“Дано да не ме одобрят”

Случвало ли ви се е някога да ви е страх да ви одобрят за работа? При това хубава работа – интересна, с голяма заплата, възможност за растеж. Ходили сте на няколко интервюта, дали сте всичко от себе си, и преди обаждането с окончателния резултат ви е страх да чуете “Честито, одобрен сте” ?

Да, част от притесненията ви може би са поради страха тип terra incognita – страхът от непознатото. Но колкото и да е силен понякога, сам по себе си той не може да поеме цялата вина тук. Чух, че имало и някакъв друг страх – страх от успеха… Вярно, че не знам нищо по темата, обаче ми звучи някак много измислен. Страх от успеха?

ПРЕДГОВОР

Преди седмица-две се чух с един бивш колега. Той ми каза, че търсели хора за едно ново начинание (не мога да навлизам в подробности – приемайте на доверие) със солидни и разнообразни възможности за творческа работа. Освен това – “работа за много добри пари”. Пиша го удебелено, защото така ми и прозвуча по телефона :) Обаче… в София.

Казах, че не съм в София и че не мога и не искам скоро да се връщам там. Посъветва ме хубаво да си помисля и обеща, като насрочат дата за “тестване”, да ми се обади – пък аз дотогава да мисля.

Вчера (27.10.2010) действително ми се обади – тази събота и неделя щяло да бъде. Аз казах, че точно тази събота и неделя ми е наистина невъзможно, което беше почти вярно. “Почти”, защото щом искаш, намираш начин. Той пак каза, че става въпрос за “работа за много добри пари” – пак така удебелено :) Че проектът е голям, че възможностите после са много и т.н. Записах си все пак къде и кога и се разбрахме възможно най-скоро да му кажа дали ще ходя на “тестването”.

РАЗДВОЕНИЕТО

Раздвоението идва от разликите в рационалното и емоционалното. Пример – вие сте млад художник и вече няколко месеца сте без работа. Накрая ви предлагат работа като служител в бърза закуска. От рационална гледна точка трябва да се радвате – честито, току-що си осигурихте приход! Нали това беше целта, затова кандидатствахте?

От емоционална гледна точка обаче това може да е огромен проблем. Ако сте художник, вие сте творческа натура и имате идеалистично виждане за нещата – интересува ви изкуството, духовното, интелектуалното. Работата в бърза закуска е опустошителна за вас от емоционална гледна точка. Вие искате да работите с платно и масло, а не да повтаряте като робот “Добредошликаквощепоръчате?” – “Довижданепакзаповядайте”

С други думи – проблемът е в битката между “какво трябва” и “какво искам. Повечето хора ще ви кажат, че да правите каквото искате е лукс, който не можете да си позволите – особено ако имате семейство и трябва да мислите не само за себе си, но и за тях. Дори да се грижите само за себе си, обикновено се налага да направите избор между рационалното (“трябва”) и емоционалното (“искам”).

Именно оттук идва лошото усещане в стомаха, когато имате възможност да започнете “страхотна” работа – повечето хора залагат на рационалното и не си дават сметка за последствията от това. Когато рационалното и емоционалното са в конфликт, в крайна сметка ще спечели емоционалното. Да, можете да започнете работа, която изобщо не харесвате, заради парите. Да, можете да издържите известно време. Но много бързо ще усетите каква солена цена сте платили за тези пари!

Господин В., който ми осигури 3000лв заем от общо нужните ми 5000лв за да стартирам бизнес, ми каза веднъж нещо изключително ценно. Беше края на лятото на 2009 година и аз казах, че изобщо не се чувствам добре, въпреки че де факто няма причина за това. Всичко си вървеше по план – бизнесът, личния ми живот, възможностите за работа и за развитие. Нямаше никакви кризи или сътресения, всичко беше уредено и си вървеше нормално.

Той каза “Човек е многопластов. Това, че на повърхността имаш всичко означава, че само последния пласт е доволен. Всички пластове под него обаче се бунтуват.” Всъщност именно този “бунт” на долните пластове е причина да се чувствате притеснени, вместо радостни от новата работа. И затова тайничко се надявате да не се налага да вие да избирате между “трябва” и “искам”, а обстоятелствата да решат вместо вас.

ЕПИЛОГ

Сега, някой да не вземе да си помисли, че художникът от примера трябва да умре от глад, защото не му харесва работата в бърза закуска :)

Цялата идея на статията е, че трябва да взимате предвид и емоционалната цена на избора си. Определено смятам, че винаги трябва да се търси синхронът между рационалното и емоционалното, а не конфликтът. Когато се налага такъв конфликт, старайте се възможно най-бързо да го разрешите, защото ако в краткосрочен план ползите се измерват в пари, в дългосрочен план щетите се измерват в здраве и нерви.

Колкото до мен, доста напрегнато ми беше заради тази възможност. Дори й посветих цял един следобед в мислене, понеже (приемайте на доверие) иде реч за 1200-1500лв чисти. Кога друг път ще имам така възможност – при това наготово? Доста време мислих какво да правя – дали да ходя на тоя workshop събота и неделя или не. Накрая, докато оглеждах хотели в София ми “светна”, че въпросът изобщо не е дали да отида на тестването този уикенд или не. Въпросът беше генерален – дали съм склонна да се върна в София.

