Финансово неграмотни роби на капитализма

Днешният материал е от Золтан Литковский. За контакти и въпроси към автора – zoltanlitkovskiy @ gmail.com. Материалът е с леки редакции от мен; оригиналът може да изтеглите оттук (.doc).

Вашите материали и читателски истории изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ.

Живееш в 21 век. Мислиш си, че живееш в съвременно общество, в един модерен свят с уредена (или не дотам) социална политика; че имаш социални придобивки; плащаш си осигуровки с надеждата, че някога ще имаш пенсия, заслужена почивка и охолен живот.

Ти мислиш, че живееш в една съвременна и работеща система, наречена Капитализъм…

ТИ грешиш. ТИ живееш в робство. ТИ СИ ЕДИН РОБ.

Ти работиш всеки ден. На една, две или три работи. Може да си обикновен работник, високоплатен специалист или даже собственик на някакъв бизнес. Ти работиш извънредно, лишаваш от вниманието си своето семейство, крадеш твоето време от своите деца; и въпреки че си почтен, работлив и отговорен – израстваш в кариерата.

Но и тогава едва свързваш двата края.

ТИ си един съвременен роб и сега ще ти кажа защо е така.

Съвременните роби се принудени да работят безспирно да края на живота си и умират бедни. Това се реализира с помоща на някои скрити механизми. Ето някои основни:

1. Псевдо-необходими стоки

Първият механизм за скрито принуждаване на съвременните роби към постоянна работа е създаването на изкуствена нужда за псевдо-необходимите стоки. Това става с елементарни средства като рекламата, пиара и разполагането на определени стоки в точните места по щандовете в магазина. Съвременният роб е въвлечен в безкрайна надпревара с останалите роби за „хитове на сезона / годината / технологията”. Той постоянно иска да има, да има, да има, и затова е принуден постояно да работи, да работи, да работи…

РАЯ: А дали е само това или изобщо нивата на заплащане са поддържани изкуствено ниски, за да може капиталистите да максимизират своята печалба? В крайна сметка целта на един бизнес е да трупа капитал като реализира възможно най-голяма печалба. Конкретно за нискоквалифицирания труд, колкото по-малки са разходите за труд, толкова повече място остава за печалбата. Отделен е въпросът с мотивацията на служителите, но когато те нямат алтернатива за работа и прехрана, мотивацията се решава от само себе си.

2. Кредитна система

Вторият скрит механизм от икономическото принуждаване към безкрайната работа на съвременните роби е системата на потребителско/стоково кредитиране. С помощта на тази система, съвременият роб все повече се затяга в примката на съвременното робство. С всеки изминал ден съвременният роб дължи все повече и повече, защото за да покрие стария дълг, той взима поредния кредит, без да покрие изцяло стария. По този начин потъва все повече и повече в дълговата яма.

РАЯ: Самата система е такава, че е прекалено ЛЕСНО да вземеш заем и да затънеш в нея.Аз например не мога да стигна до работа, без по пътя да видя поне десет пъти обяви за бързи кредити. (EasyCredit и пари назаем – хубавата лоша реклама) През ден вкъщи получавам поща с най-новите оферти за кредити. Всичко, което се иска, е да представиш лична карта, и заемът ти е готов. Не те питат работиш ли, колко получаваш, изобщо – как ще си върнеш кредита. Защото ако не можеш, се завъртат едни безбожни лихви, и после един съдия-изпълнител ти прибира покъщнината за отрицателно време.Липсата на елементарна финансова грамотност е това, на което разчитат всички фирми за бързи кредити.

3. Заплащане

Съвременният роб е принуден да работи безспирно до края на живота си, защото парите, коите той изработва за 1 месец работа, му стигат за това да плати наем/вноска по ипотека за 1 месец, да се храни 1 месец и да покрива текущи разходи за 1 месец. И понеже пари на съвременния роб му стигат винаги само за 1 месец – той е принуден да работи цял живот. До смърт. И не успява да спести нищо.

