Финансова стабилност

Знаете ли каква е разликата между “финансова стабилност” и “богатство”?

Разликата между двете е следната. Ако сте родени в бедно семейство, шансовете ви да станете богати са наистина малки. Да, знам че има изключения, но те са си именно изключения. Историите за хора, които са стигнали от пълна бедност до абсолютно богатство са много редки. (Особено като се замислите колко такива случаи има в цялата история на човечеството, което пък в момента е наброява 7 милиарда.) В същото време обаче дори да сте родени в бедно семейство, шансовете ви за финансова стабилност са почти като на всички останали.

Задължително вижте 13 вечни закона за парите , ако се стремите към финансова стабилност!

ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ

Част от въпросите са засегнати в статията Добре ли сте с парите? (настояще) . Едва сега ми прави впечатление колко често е използвана там думата “стабилност” по отношение на дефиницията за добро финансово състояние. Та, какво означава “финансова стабилност” ?

Финансова стабилност означава постоянно и устойчиво увеличаване на финансовото състояние. Тоест, ако можете да постигнете увеличаване, макар и минимално, то вие сте финансово стабилни.

А не си ли противоречат тези две понятия – “стабилност” и “увеличаване” ? Стабилността не означава ли запазване на текущото ниво без изменения – нито към по-зле, нито към по-добре?

Всъщност изобщо не си противоречат. За да постигнете въпросното “постоянно и устойчиво увеличаване на финансовото състояние”, вие трябва да харчите по-малко, отколкото получавате – примерно 90% от приходите си. Само така в края на месеца ще имате някакъв (дори и съвсем малък) излишък от пари. Когато тези излишъци постепенно започнат да се натрупват, вие постигате увеличаване на финансовото си състояние и следователно управлявате финансите си стабилно. (Вижте една хубава диаграма точно по този въпрос в блога за Финансова сигурност на Валентин Новаков).

Обратно, ако харчите 100% от приходите си, финансовото ви състояние не се увеличава и всеки месец тъпчете на едно място. Фактически един човек с 500лв заплата, от които заделя 100лв всеки месец, е по-близо до финансовата стабилност от човек с 1000лв заплата, от които изхарчва всичко.

КАК СЕ ГРАДИ СТАБИЛНОСТ

В университета имах честта да ми преподава лично професор Коста Пергелов. Не че научих счетоводството :) но пък запомних една друга негова приказка. Той казваше, по отношение усвояване на материала, така: “Не бързайте! Едно нещо, с каквато скорост влиза в главата, със същата излиза. Ако учите една седмица, пак след една седмица ще сте забравили всичко”. Ако мога да перифразирам за целите на финансовата стабилност:

Колкото повече време вложите за изграждането на нещо, толкова по-стабилно и дълготрайно ще е то. И обратно: колкото по-малко време вложите, толкова по-нестабилно и краткотрайно ще е то.b

В общи линии нещата, които се правят “набързо”, не се получават добре. Това важи както за парите, така и за всяко нещо в живота. Сламената колибка се прави за един ден и трае също толкова. Замъкът иска време. Дори вашата репутация – лична и професионална – се гради с години, а не на база едно-две мимолетни впечатления.

И ПРОСТО, И СЛОЖНО

Управлението на парите е уникално нещо – и простo, и сложно. Просто е, защото цялата философия е подчинена на две съвсем елементарни праила:b
1) спестявайте
2) не взимайте заеми
Това дори студент в УНСС би го разбрал :)

И е сложно, защото е трудно за проумяване как две толкова елементарни правила правят разликата между стабилните финанси и бедността. И защото е трудно за изпълнение на практика. (Естествено, понякога е оправдано да се вземат пари назаем – с цел покупка на жилище или за стартиране на бизнес, понеже невинаги е възможно да се чака, докато сами съберете парите.)

ТРУДНО ЩЕ НАДСКОЧИТЕ СЕБЕ СИ

Може малко да заболи, но ще трябва да ви го кажа пак. (Ако искате, за да сте по-добре подготвени, вижте статията за оценка на финансовата история Добре ли сте с парите? (минало) , и статията по въпроса какво зависи от вас Коренът на всички проблеми .)

Тъй като повечето неща в живота ви зависят пряко от вас, шансовете ви за финансова стабилност зависят най-вече от вашата воля и желания. Тъй като обаче финансовата история и обстоятелствата оказват силно влияние, шансовете ви да имате много пари не зависят много от вас.

