Да се върнем ли в България или да останем в чужбина? Как да решим

За едно четиричленно семейство от малък град в България този въпрос е доста сложен и многопластов. Особено когато децата – едното на 5г, другото на 14 месеца – са се приспособили добре в училище и на градина. Особено когато и мама, и тати, работят и изкарват хубави пари. Когато най-сетне трудното е минало. Когато следващата стъпка е просто да избереш къща и да си я купиш.

И да живееш в нея. Цял живот.

В чужбина.

(Ето началото на нашата история: Заминаваме за Англия – 2015 )

БЪЛГАРИЯ ИЛИ ЧУЖБИНА?

Надявам се този текст да стигне до семействата, които живеят в чужбина и се колебаят дали да останат или да се върнат в България. Които искат да се върнат, но не могат да съберат смелост.

Ние бяхме в тази ситуация четири години. Четири години, прекарани в чакане “да видим какво ще стане”. Да видим докъде можем да стигнем, колко да успеем. Колко пари можем да изкараме? А можем ли ПОВЕЧЕ? Искам да натрупам опит, после ще ми е от полза. Искам да видя дали ще ме повишат. Можем ли да се социализираме с англичани? Как ще се чувства детето в английско училище?

Още: Семеен бюджет за 4-членно семейство в Англия 2019

Та, ние чакахме, наблюдавахме, мислехме, претегляхме. Искахме докрай да навлезем в системата, в английския начин на живот, да видим нещата от всеки възможен ъгъл. Не искахме да се върнем прибързано и после да съжаляваме.

Още повече, когато много други емигранти в по-лошо положение от нас споделяха колко много им харесва в Англия и “ама какво ще правите в България на тая мизерия”.

Междувременно питахме и разпитвахме. Всеки. За всичко. Питах колегите си англичани какво правят децата им, как си прекарват свободното време. Питах и те навремето какво са правили. Питах и бг мами в Англия какво правят техните деца в Англия. Питах продавачката в българския магазин какво правят децата й в Англия.

Питах в български групи какво правят децата в България. Питах свои познати какво правят децата в България.

Още: На какво ще научим децата си?

Сравнявахме обяви за работа, заплати, цени на жилища, наеми, цени на градини, цени в магазина… всичко, всичко, всичко…

Главите ни се надуха от информация и впечатления.

Попаднахме в т. нар. “парализа на анализа” – когато анализът стане толкова сложен, че вече е невъзможно да се открои някаква подчертана линия, някакъв избор, някакъв път, който ДОКАЗАНО да е по-добър от другия. Или поне ТЕОРЕТИЧНО.

Везните бяха идеално балансирани.

От едната страна – България, с уж ниските доходи и уж трудния живот, но за сметка на това пък със слънцето, въздуха, синьото небе, любовта, свободата, и чувството за принадлежност.

От другата страна – чужбина, с уж високите доходи и уж лесния живот, но за сметка на… всичко останало.

НЕВЪЗМОЖЕН ИЗБОР

Колко пъти сме се шегували, че накрая ще хвърлим ези-тура! :)

Как да направиш такъв генерален житейски избор? Който касае не една, а може би десетина човешки съдби – нашите, на децата, на бабите и дядовците. Искаш всичко да е претеглено до най-малката подробност, всичко да е премислено по няколко пъти, защото ако вземеш грешното решение, после цял живот няма да си простиш.

Е… може би малко драматизирам, но искам да кажа, че не е лесно да поемеш отговорността за подобно решение. Най-вече заради децата.

“Каквото и да решим, никога няма да разберем” – казах една вечер на мъжа ми.
“Какво няма да разберем?”
Никога няма да знаем със сигурност дали това е било правилното. Ако останем в Англия, след десет години ще се присетим за днешния ден и ще си кажем – а какво ли щеше да стане, ако се бяхме върнали в България? Ако се върнем, ще се чудим какво е щяло да стане, ако сме били останали в Англия…”
“Ха! Аз ще ти кажа какво ще стане, ако останем в Англия. Всеки ден ще ги гледаш тез’ червените тухли и тоя дъжд, само че една от тези къщи ще е твойта, а не под наем. Нищо няма да се промени. Имаш къща. И какво от това.”