Пенсионната система също е фикция, защото и тогава пенсионирания роб дава цялата си пенсия за да живее, да яде и може би за лекарства. В условията на постсоциализма ние сме свидетели, че пенсията и на половина не покрива належащите нужди на съвременните пенсионирани роби. По този начин през целия си живот съвременния роб няма никакви свободни пари.

РАЯ: Това от една страна се диктува от нивата на заплащане. (Има ли смисъл от минималната работна заплата?) Но от друга – от липсата на финансова култура, както писах по-горе. Все пак като ти е ниска заплатата, кой те бие по главата да я натоварваш и с кредити?

4. Образование

Четвъртия и основния механизъм е съвременната образователна система. През целия период на твоето образование НИКОЙ, ама абсолютно никой не те учил на най-главното в съвременния свят – що е то ПАРИте. Какво представляват те, как работят те и как ТИ трябва да работиш с тях. Учили са те на много неща, най-вече да учиш добре, да получаваш добри оценки, да си намериш сигурна и по възможност добре платена работа. И разбира се на това, че сметките трябва да се плащат навреме. Но как да боравиш с пари по начин, че да ги имаш достатъчно, и какво да правиш с тях – на това никой не те учил. Точно по тази причина ти работиш безкрай, харчиш без умора и правиш все нови и нови дългове.

РАЯ: Да управляваш интелигентни, образовани хора е трудно и неудобно. Ако те са “будни”, как да ги накараш да вървят против собствения си интерес и да правят това, което ти искаш? (Още: Има ли смисъл да уча)

   ДЪЛГ, който постоянно виси над главата на съвременния роб, много добре го стимулира към работа дори и за минимално заплащане.

Човек, който не иска да повишава своята квалификация,
да научава нови неща, който купува ненужни боклуци само защото го е принудила към това „лошата” телевизия, който купува вещи на кредит само защото няма достатъчно интелект, скромност и честта да има само тези неща, коите може да си позволи – сам прави себе си СЪВРЕМЕННИЯ РОБ.

Благодаря на Золтан за хубавия материал!Вашите материали и читателски истории изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ.

20 thoughts on “Финансово неграмотни роби на капитализма”

  1. Уф, всичко хубаво, ама това е поредният материал, който “обяснява”, как хората не знаят какво да правят с парите, но не и действително, какво всъщност трябва да правят.
    Е, разбрахме, че не разбираме от пари.
    И?

  2. Хубав материал, Рая!
    Като добавим и съвременните БГ филми, където обзавеждането, създаващо битовата атмосфера (едва ли случайно) е най-доброто в момента на пазара, съответно лирическите герои карат скъпа нова кола и имат последен модел смартфон…сякаш останалите не вършат работа! Обаче това е т.нар. продуктово позициониране, което те кара да се “доближиш” до любимия си герой (актриса, актьор)като ползваш същия продукт. Всъщност, благодарение на това се “върти” въртележката и се примамват съвременните роби, за да потребяват те трябва вечно от нещо да са недоволни и да им е недостатъчно :)

  3. Съгласен съм с повечето неща в статията. Според мен пътят към финансовата свобода се движи от механизъм №4 към механизъм №1. Ето защо:
    Първо трябва да получиш необходимото (неакадемично) образование за парите и тяхното управление. Така ти ще станеш техен господар (не роб).
    Второ. След като вече знаеш много неща за парите и тяхното управление, ти ще може да увеличиш заплащането, което получаваш. Това може да стане чрез по-висока заплата, допълнителен доход или повече приходи от собствения бизнес.
    Трето. Едва след като си минал стъпка 1 и 2 може да ползваш рационално кредитната система. Голяма глупост е да тръгнеш да рефинансираш или погасяваш предсрочно кредити, без да знаеш какъв ще е ефекта от това. За пример ще ви дам един приятел, който погаси 10-годишния си заем година и половина преди падежа. Това няма много смисъл, защото последните години плащаш почти само главница. А неговия заем беше сключен по съвсем различни условия от сегашните и освен остатъка плати и доста висока “наказателна” такса.
    Другото основание да си минал стъпка 1 и особено стъпка 2 е, че банките гледат на теб с друго око и ти предлагат други условия, ако имаш по-високи доходи.
    Четвърто. И накрая стигаме до потребителските стоки. Вече може да прецениш какво може да си позволиш и какво не ти трябва. Част от стоките може да вземеш на кредит с минимално оскъпяване, а свободния ресурс да насочиш за по-печеливши дейности. Стоките сами по себе си не са лоши, просто хората не купуват правилните стоки и не могат да управляват парите, с които тези стоки се купуват.

