Случвало ли ви се е някога да ви е страх да ви одобрят за работа? При това хубава работа – интересна, с голяма заплата, възможност за растеж. Ходили сте на няколко интервюта, дали сте всичко от себе си, и преди обаждането с окончателния резултат ви е страх да чуете “Честито, одобрен сте” ?
Да, част от притесненията ви може би са поради страха тип terra incognita – страхът от непознатото. Но колкото и да е силен понякога, сам по себе си той не може да поеме цялата вина тук. Чух, че имало и някакъв друг страх – страх от успеха… Вярно, че не знам нищо по темата, обаче ми звучи някак много измислен. Страх от успеха?
ПРЕДГОВОР
Преди седмица-две се чух с един бивш колега. Той ми каза, че търсели хора за едно ново начинание (не мога да навлизам в подробности – приемайте на доверие) със солидни и разнообразни възможности за творческа работа. Освен това – “работа за много добри пари”. Пиша го удебелено, защото така ми и прозвуча по телефона :) Обаче… в София.
Казах, че не съм в София и че не мога и не искам скоро да се връщам там. Посъветва ме хубаво да си помисля и обеща, като насрочат дата за “тестване”, да ми се обади – пък аз дотогава да мисля.
Вчера (27.10.2010) действително ми се обади – тази събота и неделя щяло да бъде. Аз казах, че точно тази събота и неделя ми е наистина невъзможно, което беше почти вярно. “Почти”, защото щом искаш, намираш начин. Той пак каза, че става въпрос за “работа за много добри пари” – пак така удебелено :) Че проектът е голям, че възможностите после са много и т.н. Записах си все пак къде и кога и се разбрахме възможно най-скоро да му кажа дали ще ходя на “тестването”.
РАЗДВОЕНИЕТО
Раздвоението идва от разликите в рационалното и емоционалното. Пример – вие сте млад художник и вече няколко месеца сте без работа. Накрая ви предлагат работа като служител в бърза закуска. От рационална гледна точка трябва да се радвате – честито, току-що си осигурихте приход! Нали това беше целта, затова кандидатствахте?
От емоционална гледна точка обаче това може да е огромен проблем. Ако сте художник, вие сте творческа натура и имате идеалистично виждане за нещата – интересува ви изкуството, духовното, интелектуалното. Работата в бърза закуска е опустошителна за вас от емоционална гледна точка. Вие искате да работите с платно и масло, а не да повтаряте като робот “Добредошликаквощепоръчате?” – “Довижданепакзаповядайте”
С други думи – проблемът е в битката между “какво трябва” и “какво искам”. Повечето хора ще ви кажат, че да правите каквото искате е лукс, който не можете да си позволите – особено ако имате семейство и трябва да мислите не само за себе си, но и за тях. Дори да се грижите само за себе си, обикновено се налага да направите избор между рационалното (“трябва”) и емоционалното (“искам”).
Именно оттук идва лошото усещане в стомаха, когато имате възможност да започнете “страхотна” работа – повечето хора залагат на рационалното и не си дават сметка за последствията от това. Когато рационалното и емоционалното са в конфликт, в крайна сметка ще спечели емоционалното. Да, можете да започнете работа, която изобщо не харесвате, заради парите. Да, можете да издържите известно време. Но много бързо ще усетите каква солена цена сте платили за тези пари!
Господин В., който ми осигури 3000лв заем от общо нужните ми 5000лв за да стартирам бизнес, ми каза веднъж нещо изключително ценно. Беше края на лятото на 2009 година и аз казах, че изобщо не се чувствам добре, въпреки че де факто няма причина за това. Всичко си вървеше по план – бизнесът, личния ми живот, възможностите за работа и за развитие. Нямаше никакви кризи или сътресения, всичко беше уредено и си вървеше нормално.
