Стивън Кинг: уроци за успеха и парите (4)

(Продължава от част 3: 5 урока по преодоляване на трудности от Стивън Кинг (3) и част 2: 5 житейски урока от Стивън Кинг (2) )

Стивън Кинг е роден през 1947 в Портланд (60 000 души), Мейн. Майка му отглежда него и брат му сама, тъй като баща му ги е напуснал много рано. От 1971 до сега е женен за Табита Кинг, и имат три деца.

Първият му успех идва с “Кери” (Carrie) през 1974, когато той е на 27.

стивън кинг
Снимка: stephenking.com

 

КАК ЗАВЪРШВА (ИЛИ ЗАПОЧВА) ВСИЧКО

*Откъсите са от книгата му On Writing: Memoirs of a Craft . Има я и на български.

“…$2500 си беше малък аванс, дори за началото на 70-те, но аз не го знаех и нямах литературен агент, който да ми го каже. Преди да ми хрумне, че всъщност може да ми трябва агент, бях генерирал над три милиона долара приходи, голяма част от тях за издателя. […] Аз бях само една малка рибка в една много заета река.

Таби попита дали бих спрял с преподаването. Казах й не, не й на база един аванс от $2500 и само мъгляви възможности след това. Ако бях сам, може би (по дяволите, СИГУРНО). Но с жена и две деца?

Няма начин.”

Коментар: Първите стъпки на Кинг в бизнеса не са идеални. $2500 са смешна сума спрямо $3 000 000. Само че всъщност това е неизбежно, защото когато човек се захваща с нещо ново, никога не знае достатъчно за него. Отбелязва си в тефтерчето за следващия път и кара нататък.

Също така Кинг е изкушен да напусне работа. Но колкото и обещаващи да изглеждат новите хоризонти, те все още са неизвестни. Както сам казва той – има семейство и не може да мисли само за себе си. Рискът и предприемачеството са хубави неща, но сигурността е преди всичко.

“Помня как двамата лежахме в леглото тази нощ, ядохме препечени филийки и си говорихме до малките часове на сутринта. Таби попита – доста плахо – дали аз мисля, че книгата ще намери издател. Казах й, че според мен шансовете са доста добри, може би 7 или 8 на 10. Тя попита колко би могло да донесе това. Казах й, че най-доброто ми предположение би било някъде между $10 000 и $60 000.

“Шейсет хиляди долара?” тя звучеше почти шокирана. “Толкова много възможно ли е изобщо?”

Казах й, че да – не особено вероятно, може би, но възможно. Също така й напомних, че в договорът ми пишеше 50/50 подялба на печалбата, което значеше, че ако [някое издателство] наистина платеше 60 хиляди, ние щяхме да вземем само 30.

Таби не удостои това с отговор – не беше нужно. Трийсет хиляди долара беше толкова, колкото можеш да очаквам да изкарам за 4 години с учителстване, дори и да включвах годишните увеличения на заплатата. Бяха много пари. Сигурно просто детски мечти, но това беше нощта на мечтите.”

Коментар: тук отново виждаме ефекта от неопитността на младия писател (подписал е договор за 50/50 подялба, вместо примерно 70/30 в своя полза – все пак трудът е негов). По-интересен е фактът, че изведнъж пред Кинг стои възможността да изкара толкова, колкото за 4 години с редовната си работа. Това е страхотно! Иска ми се и аз да можех да се похваля с нещо такова :) А вие?

“… “Кери” вървеше сантиметър по сантиметър към публикуването. Изхарчихме аванса за нова кола […] и подписах учителски договор за академичната 1973-74. Пишех нов роман. […] Бяхме се преместили в партерен апартамент в Бангор, истинска дупка, но отново бяхме в града, имахме кола с истинска гаранция, и телефон.”

Коментар: семейство Кинг логично подобрява стандарта си на живот. Забележете обаче, че те не прахосват парите по ваканции, цветен телевизор или подобна глезотия. Вместо това се местят в града и си купуват кола и телефон. Браво!

