Днес [ 07 окт 2010 ] е голям ден за мен. Изплатих последните 1000лв от общо 3000лв заем към г-н В. Сега ми остават още 1500лв към други хора и около 500лв задължения към институции и роднини. Основната част от задълженията ми, въпросните 3000лв, вече са зад гърба ми. Не се ли радвам? Радвам се, разбира се. Тогава защо в този параграф няма нито едно изречение с удивителен?Какво е усещането да си с 5000лв заем и без работа? Как се връщат 3000лв ? Ще ви разкажа след малко – четете надолу. А ето защо ми трябваше този заем: “Искам собствен бизнес!” (Еретичните идеи на един млад служител)

ЕМОЦИИ ПРИ ФИНАНСИТЕ

Ако сте на заплата, в трудовия ви договор има точка, в която се казва каква сума получавате и кога се превежда тя. Обикновено “кога” не е твърдо фиксирана дата, а е примерно “до 10-то число на месеца”. Тоест, теоретично може да получите заплата на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 или 12-ти (ако 10-ти се пада събота, остава първия работен ден след него), + още ден-два за междубанков превод, ако картата ви не е към банката на вашия работодател. В най-лошия случай, това означава 14 дена несигурност.

Как беше при мен? Червеното квадратче на календара е на числото 26, а парите ми са успешно изхарчени за… хм… дори не мога да кажа къде са отишли. Около 5-то число вече съм на предела на възможностите си и посещавам банкомата по 4-5 пъти на ден. Първите ми думи сутрин са “Добро утро, има ли заплати?”… и така още няколко дена. На 9-то число някой обявява запъхтяно “Превели са ги” и аз се изстрелвам към банкомата като Аполо към луната – тоест, с пълна газ. Слагам картата, набирам сумата и на екрана се изписва…

НЕДОСТАТЪЧНА НАЛИЧНОСТ

С подвита опашка се връщам в офиса, тръшвам се на стола и се приготвям да чакам още няколко часа/дена за глупавия междубанков превод. Когато на другия ден е дошъл дългоочакваният превод, реакцията ми е “Ура! Ура! УРА! Най-сетне!” + малко джигъл скришно от колегите :)

Единственото хубаво нещо на подобна емоционалност при финансите е това, че ми дава материал за разказ и прави настоящия пост малко по-забавен. В реалния живот обаче подобна реакция е абсолютно нездравословна, защото показва липса на елементарен разчет на парите. Означава, че не знаете колко пари ви трябват месечно, че не сте ги разпределили правилно, че няколко дена закъснение може да са фатални за вас. Тя е като реакция на дете, получило (в случая) приятна изненада.

ИЗНЕНАДА? НЕ, МЕРСИ

Вчера вечерта говорих по телефона с мой много близък човек и казах, че последните 1000лв от 3000лв заем към г-н В. са преведени. Последва леко озадаченото “Не се ли радваш” ?

Планирането на финансите елиминира силните емоции. Работих върху изплащането на този заем една година и отдавна знаех, че през Октомври ще успея да преведа последните 1000лв от него. Вярно, не знаех дали това ще стане на 1-ви или на 31-ви октомври. Можеше да се наложи малко забавяне, но на фона на една цяла година, няколко дена изобщо не са от значение.

Когато сте планирали внимателно парите си, за вас няма голямо значение кога ще получите заплата. Ако сте предвидили правилно всички разходи за месеца, цикълът ви за харчене трябва да е след една заплата. Тоест, започвате да харчите за себе си от предната заплата едва след като са ви превели новата. Пример: Започвате работа на 1-ви януари. Получавате заплата на 10-ти февруари и не я пипате, освен за най-най-наложителните разходи. Едва когато вземете и следващата заплата на 10-ти март можете да харчите спокойно каквото е останало от февруарската.