  4. И аз тайно си падам по конспиративните теории, а тази е добре известна. Въпреки всичко е трудно всичко да е толкова перфектно замислено и организирано… не, невъзможно е.

    1. Защото има бизнеси колкото щеш, и на всеки идеята му е да печели. Съответно всеки прави някакъв продукт и се опитва да го продаде. По-сериозните марки владеят по-добре маркетинговите трикове и така продават повече “боклуци” на хората. В даден момент от само себе си се получава тази мания на пазаруването. При повечето бизнес категории не може да се говори за монополизъм, така че там нещата опират до групови психологически закони. И основния е – докато има кой да купува нещо, ще има и кой му го продава.

    2. За мен например е ТРУДНО да ме въвлечат в тая магия, дори недоумявам как хората изпадат в състоянието да вземат кредит или нещо на изплащане. Може би защото аз имам вътрешно едно супер дразнещо чувство когато имам да давам дори 2 лв на някой. А и довода, че ако не си могъл да събереш толкова пари досега, то едва ли ще успееш за в бъдеще, ми е силничък. Ако повечето хора бяха толкова схванати идиоти като мен, банките нямаше да могат да си пробутат кредитите :D

    3. Защото има един откачен закон при заплащането. Установено е, че даването на по-високи заплати на хората не води до по-високото им к.п.д., напротив. В един смисъл, няма смисъл хем да се вдигат разходите за заплати, хем и производителността да пада. А пък особено в БГ, тук при много бизнеси работещите печелят бая повече от шефовете.

    4. Защото образователната система е много инертна. Когато бях в университета и няколко от колегите и професорите се бяха заговорили по въпроса за модернизирането на образователната система. Самите професори признаха, че системата много бавно се променя отвътре. Това върви с поколенията, и трябва да се сменят преподавателите за да се смени системата. И то вероятно няколко пъти.

    Твърде много променливи са за да може някой да контролира наистина всичко.

  5. 2 Божо: Добър ден. Кажете какво точно Ви интересува в тази връзка или ползвайте посочен е-майл адрес за обратна връзка. С голямо удоволствие ще продължа дискуссия на страниците на този блог, или по електронна поща.

    С уважение Золтан Литковский.

  6. Прав е Божо.Да това и става в действителност. Негодуваме, пишем статии и коментари, НО наистина никой не споделя, как си управлява парите. В книжките пише, че нещо трябва да се прави. На практика мога да ви кажа, че не негодувам, защото това значи да негодувам срещу себе си. Какво направих с информацията, която съм прочела досега. Когато имам някакви приходи ги разпределям по следния начин:
    10% отделям за Фонд Финансова Независимост;
    10% за Фонд и Аз съм Човек;
    10% за Фонд Образование;
    10% за Фонд Непредвидени Разходи;
    10% Спестявания;
    50% за Фонд разходи.
    Може разпределението да се направи и по друг начин, както на вас ви харесва. Най-важното е тези Фондове да не се нулират накрая на месеца, а да се спазва строга финансова дисциплина и да не се харчат по възможност. За мен най-важни са първите три Фонда.
    Първият не се харчи ама никога, това е като неприкосновен запас.
    Вторият трябва да се похарчи за себе си, за кеф, за глезотийка или както искате.
    Третият се харчи единствено и само за да се образовате или да направите най-добрата инвестиция в себе си, за книги, семинари и т.н.
    Четвъртият е наистина за непредвидени случаи и разходи, когато няма друга възможност.
    Петият са спестявания в пълния смисъл на думата или може и по друг начин да го наречете.
    Шестият е да си платите сметките, за храна, за облекло или нещо друго.
    Това е само един пример, макар че наистина го правя по този начин.
    В момента наистина полагам усилия да го спазвам и като излизам предварително си определям колко пари да взема у себе си. Ако мога да не ги похарча, се поздравявам с потупване по рамото и благодаря на Бог, че съм устояла на изкушенията. Такива има много и навсякъде. Не искам да кажа, че това е най-павилно. Искам да кажа, че така най-лесно се справям със себе си и предизвикателства, които ми поднася живота. Ако е полезно някому ще се радвам много. Хубав ден.