Още: Америка: Историята на един имигрант в САЩ

И ВСЕ ПАК, КОЕ Е ПО-ДОБРЕ?

Ако по време на нашата чуденка можеше някой да ми даде убедителен отговор на този въпрос, щях да съм много, ама много щастлива!

Та, ето го отговора:

Няма. По. Добре.

И в България има трудности, и в чужбина. Възможности също има и в България, и в чужбина. Вие и вашето семейство ще можете да живеете и в България, и в чужбина.

Истинският отговор е, че от каквито и проблеми да бягате, решението не е в локацията. На каквото ниво сте в България, горе-долу на подобно ниво ще сте и в чужбина – е, мааалко по-добре материално.

(Още: Вечни закони за парите )

Ако искате да изкарвате повече пари от другите, трябва да предложите нещо повече от другите. Повече образование. Или повече опит. Или повече умения. Или повече поемане на рискове. Или повече работа. Или повече време далече от семейството.

Не си мислете, че ако се върнете в България, животът ви тотално ще се провали. Или че ако останете в чужбина, ще постигнете нещо кой знае какво. Провалът и успехът се случват навсякъде.

Здрава работа му е майката. И здрава психика.

Ние се върнахме.

Пожелавам на всички колебаещи се също да се върнат. Защото щом си “там” – на хубавото, на уреденото, на многото пари, и въпреки цялата му хубост и уреденост имаш колебания – значи нещо сериозно ти липсва.

И не се жертвайте заради децата, защото така жертвате децата!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

44 thoughts on “Да се върнем ли в България или да останем в чужбина? Как да решим”

  1. Все още няма коментари, затова позволете ми да бъда първият приветствал ви с добре дошли в родината!

    „Дом“ не е географско понятие, независимо от месторождението, а там, където човек се чувства добре и щастлив. Като далеч няма нужда да е фиксиран. А вече критериите за „добре“ и „успех“ са толкова субективни, че не би било редно да оставяме нечии чужди разбирания и възгледи да диктуват решенията ни. Иначе гореспоменатото „Какво щеше да стане, ако…“ ще ни преследва цял живот.

  2. @Камен – благодаря! 😊 Добре казано!

  3. Ехаааа, Раичка, толкова ми стана топло ……как ли се радват бабите и дядовците….и тук ще сте успешни…сигурна съм…

    Бисера

  4. Добре дошла у дома Рая. Бях сигурна, че ще се върнете. Много ви се радвам. ❤️

  5. Мисля че ще съжалявате за връщането си в България толкова рано.

  6. @Деница, Zir – благодарим! :)
    @Илиана – защо да е рано, бихте ли доразвили тази идея?

  7. Поздрави и от мен за смелото решение. С оглед на това какво я чака Великобритания, възможностите бяха две, или да отидете в Шотландия, или да се върнете. Поздрави и за отговорността, която поемате като българи. За съжаление ще намерите страната ни в доста по тежко положение от когато сте я оставили /2015/, но пък сте точно навреме за големите промени, които всички ние трябва да направим. Надявам се, ще продължите блога?! Пишете за всичко, което Ви прави впечатление и от което Ви боли или радва, за всичко с което можем да си помогнем взаимно. Доскоро.

  8. От сложен инженерен предмет, който учих в Университета, не останаха много знания, но за цял живот запомних какво казваше възрастния професор – “Когато печелиш – не знаеш какво губиш! Когато губиш – не знаеш какво печелиш!”. Не съжалявайте никога за решението си – пожелание и съвет :)
    Много успехи занапред! Сигурен съм, че ще се справите :)

  9. Добре дошли!
    Тук ще се борим заедно! И лесно никак няма да бъде.
    Но пък друг начин няма – за да си стегнем къщичката.