Най-вероятно финансовото ви състояние ще е близо до това, което е имало вашето семейство. Примерно, доходът на родителите ви е бил 10 000лв годишно и е покривал основните нужди на семейството. Вероятно вашият доход, когато станете на техните години, ще е еквивалентен. Ако родителите ви рядко са можели да си позволят почивка в чужбина, вероятно и при вас ще е подобно. Ако родителите ви през целия си живот са купили само два автомобила, и то на старо, вероятно и при вас ще е така.

Ако мога да цитирам друго изказване на професор Коста Пергелов: “На човек, на който дядо му не е носил костюм, не му отива костюм”. Промените стават бавно и постепенно, а някои отнемат дори цели поколения. В случая с изказването на проф. Пергелов – може вие да сте първият човек от вашия род с “костюм” (пари), но в този случай ще трябва тепърва сами да откривате топлата вода. Ще трябва сами да откривате не само как се печелят много пари, но и как се запазват, как се умножават, изобщо – как се управляват парите. Едва когато постигнете и предадете това на вашите деца, а те – на внуците, ще сте постигнали нещо наистина стабилно. За да счупите омагьосания кръг на финансите и да го превърнете в спирала, трябват поколения.

Именно затова казахме в началото, че финансовата стабилност е постоянно и устойчиво увеличаване на финансовото състояние. Ако няма увеличаване, няма развитие, следователно я няма предпоставката за развитието – стабилността.

МАЛКО ПО-ВЕДРО

Всъщност с горния пример исках да илюстрирам само, че крушата не пада по-далеч от дървото :) И че, ако средния доход на родителите ви е бил 10 000лв годишно, е много по-реалистично вашият да достигне 15 000лв, отколкото 75 000лв. Също, ако средният доход на родителите ви е бил 50 000лв, вече е много по-реалистично вашият да достигне 75 000лв – защото тръгвате от по-висока основа.

Това, което можете да направите за себе си и за децата си, е да вземете максимума от възможностите, които имате. Аз веднъж вече сбърках, като не се възползвах от високите си доходи преди години (справка – Как пилея 20-те си години ). Харчех всичко до последната стотинка и сега си плащам за тази неразумност.

Като гледам реално на нещата – надали в този живот ще карам Mazerati и надали ще имам имение с 22 стаи и конюшня :) Само че, понеже никога не съм имала тези неща, те не ми липсват и съответно не се стремя към тях. Искам други неща, които впрочем са и много по-достижими.

Не забравяйте, че всеки може да постигне финансова стабилност и тя, за разлика от богатството, зависи от вас. Отнема време, разбира се, но е абсолютно възможно. Нали знаете какво става, когато дадете по 1000лв на трима души? Единият ги прахосва, другият ги запазва, третият ги увеличава.

30 thoughts on “Финансова стабилност”

  1. Хубава статия, която представя една малко по-различна гледна точка на въпросът :о) А щом един студент от УНСС, в мое лице, я е разбрал значи, че и добре представена ;о)

  2. това с наследеното по презумпция – “костюма” на Пергелов не е никак вярно – бая за хиляди примери се сещам от последните десет години където рожбите са далеч по финансово стабилни от създателите си. Пергелов не ми е преподавал ама мисля че той си стои някъде в миналото. Реалността е малко по друга.

  3. Аз пък оспорвам това за човека с 500 лв , който спестява 100, че е по-добре от този, който изхарчва всичките 1000. Това е така, но в момента, който този с 1000те осъзнае , че не е нужно да харчи всичко, за нула време ще задмине по спестявания този с по-малкото доходи. А идва и моментът, че ще си е поживял доста повече от другия. Все пак , в днешния капиталистически свят е сравнително лесно да биеш дохода на родителите си поне двукратно.

  4. За пореден път ти се възхищавам как с прости думи обясняваш сложни (за много хора) неща. Аз като питам някой какво е да си богат са едни обяснения, едни чудесии… сам се забива в собствените си мисли. Ти го казваш просто и ясно! Супер!

    Другото е, че малко ме е яд (казвам го с добро чувство), че така ограничаваш сама себе си да не постигнеш каквото поискаш, защото без да те познавам лично, мога да ти кажа, че разсъждаваш много по-добре от 90% от хората. Ако искаш да караш мазерати и да живееш в имение с конюшни не виждам какво може да те спре да го постигнеш.

    Имаш знанията, очевидно имаш и опита – не виждам защо един провал (ако е такъв) трябва да те отказва от мечтите, вместо да те амбицира още повече! Успех!