  7. @JDeel –

    “Защото има един откачен закон при заплащането. Установено е, че даването на по-високи заплати на хората не води до по-високото им к.п.д., напротив.”

    Този “закон” от български работодател ли е съчинен :D

    Е да, по-изгодно е да заплашваш хората, че за тяхната позиция чакат сума хора, отколкото да им дадеш нормална заплата. Че и “закони” да съчиняваш…

  8. Здравейте всички.

    2 Божо: Питате какво трябва да се прави с парите. Доста е лесно да се каже, трудно се испълнява…

    Първата крачка е образование по въпроса. Като това образование не е задължително да е академично. Още повече, че доста хора работещи с парите не са наясно какво всъщност са те…. А уж са учили за това. Факта че четете подобни блогове вдъхва ентусиазм във Вашето бъдеще – щом се интересувате, значи имате реални шансове да промените живота си в правилната посока.
    Втора крачка е желание към промяна и реални стъпки в тази посока. Дали ще посещавате курсове и лекции, дали ще търсите някой кой да ви обучи, важното е да го направите. Ама са го казали и преди мен.

    Ще вмъкна нещо за заплащане на труда. Нито един работодател няма да стимулира работника си без трудни преговори и сериозна аргументация от страна на работника. Аз съм минал по този път. Абсурдното, че в главите на работодатели се мъдри една почти обща мисъл: – Тоя се врече да ми работи за едиквиси пари, ся като си иска увеличение на заплата ми извива ръце… Пък НЯМА ДА СТАНЕ неговата…. В моя случай се получи следното – уволниха ме. Само че след 4 месяца на мое място бяха назначени ЧЕТИРИ човека със заплати по-висока от моята и пак не се справяха достатъчно добре…. И то с работа която аз я върших сам…. Втория момент, че има криворазбрана логика: – Защо на тоя трябва да давам повече кинти, като в целия град плащат едиколкоси…..

    Да се върнем на темата пари…

    И в този блог, и в тази дискуссия доста често звучи съвет – СПЕСТЯВАЙТЕ. Бога ради не го правете… ДА, трябвате да имате дали в кеш, дали в банковите сметки, количество пари, което да ви осигури вашия стандарт на живот в рамките на половин или една година. Даже ако не работите нищо. Другото над тази сума трябва да ИНВЕСТИРАТЕ. Дали във Вашето образование, дали във бизнес, дали в нещо което ще Ви носи пассивни доходи. Но не в банковите сметки. Защото лихвите по нито един депозит не покриват инфлацията….

    2 JDeel Няма никаква конспиративна теория. Има капитализм и необразованост на хората. Те са достатъчни.

    Принципно за кредитната система: хубаво нещо да направиш пари за теб с чужди пари. В случая парите на банка. Още повече че банката много добре знае, че парите в съвременната система е ДЪЛГОВ инструмент. И точно затова банките печелят играта наречена ПАРИ, в която всички ние играеме.
    ДА, тъпо е да вземеш кредит за нещщо, което не ти е от жизненната необходимост, още повече ако не си успял да си ги заделиш или спестиш.

    С уважение къв всички Золтан Литковский.