  10. @Михаела – благодаря!
    Моите впечатления са точно обратните – страната е по-добре сега, отколкото беше през 2015. Върви напред. :)

  11. @Рая, заблуждавате се – страната не върви напред.
    Турция върви малко настрани /но върви/, Китай върви напред! Но България, САЩ и западът лека-полека отслабват… Донякъде има зависимост между тези изоставащи държави. Двупосочно.
    Материално има известно израстване – магистрали, тук-там паркове, големи офиси. Даже и технологии. Но Хората изостават. Техниката върви напред, но редовните хора се загубиха някъде в пространството. Ценностите /компасът/ вече е много неясен и дори тревожно сочи… Проблемът е голям и все по-видим (и опасен!) – отглеждането и възпитанието на следващите поколения – във чий ръце е?!?

  12. @Николай, Бисер – благодаря! :) Няма нищо само добро или само лошо, а и в крайна сметка е такова, каквото ти го виждаш през своята призма.

  13. Радвам се,че най-накрая доживях да видя наистина обективна оценка за състоянието на България и контрастът на богатия запад…поздравления за решението,което безспорно е наистина смело!Очаквахме нови теми за живота в България и мнение/предложения как да се справим.5 месеца от живота си го прекарах в Шотландия и смея да твърдя,че ви разбирам.

  14. @Мартин – благодаря! Не знам колко съм обективна, може би съм даже доста субективна, но пък съм споделила съвсем откровено своята гледна точка 😊

  15. То друг начин да се убедите, че тук става все по-зле няма. Няма да повярвате.

  16. Добре дошли. Аз лично вярвам, че тук ще сте по-добре отколкото в Англия. Ако нещата не се получават както искате в малкия град, винаги можете да се преместите в по-голям.

  17. Добре дошли, Рая! Наистина не може да се каже дали едно решение е добро или не – и в двата случая след време може да се чуе “Ех, ако бяхме останали!” или “Ех, ако бяхме се върнали!”. По-важното е, че сте заедно и заедно ще продължите напред. По-горе го бяха казали по-добре – домът се прави от хората, а не от къщата :)
    И все пак, толкова много се зарадвах, че сте се върнали!!!! :) С вас сме, не сте сами, заедно ще направим страната ни по-добра за живот за НАШИТЕ деца!

  18. Добре дошли в България!
    Поздравления за решението!
    Много добра статия!
    Мой близък се върна скоро от Германия и той сподели подобни размисли. Нещо повече – оказа се, че работата, която имаше там е добре платена, но като махне всички разходи, разползгал с по-малко пари, отколкото сега тук. Като абсолютна стойност сега взима по-малко пари, но има по-висок стандарт на живот, защото му остават повече пари, след махането на всички разходи. В неговия случай това напълно обезсмисли всички несгоди, които споменахте за живота в чужбина… А се оказа, че не е единичен случай… :)

  19. @Данаил – благодаря! При нас не беше така, в Англия взимахме наистина добри пари, а след време щяха да отпаднат и разходите за градина… но не всичко се купува с пари. Времето със семейството, слънцето и чувството за принадлежност нямат паричен еквивалент ;)

  20. @Мая – благодаря! Зарадвах се много на твоите думи, че не сме сами, и че заедно ще направим страната по-добра за нашите деца. Дай боже да съберем повече единомислещи хора! :)

  21. @Ivan – е, ще видим. И аз преди така си мислех, но като видях в Англия как е, сега оценявам колко всъщност хубави работи има в България и че далеч не е толкова зле, колкото съм си мислила.

  22. @Мариана – благодаря! Да, имаме и такъв вариант, надяваме се да не се стига до там. Ще видим как ще стане и ще се оправяме на място. ;)

  23. Здравейте,
    и от мен добре дошли на родна земя! Аз съм от тези, които се върнаха и не съжалявам. Камъкът си тежи на мястото, а и у нас и стените помагат и още поговорки от този род. Аз също мисля, че България, макар и бавно, върви към подобрение, а има вече и гражданско общество, т.е. научихме се да се борим за каузи и за права .
    А вие се връщате с едно голямо богатство. каквото е знаенето на английски. Това в БГ се цени много и винаги може да си намерите работа. А сега възможностите за работа по интернет са огромни. Ако децата ви решат един ден да напуснат БГ това ще бъде техния избор. Пожелавам ви да се наслаждавате на прекрасното време , на близки и приятели.