  5. Стига с тея мазерати, ферари, порше, ако наистина ви е мечта, струват по 40-50к на старо (е не са последните модели, но няма значение). Не е нещо мега непостижимо

  6. dude, човек, който изхарчва всичките 1000 лв ще е “много по-добре” едва след като осъзнае, че този, който спестява дори и с по-малък доход, постъпва правилно. И тази история със задминаването е безсмислена. Човек, който спестява продължително, дори да е с малки суми, има много по-голяма капитализирана доходност. Колкото по-късно започне човек, толкова повече трябва да заделя, за да има същата крайна сума. Погледни тук: http://finsig21.blogspot.com/2010/11/blog-post_20.html , искам да ти обърна внимание на последния пример : “Колкото по-рано започнем да спестяваме и инвестираме, толкова повече печелим…”. Аз отдавна си мисля да направя една “рентгенова снимка” на спестовна сметка, за да опиша влиянието на различните фактори. Сега вече дойде моментът. :)

  7. не смятам, че е важна доходността, а абсолютната стойност, все пак не се храниш с проценти а с левове:) спестяването изключва смиселна доходност в дългосрочен план , демек 5 процента да го сложим

    за всяка година, която човекът с 1000 лв пропусне, другия прави по 50-60 лв (12х100 лв на месец) Демек за една година са 1250лв. При 20 % спестени (еквивалент да има и при човека с по-голямата заплата) той ще застига първия в отношение малко по-лошо от 2:1. Всички, които давате финасови примери имате една голяма неточност, планирате бъдещи събития на база на неизменящи се настоящи резултати. А от немалкия си опит, знам, че тези , които изкарват повече, с течение на времете изкарват все повече. Така този с 1000 лв ще направи с времето разликата още по-фрапанта, като междувременно ще е живял в пъти по-добре.

  8. Добра статия! Както и другите досега. Но малко едностранчива. Забелязвам една фиксация въху “стабилността” и ” спестяването”.

    Не че е лошо да се спестява ( лично аз смятам, че човек задължително трябва да спестява поне 10% от текущите месечни доходи), но тук уравнението не е пълно.
    Идеята, че ако спестяваш, си финансово стабилен на мен не ми се струва вярна. Тя има 2 основни недостатъка:

    1. Това, че спестяваш означава единствено това, че след време ( и то дълго време ) ще имаш спестени пари. Защото можеш да спестяваш единствено когато и докато имаш приходи. В момента, в който останеш без приходи – се налага да посегнеш на спестеното. Тоест, спестяванията ти служат за буфер докато пак си осигуриш приходи ( ако си трудоспособен ) или докато хвърлиш топа ( ако не си ). Да приемем, че имаш чист месечен доход от 1000 лв. и спестяваш 10% от тях. Ако след 10 г. се пенсионираш или по някаква друга причина спреш да работиш, се оказва , че имаш спестени 12 000 лв. + лихви – общо да речем – 24 000 лв. Ако искаш да запазиш стандарта си на живот ти трябват по 900 лв. на месец. Следователно тези 24000 лв. ( колкото и внушителни да изглеждат накуп ) ще ти стигнат само за около 27 месеца , или 2г и малко. Значи, спестеното за 10 г. се изхарчва за 2,2 г. Не ми се струва много стабилно;)

    Разбира се , можеш да издържиш 5г., ако харчиш 2 пъти по-малко, но пак ситуацията не ми се струва “стабилна”.

    Според мен, идеята да спестяваш от доходите си е безспорно добра, но не решава проблема със стабилноста. Защото си “стабилен” само докато имаш доходи.

    2. Спестяването е защитна стратегия. “Бели пари” за “черни” дни. А фиксирането само въху защитата е недостатък. Защото не можеш да спестиш повече, отколкото изкарваш. Следователно, ако само спестяваш си обречен цял живот да работиш усилено, за да харчиш скромно. Не ми звучи привлекателно;)

    Според мен, целта ни трябва да е не толкова финансовата стабилност, а финансовата независимост.

    Какво е финансова независимост? Най-добре го обяснява Кийосаки. Възможноста да получаваш приходи, независимо от личния си труд. Подходящ пример е доходът от наем. Получаваш наем, независимо дали си работник, служител, ученик или пенсионер. И ако чистата сума от наема е по-голяма от разходите ти, то ти си финансово независим, защото получаваш пари независимо от това, какво лично правиш.

  9. Е, стъкло, какво да правим тогава? Правилото “спестявай 10% от доходите си” е за хора, които започват да спестяват от самото начало – на 20-25 години. Ако човек започне да спестява 10 г преди да се пенсионира, ще му е необходимо да спестява минимум 40% от доходите си. Такива са фактите.

