Е, драги мои, нека ви разкажа какво се случи с мен през 2013. А то не беше малко :)

Промените в личния ми живот по една случайност съвпаднаха с времето, когато реших да обърна блога на английски. Тези от вас, които са можели да го четат на английски, отдавна знаят какво се случи, но да видим как ще звучи да го разкажа на български.

Продължава от Част 2: Да говориш за пари… на третата среща (2)

garataС мъжа ми се запознахме по интернет. Живеехме в различни градове на 40км, аз бях от по-малкия.

Говорихме за пари още на третата среща. (После и на четвъртата, и на петата. Сигурно не звучи много романтично :) но всъщност по този начин полагахме основите на нашата връзка. Знаехме, че рано или късно ще искаме да се съберем да живеем заедно, а това е свързано с пари и много финансови решения.)

По това време – като се запознахме – никой от нас нямаше кола. Вариантите бяха влак или автобус. И му викам – добре де, как ще стане нашта работа? А той вика – че какво й е на нашата работа? Да, в различни градове сме, ама не си в Африка! :))

Може би си мислите, че 40км не са много – ами че от Люлин до Младост са 30км. Да, обаче Люлин и Младост са в един град и има осигурен градски транспорт. Метрото е 1 лев и двайсетина минути път, като горе-долу на всеки 10 минути има мотриса. А когато говорим за 40км между два отделни града, първо цената на пътя е 5-6 лв, второ самият път е към 40 минути, и трето няма транспорт през 10 минути а през около час и половина.

Въпреки това, в началото беше лесно. Ходехме по кафета, насам-натам, беше есен и времето беше още хубаво, съответно висенето по гарите се понасяше леко. Пътуването имаше своя си романтика.

* * *

Вече три месеца въртяхме “любов по БДЖ”. Беше дошъл Декември, а с него студът, снегът и коледните ваканции.

На няколко пъти вече бяхме подхващали темата “да живеем заедно”. И всеки път бързо я сменяхме :) “то има време”, “да изчакаме малко да видим”, “абе ще го измислим” :)) Може би защото знаехме, че въпросът е сложен и го отбягвахме.

Аз живеех при мама, а той – при своите родители. Аз имах хубава работа тук, той имаше хубава работа там. И в двата варианта мислехме възможно най-скоро да се изнесем на квартира, а после евентуално да теглим заем за жилище. (Наем или собствено жилище?)

Преди да правим каквото и да било обаче, трябваше да решим един голям въпрос: кой при кого ще иде. Той естествено настояваше аз да ида при него, защото аз съм жената и “така е редно”. :)) Аз пък исках да останем при мен, защото имах много хубава работа, тъкмо ми бяха вдигнали заплатата, а и имах възможност за добър допълнителен доход. Имахме доста връзки в града (което едва сега оценявам какво голямо предимство е било). Майка ми нямаше да е сама.

От друга страна обаче, една жена има нужда от силен мъж до себе си. А един мъж, който е нов в града и не познава никого, и който в голяма степен трябва да разчита на приятелката си и майка й за много неща, каква опора може да бъде? Тогава ролите се разменят и жената е тази, която трябва да дава кураж на мъжа. Този вариант – да живеем при мен – може би щеше да е по-добър от финансова гледна точка (Още: Повече приходи или по-малко разходи?), поне в началото. Обаче нямаше да е добре за връзката ни.

Също, неговият град беше два пъти по-голям (около 80 000 души). Това означаваше повече възможности за работа. А и в крайна сметка преценихме, че за мен ще е по-лесно да си намеря нова работа, отколкото за него. Аз имах образование и знаех английски, пък и аз бях на 27, той на 34.

Решението взехме по Нова година – напролет се местя при него. Като за начало щяхме да живеем при техните в тристаен апартамент, а после – в зависимост от това каква работа си намеря – щяхме да мислим за квартира.

Посрещнахме 2013-та с облекчението, че вече сме отметнали поне един от многото въпроси, които ни предстояха.

* * *

Започнах да гледам обявите за работа в неговия град. Имаше някакъв избор, но определено не беше както беше навремето в София :)

Междувременно продължавахме да се виждаме – с любезното съдействие на ЕтапАдресс :) Той вече си беше купил кола, но още нямаше винетка и я ползвахме само в града.

Колата беше според мен прекалено голяма за нашите нужди, и скъпа – Renault Scenic Megane за 3200лв, на 14 години. Пък аз мислех, че ще вземе някое малко фиатче или форд, хем да не гори много :) Колата я плати 50% със заем и 50% баща му помогна. После естествено излязоха другите разходи като гуми, винетки, застраховки и прочее. Признавам, че иначе е много комфортна и просторна, но все още ми се иска да беше взел по-икономична кола.

При едно от идванията ми на гости стана въпрос как скоро ще живеем заедно и той ми изтърси нещо от рода на “ти вече си моя”. Ооооооооооооооо ела ми че ми трябваш!! :)) Бяхме седнали на едно кафе на центъра и аз като се разлютих – “Твоя ли? Да бе да! Виждаш ли ми ръката?? [показвам си дясната ръка с бясно въртеливо движение] На нея има ли нещо? Няма! Значи, в такъв случай съм свободен електрон! И какво, като ще живеем заедно – всеки си е за себе си!”

Тогава той взе да се смее. И вика – “Е добре, щом е така…” и в същото време си бърка в джоба и вади червена кадифена кутийка с формата на сърце! :)

Останалото, мисля, ви е ясно! :))

* * *

А как стоеше въпросът с парите?

На другия ден отидохме и си открихме обща сметка заедно – банкова сметка с двама титуляри, като всеки може самостоятелно да внася и да тегли. Ползваме я и до днес, като разбира се днес е доста по-пълна, отколкото беше тогава! :) (Още: Банкова сметка – 10 дежурни въпроса)

Идеята беше да започнем да събираме наши “общи” пари, след време да изплатим заема за колата, и ей-така да имаме за ако нещо се наложи.

Говорихме също как ще разпределяме сметките. Това беше малко по-сложно, защото нямаше да живеем сами, а с още една двойка – неговите родители. В същото време обаче щяхме да ползваме един ток, една вода, да се храним заедно. Разбрахме се ние да плащаме половината сметки и да даваме към 100 лв за други разходи. Естествено периодично купувахме каквото се сетим – примерно тоалетна хартия, или сапун, или примерно нещо сладко за десерт, или пък хранителни продукти. Гледахме да е максимално справедливо, доколкото може.

Намерих си работа в неговия град и от 01.03.2013 се преместих.

Продължението е в Част 4: Парите и любовта: Заживяхме заедно при родителите му (4)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!