Като сложих всичко на кантара, се оказа следното. Животът в София за мен има почти само негативи – отвратителен град, нито един близък човек, някаква безлична анонимност, напрежение… и единствения позитив на кантара са парите. Вярно, че много ми трябват и вярно, че бих могла да отида за няколко месеца примерно и да се върна в родния си град. Обаче, струва ли си толкова нерви и главоболия само заради парите, пък били те и 1200лв?

Докато набирах телефона част от мен още се чудеше дали не правя огромна, колосална и непоправима грешка в живота си. За щастие той (колегата) вдигна, преди да стигна до отговора. Благодарих му, отказах му, пак му благодарих и затворих. И си отдъхнах.

Всъщност най-показателно за мен беше именно това – че след отказа почувствах ОГРОМНО облекчение. Вече изобщо не си мислех дали е било грешка и дали не е трябвало поне да ида да видя какво ще стане. Нямах чувството, че изпускам нещо или че ще съжалявам. Чувствах само това огромно облекчение.

Колкото до това дали не захвърлих с лека ръка една уникална възможност… Не вярвам, че птиченцето каца на рамото само веднъж. Ако си намерил призванието си, възможностите за реализацията му сами ще те намират. Ти сам ще ги създаваш. Сам ще намираш начините. И най-сетне, не мисля че една-единствена постъпка може да дефинира целия ти живот занапред. Животът не се гради на един-единствен избор, а на поредица от такива.

Отказах възможност за работа за 1200лв. Приемам поздравления :)

 

РЕДАКЦИЯ 12/2011: може и да са били повече парите. Ставаше дума за работа към голямата продукция, която сега прави “Седем часа разлика”, “Стъклен дом”, “Столичани  в повече” и прочее новите български сриали.

65 thoughts on ““Дано да не ме одобрят””

  1. Отдъхването идва не от решението, а от липсата на нужда да се взима такова!:)

  2. Браво, всяка дума в този текст е вярна. И мен ме гледаха така, когато в средата на кризата реших да напуснем добре платена работа с мъжа ми и да се преместим в моя град. И установих, че там съм мизерствала с много пари, а мога да живея и с по-малко – всъщност София сякаш те кара да харчиш още, още, още… да си купиш щастие. Според мен решението ти да не се върнеш в столицата е правилно.

  3. Всъщност за 1200лв не си струва да ходиш в София, защото като пресметнеш разходите, ще ти останат не повече от 500-600лв чисти.

    Освен ако нямаш къде да живееш безплатно, осигурен транспорт и евентуално храна

    Аз лично за под 2500-3000лв не бих отишъл да живея в София. Но пък тези пари не са рчко срещани при заплати там

    Иначе като гледам май ще ми се наложи някой ден, защото извън София възможностите за реализация са минимални.

    И колкото човек натрупва по-голям опит му става по-неприятно да го управляват разни търговски директори на по 25-30 години.

    Кога са завършили, кога са добили нужният опит, кога са станали директори :-)

    Това е София и щом няма изглед за промяна на икономическата обстановка и продължава разделението между София и останалите “големи” градове остава всички да се преместим в София :-)

  4. Dude – ами отказът също е решение, при това голямо :)

    Мария – много благодаря! Аз мисля същото за София (без да искам да обидя никого), там има относително повече пари, но по-малко други неща: приятели, спокойствие, време… Там си в една безлична анонимност, освен ако не си кореняк :)

    Dean – дай го малко по-скромно :) За мен 500-600лв да остават хич не е малко и изобщо 1200лв заплата за мен са си почти цяло състояние. А в статията говоря за София, защото предложението беше конкретно за там, а иначе и другите големи градове сигурно са подобни като стрес и обстановка.

  5. Поздравления, Рая!

    Аз имам две карти на мечтите и на всяка съм си залепил следния цитат: “БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ, ТАКА УСПЕХЪТ ВИ Е СИГУРЕН”.

    Две неща ми направиха много силно впечатление, защото и мен ме занимават отдавна.
    Първото е примерът ти с художника и бързата закуска. Тук става дума за едно психическо раздвоение. Двата избора – дали да рисува, или да работи в бърза закуска, може да са разнопосочни, а може и да са еднопосочни. Зависи единствено от това, как този художник възприема нещата. Важно е да знаем какви са нашите големи цели и тогава можем да подчиним на тях малките. Например този художник би могъл да реши “ще работя няколко месеца в бърза закуска, защото така ще си осигуря пари, за да нарисувам…., за участвам в…., за да си купя….”. Нещо такова.

    Второто е въпросът дали нещо може да стане по един-единствен начин. В случая можеш да си зададеш въпроса дали можеш да получаваш 1500 лв “единствено в София” или “единствено чрез това предложение”. Много големи идеи са се появили като опит да се направи нещо БЕЗ….