    Има още едно правило, малко по-лесно за спазване. 70% от доходите за бюджета, 30% – за спестяване. Тогава по твоята схема се получава – за 1000 лв месечен доход 300 лв отиват в спестовната сметка. Останалите 700 лв са реалният стандарт на живот, който човекът от примера може да поддържа по-дълго време. За една година спестените пари са 3600 лв, за 10 години – 36000 лв. Да предположим, както ти казваш, че парите за 10 г се удвояват и стават 72000 лв. Ако разделим тази сума на 700, излиза, че ще стигнат за 103 месеца – 8 години и 7 месеца. Обаче, докато ползва човек спестяванията си за рента, те продължават да носят някакъв доход. Така че можем да приемем, че при същото ниво на доходност парите ще стигнат за около … 13-14 години.

    Обаче ти казваш “ако човек се пенсионира”. Ами да кажем, че взима 200 лв пенсия, от спестяванията си ще взима по 500 лв месечно. Тогава събраните за 10 години 72000 лв ще стигнат за 12 години. Като добавим и доходността по тези пари, докато човек получава рента, парите ще стигнат за около 17-18 години. Така че има смисъл човек да започне да спестява дори 10 г преди да се пенсионира. Но спестяванията трябва да са по-големи, а желаният стандарт на живот да бъде съобразен с реалните възможности.

  10. @Васил – примерът с костюма е нагоден от мен за илюстрация на моята теория, че в общи линии следваме финансовата съдба на родителите си. А колкото до децата колко изкарват – естествено е всяко следващо поколение да живее по-добре от предното и ако навремето е било немислимо да имаш телевизор, днес е нормално. Имах предвид, че цялостния стандарт на живот спрямо сегашните условия ще е подобен на цялостния стандарт на живот спрямо тогавашните условия.

    @Dude – когото и да питаш, всеки ще предпочете да има по-висок приход, това е ясно. И да, теоретично този с 1000лв във всеки момент може да спре да харчи… Както теоретично един пълен човек може във всеки момент да отслабне… Както теоретично едни пушач може във всеки момент да ги откаже… :) Освен това по-високите приходи често водят до свикване с по-висок стандарт на живот, по-високи месечни сметки, по-високи вноски за коли.

    @Productiven – благодаря, но не се ограничавам :) Няма как да ти липсва нещо, което никога не си имал!

    @Стъкло – може би наистина е малко едностранчива, защото е посветена на изграждането на финансова стабилност, а не на финансова независимост. От спестяването винаги има смисъл – заделените пари винаги могат да се похарчат или вложат в нещо. Не казвам, че със спестяване ще станем богати :) Фокусът е върху стабилността като първа стъпка към финансова независимост и оттам – към евентуално забогатяване. Но може би няма да е зле малко да обърнем нещата и да поговорим не само как се спестяват, но и как се управляват и печелят повече пари :)

  11. А реално не е ли по-висок стандарт, това към което се стремим, или просто си спестяваме, за да не не ни трепери задника:) И не каза нищо за това, че тези , които изкарват повече, с времето изкарват все повече, а тези които седят ниско финансово, обикновено си остават там. Така че след 4-5 години нещата ще са повече от фрапантни като финсово състояние между тези двама човека

  12. сайта е компилация от автоматично привнесени от чужди източници “постулати”

    глупаво рекламирани

    невероятно тъп и смешен

  13. @Dude – хората, които изкарват повече днес, може да не изкарват повече утре. А иначе да, всеки се стреми към по-висок стандарт по един или друг начин. Също не отричам че да, трябва да се обръща внимание и на по-високите приходи. Просто ако имаш висок приход, но и разходът ти е скочил, полза няма :)

    @What? – уау, първият ми хейтър :))

  14. тук вече ще изразя явно несъгласие, не можеш да ме убедиш, че ще си по-добре със 100 спестени лева , от този, който харчи по 100 лв на ден, макар да не му остава нищо накрая. Не е само важно какво имаш, а и как си живял. Той ще си е позволил неща, които този , дето спестява няма да е вкусил. Кой е по-добре всъщност?

    А и другото, имам доста познати и приятели , които правят доста добри пари, и всички те са потвърждения на принципа на мечо пух, колкото повече, толкова повече.
    Това се дължи на факта, че повечето пари водят до повече възможности. Та както казваш може и да изкарват по-малко , ама надали:)

  15. Dude, все се каня да те питам :) – понеже с повечето идеи за спестяване и управление на парите не си съгласен – ти как управляваш твоите пари?