  9. Изобщо не подкрепям статията. Отрича се отговорността за личния избор – някой ни накарал да вземем кредити или не ни научил на каквото трябва. Е – и аз се мъчех да уча хора в миналото и видях с какви “благодарности” ми отговориха някои. Просто възможностите на 90% от хората са ограничени и много под желанията им. В “несоциална” държава като нашата това е сериозен проблем. А други просто ги мързи да се развиват.
    Две забележки:
    1. Робите са роби по закон. Това, което авторът е описал, не са дори крепостни селяни, а просто неудачници.
    2. Изказаното в един от коментарите мнение – че заплатите не са гарантиран стимул и след определено ниво имат обратен ефект е абсолютно вярно. Друг е въпросът, че у нас те са много под каквото и да било ниво. Тоест, твърдението е вярно, но само за “европейски” заплати.

  10. Нивото на заплатата е “хигиенен” фактор.
    Просто има нива на заплащане, под които никой няма да се хване на дадена работа. Или тези, които ще се хванат … е по-добре да не се хващат:)
    Именно затова има “нормални” нива на заплатите в различните браншове.
    За да ти даде някой повече, трябва или да е на зор или ти да го впечатлиш с нещо (CV поне, а още по-добре препоръки от предишни работодатели, някакви свръх постижения и други подобни).
    От гледна точка на собственик на даден бизнес, най-важна трябва да е ефективността , КПД-то на фирмата.
    Ако вдигаш заплатите, реални увеличаваш разходите си. За да има смисъл да го правиш, трябва или да си принуден от обстоятелствата (ръст на икономиката, който води до увеличаване на предлагането на работа и съответно до намаляването на свободните качествени специалисти – така беше за много бизнес сфери в периода 2002 – 2007г.)
    Или да целиш постигането на някакво повишаване на производителността.
    Например: повишаваш зоналния мениджър в регионален
    или въвеждаш бонусна схема или обединяваш две звена в едно и т.н.
    Идеята е повишаването на заплатите да не влоши КПД-то на фирмата, а дори напротив, да го увеличи.
    Иначе, няма икономически смисъл.
    Идеята, че като увеличиш заплатата, служителят ти ще се старае повече е доста наивна.
    Повишаването на заплащането води до кратковременно повишаване на удовлетворението на работника/служителя. После той привиква с новото ниво. Човещина:)

  11. @Тимур – според мен авторът се е спрял на “роби” заради провокативния заряд. (На мен лично много ми допада аналогията.)

    Колкото до заплатата и нейното увеличение – това играе роля най-вече за ЗАДЪРЖАНЕТО на хората в същата фирма. Може би не толкова за качеството на работа, наистина.

  12. ЗАДЪРЖАНЕТО е всъщност по принуда. Даваш повече, защото иначе ценният служител ще си вдигне гугутките.
    А следващият, може да се окаже по-некачествен и “скъп” на фирмата. Въпрос на преценка на мениджъра.

    Подозирам, че доста от хората, четящи тук, ще ме заподозрат, че съм алчен чорбаджия-изедник, който само гледа как да прецака горките си подчинени:)
    Не, че ми дреме на шамайзера:)
    Но е факт, че оцеляването и просперирането на предприятието е задължително за да има повишаване на заплатите.
    Иначе става като в Гърция.

    А за робите, Тимур е прав. Робите нямат свободна воля. Правят само това, което им наредят. При капитализма , слава богу , не е така.
    Всеки има възможност сам да реши дали да вземе кредит, дали да завърши висше образование, дали да прави кариера или да “скатае” на топла служба и да си трае.
    Въпрос на личен избор и ЛИЧНИ УСИЛИЯ!
    И не е виновна нито “лошата” телевизия (тук не съм сигурен дали трябва да има кавички) , нито злите капиталисти, нито международното положение.
    Който иска да постигне нещо търси начин, който не иска – търси оправдание.
    (това, не съм го измисли аз, арабска поговорка е)
    А иначе, трудности има много и най-различни. Но те са същите за всички.
    Да се оправдаваш е лесно, но няма полза, даже напротив.
    Това е все едно да тръгнеш към някой връх ( айде да не е Еверест, а Вихрен )
    и да се откажеш защото е прекалено висок.
    Защото, ” ако беше малко по-ниско, досега да съм го изкачил.
    А тези, които са горе, със сигурност са връзкари, или са платили рушвет или баща им ги е качил там или майка им ги е родила там:)

  13. @feeria – хаха, Бояне, това с върха много ме разсмя :)

    За свободната воля – да, в крайна сметка всеки си има глава на раменете и “кой каквото сам си направи, цяло село да се събере, не може да му го направи”.

