Днешният материал е от Золтан Литковский. За контакти и въпроси към автора – zoltanlitkovskiy @ gmail.com. Материалът е с леки редакции от мен; оригиналът може да изтеглите оттук (.doc).

Вашите материали и читателски истории изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ.

Живееш в 21 век. Мислиш си, че живееш в съвременно общество, в един модерен свят с уредена (или не дотам) социална политика; че имаш социални придобивки; плащаш си осигуровки с надеждата, че някога ще имаш пенсия, заслужена почивка и охолен живот.

Ти мислиш, че живееш в една съвременна и работеща система, наречена Капитализъм…

ТИ грешиш. ТИ живееш в робство. ТИ СИ ЕДИН РОБ.

Ти работиш всеки ден. На една, две или три работи. Може да си обикновен работник, високоплатен специалист или даже собственик на някакъв бизнес. Ти работиш извънредно, лишаваш от вниманието си своето семейство, крадеш твоето време от своите деца; и въпреки че си почтен, работлив и отговорен – израстваш в кариерата.

Но и тогава едва свързваш двата края.

ТИ си един съвременен роб и сега ще ти кажа защо е така.

Съвременните роби се принудени да работят безспирно да края на живота си и умират бедни. Това се реализира с помоща на някои скрити механизми. Ето някои основни:

1. Псевдо-необходими стоки

Първият механизм за скрито принуждаване на съвременните роби към постоянна работа е създаването на изкуствена нужда за псевдо-необходимите стоки. Това става с елементарни средства като рекламата, пиара и разполагането на определени стоки в точните места по щандовете в магазина. Съвременният роб е въвлечен в безкрайна надпревара с останалите роби за „хитове на сезона / годината / технологията”. Той постоянно иска да има, да има, да има, и затова е принуден постояно да работи, да работи, да работи…

РАЯ: А дали е само това или изобщо нивата на заплащане са поддържани изкуствено ниски, за да може капиталистите да максимизират своята печалба? В крайна сметка целта на един бизнес е да трупа капитал като реализира възможно най-голяма печалба. Конкретно за нискоквалифицирания труд, колкото по-малки са разходите за труд, толкова повече място остава за печалбата. Отделен е въпросът с мотивацията на служителите, но когато те нямат алтернатива за работа и прехрана, мотивацията се решава от само себе си.

2. Кредитна система

Вторият скрит механизм от икономическото принуждаване към безкрайната работа на съвременните роби е системата на потребителско/стоково кредитиране. С помощта на тази система, съвременият роб все повече се затяга в примката на съвременното робство. С всеки изминал ден съвременният роб дължи все повече и повече, защото за да покрие стария дълг, той взима поредния кредит, без да покрие изцяло стария. По този начин потъва все повече и повече в дълговата яма.

РАЯ: Самата система е такава, че е прекалено ЛЕСНО да вземеш заем и да затънеш в нея.Аз например не мога да стигна до работа, без по пътя да видя поне десет пъти обяви за бързи кредити. (EasyCredit и пари назаем – хубавата лоша реклама) През ден вкъщи получавам поща с най-новите оферти за кредити. Всичко, което се иска, е да представиш лична карта, и заемът ти е готов. Не те питат работиш ли, колко получаваш, изобщо – как ще си върнеш кредита. Защото ако не можеш, се завъртат едни безбожни лихви, и после един съдия-изпълнител ти прибира покъщнината за отрицателно време.Липсата на елементарна финансова грамотност е това, на което разчитат всички фирми за бързи кредити.

3. Заплащане

Съвременният роб е принуден да работи безспирно до края на живота си, защото парите, коите той изработва за 1 месец работа, му стигат за това да плати наем/вноска по ипотека за 1 месец, да се храни 1 месец и да покрива текущи разходи за 1 месец. И понеже пари на съвременния роб му стигат винаги само за 1 месец – той е принуден да работи цял живот. До смърт. И не успява да спести нищо.

Пенсионната система също е фикция, защото и тогава пенсионирания роб дава цялата си пенсия за да живее, да яде и може би за лекарства. В условията на постсоциализма ние сме свидетели, че пенсията и на половина не покрива належащите нужди на съвременните пенсионирани роби. По този начин през целия си живот съвременния роб няма никакви свободни пари.

РАЯ: Това от една страна се диктува от нивата на заплащане. (Има ли смисъл от минималната работна заплата?) Но от друга – от липсата на финансова култура, както писах по-горе. Все пак като ти е ниска заплатата, кой те бие по главата да я натоварваш и с кредити?

4. Образование

Четвъртия и основния механизъм е съвременната образователна система. През целия период на твоето образование НИКОЙ, ама абсолютно никой не те учил на най-главното в съвременния свят – що е то ПАРИте. Какво представляват те, как работят те и как ТИ трябва да работиш с тях. Учили са те на много неща, най-вече да учиш добре, да получаваш добри оценки, да си намериш сигурна и по възможност добре платена работа. И разбира се на това, че сметките трябва да се плащат навреме. Но как да боравиш с пари по начин, че да ги имаш достатъчно, и какво да правиш с тях – на това никой не те учил. Точно по тази причина ти работиш безкрай, харчиш без умора и правиш все нови и нови дългове.

РАЯ: Да управляваш интелигентни, образовани хора е трудно и неудобно. Ако те са “будни”, как да ги накараш да вървят против собствения си интерес и да правят това, което ти искаш? (Още: Има ли смисъл да уча)

   ДЪЛГ, който постоянно виси над главата на съвременния роб, много добре го стимулира към работа дори и за минимално заплащане.

Човек, който не иска да повишава своята квалификация,
да научава нови неща, който купува ненужни боклуци само защото го е принудила към това „лошата” телевизия, който купува вещи на кредит само защото няма достатъчно интелект, скромност и честта да има само тези неща, коите може да си позволи – сам прави себе си СЪВРЕМЕННИЯ РОБ.

Благодаря на Золтан за хубавия материал!Вашите материали и читателски истории изпращайте на kadebg @ abv . bg със заглавие ИСТОРИЯ.