  24. @Тони – благодарим! Да, бавно стават промените, малко по малко. Трудно е, когато сам трябва да свършиш нещо. Например: лесно е да мрънкаш колко е мръсно, трудно е да отделиш време и да дадеш пример да изчистиш.

  25. Поздравления Рая!
    Загуби се ти през последните години, но четейки тази статия предусещах, че точно това ще прочета:
    “Ние се върнахме.”
    За избора направен със сърцето няма да съжалявате и след време да се питате “Какво, ако…”
    Не спирай да мечтаеш!

  26. @jeksi – благодаря! Да, доста време ме нямаше, но се радвам, че вие – моите вущиртуални приятели – сте още тук! 😊 Много пъти съм казвала, че този малък блог ми е дал много повече, отколкото аз, за което съм много благодарна и се чувствам голяма късметлийка! ☺

  27. ДОБРЕ ДОШЛИ И ОТ МЕН.
    Мила Рая, следя блога ти от момента, в който и моя син /може би почти на твоите години/ реши да отиде на студентска бригада в Америка /естествено се върна/. Много се радвах на Вашата смелост да тръгнете и да се махнете от това блато, надявах се и да успеете да свикнете с английският начин на живот, защото все пак сте си цялото семейство заедно. Винаги съм приветствала всеки Смел човек, който е предприел тази крачка да се махне от тази “държава”, която аз наричам блато, но въпреки всичко има едно огромно НО, ние не сме номадско племе, а напротив имаме много здрави корени, които не ни позволяват да се приспособим на друго място, затова и много малко от заминаващите успяват да останат в чужбина. Моето виждане, е че тук нищо не се променя към добро за нормалния човек, а напротив от лошо към по-лошо.
    Много се чудех дали да напиша следващите няколко реда от страх да не се приемет като злобна критика или упрек и все пак реших да го направя.
    АМИ ДЕЦАТА?
    Някой попита ли децата. В цялата дилема на анализи, размисли и страсти, претегляне на плюсове и минуси, позитиви и негативи, дали тяхното мнение го сложихте на везната. Все пак огромна част от тяхния живот е преминал само там и предполагам те познават много по-добре тамошният начин на живот отколкото българският. Те естествено ще свикнат, децата са бързо приспособими, но дали това на което ще свикнат ще е за тяхно добро. Освен че в момента решавате собствената си съдба, Вие решавате и съдбата на децата си. Може би трябва да поживеете няколко месеца, година, две и отново да сложите везната на масата.
    Мисля да спра до тук, че стана прекалено дълъг коментара ми.
    Най-искрено Ви пожелавам УСПЕХ където и както решите да продължите живота си мили хора, както на Вас така и на дечицата Ви.
    Още веднъж моля да не приемате написаното като злобна намесе в личния Ви живот, нито като упрек, но ако все пак не Ви допада може просто да го изтриете.

  28. Привет Рая,

    Аз също поживях в чужбина, Швеция за близо 3 години. Да, връщането беше трудно и адаптацията на ново ми отне още 2-3 години. Но истината е, че песимизмът на българина го кара да гледа на България в такива мрачни и тъмни краски. Има много дейни и оптимистични хора в България, които се борят истински и успяват. Повече и повече ги виждам защото търся да ги видя. Който каквото търси това намира. Който вижда, че нещата са станали по-зле, ще види именно това.

    Така че, Рая, сигурна съм, ти и мъжа ти сте достатъчно умни, за да измислите какво да правите в България след връщането, така че да се чувствате ангажирани и оптимистично настроени, колкото и да е трудно и системата да е далеч от цветуща. В същото време на другите коментирали, бих казала, недейте постоянно да сипвате сол на раната.

    Станали сме хронично хленчещи, че всичко е зле, и вече и нещо което е хубаво ако видим, ще го подминем. Много пъти когато се случи нещо хубаво, някакво добро дело, или нещо добро е направила държавата, удобно го подминаваме, и пак се спираме на скандалните новини.

    Така че, истината е по-средата, обективна е, и мога да ви гарантирам, че има държави, многократно пъти по-бедни от нас, многократно пъти по-корумпирани, но някак си хората там не губят надежда и се подкрепят един друг.