Той каза “Човек е многопластов. Това, че на повърхността имаш всичко означава, че само последния пласт е доволен. Всички пластове под него обаче се бунтуват.” Всъщност именно този “бунт” на долните пластове е причина да се чувствате притеснени, вместо радостни от новата работа. И затова тайничко се надявате да не се налага да вие да избирате между “трябва” и “искам”, а обстоятелствата да решат вместо вас.
ЕПИЛОГ
Сега, някой да не вземе да си помисли, че художникът от примера трябва да умре от глад, защото не му харесва работата в бърза закуска :)
Цялата идея на статията е, че трябва да взимате предвид и емоционалната цена на избора си. Определено смятам, че винаги трябва да се търси синхронът между рационалното и емоционалното, а не конфликтът. Когато се налага такъв конфликт, старайте се възможно най-бързо да го разрешите, защото ако в краткосрочен план ползите се измерват в пари, в дългосрочен план щетите се измерват в здраве и нерви.
Колкото до мен, доста напрегнато ми беше заради тази възможност. Дори й посветих цял един следобед в мислене, понеже (приемайте на доверие) иде реч за 1200-1500лв чисти. Кога друг път ще имам така възможност – при това наготово? Доста време мислих какво да правя – дали да ходя на тоя workshop събота и неделя или не. Накрая, докато оглеждах хотели в София ми “светна”, че въпросът изобщо не е дали да отида на тестването този уикенд или не. Въпросът беше генерален – дали съм склонна да се върна в София.
Като сложих всичко на кантара, се оказа следното. Животът в София за мен има почти само негативи – отвратителен град, нито един близък човек, някаква безлична анонимност, напрежение… и единствения позитив на кантара са парите. Вярно, че много ми трябват и вярно, че бих могла да отида за няколко месеца примерно и да се върна в родния си град. Обаче, струва ли си толкова нерви и главоболия само заради парите, пък били те и 1200лв?
Докато набирах телефона част от мен още се чудеше дали не правя огромна, колосална и непоправима грешка в живота си. За щастие той (колегата) вдигна, преди да стигна до отговора. Благодарих му, отказах му, пак му благодарих и затворих. И си отдъхнах.
Всъщност най-показателно за мен беше именно това – че след отказа почувствах ОГРОМНО облекчение. Вече изобщо не си мислех дали е било грешка и дали не е трябвало поне да ида да видя какво ще стане. Нямах чувството, че изпускам нещо или че ще съжалявам. Чувствах само това огромно облекчение.
Колкото до това дали не захвърлих с лека ръка една уникална възможност… Не вярвам, че птиченцето каца на рамото само веднъж. Ако си намерил призванието си, възможностите за реализацията му сами ще те намират. Ти сам ще ги създаваш. Сам ще намираш начините. И най-сетне, не мисля че една-единствена постъпка може да дефинира целия ти живот занапред. Животът не се гради на един-единствен избор, а на поредица от такива.
Отказах възможност за работа за 1200лв. Приемам поздравления :)
РЕДАКЦИЯ 12/2011: може и да са били повече парите. Ставаше дума за работа към голямата продукция, която сега прави “Седем часа разлика”, “Стъклен дом”, “Столичани в повече” и прочее новите български сриали.
---------
---------
[...] Подобни неща се въртяха също из моята глава, когато за работа за 1200лв си казвах “Дано да не ме одобрят̶… [...]
@Мекотело – ама че странен ник :))
Не разбрах защо не си потърсиш друга работа в същия град – няма ли такава възможност?
Според мен трябва да помислиш какво точно искаш в момента:
- сигурност
- адреналин
- спокойствие
- пари
- …
И след като си изясниш това, тогава можеш да вземеш решение.
Преместването в друг град е свързано освен с много стрес (особено ако никога не си живял там) и с много разходи. Така че, ако решиш да търсиш работа в друг град, първо трябва да имаш някакви събрани пари, за да финансираш преместването, наема, времето до първата заплата и прочее.
