едно голямо предприятие, което минали години действително спираше абсолютно всичко през Август. Тази година обаче не е така, доколкото чух – заради кризата.

    Всяка фирма си има отношение. Зависи и от конкретната длъжност. Някъде сигурно е както казваш ти, в други – както казвам аз. Всичко е относително :)

  12. България е прекалено малък пазар, за да се разчита на добри доходи от фрилансърство. Да кажем до към 1000 лв на месец може и да се докарат, но какво правим, ако имаш по-големи амбиции в порядъци? Не става. Шансът тогава е да се ориентираш към външния пазар, но там за един проект се борят по 50 гладни индийци, които са навити и на 100 долара за седмична работа. Не исках да звуча толкова негативно, но смятам че такава е реалността.

  13. ами не знам как ги виждаш тея повече, гледах разни проекти, ми то само и само за да го вземат, те се козят едни други и смъкват цената, като става безмислено да правиш нещо, което отнема 10 дена за 200 лв.

  14. хмм, това не ми е хрумвало, не знам, може и да си права, но веднага контрирам, че не е онлайн. Все пак е добре да идеш като Доналд Тръмп и да им поискаш 1 млн долара и да изнасяш лекция на стадион:)

  15. А, за онлайн не знам.

    За лектори мога да ти кажа със сигурност, че има хора, българи, дето за ден-два обучение взимат 1000-2000лв.

    Естествено, тук играе не само фактора компетентност но и самото име, и подходящите контакти.

  16. Нека да оставя и моето скромно мнение по темата с молбата без нападки и критики.

    Засегнахме доста въпроси – първо за препитанието: Защо го разглеждаме ден за ден на първо време? заради сметките? Добре ами хората от селата…как са процедирали? Работят лятото зимата почиват, или казано по друг начин складират храна и пари за сметки през зимата като разпределят времето работа/неработа. Дори заделят и за по-гладни години. Така това в идеалния вариант, не визирам сегашното положение на земеделците. Можем да се поучим от тях.

    Втората част на темата прерастна в работа/предприятия – фрийлансърство. За мен фрийлансърството е винаги било въпрос на… как да кажа почивка- ако работя сам за себе си работя 1/5 по-малко и взимам с 1/2 повече пари на месец. Сега това е условност и индивидуалност, но в моя случай е така (естествено трябва да имате качества и да сте по-добри от останалите свои колеги в много и ред отношения). За пример преди работех в такива фирми – нетолелиращи почивки болнични и недаващи отпуски, да не говорим че и договор нямаше. Сега нещата са други. И тогава аз напусках на всеки 6-10 месеца с цел да си почина и да работя по-малко за повече пари. Естествено имах винаги и резерв да не изпадна в умопомрачение. Сега отново времената са други.

    Лично мнение: Не бих тръгнал да фрийлансърствам отново. (Точно поради причините които описва Рая в статията си – повечето негативни)
    Бих започнал бизнес, заради годините ми, задълженията ми сега и изпарилият ми се ентусиазъм, или бих инвестирал в нещо. Успех на всеки който започва и като такъв сега (фрийлансър). Мисля си че това е неотменен път за всеки млад бизнесмен.

    Поздрави
    К.

Leave a Comment