    Рая, успех ти желая в новите начинания. Аз още съм в България, и ако не остана, то е само защото мъжът ми не е българин и може да му се прииска да се върне в родината си, а аз ще отида навсякъде с него :) Ако трябва и на северния полюс. Но това е извън темата. Успехи от мен!!!! Ще успеете, защото сте умни, и не се поддавайте на негативните коментари. Много ги има, но запазете чистотата в сърцата си!

  29. @Ева – благодаря за хубавия коментар! Съгласна съм с теб – кой каквото търси да види, това вижда. Аз също много мърморех, преди да изляза в чужбина; всичко хубаво го приемах за даденост (“те са длъжни” или “това й е работата на държавата”), а неуредиците много ме ядосваха. На запад има уреденост, за сметка обаче на други неща. Няма нищо идеално, всичко има и хубава, и лоша страна. Определено има много будни и дейни хора в България, които нямат време да се занимават с мрънкане и да разтягат локуми – просто са прекалено заети, защото си имат цели и работят по тях. Също така много българи в чужбина се хвалят колко е чисто или колко са хубави влаковете или колко са толерантни хората, което е ок, но често тези хвалби са с един тон, сякаш това е тяхно лично (на българите) постижение. Нашите постижения и провали са в България. В Англия са на англичаните! :)

  30. @Ива – благодаря! Да, разбира се, мислили сме за децата. В нашия случай те са много малки (на 5г и на 18м), за да имат самостоятелно мнение. Голямата слуша какво си говорим и се настройва на нашата вълна, ако коментираме негативите на живота в чужбина, тя запомня това. Децата ще са добре навсякъде, ако успеем да възпитаме в тях правилните качества и правилният начин на мислене. Аз например съм от един малък град, от обикновено семейство, е – това не ме е спряло да уча, да се развивам, да отида в Америка, да отида в Англия. Много хора казват за големия град или за чужбина: “там има повече възможности”. Има, да, но не всеки успява да се възползва от тях. Проблемът не е в локацията. Мои приятели са заминавали за София, Варна, Пловдив, където има “повече възможности”, но не се случва нищо особено, не са станали милиардери, водят си нормален живот. Работят, изплащат жилище. Същото е и в чужбина. Много деца там растат в един български балон, не се интегрират, родителите им не ги натискат да учат. Те от кои точно възможности ще се възползват след време…? В същото време в родния ми град има толкова много хора с дребни бизнеси, някои и с по-големи, а някои са милионери. Така че всичко е много относително и резултатът от уравнението не е функция на локацията, или поне НЕ САМО. Много неща са. Важното е всички да сме живи и здрави и всеки да намери това, което търси. :)

  31. Ще трябва да обясня 2-3 неща:
    за “Повече и повече ги виждам защото търся да ги видя. Който каквото търси това намира.”
    Това че гледате с розови очила Само това, което искате да видите и това виждате – не ви прави оптимисти, прави ви полуслепи.
    “Моето виждане, е че тук нищо не се променя към добро за нормалния човек, а напротив от лошо към по-лошо.” – А това също не е правилно, разбира се.

    България върви напред спрямо какво? Спрямо изоставащата западна Европа – Да. Вече нито Путин, нито Тръмп, а напоследък и Ердоган броят Европа сериозно за нещо. А Китай и страните от далечния изток (някогашни васали на Европа)…
    Преди 20 години Европа беше напр. 10 пъти по-просперираща от България, сега напр. е 2 пъти – упадък страшен (на Европа). Ами да се мерим с Украйна тогава – има гражданска война на приливи и отливи – ние сме супер!
    А защо по добре не сравняваме България-2019 с България-2009 и с България-1999 – това вече е друго, нали?

    Не казвам, че е добре да сте в Англия – не знам. Не казвам, че е добре да сте в България – не знам.
    Определено се радвам, че сте тук! – защото се явявате мои партньори в широк смисъл на думата. Но сме партньори в една много трудна борба, която е пред нас, а не сме я преодоляли.