Моята философия е проста. Запитай се: ако теоретично тази ситуация в момента (със сегашната ти работа, колеги, заплата, град и пр.) може да продължи така до безкрай, без нещо да се променя, това би ли ти било достатъчно? Има ли нещо конкретно, което силно да ти липсва в момента, точно СЕГА? Ако няма такова нещо и текущата ситуация ти е достатъчна, може би е по-добре да не правиш нищо. Ако обаче ти е скучно с колегите, мразиш работата си и не издържаш да живееш с малка заплата и нямаш търпение да сложиш край на всичко това, може би е по-добре да помислиш за друга работа.
Мисля, че и аз имам подобен казус.
Работата ми си има доста позитивни страни, но си има и негативи – липсва мениджмънт, няма перспективи за развитие, трудно може да се научи нещо ново.
Решил съм да си търся друга, по-добре платена работа с повече възможности за проф. реализация. Но всеки път, когато от агенцията за подбор на кадри ми звъннат за оферта, сърцето ми се свива. Страх ме е да не изгубя малкото, но сигурно, което съм изградил до момента. Да продължа да си кютам на малко, но сигурно или да рискувам, премествайки се на друга работа в друг град? Това ме измъчва…
В града, в който живея приятели нямам… социалните ми контакти са с колегите от службата. Така, че не се притеснявам особено, че ще скъсам връзка с приятелите си, при положение, че така или иначе нямам такива. Единствено колегите ми (и може би майка ми) са някакви спиращи фактори. В същото време виждам и много позитиви в това да се преместя на друга работа в друг град… ще мога да се издържам сам, да видя какво е това самостоятелен живот, да получавам такава заплата, която да не ме кара да се чудя как ще си платя тока зимата… И не мога да реша.
Отпускът е много добра идея.
@Мими: обмисли добре дали не можеш да ‘аутсорснеш’ малко от работата си към някого, който би поел малко допълнителна, и би я свършил добре. Тук нещата опират до правилните контакти в правилния момент. Иначе никога не оставяй една работа да ти разбива съня и здравето, за нищо на света. Доколкото разбирам твоята работа има проблем с мениджмънта, щом са позволили такова натоварване. Просто изжонглирай нещата така, че да не загубваш интересна работа, или здраве. Ако все пак прецениш, че ти е много трудно да вземеш решение, вземи си няколко дена отпуска обезателно, преди да вземеш каквото и да е окончателно решение
@Мими – имаш три варианта за отговор: 1) “спокойствие”, 2) “време за личен живот” и 3) “още не знам”. Мисля, че и трите не са лоши :)
Напускането на работа е голяма стъпка – и доста рискована в момента. Аз лично не бих напуснала работа, дори ако ми е ужасно неприятна (знам, че при теб не е така), ако нямам ясна представа какво ще правя после и как ще се издържам.
А какво ще кажеш на хората… Да заявиш “Ами аз не съм като вас и не искам същите неща като вас” изисква доста смелост и е трудно, защото в началото всички те гледат странно и се питат дали всичко с теб е наред :) При всички случаи, ако обмисляш идеята за напускане едва от няколко дни, не бързай. Винаги можеш да напуснеш, но веднъж направиш ли го, няма връщане назад към същата работа.
Благодаря за съвета.
От няколко дни размишлявам, дали да напусна работа – креативна, страхотен екип, достатъчно пари… само че ми разбива съня и ме разболява, а на личния ми живот не се отразява, защото нямам такъв … Само се чудя, какво ще кажа на хората, които вече започнаха да ме питат: “Какво повече искаш???”
@Васил – аз пък не виждам какво толкова чудно има. Виж по-старите коментари – не съм само аз. И не виждам защо смяташ, че ми се е “повредила” ценностната система в личен аспект – бих казала обратното, че се оправи :) И понеже хората в живота са по-важни от парите и предметите в него (поне за мен), предпочитам да НЕ съм в София.
трябва да разтъркам очи и да прочета явно още десетина пъти – за първи път от толкова години виждам някой да не иска да е в сф и съм втрещен. ” безлична анонимност” в сф и липса на близки хора – нещо ти се е повредила ценностната система в личен аспект.