    Обаче сегашната система и средата не улесняват хората да правят правилните избори. Примерно ти искаш да си здрав и да пазиш някакъв режим, обаче в същото време навсякъде продават мазни банички, бутат ти ги в ръцете, рекламират колко са вкусни… И всичко е направено така, че те “бута” натам да си вземеш баничка. Всички ти разправят само колко е вкусна, а за последствията никой не те предупреждава, даже се опитват да я изкарат полезна за теб.

  14. Да , така е. Мамка му!
    Системата е ГЛОБАЛНО (не са случайни главните букви, мамицат им американска/европейска) корумпирана.
    Лошите примери са навсякъде и активно се рекламират, а добрите се разпространяват почти апокрифно (тук е мястото да ти благодаря за блога, един от малкото ценни у нас. Радвам се, че все повече получаваш признанието, което заслужаваш!).

    Но така е за всички, нали?
    Не е честно , най-вече спрямо нас самите да се лъжем и да си търсим лесни оправдания.
    Щото видиш ли, ние сме роби. Системата ни смачква и ние просто нямаме избор и за всичко са виновни …..( е да не ги изброявам, че са много ).

    Ако сме роби на нещо, то това е на нас самите. На нашите човешки слабости и лоши навици. И ПЪРВО от тях трябва са се освободим.
    Сами, без да чакаме “братушките”.
    Има начини, но нито един от тях не е лесен.
    Сигурен съм, че в сърцето си всеки знае кога е прав и кога се крие зад кухи оправдания. И ако иска да постигне напредък в каквото и да е , първо(ама най-първо) трябва честно да си отговори на въпроса:
    “Аз правя ли това, което ТРЯБВА или правя това, което МИ СЕ ПРАВИ?”

    Разликата между успелите ( в бизнеса, в кариерата, в спорта … в отслабването дори:) ) се крие в отговора на този въпрос.
    Поне според мен.

  15. Благодаря ти за хубавите думи за блога :)

  16. автора с какво се занимава, освен че е админ на офф роад бг?

  17. Автора беше един от модераторския екип на въпросния форум.

    В момента автора прави пари, като помага на други хора да правят пари. Как и по какъв начин може да сподели при лична среща.

    С уважение Золтан Литковский.

  18. Много точно са описани нещата в статията.
    Но основния смисъл тук “МИСЛЕТЕ!”, а не “СПЕСТЯВАЙТЕ!”
    Мислете за парите като за ваш инструмент.
    Четете законите, оглеждайте офертите на банките, бъдете активни.
    Ето един пример.
    Имате кредит за 10000 лева с 10% лихва за 10 години. Това прави вноска 132 лева месечно.
    В един момент виждате оферта на друга банка за кредит при 8% лихва.
    Това е момента да се замислите “Струва ли си да рефинансирам?”
    Правите една табличка с всички разходи по двата кредита включително рефинансирането, теглите чертата и решавате.
    Или например увеличават ви заплатата с 100 лева. Струва ли си да вложите част от тях в предсрочно погасяване?
    Някоя банка има промоция по депозит. Струва ли си да си вложите парите в него?
    Изменя се закона за кредитните институции. Как ще повлияе това на вас и как можете да реагирате?
    Не винаги човек знае всичко, но трябва да се мисли. И при възможност да се действа.
    Същото е за покупките – харесал съм си нов телефон за 1000 лева, но стария ми върши работа. Да се изгъзаря ли или да си карам с досегашния? Или да чакам да падне до 500 лева? Или изобщо да не се занимавам?
    Трябва ли ми нова кола за 30 000 лева? Или да си взема на старо за 5000? Или карта велосипед за 200?
    Имам възможност за инвестиция. Дали има смисъл да се възползвам?

