Случвало ли ви се е някога да ви е страх да ви одобрят за работа? При това хубава работа – интересна, с голяма заплата, възможност за растеж. Ходили сте на няколко интервюта, дали сте всичко от себе си, и преди обаждането с окончателния резултат ви е страх да чуете “Честито, одобрен сте” ?

Да, част от притесненията ви може би са поради страха тип terra incognita – страхът от непознатото. Но колкото и да е силен понякога, сам по себе си той не може да поеме цялата вина тук. Чух, че имало и някакъв друг страх – страх от успеха… Вярно, че не знам нищо по темата, обаче ми звучи някак много измислен. Страх от успеха?

ПРЕДГОВОР

Преди седмица-две се чух с един бивш колега. Той ми каза, че търсели хора за едно ново начинание (не мога да навлизам в подробности – приемайте на доверие) със солидни и разнообразни възможности за творческа работа. Освен това – “работа за много добри пари”. Пиша го удебелено, защото така ми и прозвуча по телефона :) Обаче… в София.

Казах, че не съм в София и че не мога и не искам скоро да се връщам там. Посъветва ме хубаво да си помисля и обеща, като насрочат дата за “тестване”, да ми се обади – пък аз дотогава да мисля.

Вчера (27.10.2010) действително ми се обади – тази събота и неделя щяло да бъде. Аз казах, че точно тази събота и неделя ми е наистина невъзможно, което беше почти вярно. “Почти”, защото щом искаш, намираш начин. Той пак каза, че става въпрос за “работа за много добри пари” – пак така удебелено :) Че проектът е голям, че възможностите после са много и т.н. Записах си все пак къде и кога и се разбрахме възможно най-скоро да му кажа дали ще ходя на “тестването”.

РАЗДВОЕНИЕТО

Раздвоението идва от разликите в рационалното и емоционалното. Пример – вие сте млад художник и вече няколко месеца сте без работа. Накрая ви предлагат работа като служител в бърза закуска. От рационална гледна точка трябва да се радвате – честито, току-що си осигурихте приход! Нали това беше целта, затова кандидатствахте?

От емоционална гледна точка обаче това може да е огромен проблем. Ако сте художник, вие сте творческа натура и имате идеалистично виждане за нещата – интересува ви изкуството, духовното, интелектуалното. Работата в бърза закуска е опустошителна за вас от емоционална гледна точка. Вие искате да работите с платно и масло, а не да повтаряте като робот “Добредошликаквощепоръчате?” – “Довижданепакзаповядайте”

С други думи – проблемът е в битката между “какво трябва” и “какво искам. Повечето хора ще ви кажат, че да правите каквото искате е лукс, който не можете да си позволите – особено ако имате семейство и трябва да мислите не само за себе си, но и за тях. Дори да се грижите само за себе си, обикновено се налага да направите избор между рационалното (“трябва”) и емоционалното (“искам”).

Именно оттук идва лошото усещане в стомаха, когато имате възможност да започнете “страхотна” работа – повечето хора залагат на рационалното и не си дават сметка за последствията от това. Когато рационалното и емоционалното са в конфликт, в крайна сметка ще спечели емоционалното. Да, можете да започнете работа, която изобщо не харесвате, заради парите. Да, можете да издържите известно време. Но много бързо ще усетите каква солена цена сте платили за тези пари!

Господин В., който ми осигури 3000лв заем от общо нужните ми 5000лв за да стартирам бизнес, ми каза веднъж нещо изключително ценно. Беше края на лятото на 2009 година и аз казах, че изобщо не се чувствам добре, въпреки че де факто няма причина за това. Всичко си вървеше по план – бизнесът, личния ми живот, възможностите за работа и за развитие. Нямаше никакви кризи или сътресения, всичко беше уредено и си вървеше нормално.

Той каза “Човек е многопластов. Това, че на повърхността имаш всичко означава, че само последния пласт е доволен. Всички пластове под него обаче се бунтуват.” Всъщност именно този “бунт” на долните пластове е причина да се чувствате притеснени, вместо радостни от новата работа. И затова тайничко се надявате да не се налага да вие да избирате между “трябва” и “искам”, а обстоятелствата да решат вместо вас.

ЕПИЛОГ

Сега, някой да не вземе да си помисли, че художникът от примера трябва да умре от глад, защото не му харесва работата в бърза закуска :)

Цялата идея на статията е, че трябва да взимате предвид и емоционалната цена на избора си. Определено смятам, че винаги трябва да се търси синхронът между рационалното и емоционалното, а не конфликтът. Когато се налага такъв конфликт, старайте се възможно най-бързо да го разрешите, защото ако в краткосрочен план ползите се измерват в пари, в дългосрочен план щетите се измерват в здраве и нерви.

Колкото до мен, доста напрегнато ми беше заради тази възможност. Дори й посветих цял един следобед в мислене, понеже (приемайте на доверие) иде реч за 1200-1500лв чисти. Кога друг път ще имам така възможност – при това наготово? Доста време мислих какво да правя – дали да ходя на тоя workshop събота и неделя или не. Накрая, докато оглеждах хотели в София ми “светна”, че въпросът изобщо не е дали да отида на тестването този уикенд или не. Въпросът беше генерален – дали съм склонна да се върна в София.

Като сложих всичко на кантара, се оказа следното. Животът в София за мен има почти само негативи – отвратителен град, нито един близък човек, някаква безлична анонимност, напрежение… и единствения позитив на кантара са парите. Вярно, че много ми трябват и вярно, че бих могла да отида за няколко месеца примерно и да се върна в родния си град. Обаче, струва ли си толкова нерви и главоболия само заради парите, пък били те и 1200лв?

Докато набирах телефона част от мен още се чудеше дали не правя огромна, колосална и непоправима грешка в живота си. За щастие той (колегата) вдигна, преди да стигна до отговора. Благодарих му, отказах му, пак му благодарих и затворих. И си отдъхнах.

Всъщност най-показателно за мен беше именно това – че след отказа почувствах ОГРОМНО облекчение. Вече изобщо не си мислех дали е било грешка и дали не е трябвало поне да ида да видя какво ще стане. Нямах чувството, че изпускам нещо или че ще съжалявам. Чувствах само това огромно облекчение.

Колкото до това дали не захвърлих с лека ръка една уникална възможност… Не вярвам, че птиченцето каца на рамото само веднъж. Ако си намерил призванието си, възможностите за реализацията му сами ще те намират. Ти сам ще ги създаваш. Сам ще намираш начините. И най-сетне, не мисля че една-единствена постъпка може да дефинира целия ти живот занапред. Животът не се гради на един-единствен избор, а на поредица от такива.

Отказах възможност за работа за 1200лв. Приемам поздравления :)

 

РЕДАКЦИЯ 12/2011: може и да са били повече парите. Ставаше дума за работа към голямата продукция, която сега прави “Седем часа разлика”, “Стъклен дом”, “Столичани  в повече” и прочее новите български сриали.