    Примерно:

    1) на заплата ли си, на свободна практика или?

    2) много или малко получаваш – според собствените си представи?

    3) спестяваш ли, инвестираш ли, или харчиш всичко?

  16. 1) Нещо средно между двете

    2) Зависи как се мери многото, на мен винаги ми е недостатъчно:)

    3) не харча всичко, не защото не искам , а защото не ми се налага.:)

    И тук не говорим за несъгласие, а за по-голяма обективност. Като отношение към парите, този, който е спестил нещо е по-добре, но като потенциал , този , който взима два пъти повече и харчи всичко е по-добре.

    Реално опираме до това кой кога иска да живее, има хора, които си правят сметки да живеят след 50, други до 35:)

    Единственият начин , да наваксаш голяма финансова разлика е, да си job hopper, говорим когато сте на заплата. Виж в бизнеса не мога да говоря, там все още не съм измислил идея, която да може да бие сегашните ми приходи, за да рискувам. Но всяко нещо с времето си.

    А в кръга на шегата, най-важното нещо в управлението на парите е жена ти да има ограничен достъп до тях, хахахахахаха

  17. Ако смея да запитам dude: Каква разлика в стандарта на живот и нещата, които си позволяваш има, ако получаваш 1000 и харчиш 900 и съответно получаваш 1000 и харчиш 1000. Надали със 100 лв повече на месец ще се плиснеш да живееш кой знае колко добре.

    Да пестиш според мен не означава да пестиш за след 50, а просто да имаш по-голяма сума в брой, която да ти служи по един или друг начин. Ако щеш само за твое лично спокойствие и сигурност.

    Иначе, аз пък познавам хора, които са изкарвали много, а сега не могат да изкарат толкова. На всичкото отгоре не са заделили и спестили нищичко. В резултат на това в момента въпреки, че изкарват в пъти повече от други, пак не се чувстват комфортно и им пречи като цяло.

    Или в твоя случай, днес изкарваш достатъчно и се чувстваш добре, но откъде знаеш, че утре ще е по същия начин (нещо, което не ти пожелавам разбира се :) ) Просто, за да изплуваш пак не лошо да имаш нещо, което да те държи на повърхността.

  18. @Dude – аз гледам скептично на потенциала. Той е само възможност – нещо, което може и никога да не се реализира (затова дадох примера с пушачите и пълните хора).

    Може би донякъде си прав с въпроса кой кога иска да живее, но да живееш ден за ден е безотговорно и към близките ти, и към семейството ти, и към теб самия. Нищо не е вечно и не бива да разчиташ, че хубавите времена ще са завинаги.

    Да харчиш всичко, защото искаш да си “поживееш” може да е стратегия само на човек, който до момента не е преживял нито едно сериозно сътресение в живота си. И аз мислех така преди известно време, ама после дойдоха сътресенията и ми се стъжни :)

    @Productiven – човек може да пести с различна идея. Моята включва и живота след 50 :)

    PS: Впрочем понеже приходите също са важни, следващата статия ще е за това :)

  19. ОК грешно съм се изразил. Исках да кажа “… не означава да пестиш САМО за след 50…” :)

  20. Виж, Рая, това, което ти наричаш сътресение, е просто неуспешен опит за бизнес, все пак 5000 не залагат живота ти на карта, а ако пък го правят, имаш проблеми с risk-taking tolerance-a прекалено ти е бил голям. Според мен, ако не можеш да ги прежалиш лесно тези пари, не е трябвало да започваш.

    Както казах, не харча всичко, но първото, което правя е да си платя ипотеката и лизинга. Затова не инвестирам, а просто гледам да погасявам предсрочно, гарантира ми 10ина процента на година по-малка загуба, без никакви усилия.

  21. Dude, изобщо нямах предвид бизнеса – макар че и той беше сътресение. Но като писах онзи коментар, съвсем друго имах предвид.

    В живота да останеш без работа е най-малкото, което може да ти се случи. Дори това обаче може да ти създаде сериозни проблеми, ако продължи дълго. За съжаление има и много други неща, които могат да се объркат, и които не се решават с 200-300лв спестени, нито дори с 1000лв спестени. Ако разчиташ само (или основно) на себе си и си преживял поне една ситуация, в която ти е избила студена пот как може утре да си на улицата, понеже нямаш пари за наем, никога няма да се оставиш да стоиш без спестявания.