    Например:

    БЕЗжичните комуникации…

    БЕЗкръвните операции…

    Полетите в БЕЗвъздушно пространство…

    Ето една прекрасна реч на Стийв Джобс, която е точно по твоята тема:

    http://valyonov.blogspot.com/2009/02/ceo-apple.html

  6. @ Фин. сигурност – за художника си прав, ако е краткосрочно решение в името на по-голяма цел. Но пак според мен, дори и краткосрочно, това решение може много да боли, ако е наистина прекалено далеч от твоята същност. Аз например не бих могла да съм счетоводител и една седмица, просто не ми понася.

    За второто съм съгласна, оттам и идеята ми за птичето – че не каца “само веднъж”, както си мислех в определени моменти :)

  7. Лошото е, че това “временно” лесно може да се окаже доста дългосрочно. Моето мнение е, че прекаленото удобство в живота, чисто практично, не емоционално – къща, работа, добри пари, са спирачка за развитието. Казваш си – абе защо да пробвам да ходя в чужбина (да речем), като тук имам дом, работа, добри пари…

  8. Приеми поздравления и от мен за решението и за статията!

  9. @Фин. сигурност – това и смятам да направя :) Ще е по-бавно, но какво пък, ще се чувствам по-добре.

    @Мария – ти говориш за дилемата дали да оставим питомното, за да гоним дивото :) Не знам доколко това може да е спирачка, все пак понякога хубавите възможности са точно под носа ни, а не ги виждаме!

    @ Йорданка – благодаря много! Оказа се, че май повечето хора са склонни да подкрепят решението ми, а аз мислех обратното, че ще го критикуват. Радвам се, че съм сбъркала в очакванията си :)

  10. Дилемата “рационален”- “емоционален” избор идва по няколко пъти в живота ни. Обикновено тогава взимаме т.нар. решение според приоритетите. Преди години бях попаднала на една книга на Олга Харитиди (руска психоложка и психиатърка)- едно единствено изречение ми се е запечатало в мозъка от тази книга, перефразирам: “Когато правим и най-елементарния избор в живота си, за да се убедим, че е правилният, в него трябва да откриваме пет неща: път, светлина, здраве, щастие, любов”.

    Оставям на вас да си го тълкувате всеки по свой начин.

  11. @Елвелин – много абстрактни ми се виждат. Пък и не са ли множко 5?

    @Фин. сигурност – искането е едно на ръка… само с искане и вярване не става.

  12. Да, да, нужни са действия за осъществяването на желанията ни. Обаче едно е сигурно – в каквото вярваш, това получаваш. Така че, ако вярваш, че ще стане по-бавно, ще стане по-бавно. Ако искаш да стане по-бързо, виж дали можеш да вярваш, че ще стане по-бързо. :)

  13. На приказки стил “Тайната” и “Позитивното мислене може всичко” не вярвам особено – сори :)

  14. Като човек в подобна дилема – моите поздравления! Наистина! Просто четях и все едно аз съм го писала (особено това, че всичко е наред, пък нещо не изпитваш радост – това е липсваща удовлетвореност – а тя е много важна за щастието на човека!)

    За един сигурен в себе си човек винаги има варианти на хоризонта. А изборът винаги е труден

  15. @анонимен – благодаря :) Пожелавам и ти да намериш своето решение.

    Ще се повторя, но пак ще кажа – в случая облекчението, което чувствах след като отказах, за мен е показателно, че не съм сбъркала.

  16. Аз, лично мисля, че минималната заплата заради която си струва да се живее в София (временно/постоянно), при положение че човека няма жилище там, е точно 3840 лв. Изчислил съм го по спецялна формула. Не се шегувам.

  17. Щом си имала вътрешна съпротива да го направиш, сигурно наистина е трябвало да отажеш. Но, доколкото съдя от постовете ти, си умно, търсещо развитие момиче, а това по-инертната среда в малките градове не предлага.

    Така че пожелавам ти осъзнатост и бъди нащрек. Смятам, че много хора тук те подкрепят, защото не им стиска и са си отдъхнали, че си се отказала – това звучи “мило и родно”.

  18. Относно думите на Ванила – поне за себе си мога да кажа, че те подкрепям напълно съпричастно, защото вече минах по пътя на преместването от София в по-малък град. И поне на този етап смятам, че се чувствам по-добре – с по-малко пари живея по-добре. За чувството да си си вкъщи да не говорим. :О)

  19. м,да .

    Този блог става все по интересен! Коментарите също са много любопитни (и разбира се, всеки гледа от собствената си камбанария :) – на един му стигат 500 лв. на месец, а на друг и 3000 не му стигат – изобщо купон:)

    Според мен, дали си постъпила добре или не, никой не може да каже със сигурност. Това, че изпитваш облекчение и си доволна от постъпката си е добър знак. Най-вероятно си направила правилен избор. Всъщност, няма нещо “правилно” или “погрешно” по принцип. То е такова в зависимост от критерия за “правилност”. Нищо не си казала за типа на работата, която са ти предложили – дали ти харесва и вълнува или не? Предполагам, че не ти е била по сърце? Ако е така – дори само това е достатъчна причина да откажеш предложението. Защото да работиш работа, която не ти харесва “не си е работа” ;)

    В крайна сметка, парите формират само част от това, което се нарича “качество на живот”, другите фактори: приятели, дружелюбна социална среда, свободно време, личностно развитие и т. н. са много по-важни ( особенно за емоционалното състояние).

