Получих следното писмо от читател:
student

Здравей Рая!Попаднах случайно на твоя сайт и прочетох, някои от публикациите ти и много ми харесаха. Насочени са към практичното и това което е от полза на човека тук и сега.

Има нещо обаче което ме човърка и не мога да си обясня. Доколко личната финансова дисциплина на един човек я получава с раждането си и доколко тя се развива.

Аз уча например финанси, но това няма общо с това как харча личните си пари. Винаги съм бил пресметлив, спестявал съм когато получа на куп някакви пари, търсел съм намаления и т.н. и дори да учех примерно архитектура или нещо друго, което няма нищо общо с финансите и парите винаги бих разходвал средствата си така.

На другия полюс са някои мои колеги в университета, които учат Финанси, Счетоводство и други икономически дисциплини и прахосват с лека ръка за абсолютни глупости.

Та според теб до колко това нещо да управляваш личните си пари, а от там и корпоративни ако разполагаш с такива е вродено и до колко се учи?

Аз самата също съм икономист по образование, но това не ми попречи да извърша лично всяко възможно “престъпление” в сферата на личните финанси: нямах спестявания, не инвестирах, започнах собствен бизнес погрешно, просрочих един овърдрафт и дълго време изплащах заеми към частни лица.

Как човек управлява парите си е донякъде въпрос на характер. (Още: Евреите и парите) Някои хора по природа са си такива, че винаги искат да имат нещо заделено настрана. Майка ми например, когато има кутия шоколадови бонбони, изяжда почти всички за ден или два, и накрая си оставя един бонбон в ъгъла на кутията, който стои там… хм… неопределено време. Да кажем, седмица.

Друг показателен случай с майка ми беше когато взех един том на Балзак от вкъщи и по средата на книгата намерих 20 лв, емисия 1991. (Намерих ги през 2011.)

Защо тогава аз не съм изградила навика да спестявам? Моето обяснение е, че “методът” на мама е по-скоро скатаване на неголеми суми и е инцидентно явление, а не регулярно. Докато ортодоксалният начин за спестяване е свързан с редовно отделяне на по-големи суми, което се прави планирано, в началото на месеца (т.е. веднага след заплата, когато имате пари, а не в края на месеца и – каквото остане…).

Правилното управление на парите донякъде е и въпрос на семейна култура, тоест тук идва примерът на родителите. Надявам се ние да можем да изградим у Николета добри финансови навици, за да не се налага тя тепърва “да открива топлата вода” и да повтаря грешките, които аз и баща й сме правили. (Още: 5 финансови съвета за живота)

Тук е редно да отбележа, че макар спестяването да е основата на правилното управление на парите, финансовата култура не се изчерпва със спестяването. Мисля, че Николета няма да има никакъв проблем със спестяването и с идеята, че разходите не трябва да превишават приходите. НО, следващото много важно нещо, което бих искала да я науча, е умението да търси начини за изкарване на пари. И да знае, че високите доходи са също толкова важни, колкото умението да държи разходите си под контрол. А най-вече се надявам Николета да е свободна от идеи тип “парите са нещо мръсно” или “ако искаш много пари, си нахален / алчен / егоист”. Този тип идеи са нещо, което аз и баща й трябваше да положим специални усилия, за да изкореним от съзнанието си. И все още периодично плевим.

(Още: 7 нови идеи за “забогатяване”)

При някои хора пък се случва някаква лична криза, някакво събитие, което променя погледа на човека. Това се случи и с мен. (Историята е разпиляна в различни части в Архива.)

След това започнах силно да се интересувам от управление на личните финанси, започнах редовно да следя няколко блога по темата, като изчитах и коментарите под статиите. Това много промени начина ми на мислене, и започнах да забелязвам все повече “подсказки” навсякъде около мен. Вече обръщах внимание и се замислях, когато някой колега или приятел споменеше нещо във връзка с управление на парите.

Тоест, има много начини човек да стигне до правилните изводи по отношение на управление на парите. Действително, добрата финансова култура в семейството е голям плюс и дава силно начало, но дори и когато тя липсва, е напълно възможно сами да изградите вашето лично финансово поведение.

Също така, само защото имате икономическо образование не означава автоматично, че ще можете добре да управлявате личните си финанси. Двете имат нулева (или много слаба) връзка помежду си, така както само защото сте автомобилен инженер не означава автоматично, че ще бъдете добър шофьор на пътя.

Лично аз мисля, че е много важно човек да изгради у себе си следните четири навика:
–навикът да спортува (здраве)
–навикът да спестява (пари)
–навикът да общува (обич/любов)
–навикът да учи (развитие)
(повече за това – в следващия материал)

Когато бях студентка в УНСС, на една лекция чух следното изказване: “За някои от вас, студентските години ще са четирите най-хубави години от живота ви. За други, те ще са много повече…” Бъдещето се гради от настоящето. Ако се поровите в интернет, ще видите много истории на хора, вече семейни, които имат големи финансови проблеми защото не са си изградили правилните финансови навици.

Не бъдете от тях.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!