Получих следното писмо от читател:

Здравейте Рая,

Станах запален почитател на Вашия блог след като прочетох Мини-кинижката за личните финанси от Читанка. Много ми допада начина Ви на писане и някой от съветите са много полезни за мен и моето семейство.

Тъй като забелязах, че отговаряте на въпроси на читатели, реших и аз да задам своя.

piggy_bankАз се казвам Нина и съм от средно голям град. В момента се занимавам с отглеждането на 3-месечния ми син. На мен много ми се иска всеки месец да отделяме малка сума пари в сметка специално за нашето дете и когато стане на 18 да можем да си помогнем с разходите по образование и балове. Знам, че звучи много далечно и леко налудничаво, но не очаквам в бъдеще приходите ни да се повишат драстично, следователно големи разходи ще са непосилни за нас и си мисля, че ако отделяме 50 лв на месец примерно, след 18 г. ще се е натрупала прилична стартова сума, без да сме я усетили по никакъв ощетяващ семейния бюджет начин.

Въпросът ми е: Какъв вид сметка е най-удачно да се направи – депозитна, спестовна или детски влог? Възможен ли е според вас сценарият, който се случи с нашите спестявания – хиперинфлацията. Родителите ми цял живот са спестявали пари, а накрая едни обувки можах да си купя с тях :) ? Тоест има ли смисъл от толкова дългосрочно планиране?  Какво мислите като цяло за спестяването за дете?

Предварително благодаря за вниманието.
С уважение: Нина

Детските влогове бяха нещо доста популярно сред поколението на нашите родители. Днес в България те не са толкова разпространени, макар че съвсем не бих казала, че идеята звучи “налудничаво”. В много страни в чужбина (където образованието е скъпо) родителите започват да спестяват за образованието на децата си още от момента, в който се появят двете чертички на теста за бременност.

Преди да отговоря по същество, отварям една скоба.

Идеята ти да заделяте по 50 лв на месец по принцип е добра. Според мен обаче, преди да мислите за далечното бъдеще, трябва първо да осигурите настоящето. Точно тук е ролята на спестяванията като средство за изграждане на финансов буфер. (Предполагам, че нямате такъв, тъй като в писмото си не споменаваш нищо по този въпрос.)

Колко да е голям този финансов буфер зависи от много фактори: доколко са стабилни приходите ви, доколко е сигурна работата ви, очаквате ли някакви големи разходи (примерно ако имате стара кола или стар бойлер е нормално да очаквате в един момент да се наложи ремонт), и колко пари харчите на месец. Аз ви препоръчвам този буфер да е не по-малко от 1000 лв, но и не повече от 3000 лв. “Затварянето” на повече от 3000 лв в банкова сметка е излишно – защото освен ако не е срочен депозит, лихвите са пренебрежимо малки. А дали изграждането на този буфер да бъде на 20 вноски по 50 лв или на 5 вноски по 200 лв – вторият вариант е по-добър, ако имате възможност.

Имайки предвид всичко това, остава въпросът дали да реализирате идеята за детски влог след като вече имате някакви спестявания. И вторият въпрос – какъв вид банкова сметка ще е най-подходящa за целта.

Почти всички банки в България предлагат детски спестовни влогове, като към момента лихвите са между 2%-4%, а валутата може да е в лева, евро или долари. Всички влогове (депозити), включително детските, включително тези в чужда валута, са гарантирани до размер от 196 000 лв от Закона за гарантиране на влоговете в банките. Титуляр по детски влог може да е само лице под 18 години. По сметката може да внася всеки и по всяко време.

При теглене обаче нещата са по-сложни.

Главната идея на детския влог като банков продукт е парите по депозита да бъдат защитени на името на детето до навършването на неговото пълнолетие. Тази защита се реализира под формата на умишлено усложнена процедура при теглене. Банките изискват съгласието и на двамата родители, а Семейният кодекс (чл. 130, ал.3) изисква и разрешение от съда; понякога се изисква и становище от Агенция за закрила на детето,ако съдът сметне за необходимо. (И имайте предвид, че след цялата тази процедура отговорът може да е “не”.)

Обикновено при навършване на 16 години от титуляра (детето) процедурата се облекчава – тогава детето може да тегли от сметката си със съгласието на поне един родител.

Тоест, ако решите да изтеглите сумата, събрана по детския влог, ви очаква сложна, бавна и скъпа процедура. Скъпа и откъм пари (входиране на молби в съда, изготвяне на решение и други такива административни услуги, които имат съответните такси), и откъм време – и за двамата родители. Отворени остават въпросите какво става, ако родителите нямат сключен брак; какво става при евентуален развод; какво става при смърт или неизвестност на единия родител.

Ако сте сигурни, че вие няма да теглите детския влог, и че каквото и да става искате сумата да бъде само и единствено за детето ви след навършване на пълнолетие, тогава горните въпроси отпадат. Детският влог ще ви бъде много удобен ако искате всички парични подаръци на детето да отиват директно там. Бабите и дядовците може би ще са по-спокойни (и щедри) ако са сигурни, че парите наистина ще отиват само и единствено за детето. Освен това при евентуален развод можете да сте сигурни, че парите на детето ще останат непокътнати – за разлика от други банкови сметки, където парите по тях могат да бъдат насилствено преразпределени от съда съгласно Семейния кодекс.

Ако обаче 18 години ви се виждат твърде дълъг срок, винаги можете да направите срочен депозит, в който да събирате парите за детето. Ние със съпругът ми имаме депозит (не срочен обаче), по който и двамата сме титуляри и всеки от нас може да внася и тегли независимо от другия. Такива депозити има и с обратното условие – никой да не може да тегли самостоятелно, а задължително да трябва съгласието и на двамата.

Като цяло бих препоръчала създаването на детски влог САМО АКО става дума за много големи суми, и то когато тези суми са предназначени за ползване от детето в живота му като възрастен, или САМО АКО остават малко години до навършването му на пълнолетие (т.е.  да окриете такъв влог когато детето стане на 14, а не още отсега). В останалите случаи можете заедно със съпруга си да откриете срочен депозит – например за 5 години – и никой да не може да тегли без съгласието на другия.

Също така мисля, че ако главната цел на тези пари е да покрият бала и образованието на детето, това събиране на малки суми в продължение на почти 20 години не е най-удачният вариант като цяло. Един бал не е нужно да струва колкото цяла сватба – в крайна сметка това е само една вечер от живота на детето. Ако му предадете подходящите финансови навици, детето може и само да си събере пари в рамките на няколко години – от подаръци за рождени дни, стипендии, или като се хване на работа някое лято като навърши 16 години. За висшето образование също има варианти за поне частични стипендии, и разбира се има вариант да се съчетава ученето с почасова работа.

Като цяло не смятам за вероятно да се повтори сценарият с хиперинфлацията. Но дори и с нормалната инфлация нещата не са много розови, предвид ниските лихви по депозитите. Ако изобщо има що-годе прилична лихва по депозит, ще я намерите при срочните депозити, и то от три години нагоре. Обща информация за сравнение можете да намерите в moitepari.bg .

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!