    Освен това, заслужаваш поздравления и за решителноста си. Отказала си още в началото. Много хора щяха да отлагат решението си до последно (щяха да идат до София, да питат майка си и баща си, да се обадят на вуйчо си .. и т. н. ) в напразни опити да прехвърлят отговорноста за вземане на решение на някой друг.

    Съгласен съм с тезата, че най-важна е главната ти цел, а всички останали цели трябва да са съобразени с нея.

    Ако тази работа няма да ти донесе нищо друго освен пари ( и то не особено много) , значи е по-добре да потърсиш нещо по-добро.

    Ситуацията с художника е същата. Докато чака своя пробив ( и се бори да го постигне ), не виждам защо да не работи нещо друго – просто за да живее междувременно. Проблем ще има, ако трябва да се откаже от рисуването. Ако не е така, тогава работата в закусвалня е просто етап от пътя, който е избрал, а не доживотна присъда.

    Права си за това, че често се блазним от добрата заплата или привилегиите или дори от лъскавата фасада на някои фирми – човещина :) и приемаме работа без да мислим много. И после – ма то е скучно, ма колегите са такива и онакива, а пък шефа е робовладелец, ма това, ма онова ….
    И работиш ден за ден , колкото да не те изгонят. Защото работата не ти е по сърце и мислите ти са другаде.

    А не бива така.

    Цитат:

    “Ако не знаеш накъде си тръгнал, никога няма да стигнеш там”.

    Най-важното е целта, която си си поставил. Всичко останало трябва да се преценява според това, дали ще те приближи към нея или не.

    Трудно е да се направи, но е единственият начин да си вътрешно доволен и да си “чист” пред себе си. Поне според мен.

  20. поздравления!

    блогът е много интересен :) слагам си го в рийдъра и ще го следя за още нови и вкусни късчета мъдрост ;)

  21. И при мен спечели емоционалното. Миналата година имах предложение за София за същата работа и пари които вземам във Варна, но с по-добра възможност за кариера. Е да, но в София няма море :) Дори в момента съм там и този град просто ми действа подтискащо. Взех си решението при равни други условия – и в двата града имам добри приятели, контакти и т.н. В моя случай за пореден път Варна спечели като по-добро място а живеене.

    ПП: Рая, аз с 1200 заплата ще умра от глад :)

  22. Rowan, ако работиш в София за по-голяма заплата, тогава представи си, че разликата отива за това за да можеш да ходиш да виждаш отново морето. Заслужава ли си?

    Събирането на толкова много хора в София не може да продължава вечно. В миналото такова масово пренаселване на купища хора в развитите и мечтани центрове е означавало разпада на цяла империя. Всички виждаме какво се случва, София сега няма вид на място за живеене и ще струва много повече усилия да се пригоди към това, отколкото можеше да струва да се държи на добро ниво благополучието на другите градове. Но може би има причина да се случва това. България все още е държава, в която голяма част от хората притежават собствени имоти. Това дава известна независимост на тези хора, и ако продадат имотите си на банката, те се превръщат в напълно зависими от нея. Или ако купят имот, който няма да могат да изплатят никога :)

    В момента в София е студенко и смога е паднал ниско, трудно се диша. През зимата когато температурите са още по-ниски е трудно и да се вижда :)

  23. @Станислав – интересна сума си изчислил. Хората имат различни изисквания обаче. За едни сумата може да е 1000лв, за други може да е 5000лв, зависи кой как иска да живее и за колко пари може да се “продаде” на пазара на труда. Зависи също на какъв етап от живота си, дали си семеен, имаш ли деца и т.н.

    @Ванила – благодаря за хубавите думи :) Колкото до средата в малкия град – тя е каквато си я направиш. Покрай мен (слава богу) са повечето свестни хора, работливи, будни, внимателни към околните. За развитието – то е също както си го направиш, ако искаш възможности трябва да си ги създадеш.

    @Мария – благодаря за подкрепата :) За чувството да си си вкъщи – за мен поне е несравнимо.

    @Лита – благодаря, направо ме разтопи с тези ‘късчета мъдрост’ :))

  24. @Стъкло – именно, както казваш “критерият за правилност” е различен за различните хора и, както казваш, качеството на живот не е само работата и парите. Напълно, ама напълно съм съгласна. За художника – да, ако е временно явление работата в бърза закуска би могла да се изтърпи… зависи в каква степен не я харесва. Ако прекалено силно не я харесва, няма и един месед да издържи. Пак казвам, идеята не е да се глези и да чака *идеалната* работа :) Но ако тази в закуска толкова не му харесва, да намери друга “временна” – да разнася поща примерно.