СМЯНА НА ФИНАНСОВИЯ ЦИКЪЛ

Разбира се, цикълът на харчене се обръща постепенно. Започвате да плащате първо всички разходи – консумативи, телефон, кабелна, зареждате бензин, вноска по кредит. Ако датите ви са различни, заделете парите в началото и изчакайте да излезе сметката. Ако е възможно, внесете парите в аванс (напр. в Глобул може, за Мтел не знам). Много по-приятно е да чакате с нетърпение да платите даден разход, отколкото да чакате с нетърпение да ви преведат заплатата. Да, точно така! Това ви дава сигурност и увереност, че можете да се грижите сами за себе си и спокойно да поемете “ударите” на разходите – вие сте по-силни от тях.

Как ще усетите, че цикълът е започнал да се сменя?
– когато спрат да ви пращат смс-и “Телефонът ви е спрян за неплатена сметка”
– когато в края на месеца имате останали пари
– когато от КредитРеформ престанат да ви звънят за просрочени задължения
– когато в банката започнат да ви се усмихват :)
– когато новината за неочакван разход не ви докарва до истерия
– [любимото ми!] когато забравите на коя дата пускат заплати :)

При цикъл на харчене след една заплата не може да има изненади. За съжаление повечето хора имат точно обратен цикъл на харчене – взимат пари на заем или аванс от заплата – и харчат пари, които още не са заработили, камо ли получили. Бас държа, че в техните финанси има много емоции.

КАК СЕ ВРЪЩАТ 3000 ЛВ ЗАЕМ

Връщането на всеки заем изисква търпение и дисциплина.
Връщането на всеки заем изисква търпение и дисциплина.
Връщането на всеки заем изисква търпение и дисциплина.

Беше Септември 2009 и по начална уговорка част от парите вече трябваше да са върнати (останалите 2000лв до общо 5000лв заем можеха да чакат). Но тогава аз нямах нито работа, нито дори идея кога ще си намеря работа. На всичко отгоре кризата беше в разгара си и постоянно съкращаваха хора. Не разполагах дори и с малкото допълнителни доходи, които преди имах. Тогавашният ми приятел често беше без работа, а когато имаше работа, бавеха парите и не ги изплащаха в пълен размер. Ударът върху психиката ми беше много сериозен.

Може би единственото по-лошо нещо от липсата на план беше, че на този заем не му се вижда края. Ако отделях по 100лв на месец, което щеше да е поносимо, щях да върна парите след около 2 години – абсолютно неприемливо. Ако отделях по 300лв на месец, щях да успея след около година, но щях ли да успея да отделям толкова? 300лв на месец са много сериозна сума. И това в продължение на една година само за парите на г-н В., а останалите 2000лв? Наистина ли ме очакваха две години на абсолютни лишения?

Самия факт, че не разполагах със собствените си пари, беше съкрушителен. Коледната премия от 200лв не беше за мен. Любимите ми хора трябваше да получат символични подаръци. Не можех да си позволя да излизам с приятели. Трябваше да живеем със съквартиранти. Звъняха ми от банката, от интернет-компанията, от кабелната, не ми стигаха парите за елементарни неща.

Но, в един момент нещата започнаха да се обръщат. Започнах да свиквам психически с мисълта, че ще е нужно време да върна тези пари и просто няма друг начин. Спрях да се паникьосвам и да мрънкам и реших да направя каквото мога, за да върна парите по-бързо.

След около 6 месеца борба с дълговете, куп лични сътресения (сякаш само това ми трябваше!) и доста лишения, нещата започнаха да си идват на мястото. Вече свикнах да планирам парите си и да ограничавам емоционалния елемент при финансите. Свикнах с търпението и дисциплината, свикнах да не се ядосвам и да казвам “не”, когато трябва да кажа “не”. Разбрах, че няма смисъл да се самосъжалявам, когато не мога да си позволя нещо като всички останали. Успях да проверя себе си. Успях да се справя не само на думи. Успях да върна 3000лв.

Финала: Последни 1500лв заем – изплатени!