    “Този хленчи, онзи хленчи, а аз съм оптимистка.” – много хубаво, само че аз не се оплаквам.
    Да обясня: Аз не Себе Си оплаквам! Добре съм си аз, хич не съм за оплакване: в ИТ сектора си работя, ни съм гладен, ни съм жаден.
    В цифри – ако кажем, че средната заплата е към 1400лв, чисти 1100-1200лв, а знаем, че 70% от хората са с доход под тази сума => май-май аз съм в горните 10% по приходи.
    Не го казвам, за да се похваля, а за да разберете, че не се оплаквам. И да не ме жалите. А кого тогава оплаквам – Оплаквам най-долната част от същата схема по приходи: 1999 това са били най-долните 10%, 2009 – 20%, 2019 – 30%.
    Разбирате ли кого Оплаквам? – най-бедната прослойка на Нашето (българско) /гражданско/ общество – тези които нямат средства за развитие, образование, култура и затова не са граждани, а са в силна степен маргинализирани.
    “Който каквото търси това намира.” – тези, които вие (оптимистите), не желаете да видите. И най-вече тяхното нарастване на брой и на процент. Това е истинското влошаване в България. И то ще ни затрие! (помнете ми думата)
    И ме боли за тях /тяхната деградация/ веднъж и дважди повече за това, че нищо не мога /не знам какво и как/ да направя. Това не ме прави изобщо невинен. Защото тези пропадащи хора сами няма да излезнат от дупката – някои трябва Някак да им помогнат… Но не с пари на калпак.
    Та затова съм “седнал” да Оплаквам /тях/. А не себе си оплаквам или хленча-мрънкам.

    Здрави бъдете!

  32. @Biser – интересна гледна точка. Аз лично не съм твърдяла, че всичко е цветя и рози, но определено не е толкова зле, колкото им се струва на хората. Пример – една майка реве как можело никой да не й погледне детето в спешното с 38 градуса температура, това само в България го имало. Друга реве защо трябвало учениците сами да си плащат по 20лв здравни в рамките на три месеца, докато ги поеме университета. Ами това са глупости. Има реални проблеми, но те са на съвсем други места.

    Но най вече, и с нас, и без нас, България ще продължи някак си напред. Това не означава да не се борим. Но с оптимизъм и вяра се поддържа духът на армията, а не с “всичко е обречено”.

    Аз конкретно от своята позиция и конкретно гледайки своя град и своите познати – добре са си хората, всеки е намерил някакъв начин да се оправя. А има и такива, които са зле, ама като им видя правописа и като им чуя светогледа в две изречения… при тях проблемът не е в локацията…

  33. Рая, казвам ти освен, че настръхнах и ме побиха тръпки, се зарадвах отдънното на душата си за постъпката ви да се върнете, не че не го предусещах (поне малко), НО ти не го беше решила. Както си казвала под предишни мои коментари, че си съгласна с мен, така и аз аз съм изцяло съгласен с теб в този ти пост, и с много от коментарите след това също. (Хейтърите дето си мислят, че БГ си седи около 2000г (-/+10г ) когато те са избягали не ги броя. ).
    Една от ключовите точки в статията е тази за децата, (имайки предвид голямата обремененост на повечето от сънародниците ни). Много добре си го казала. (Не че аз не съм, но ти го синтезира в няколко думи :) .
    Рая, мацка, ти си е ебати пича. Оттук ти пожелавам да прайш коучинги и да прайш мангизи у БГ, щото си оправна и заслужаваш, пък и можеш. (т’ва освен писането нали, ((щото бавноразвиващите-заблудени, тряя се водят)).
    Очаквам покана, след време за първото ти гранде-белисима събитие :) .