    @Rowan – не съм живяла във Варна, но ми се вижда не по-малка лудница от София. Варна роден град ли ти е? Колкото до парите – предполагам, че си по-голям от мен като години и предполагам, че имаш семейство, при което положение е нормално 1200лв да не ти стигат. На мен, като за млад и сам човек, ще ми стигат и вероятно ще ми остават едно 500-600лв (след наем, храна, транспорт и т.н.) – в София имам предвид.

    @JDeel – не е въпросът само в това, че разликата от ПАРИТЕ ще отива за това да вижда морето. Въпросът е в това, че той ще може да вижда морето веднъж месечно примерно, а копнее за него всяка сутрин :)

  25. Забравих да ви кажа за работата (нали Стъкло пита) – беше творческа работа, свързана с писане, с която съм сигурна, че щях да се справя много добре и да ми харесва, даже много! Така че изобщо не съм имала проблем с характера на работата, тя е интересна.

  26. 1200лв. много добри пари !? Хахахаха с 1200лв мога само да умра от глад в София. А щом е свързана с писане работата няма ли възможност за хоум офис опция!? ;)

    Дори и 4000 или 5000лв да предлагат много бих се замислил дали да си причинявам престой в тази кочина наречена столица на България.

  27. Преди имаше възможност за работа от вкъщи, а тук (понеже проектът е нов) засега нямало.

    Отношението ти към София и България няма да коментирам, че много ще разлютим темата :)

    Относно колко пари са добри пари, няма да споря, всеки преценява за себе си.

  28. Аз съм семейна доста отдавна. Видяла съм и две и двеста. Имало е времена, когато сме си броили стотинките за хляб, сега нещата са доста по-различни. Преди 5 години реших да напусна работа. Позицията, която заемах беше Гл.счетоводител в производствено предприятие. Работата ми харесваше, но зациклях на едно място, научих всичко което трябваше за този вид дейност, имах нужда от още по-голямо поле за изява. Построихме си собствена кантора /изхабихме много нерви/. И нещата си дойдоха на мястото. Парите, които изкарвам не съм си помисляла, че ще ги изкарвам. За мен са предостатъчно, за мъжът ми не са /всекиму според потребностите/. Доволна съм от развитието в работата ми. Липсва ми обаче, Райче, спокойствието, удоволствието от това да съм си вкъщи и да домакинствам, да се срещам с приятелки, когато ми се прииска. Искам да ми е уютно в къщи до каминката с чаша червено вино, ама няма време. И се питаш струва ли си?

    Tи имаш уюта, топлината на бащиния дом, обичта на майка си и на нас, уважението на групите, които водиш. Вие двете с майка ти успяхте да обедините толкова много хора с различни професии и позиции в живота, които вярвам, че също като мен броят дните на седмицата, за да дойде време да се съберем в залата и да излеем емоциите които са в нас.

    Ще имаш и други възможности. Щом един човек знае какво иска, рано или късно всичко си идва на място. Търпение трябва ……

  29. Хахах, Рая, Варна не ми е роден град, а София. Но съм отраснал в малко градче от около 40к жители (това май съм го срещал някъде). В това градче повече от 3-4 дни не мога да изкарам, подивявам от скука, и ме научават и кучетата (и аз тях). Най-добрите ми приятели от ученическите ми години са в чужбина. Лудницата във Варна е много по-малка от тази в столицата, изключвам лятото, но пък тогава има много приходящи софиянки- летовнички и пак е интересно :)

    За прословутите 1200 лева, да водя те с десетина години, но от известно време живея сам. Точно това ми дава правото да кажа, че тези пари за град като София или Варна са нищо. Като извадиш от тях както казваш, квартира и сметки, и транспорт (в моето градче никога не съм ползвал градски транспорт), дори и най-елементарното – днес видях картофи по 40 ст. в онова градче , а във Варна не са падали под 90, дрехи си купувам пак от там с разлика в цената от 20 до 100%. Ако искаш да си независим при пътуванията, поддържаш и кола, задължителните излизания в петък вечер… Май ще трябва да вземаш на заем с тези 1200 чисти :) Може и да спестяваш, но трябва да водиш спартански живот, да се лишиш от дребните удоволствия. И до кога така? Като се замислиш 1/3 от живота ти е заминал до тук (това за теб де, при мен половината). С тези пари просто ще си вегетираш в големия град.

  30. @Ева – уюта и близостта с хората са много важни неща. Аз за 5 години в София успях единствено да задържа някои от приятелите си от студентските години, с нови хора се запознавах, но не се сближавах. Разликата е огромна!

    Хубаво е човек да знае и две, и двеста, хубаво е да видиш развитието на нещо, което си градил от нулата :) Ако ти е дадено наготово надали ще ти е толкова мило. И аз мисля, че трябва първо да си наясно какво искаш, и едва след това нещата си идват на място.

    @Rowan – ами ето виждаш ли. Ти говориш за поддръжка на кола, излизане всеки петък вечер (“задължителни”) – на мен не ми трябват. В София съм живяла спокойно със 700лв. Имах усещането, че са малко, а всъщност съвсем не са малко, но зависи човек какво иска. Не може да си току-що завършил и да ламтиш за 1200лв заплата, нали. Повечето хора почват с по към 400лв. На мен първата ми работа в София беше за 300лв + бонуси. Сега и аз бих казала, че с 300лв в София ще умреш от глад, но тогава беше друго (все пак общежитията бях 35лв). Затова трябва да имаш предвид ЗА КОГО са добри тези пари. За сам човек на моята възраст са си предостатъчно.