    Това не го разбирай като критика лично към теб, парите са си твои и можеш да правиш каквото си искаш с тях. Просто съм виждала какво се случва с хора, които никога не са имали спестявания. Да ти кажа в момента на доста от тях им е дошъл акъла :) Ама ако можеше да говориш с тях те щяха да ти кажат същото – не чакай да си научиш уроците по трудния начин :)

    А впрочем щом не харчиш всичко и първо си плащаш ипотеката и лизинга, значи не са зле нещата :)

  22. аз имам спестявания, ако помниш ти казах, че имам депозити с 7 процента годишна лихва без такси, все пак и жена ми изкарва добри пари, да не се налага, но мисля, че ще се справим. А и колкото по-малко ми остава по ипотеката, толкова по-свободен съм.

    А за сериозните проблеми, те не могат да се решат само с пари най-често, тогава спестяванията нямат значение.

  23. @ финансова сигурност – по принцип си прав, че колкото по-рано започнем да спестяваме, толкова по-добре. Лошото е , че тази истина се осъзнава с годините и реално хората под 30г. , които се замислят за това са единици. Рая е едно изключение;)

    моите изчисления бяха само , за да покажа колко бързо се изпаряват спестяванията. и да насоча вниманието към по-важното ( според мен ) – финансовата независимост. Защото, само когато приходите ти са независими от ежедневния ти труд, само тогава можеш да поемаш спокойно финансови рискове. Тогава, дори да се провалиш ( което е много вероятно ) , това няма да те остави ” на улицата “.

    @ Рая – права си, че печеленето на пари е възможно само ако имаш какво да инвестираш и ако си финансово стабилен. Но има опасност стремежът да си “стабилен” да те блокира на това ниво. Защото, според мен, спестяването и инвестирането ( харченето на спестеното ) изискват коренно различни умствени нагласи.

    Dude е прав, че който има по-висок доход , има и по-висок потенциал за инвестиране. Обаче, ако опукваш всичко, което изкарваш – реално нямаш никакъв потенциал. Или по-точно имаш някакъв потенциален потенциал :)Ако си мислиш ” щом изкарвам примерно 2000 на месец , значи за 5 месеца, ако харча само половината – ще имам 5000 за инвестиране. Супер.” Обаче не е така просто .Това, че изкарваш много не означава автоматично, че можеш още от утре да спреш да харчиш и да започнеш дисциплинирано да спестяваш. Не е възможно – просто човешката природа не го позволява. Тук примера на Рая с пушача е много подходящ.

    Трябва ти много силна воля, което е трудно или много разбрана жена, което си е направо невъзможно :)

  24. Стъкло чудесно е обобщил моментите, по които всички можем да се съгласим, като разбира се истината е някъде по средата :)

    Dude – щом имаш и спестявания, значи разбираш, че са важни. За какво спорихме тогава :)

  25. не казвам, че не са важни, казвам, че заклеймявате тези, които не спестяват. А давам веднага един пример, в сферата, в която работя, добрите кадри , които са на заплата са масово поне с 3 месеца предизвестие. Сещай се сега за колко време ще стигне един такъв буфер, дори и да нямаш един лев спестен. Поне за 6 месеца!

    А неустойките за менидджърските контракти нерядко са към 50000- 60000, мислите, ли че този човек има нужда да спестява?

  26. Dude, възможно е човек да си позволи да сложи спестяването на заден план. И аз съм така в момента, защото имам сигурна работа.

    Спестяването има много функции, не само да ти е буфер за няколко месеца – трябва да се мисли и по-надалеч. А за мениджърите – при тях първо стандартът на живот е по-висок и трудно ще се свие, освен това не знам един мениджър на високо ниво дали ще може да си намери работа за 3 месеца. Ако е асистент или някакъв специалист – да.

    Не “заклеймявам” (интересна дума :) никого, всеки случай си е индивидуален и всеки решава за себе си. Не казвам, че който не спестява е някакъв ужасен човек и трябва да го линчуваме :)) Но наистина смятам, че да нямаш спестявания е безотговорно към близките ти и към теб. Стигнала съм до този извод на база чуждия опит (гледам какво се случва с хората около мен), а за съжаление съм го изпитала и на свой гръб. А и не мисля, че при 3-месечно предизвестие човекът ще може изведнъж да свали харчовете си наполовина и да изкара 6месеца с тези пари.

    В крайна сметка всичко опира до това колко си сигурен в настоящата си работа и във възможността бързо да намериш нова :)

Leave a Comment