Херлуф Бидструп за парите и богатството (1)

В десети клас имахме един син учебник по психология, в който имаше много илюстрации от Херлуф Бидструп.

Херлуф Бидструп (1912-1988) е гениален датски карикатурист.

Вижте тази негова илюстрация:

Херлуф Бидструп - "Колата"
Херлуф Бидструп - "Колата"

Сигурна съм, че ситуацията ви е позната :)

Отколешна човешка мания е да демонстрираме кух стандарт – стандарт, който нямаме. Да изглеждаме по-богати, тоест по-важни и да се радваме на повече респект.

Тоя синдром е особено характерен за големите градове.

“ДА НЕ КАЖАТ, ЧЕ СЪМ ОТ СЕЛО”

Едната причина за демонстриране на кух стандарт е “да не кажат, че съм от село”. Трудовата миграция – хората се местят там, където има работа – пък е фактор хора от малките градчета да отиват в големите градове.

Допълнителен фактор е това, че студентите отиват да учат в големите градове и после остават там. По време на следването те си изграждат нови (и често по-полезни) контакти в големия град, а в родния си град биват позабравени. Съответно контактите им там отслабват. Шансовете им за табота там – също.

Сценарият обикновено включва и намиране на партньор, който също учи в Големия град, но също не е родом оттам. Съответно двамата виждат като най-удобен и компромисен вариант да останат в Големия град.

И да не забравяме най-важното: възможностите, които предлага Големия град. (Не че няма големи пари и в малкия град :)

Но, хората не са глупави – те помнят поговорката “Като си в Рим, прави като римляните”. А местните “римляни” имат по-висок стандарт на живот: ходят повече по ресторанти, обличат се по-добре, карат по-хубави коли, ходят на 3-D кино. Те печелят повече пари. А нашите хора не искат “римляните” да си помислят, че са от село. Няма да се излагаме сега :)

В същото време обаче “римляните” не дават пари за квартира, родителите им осигуряват пари за голяма част от храната и плащат консумативите. По правило те печелят повече от родителите “на село” (ако последните изобщо работят нещо, понеже в малкия град е по-трудно за работа).

Така или иначе, резултатът често е демонстрация на кух стандарт – било то с кола, било то със скъпи дрешки или последен модел таблет. На лизинг.

ГОЛЯМ ГРАД, ГОЛЕМИ ФИРМИ

От друга страна, да не забравяме и съревнованието по кух стандарт между самите “римляни”. По дрехите посрещат; а респектиращите дрехи струват респектиращи суми. Респектиращите дрехи носят след себе си разходи за подобаващо скъпа кола за много пари, или най-малкото пари за таксита. Защото нали, не върви да се качиш с Armani в автобус 88.

В Големия град има и големи фирми. В големите фирми пък има голям стандарт, големи шефове и големи мераци :) Понякога има и големи пари. Но какво да ви кажа – това, че работиш в лъскав офис и ходиш с костюм далеч не значи, че получаваш големите пари. Аз като работих в София усещах подобни “подозрения” от моите познати – “Малеее, каква голяма фирма, какъв голям офис, кой знае Рая колко пари взима!”. Далеч от истината, както знаете! Както си работех за “големите пари”, така накрая на месеца бях без пукната стотинка и често съм взимала краткосрочни заеми от един приятел.

В големите фирми много хора са принудени да демонстрират някакъв стандарт. Което не е задължително нещо лошо – когато си на отговорна позиция (или се стремиш към нея), от теб се очаква да си достатъчно представителен. Има етикет, който не може да се пренебрегне.

Не знам обаче етикета да казва с какъв телефон трябва да си или с колко скъпи обувки. Не знам също етикета да казва, че трябва да оставяш безумни бакшиши на сервитьорите, за да демонстрираш колко много пари взимаш.Или да се напъваш за кола, която чисто и просто не ти е по джоба още.

Като цяло всяка ситуация в въпрос на преценка. Разбирам, че в определени ситуации един костюм от Илиенци ще нанесе много повече щети върху имиджа на човека, отколкото ползи (като спестени пари). И все пак… всичко трябва да е с мярка.

ЕДНА ГОЛЯМА СКОБА – СЪБИРАМЕ ПАРИ В ОФИСА

(Отварямедна скоба. Има една безумно тъпа практика, а именно – когато някой има рожден ден, да се събират пари заподарък. И който не даде, се счита че мрази рожденика. Единствено ако тази теория (че мрази рожденика) не издържи  – примерно няма причини дадения човек да мрази рожденика – се минава на резервните теории: “Тоя няма пари” и в краен случай “Е кво се прай сега за пет лева, баси скръндзата”.

Има един самопровъгласил се събирач, който тръгва да муфти хората и после ходи да избира подаръка.

Интересното е, че колкото по-важна клечка е рожденика, толкова повече пари иска от останалите събирача – самият събирач често е човек, който иска да се подмаже на важния рожденик и е мотивиран да събере много пари от “крепостните селяни” , които са под ръководството на важния рожденик.

Понякога пък от неудобство хора, които нямат излишни пари, дават последните си 10 лв в общата кошница за подарък. И аз съм правила така, че да не ме помислят за тарикатка (щото и с мен, и без мен парите ще се съберат, ама на картичката ще пише имената на всички, без да се уточнява, че някой си бил дал по-малко). Други го правят от желание да се подмажат. Трети – да не помислят останалите, че видиш ли “тоя май не взима голяма заплата”.

Струва ми се глупаво и не много справедливо хората да бъдат изнудвани чрез социален натиск да дават пари. Практиката е също на големите шефове да се купуват големи подаръци, съответно се дерат по 15-20лв на човек. Докато за “дребните мишки” се събират дребни пари. А би трябвало да е обратното.