  31. @Рая – твоята гледна точка в случая е на момиче- студентка. Ако не си забелязала, от едно известно време, не си момиче, а зряла жена. С годините идва и нуждата от повече “екстри”. Стандарта на живот който можеш да поддържаш с 600-700 в малък град, според мен е по-висок, от този в столицата с 1200.

  32. Rowan, хората са различни. Нуждата от “екстри” не идва с годините, тя зависи от светогледа ти. Някои хора имат нужда от повече материални неща, други от по-малко, и едните не са по-лоши от другите. Аз може би съм по-скоро от втория тип и затова за мен много от материалните неща нямат стойност. За мен най-голяма стойност имат хората в живота ми.

    Въпреки това естествено и аз искам да имам пари за спокоен живот, още повече че от един момент нататък човек трябва да мисли не само какво е нужно за него самия, но и за семейството и децата си. В момента се възползвам от свободата да мисля само за себе си :)

    600лв в малък град не са повече от 1200лв в голям град според мен, но пак нещата са много субективни. Хайде просто да приемем, че 1200лв за мен биха били много пари в София, а за други хора в моето положение биха били “ръба на оцеляването” :)

  33. еха, пак направи публикация която да ме провокира. Много даже, защото аз съм на ръба на подобен избор. Дали да започна една добре платена работа, за която преди около година щях да се радвам много или да чакам да излезе.. нещо по-добро. Ти си взела решение за себе си което е ок, обаче едва ли и на кака Лили и е твърде забавно да е баничарка макар да е с едно голо средно от гимназията в Бяла Слатина (фиктивни имена). Има работи които са си кофти по принцип, независимо какво си учил. Та сега не ми се заработва тази работа защото имам повече информация за света и за същността на корпорациите, но това е друга тема.

  34. Верче, тук говоря за случаите, когато имаме избор. Кака Лили сигурно няма избор, но ти не си кака Лили :)

    Ще ми е интересно да споделиш какъв избор трябва да правиш сега. Май тази новата работа не ти е много по вкуса?

  35. Това, че София за теб има негативи отново зависи изцяло от теб. Да самият град може да не е много приятен, но ти следва да откриеш личностите и хората, които ще ти станат близки и ще ти помагат да преодолееш напрежението и да откриеш и хубавите страни.

  36. Много ясно, че зависят от мен. Ама защо да полагам усилия да търся позитиви, като важните вече си ги имам тук при мен, наготово :)

  37. Поздравления.

    Харесаха ми думите на г-н В.,че човек е многопластов и поради тази причина на всеки човек се случвала конфликтната ситуация да избира.Важно е изборът,който правим дали ще бъде в синхрон с многопластовата ни личност или само задоволяваме потребностите си от първият пласт…но след известно време установяваме,че това не ни е достатъчно.Поздравления за избора!

  38. И на мен тогава ми се отвориха очите. Надали може да се каже по-ясно от това :)

  39. Живея в София от 14 години и я мразя със сигурност достатъчно, че да я напусна, но ако го бях направила, нямаше да имам нищо от това, което имам сега тук, в професионален план и откъм качество на личните и професионални контакти. Като изключим онези, които съм си създала по работи по чуждестранни проекти, следващите най-важни, като качество и ниво на търсения, са тези тук, в София.
    Моят съвет е да не напускаш София за дълго, преди да си сравнила сериозно възможностите. Моите колеги от университета всички останаха в София, а между тях има много от големите градове на България.

  40. Има голяма разлика м/у това да избираш работа,която не ти харесва,за повече пари или работа за по-малко пари,но която ти носи по-голямо удовлетворение и въобще дали да започнеш работа.Защото ако си безработен от 2-3 год. и не са ти предложили нищо свястно(за какво ли ги държат тия служители в борсата,като един компютър би могъл да свърши същата работа- т.е. нищо),въобще няма да се замислиш,харесва ли ти София и ли не.Разбира се,това е моето частно мнение.Въпросът тук е дали имаш избор(и право) да избираш…

  41. Обожавам абсолютно безмислени статии като тази и искрено се радвам на хора, които могат да напишат един куп ***** без на кажат нищо. Keep it up ;)

  42. Драги muxcmux, понеже не можеш да ме видиш, ще се наложи да си представиш това, което ти показвам:

    КОМБИНАЦИЯ ОТ ТРИ ПРЪСТА С ПРЕОБЛАДАВАЩ СРЕДЕН

  43. Няма нужда от тълкуване в емоционален план, нещата са много по-прости.

    Ейбрахам Линкълн е казал: “Можеш да лъжеш някои хора известно време, можеш да лъжеш цял народ дълго време, но не можеш да лъжеш цял народ вечно.”