    Всички тези въпроси и ситуации показват начини да се мисли за парите.
    Ако не мислите за парите, няма да ги имате дълго време.
    Познавам хора с високи заплати, които в края на месеца остават без пари, просто защото не планират нищо, не отделят пари за инвестиции или погасяване на кредити и така да се каже “си живеят”

  19. В икономическият университет ни учиха, че “медиите създават потребности” за да предизвикват търсене на определени стоки. И ни учиха как да го правим. Защото знаете, че това е порочен кръг: предлагането зависи изцяло от търсенето. Това е най-слабото място в системата за всеки от нас. Трябва да постигаш “схоластика” между практичните нужни и суетата. Искрено недоумявам как някой изобщо може да се седне да гледа сапунен сериал тип “сага”. От тези с продуктовото позициониране. Или поне ако е рещил да го гледа то как така няма да успее да се абстрахира от повърностните психози там. Това е индустрия, която разчита на повърхностното у хората. Но пак казвам: никой не те кара да попадаш в тази група зрители. Гледаш една-две серии, виждаш, че е повърхностно и бъкано с “позиционирани продукти” и .. ами спираш да го гледаш. Много е просто. Ставаш, врътваш се, и отиваш да си четеш книжка. Има тонове интересни книги и един живот не стига за тях.

    Обаче не обвинявайте общественият строй. Капитализмът емпирично е стигнал до “пазар на труда” и в него няма нищо лошо. Строг но справедив механизъм. Попучаваш колкото заслужаваш. Не обвинявайте капитализма за явлението “съвремен роб”. Обвинявайте себе си. Ние хората не сме рационални същества. В по-голямата си част сме емоционални и съответно суетни до някаква степен. Важно е на къде ще насочиш емоциите и суетата. Не е необходимо да се носиш по мързеливото течение и да гледаш сапунки вместо да четеш нещо и да се развиваш. Воля и мотивация ни трябва. Ако искаме да се развиваме капитализмът ни дава шансове.

    Аз много се изумявам на хората, които всяка вечер са по 2-3 часа в мола, пазаруват в мола, вечерят в мола, прибират се, спът, работят, и после пак са в мола, за да се покажат с модните дрешки, които са си купили в същия мол. Износват ги леко, но пък и модата “случайно” се сменя и трябва да си купят нова дрешка.. Единствено намират време за фитнес за да показват телата си пак в мола.. Женят се с някого, с когото са се запознали в мола, за да могат да се разхождат в мола с него след работа, и по някое време си правят деца и от бебета ги мъкнат в същия мол.. Осъзнавате ли какви зомбита са тези нещастници? Напоследък дори се правят жилищни комплекси в молове! Т.е. живееш в и заради мола.

  20. Здравей Владо,

    Всеки сам си избира начина на живот. Обаче няма какво да се изумяваш на хората от мола. :) Животът е шарен и в него има всякакви хора. Един е щастлив с мола, друг – без него. Какъв начин на живот ще водиш зависи и от това в каква среда си попаднал и на какво те учи тази среда. Ако едно дете майка му го води всеки ден в мола, и приятелките на майка му водят своите деца (неговите другарчета) всеки ден в мола, къде очакваш да ходи това дете като порасне? В мола. Просто то нищо друго не познава. Същото мога да кажа и за хората, които пък цял живот живеят с малко, купуват си дрехи втора употреба, работят някъде за минимална заплата и остават там двайсет години, защото е “сигурно”. Едно дете от такова семейство какво очакваш да прави? Същото. Защото често и то не познава друг начин на живот. Дори да попадне в друг тип среда, много е вероятно то да не възприеме другите идеи (например че човек може да не работи една работа двайсет години, че не е нужно да гледа само сигурното и т.н.) – както децата, израснали в християнски семейства, не могат да приемат (и не искат да чуят дори) идеите на исляма, юдаизма или будизма.

    Накратко – сложно е :)

Leave a Comment