На няколко пъти съм ви споменавала, че обмислях да направя гаражна разпродажба (да, като по филмите). Защото съм претрупана с неща (Да имаш прекалено… МНОГО) Две-три стари маси в двора или на тротоара, и много кашони с неща. Разлепени тук-там обяви за събитието. И може би 50-100лв кеш.

И не е като да имам само едно-две кашончета с неща. Не, имам достатъчно излишни неща. Всъщност всеки път, като се хвана да ровя из шкафовете, намирам нови и нови неща за изхвърляне.

Снимка: http://discoveringurbanism.blogspot.com

Идеята за гаражна разпродажба ми се върти от лятото на миналата 2010 година. За целта започнах да трупам на едно място всички неща, които вече не искам. Или които ми харесват, но очевидно няма да ползвам (да си ги откъснеш от сърцето е голяма мъка).

Сред натрупаните неща имаше стари пепелници, шноли, плюшки, дори едни попълнени листовки за шофиране отпреди две години. Даже стари тефтери и тетрадки, които – няма спор – може да си купиш нови за 0.40лв. Но аз си мислех, че бих могла да им взема по 0.10лв. Плюшките – 0.50лв. От интернет знаех, че е нормално предметите да се продават на 10% от оригиналната си стойност. И че парите идват от натрупването на продажбите, а не от самите цени.

Отделно имах сигурно два чувала дрехи – дрехи, ризи, поли, блузи, включително чисто нови или обличани само 1 път. Очаквах да успея да продам 2/3 от тях и да ми се наложи да изхвърля 1/3. И трупах ли, трупах в чувала.

Е, след 17-тото местене на чувала и къщи и след като купчината (и кашоните) с неща преливаха, просто си казах

ПИСНА МИ.

Помислих за последно – да правя ли гаражна разпродажба? Все пак бих могла да изкарам 50-100лв от тези боклуци. Това не са малко пари. После обаче си представих

  • как печатам обяви
  • как се разкарвам да ги лепя из целия град
  • как търся и мъкна стари маси
  • как подреждам 1000 дребни неща
  • как ми тъпчат градината* или
  • как никой не идва
  • как се разправям с всякакви хора и
  • как тротоара ми заприличва на битак

*Ето я градината:

И изведнъж не исках и да чуя за онези 50-100лв, които евентуално! можех да получа. Реших, цялата тази организация и нерви не си струват дори за 150лв.

Викам си – ще прегледам за последно чувала с дрехите. Щом така и така няма да изкарам пари с него, поне да видя дали не си струва да оставя нещо.

После си дадох сметка, че дори не помня какво има в него. А щом не помня, значи не е толкова важно.

Хванах няколко торби с неща (вече официално обявени за “боклуци”) и ги оставих до контейнера. Скоро повечето бяха взети, а останалото – разхвърляно около контейнера. Духаше вятър и въпросните шофьорски листовки летяха из цялата улица. Наложи ми се да ги събирам.

Такава беше съдбата и на следващата торба дрехи. Наложи се да ги събера и да ги метна в коша. Гадно ми беше да виждам старите си дрехи да се мъкнат като парцали по улицата.

Накрая дойде време за т.н. Master Bag с дрехи – Големия Чувал. Всъщност бяха два чувала, напъхани един в друг против прах.

Първо мислех да ги оставя до контейнера. После си представих как ще има да събирам дрехи от улицата до зимата, после ще падне сняг, а като почне да се топи напролет ще открия всички неща, които не съм събрала. Не, мерси.

Метнах целия чувал (чували) в контейнера. Понеже беше доста тежък и нямаше как да се отвори, и понеже падна на самото дъно, нямаше боклуци по улицата.

И накрая вместо да се притеснявам, че може би съм изхвърлила нещо ценно, почувствах страхотно облекчение. Този чувал се подмяташе сигурно половин година из вкъщи. Е, вече край!

След тази случка открих, че за мен е най-лесно просто да изхвърля старите неща и дрехи. Знам, че могат да се продадат, но не ми се занимава. Не си струва времето. Знам, че някои от тях могат да се дарят на разни домове. Но и това не си струва времето. Предпочитам да ги хвърля и после, ако реша, да дам пари да си купят каквото трябва.

Това, което се подмяташе из вкъщи над половин година, се изхвърли за половин час. Страхотно! Нямах представа, че е толкова хубаво да хвърляш разни неща. Освобождава се толкова място. И си спестяваш досадното питане “Това трябва да реша какво да го правя” всеки път, когато погледнеш тъпата дреха. Или матрьошка.

Естествено, когато става дума за нещо голямо като монитор или компютър, надали е толкова добра идея просто да се изхвърли. Но за малките неща – определено. Не е хубаво да имаш прекалено много. Това отнема повече време и място за поддръжка, но най-вече задръства съзнанието.

Все си мислех, че изхвърлените неща ще ми липсват. А сега дори не си спомням кои са били.

PS. Имам twitter, намерете ме на @kadebg .