    Приведено към този случай, това гласи: “Можеш да правиш някои компромиси със себе си известно време, можеш да правиш големи компромиси дълго време, но не можеш да правиш големи компромиси вечно.”

    Значи нещата опират до това какво смяташ за компромис със себе си (голям или малък) и доколко си готов/а да правиш такива компромиси въобще. Просто и ясно. Компромисът е рационална, а не емоционална категория. Прехвърлянето на плоскостта на емоциите само замъглява нещата. Просто човек трябва да си даде ясна сметка кой компромис (и за колко време) е действително оправдан.

    СПОРЕД НЕГО САМИЯ, разбира се, не според филанкешията. Всеки друг може да ти приказва каквото си иска, и да прави каквито компромиси си иска. Твоите решения обаче са си твои. И ги вземаш самият/ата ти – според това, което смяташ за правилно, точка. Ако за някого това е проблем, да си спомни какво беше казал Любо Пенев за супата.

    Апропо, преди 10-тина години бях в аналогична ситуация. Дори се преместих в София и поработих половин година. След което теглих една майна на възможностите и гарантираната висока заплата и си се прибрах в моя град. При положение, че работата напълно отговаряше на квалификацията ми, и че познавам София толкова добре, колкото средностатистически столичанин (и сега по 1-2 пъти на месец пътувам дотам, хем по работа, хем да се видя с приятели). Моят град не е толкова голям и в него няма чак такива възможности – но е достатъчно голям, за да си вадя хляба без проблеми и да ми е интересно. Има обаче една съществена разлика: тук си вадя хляба СПОКОЙНО. А в София бях попаднал в това, което американците наричат rat race. И просто отказах да участвам в него.

    Както казва един комшия, не е чак толкова важно колко голяма пенсия ще вземаш, по-важно е колко време ще я вземаш.

    Така че не смятай, че отказването на чисти 1200 лева заплата е някакъв героизъм, за който трябва да ти ръкопляскат. Това е обикновена проява на инстинкт за самосъхранение. Пък любителите на rat race нека си се надбягват.

  44. @Бетон – не очаквам да ми ръкопляскат. Това в края на статията с “приемам поздравления” е тип “Имам рожден ден, приемам поздравления” а не тип “Изкачих Еверест, приемам поздравления”. Освен това не прехвърлям нещата в емоционална категория, напротив – чисто РАЦИОНАЛНО включвам и цената на емоциите в сметката. За всичко останало, което казваш, съм съгласна :)

    @Светлина – хората са различни. Аз в София не успях да намеря тези лични контакти, които имам тук (иначе като възможност за кариера – да, там е по-голяма). А за мен ХОРАТА в живота ми са това, което го прави хубав – не кариерата, парите или мола на Стамболийски.

    @Анонимен – разбира се.

  45. Здравей! Попаднах случайно на блога ти и ми се иска да те намеря и да ти стисна ръката. :-)

    От началото на годината си търся работа и ми се обадиха само за 4 места. На две от тях ме одобриха след интервю, но аз отказах. И за да не се чувствам виновен за това ги накарах те да се откажат… кога можеш да започнеш? – утре, но искам една седмица почивка в края на този месец и една другия и още 1-2 дни :-) Бях обещал на приятели да прекарам повече време с тях, защото до този момент през ваканциите им или се скъсвах от работа, или от учене, или от работа и учене.
    В момента горя от желание да започна някъде работа, но да е нещо, от което ще изпитвам удовлетворение и възможност за развитие. За щастие нямам незадоволени екзистенциални потребности както казва Маслоу иначе може би нямаше да мисля така :-) или пък въпреки това щях да мисля по същия начин :-)

    Радвам се, че все повече хора казват майната и на София. И аз отдавна бих искал да кажа майната и на Варна, понеже това вече не е градът, в който съм роден и израстнал, само дето като 5-6-то поколение варненец (и нататък) нямам за сега къде другаде да отида, но и това може да се случи :-)

    Видях американци, които напускат големите градове, въпреки, че там са родени, просто защото искат децата им да отраснат край океана и да се научат да карат сърф. Дано нещо подобно да се получи и в България. Само че тук стандартът е доста по-лош, лош е обаче, защото младите хора изоставиха по-малките градове още комунизма навремето направи срамно да живееш в провинцията или на село!

    Успех с това, с което си се захванала и не съжалявай, за нищо, което си направила!!!

  46. @Zaz – моята позиция е не толкова анти-София, колкото про-родния ми град :)

  47. трябва да разтъркам очи и да прочета явно още десетина пъти – за първи път от толкова години виждам някой да не иска да е в сф и съм втрещен. ” безлична анонимност” в сф и липса на близки хора – нещо ти се е повредила ценностната система в личен аспект.

  48. @Васил – аз пък не виждам какво толкова чудно има. Виж по-старите коментари – не съм само аз. И не виждам защо смяташ, че ми се е “повредила” ценностната система в личен аспект – бих казала обратното, че се оправи :) И понеже хората в живота са по-важни от парите и предметите в него (поне за мен), предпочитам да НЕ съм в София.

  49. Благодаря за съвета.

