Наскоро чух ББ да казва, че ще вдига минималната работна заплата. Петър Стойков пък писа за намеренията на Германия да се въведе МРЗ в цялата страна.

Минимална работна заплата – хубаво ли е това, лошо ли е, или какво?

(Още: Заплатите в България: 250лв чистачка, 350лв касиерка)

КАКВО Е МРЗ ?


Минималната работна заплата е поставена със закон долна граница на цената на труда. Тоест, ничий труд не може да се купува на цена, по-ниска от тази.

Според Wiki, това за първи път е въведено в Нова Зеландия през 1894, но днес вече официална МРЗ съществува в над 90% от страните по света. Когато за първи път е предложена идеята за МРЗ, това е било с цел да се осигури стандартно заплащане на работниците с най-тежки условия на труд.

Според Wiki, най-ощетени са били жените и младежите (децата), които съставлявали основната част в някои производства, и получавали по-малко от мъжете. Смятало се е, че работодателите злоупотребяват с това, че имат по-силни позиции на пазара на труда и плащат само абсолютния минимум – колкото работникът да не умре от глад.

КОГО ЗАСЯГА МРЗ ?


Ефектът от МРЗ и промяната в нивото й касае най-евтиния труд. Съответно най-чувствителни към нивото на МРЗ са тези, които продават такъв труд и тези, които го купуват.

На теория, най-евтиния труд е този на “черните” работници, тоест необразованите и неквалифицираните. На теория, веднага след тях се нареждат младежите – които нямат никакъв опит и сега тепърва започват работа.

На теория, евтин труд “изкупуват” главно едрите работодатели с нискотехнологично производство (ръчен труд): напр. шивашки цехове, хлебопекарни и др.

КОЙ В БЪЛГАРИЯ ПРОДАВА ЕВТИНО ТРУДА СИ?


На практика обаче, отговорът на въпроса “Кого засяга МРЗ?” е малко по-друг.

Да кажем, че МРЗ засяга главно необразованите и неквалифицираните работници е като да кажем, че има категорична връзка между нивото на образование/квалификация и нивото на заплащане в ниските етажи на пирамидата на труда.

Но реалността е друга: има секретарки, които взимат 300лв и сервитьори, които взимат 600лв. Има висшисти с 400лв заплата и кофражисти с 800лв заплата.

Най-евтиният труд е там, където има най-малко търсене за него. По правило това са малките населени места и/ли където няма достатъчно работодатели.

Тоест, за мен отговорът на въпроса “Кого засяга МРЗ” зависи много повече от състоянието на локалния пазар на труда, а не толкова от опита или образованието на работниците.

МРЗ И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА


За всяка стока – а и трудът е стока – има две криви: на търсенето и на предлагането. Точката на равновесие е там, където двете се пресичат; тя указва и естествената (чисто пазарна) цена при наличното търсене и предлагане.

В случая с труда, точката на равновесие е естествената цена на труда или естествената минимална заплата. Тоест, под нея никой не би се хванал на работа и работодателят е длъжен да я осигури, ако иска да има кой да му работи. Примерно, 150лв месечно.

Към 03.11.2011 обаче минималната работна заплата в България е 270лв (постановление на министерски съвет 180 / 30.06.2011), тоест над естествената*.

*МРЗ трябва винаги да е над естествената минимална заплата – иначе какъв е смисълът от нея? Което на практика е невъзможно, защото МРЗ поставя минимална цена на труда за цялата страна, а не по региони. Така в с. Горно Нанадолнище никой няма да назначи човек на 270лв заплата, защото това е безумно много; в Същото време в София 270лв заплата може и да не ти стигнат за храна.

На теория, какво става при това положение? Работодател, който без МРЗ би наел двама души за по 150лв, осигурявайки им минимално препитание, сега може да наеме само един. И работодателят ще иска този един да му свърши работа като за двама.

С определянето на МРЗ де факто се забранява на работника да продава труда си на по-ниска цена, дори и да иска.

В нашия пример МРЗ е сложена неестествено високо – два пъти повече – от естествената минимална заплата. Ако това се случи на практика, следват две неща:
1) при малките работодатели – договаряне на черно и плащане на ръка
2) при големите работодатели – лек ръст на безработицата

За микрофирмите заплатите на работниците са основен разход и повишаването на МРЗ може да им се отрази зле, ако персоналът им е на минимални заплати. Затова тук има различни варианти с договаряне на черно: работа без договор или пък договор на 4 часа.

При големите манифактурни работодатели може да има леко свиване на свободните работни места, но леко – защото при тях работниците са основната производствена сила. А и където има производство, надали разходът за труд е най-голямото перо – разходите по закупуване на машини и суровини вероятно са по-големи от разходите за заплати на работниците.

МРЗ И БЕЗРАБОТИЦАТА


На теория колкото по-висока е МРЗ, толкова по-висока е безработицата.

На практика обаче никой законодател няма да определи толкова неестествено висока МРЗ, че тя да е в пълен противовес с пазарните принципи, да бъде на практика неприложима и така да вдигне безработицата.

Според няколко изследвани случая на реално повишаване на МРЗ в САЩ, ефектът върху безработицата е почти винаги негативен (увеличава се), но също така – пренебрежимо малък.

Според в. Сега, който цитира данни на НОИ , “общо 52 000 души са осигурени на доход до 270 лв. Досега всички пуснати в публичното пространство сметки бяха правени на базата на статистическите данни за около 120 000 наети на минимална заплата, от които 92 300 са в частния сектор.”

По непотвърдени данни от 2009 , работещите в България са около 3.5 млн души.

Тоест, у нас работещите на МРЗ са около 3.4% от работещите.

(В САЩ май са около 2% към 2007)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Равнището на МРЗ в крайна сметка засяга много малка част от работещите.

Няма осезаемо влияние върху безработицата. Тогава какъв е смисълът от нея?

Според близо 50% от икономистите* – няма смисъл и трябва да се премахне.

*Wiki: “A similar survey in 2006 by Robert Whaples polled PhD members of the American Economic Association. Whaples found that 37.7% of respondents supported an increase in the minimum wage, 14.3% wanted it kept at the current level, 1.3% wanted it decreased, and 46.8% wanted it completely eliminated.” Публикувано: Robert Whaples (2006) “Do Economists Agree on Anything? Yes!,” The Economists’ Voice: Vol. 3 : Iss. 9, Article 1.

 

И все пак, какво би станало ако се премахне МРЗ? Някакви сценарии? Дали няма да настъпи хаос и произвол? Или пък нищо няма да се промени?

РЕДАКЦИЯ 04.11.2011: Мислих още по въпроса и досега виждам само един извод: МРЗ гарантира на държавата и на работника някакви минимални осигуровки и по-“бяла” икономика. Май в това се заключава цялата й роля.

Защото ако нямахме официална МРЗ, сигурно щяхме да видим случаи на сключени трудови договори с фиктивно заплащане 1ст. на месец. При съкращение работникът ще получава и такова обезщетение.

И тъй като на всички е ясно, че горното ще е само на хартия, се приема – добър или лош – някакъв минимум с презумпцията, че този минимум ще е близо до естествената минимална заплата.

Така държавата и работникът си имат осигуровките, има доказани доходи, част от порочните практики се пресичат.

(Макар че и без МРЗ може да има въведен праг на осигуровките, но това ще е частично решение – осигуровки ще има, но ще има черно счетоводство.)