    Поздрави и успехи,
    KbdErr

  34. Това което казваш, не е обратно на моите тези – тоест двата ни поста доста се допълват. Да, доста хора хленчат здравата и са загубили чувството си за реалност. Това не е добре. И аз се опитвам да ги приземя, като ги чуя.
    “при тях проблемът не е в локацията…” – има такива хора.
    Какви са проблемите тогава? Големите проблеми (за България) ме вълнуват. Една приятелка ги беше обобщила:
    – Страхът! Хората ги е страх да поискат своето си, да се борят с живота, да мечтаят
    – Разделението. Много трудно се обединяваме зад каузи, зад идеи. Не се борим заедно, ами всеки сам за себе си. Отделно всеки гледа себе си и децата, комшията, ако ще да умира. Много рядко се кооперираме в колективи, в кварталите дори…
    – Не си взимаме уроците от живота /и от историята/. Това мисля , че е ясно. Човек може 50 пъти да направи една и съща грешка. Това е нелепост. 30 години тече “преход” – какво научихме за това време? Голяма част от отглежданите деца стават уникално разглезени и/или без никаква собствена воля. Просто прочетете книги, как се отглеждат деца. Никой не иска родителят да знае всичко от самото начало, иска се да се справи добре с родителството. Но малцина четат тематични книги…
    Не всички хора, разбира се, но за много от народа ни.

    Та това струва ми се са причините за последиците, които виждаме…
    А дупките по пътищата и разни други неща са кофти, но те са последици на последиците. Те са лесни. Това са само симптоми.

    Поздрави и хубаво да си изкарвате (мен ме слушайте само чат-пат с едното уше)!

  35. Рая следя блога ти от самото начало.
    Пишеш много интересно.
    Решението ти е правилно – човек трябва да си слуша сърцето. Анализите са си анализи, сърцето си е сърце.

  36. @Митака – благодаря! Много се радвам, че си тук, че си бил тук през цялото това време! 😊

  37. @Бисер – да, много съм съгласна с този ти коментар, имаме последици на последиците. Но това не е нещо, присъщо единствено нз българина. Хората са еднакви по природа, с времето според опита вече се разделят на различни класи, включително цели нации. Българите и англичаните са различни по манталитет, но дълбоко вътре природата им е една и съща. Различни са ценностите – нещата, които нацията цени и пази. Нашите… има още какво да се желае от тях 😊

  38. @kbd_error – изчервих се зад екрана! Благодаря много! 😊

  39. Браво, Рая, БРАВО!
    Най – верните и най – добрите решения се вземат със сърцето, не с ума, е, след като се помисли, но вие сте огледали отвсякъде въпроса. Най – хубавото е, че децата ще растат в България. И си направете градина, това е много добре за тях, за връзката със земята, българската.
    Поклон!
    Ержи

  40. Поздравления за решението!
    Мечтата ми е все повече и повече хора да се вразумят, че не всичко в този живот е пари, пари, пари… Още повече, че не сте от София и изглежда не искате да идвате към “големия” град. Ние със жена ми си взехме на скоро една виличка на 50 км. от София и цяло лято сме там с децата, само от време на време пътуваме по работа… От мен ако зависи, целогодишно бих се изнесъл извън града…
    Още веднъж – браво, смело решение, за което никога няма да съжалявате!

  41. @Иван Василев – благодаря, дано не съжаляваме :) Много предимства има в малкия град, но също и недостатъци. Много зависи от индивидуалните обстоятелства на всеки човек. Иначе за децата е рай, поне докато са малки ;)

  42. Именно децата – ако на човек те са му важни, мястото му е тук в БГ. До сега не съм видял щастливи българчета в чужбина, които не са подтискани в училище заради това, че са чужденци. Децата в днешно време са изключително жестоки и за да оцелеят в чужда среда им трябва сила и самосъзнание, които обикновено децата на малка възраст нямат…
    Пък след 10-15 години като децата пораснат, ходете където искате по света :)

  43. Поздравления за умното решение. Ще усетите как стандартът и изобщо качеството ви на живот е по-високо. Не че NHS е вързала, но тук разправиите с Бялата мафия могат в гроба да те бутнат. Случайно попаднах на сайта – нервиран от прекарани два дни с роднини, които живеят в Испания и с часове говорят колко са добре, а после искат пари назаем и отказват да си посрещнат комуналните услуги и данъците. Истината е, че най-доброто решение е да живеете в България, но да си изкарвате парите Западна или Северна Европа.

  44. @Стефан – благодаря! Животът не е само пари, много неща са, а и има доста хора, които изкарват добри пари в България. Винаги трябва да има компромис! :)

Leave a Comment