“Една неделя […] ми се обади Бил от издателството. Бях сам в апартамента. […]

“Седнал ли си?” попита Бил
“Не,” казах. Телефонът ни беше закачен на кухненската стена, и аз стоях на рамката на вратата между кухнята и дневната. “Трябва ли?”
“Може и да седнеш,” каза той. “Правата за печат на “Кери” отиват при Signet Books за четиристотин хиляди долара.” […]
Не бях го чул правилно. Нямаше как да съм го чул правилно. […] “Казваш, че е отишла за четиридесет хиляди долара?”
“ЧетириСТОТИН хиляди долара”, каза той. […] “Двеста хиляди от тях са твои. Поздравления, Стив”

Аз още стоях на рамката на вратата, гледайки през дневната към нашата спалня и креватчето, където Джо спеше. Нашето място на Sanford Street се даваше за деветдесет долара на месец и този човек, който бях виждал лице в лице само веднъж ми казваше, че току-що бях спечелил от лотарията. Краката ми омекнаха. Не може да се каже че паднах, не съвсем, но някак се свлякох долу до седяща позиция в рамката.

“Сигурен ли си?” попитах Бил.

Каза, че бил сигурен. Помолих го пак да ми каже цифрата, много бавно и много ясно, за да съм сигурен, че не съм недоразбрал. Каза, че цифрата била четворка с пет нули.
“След това десетична запетая и още две нули”, добави.
Говорихме още половин час, но не помня и дума от това какво е казал. […] Вървях напред-назад из апартамента в по гащеризон, експлодиращ с добри новини и бе ухо, което да ги чуе. Целият треперех. Накрая си нахлузих обувките и отидох пеша до града.”

Коментар: Какво страхотно развитие на нещата! От близо $0 на месец до $400 000 с един проект! Това е моментът, в който всички дни в пералнята, във фабриката, в жегите се отплащат. Моментът, в който притесненията им за РОЗОВИЯ СИРОП остават в миналото. Просто така!

Държа да подчертая обаче, че такива случаи очевидно са изключение. Ако вие стартирате допълнителен доход, моля, не разчитайте особено на такова приказно развитие на нещата.

Последният епизод, който е и край на нашата поредица за Стивън Кинг, ще оставя без коментар. Наслаждавайте му се.

“Единственият отворен магазин беше [LaVerdiere]. Изведнъж почувствах, че трябва да купя на Таби подарък за деня на майката, нещо диво и екстравагантно. [Само че в магазина нямаше такова.] Направих каквото можах. Купих й сешоар.

Като се върнах я заварих в кухнята. Дадох й сешоара. Тя го погледна, сякаш никога преди това не беше виждала такова нещо. “За какво е това”, попита тя.

Сложих ръце на раменете й. Казах й за продажбата. Тя сякаш не ме разбра. Казах й пак. Тя погледна над рамото ми към нашия смотан малък четиристаен апартамент, точно както бях направил аз, и започна да плаче.”

4 thoughts on “Стивън Кинг: уроци за успеха и парите (4)”

  1. Е, добре де нали я дал на издателство Doubleday, а след това пък тука пише Signetр – нещо ми убягва.

    Така – не мисля , че пералната и други неща са се отплатили – тук просто имам принуждаване да се работи мизерна работа преди успеха – освен това и ярък пример за това как мизерната работа почти го е лишила от успеха. Правете си извода. Може би си струва да го караш на хляб и вода, но да работиш директно за успеха, вместо в пералня. Той не че е имал избор заради фактора – семейство с деца.

  2. Да бе, и аз малко не схванах. Мисля, че първо е продал ПРАВАТА за ползване на Doubleday (2500 аванс), а Doubleday после са продали правата за ПЕЧАТ и разпространение на Signet за 400 000, от която сделка той взима 50% или 200 000.

    Мизерната работа според мен му е помагала да се издържа, докато работи за успеха. Без нея той би умрял от глад или би затънал в заеми.

    Като казвам че се отплаща мизерната работа, имам предвид че се отплаща неговото търпение да я работи и паралелно да си пише. Защото можеше да получи предложение за “добре платена работа в офис” и никога да не стане това, което е днес.

  3. Краят е толкова трогателен… <3
    И аз също съм съгласна, че мизерната работа се е отплатила чрез това, че го е стимулирала да се опитва да излезе колкото се може по-осезаемо от нея.

  4. Сигурно и това е повлияло. Но пък той е имал стимул да бъде писател още от 13-годишен (за което впрочем му се възхищавам много. Колко 13-годишни деца знаят точно какви искат да бъдат?)

Leave a Comment