    От няколко дни размишлявам, дали да напусна работа – креативна, страхотен екип, достатъчно пари… само че ми разбива съня и ме разболява, а на личния ми живот не се отразява, защото нямам такъв … Само се чудя, какво ще кажа на хората, които вече започнаха да ме питат: “Какво повече искаш???”

  50. @Мими – имаш три варианта за отговор: 1) “спокойствие”, 2) “време за личен живот” и 3) “още не знам”. Мисля, че и трите не са лоши :)

    Напускането на работа е голяма стъпка – и доста рискована в момента. Аз лично не бих напуснала работа, дори ако ми е ужасно неприятна (знам, че при теб не е така), ако нямам ясна представа какво ще правя после и как ще се издържам.

    А какво ще кажеш на хората… Да заявиш “Ами аз не съм като вас и не искам същите неща като вас” изисква доста смелост и е трудно, защото в началото всички те гледат странно и се питат дали всичко с теб е наред :) При всички случаи, ако обмисляш идеята за напускане едва от няколко дни, не бързай. Винаги можеш да напуснеш, но веднъж направиш ли го, няма връщане назад към същата работа.

  51. @Мими: обмисли добре дали не можеш да ‘аутсорснеш’ малко от работата си към някого, който би поел малко допълнителна, и би я свършил добре. Тук нещата опират до правилните контакти в правилния момент. Иначе никога не оставяй една работа да ти разбива съня и здравето, за нищо на света. Доколкото разбирам твоята работа има проблем с мениджмънта, щом са позволили такова натоварване. Просто изжонглирай нещата така, че да не загубваш интересна работа, или здраве. Ако все пак прецениш, че ти е много трудно да вземеш решение, вземи си няколко дена отпуска обезателно, преди да вземеш каквото и да е окончателно решение

  52. Мисля, че и аз имам подобен казус.

    Работата ми си има доста позитивни страни, но си има и негативи – липсва мениджмънт, няма перспективи за развитие, трудно може да се научи нещо ново.

    Решил съм да си търся друга, по-добре платена работа с повече възможности за проф. реализация. Но всеки път, когато от агенцията за подбор на кадри ми звъннат за оферта, сърцето ми се свива. Страх ме е да не изгубя малкото, но сигурно, което съм изградил до момента. Да продължа да си кютам на малко, но сигурно или да рискувам, премествайки се на друга работа в друг град? Това ме измъчва…

    В града, в който живея приятели нямам… социалните ми контакти са с колегите от службата. Така, че не се притеснявам особено, че ще скъсам връзка с приятелите си, при положение, че така или иначе нямам такива. Единствено колегите ми (и може би майка ми) са някакви спиращи фактори. В същото време виждам и много позитиви в това да се преместя на друга работа в друг град… ще мога да се издържам сам, да видя какво е това самостоятелен живот, да получавам такава заплата, която да не ме кара да се чудя как ще си платя тока зимата… И не мога да реша.

  53. @Мекотело – ама че странен ник :))

    Не разбрах защо не си потърсиш друга работа в същия град – няма ли такава възможност?

    Според мен трябва да помислиш какво точно искаш в момента:
    – сигурност
    – адреналин
    – спокойствие
    – пари
    – …

    И след като си изясниш това, тогава можеш да вземеш решение.

    Преместването в друг град е свързано освен с много стрес (особено ако никога не си живял там) и с много разходи. Така че, ако решиш да търсиш работа в друг град, първо трябва да имаш някакви събрани пари, за да финансираш преместването, наема, времето до първата заплата и прочее.

    Моята философия е проста. Запитай се: ако теоретично тази ситуация в момента (със сегашната ти работа, колеги, заплата, град и пр.) може да продължи така до безкрай, без нещо да се променя, това би ли ти било достатъчно? Има ли нещо конкретно, което силно да ти липсва в момента, точно СЕГА? Ако няма такова нещо и текущата ситуация ти е достатъчна, може би е по-добре да не правиш нищо. Ако обаче ти е скучно с колегите, мразиш работата си и не издържаш да живееш с малка заплата и нямаш търпение да сложиш край на всичко това, може би е по-добре да помислиш за друга работа.

  54. Съвсем скоро и аз отказах интервю, но по-съвсем различни причини.

  55. В една друга тема писах, че ще ходя на интервю и воаля избраха ме за …второ интервю, като се има в предвид че им казах сравнително висока заплата – 1600 лв чисто. Започвам да се замислям дали не влизам и аз в същия филм като Рая, да ме е страх да ме одобрят, т.е. от непознатото.

    А иначе алтернативата е да чакам резултат от друго място, където възнаграждението е на порядък по – високо( имам предвид петцифрено число е) но е задача с много неизвестни – както в професионален така и в личен план с много неудобства.

  56. Хахаха, ха така – да видим сега лесно ли е :))

  57. Относно …..Отказах възможност за работа за 1200лв. Приемам поздравления :)
    Поздравления!

  58. Напълно те разбирам. Наистина е трудно да вземеш такова решение. Ти определено си човек, който не оставя парите да контролират живота му. Поздравления!

Leave a Comment