Наистина много ме дразнят реплики от рода на “Х има рожден ден, събираме по 10лв за подарък.” Е какво, аз може да искам да дам 5лв. Давам пет лева и следва реплика “Ааа, ама ти нямаш ли? Нищо, аз ще дам 5лв от мен, после ще ми ги върнеш”. Обяснявам, че – не че нямам, но мога да отделя 5лв. “Е значи нямаш”, викат. Офффф, не бе, не че нямам, просто не смятам да си пилея парите за подаръци на хора, които едва познавам, и то по тарифа, която някой си е определил.

Аз лично, ако тръгна да събирам аз пари за нечий подарък, ще кажа просто “Х има рожден ден, мисля да й купя подарък, ако някой иска може да се включи” и толкова. Който иска и с колкото иска.

Затварям скобата.)

ТОВА ГО ИМА НАВСЯКЪДЕ

В този материал обърнах внимание основно на големите градове, защото според мен наистина това се наблюдава най-вече там. Но разбира се, синдромът на кухия стандарт може да се срещне навсякъде.

Децата в училище например трудно преживяват разликите с връстниците си – ако някой има еди-какъв си телефон, или игра, или дреха, или маратонки. Но това значи ли, че ВСИЧКИ трябва да гонят най-богатото дете? Защото колкото и да си богат, винаги има някой по-богат от теб :)

Така че надпреварата по демонстриране на кух стандарт е излишна.

А и истината рано или късно ще излезе наяве да ви ухапе по зад-ка :)

48 thoughts on “Херлуф Бидструп за парите и богатството (1)”

  1. Тази надпревара и спор София-провинция, голям град-малък град, голям град-село и т.н. ми е много интересна. Кой е прав и кой е крив – незнам. Едните казват „Ходете си на село. Нашия град Х се пренасели. Има повече задръствания, повече престъпност и вие сте виновни за това”. Другите казват „Вие сте глезени. Мама и тате ви дават всичко. За по-малко от ХХХХ лева заплата няма да работите. Ние също имаме право да работим и живеем тук”.

    Но, и едните и другите не разбират, че това е нормална миграция, която съществува още от Римската империя. Всеки отива там, където се чувства добре и има възможност за реализация. Ако мислите, че в Париж, Рим и Брюксел нямат същите проблеми като София, Пловдив или Варна, се лъжете.

    Сега за „римляните”. Те са различни дори в различните части на града. Има „римляни” с един стандарт в затворен комплекс Х, има и такива с друг стандарт в квартал Y 12-та част. Важното е всеки да си знае мястото и да не се опитва да се представя за по-богат или по-успял, отколкото е всъщност. Трябва да се примирим – винаги ще има по-богати, по-успели, по-красиви и с по-хубава кола от нас. Но, това не ме демотивира. Напротив, желанието да постигна или да притежавам нещо ме мотивира още повече.

    За съжаление обаче, този кух стандарт е навсякъде. Имало е моменти в миналото, когато и аз съм се правил на такъв, какъвто не съм. Като се започне от „маркови” дрехи и се стигне до смяна на gsm-а на всеки 3-4 месеца. Дори в магазините съм казвал „Търся най-доброто. Цената не е определяща”. Само, че това е лъжа. Няма човек с неограничени финансови ресурси.

    Сега правя много по-трезва преценка за нещата. В магазина не ме е срам да кажа „Търся прахосмукачка до 80 лева. Какво ще ми предложите?”. Въпреки че мога да си позволя най-скъпата, не го правя, защото всяка стока си има определена полезност и определена цена. Ако цената е над тази полезност, то стоката се води луксозна и идеята е да демонстрираш по-висок стандарт с нея. Но, България все още няма потомствени богаташи и аристокрация и затова, меренето на п..ките е нормално явление.

  2. Тони, много ми хареса този ти коментар :)

    Първо – да, това е нормална миграция, и живеем в свободна страна. Всеки може да работи където си иска – стига да има кой да го вземе.

    Притокът на хора към един град създава проблеми, но създава и възможности. Кафенетата се пълнят, квартири се дават под наем, магазините имат повече клиенти и прочее. Проблемите са – както ти каза. Ама то идеално няма никъде :)

    И аз съм давала пари за неща, за които не е трябвало. Само че при мен не бяха за телефон и дрешки, а за хубава квартира. Ходила съм с колеги по заведения и ресторанти и съм давала големи бакшиши – защото те така правят, и аз нали да не остана по-назад.

    Сега съм на друг етап – не се сравнявам с никого. Ако ми е добре, значи ми е добре; ако ми е зле, значи ми е зле. И не ме интересува на другите как им е, дали са по-добре или по-зле. Това не е определящо за моята оценка и как се чувствам.

    И да ти кажа, така човек е много по-свободен и щастлив! Защото както каза ти, винаги ще има някой “по-” от теб :)

  3. Наистина много ме дразнят реплики от рода на “Х има рожден ден, събираме по 10лв за подарък.” Е какво, аз може да искам да дам 5лв.
    ==========
    Не може. Тука нямаш правото на лично мнение. Каквото е постановил етикета, негласното правило във фирмата, или началника, това е меродавно. В крайна сметка има едно правило – не искаш социална смърт нали?

    Ти наистина ли се занимавала с УЧР?

  4. Еми точно това е проблема, както съм написала, социалния натиск. Но всяко нещо си има цака :)

    От друга страна, човек може да се замисли що за ценностна система имат хора, които те изолират социално, ако не дадеш Х лв за подарък.

  5. Рая, много хубаво си го написала!

    Това, да показваме стандарт, който нямаме – мисля, че всеки е минал малко или много през такъв етап. Просто трябва човек да го надрастне. Това си е избиване на комплекси, заради ниско самочувствие. Обаче, вместо да ни помогне, това “правене” на голяма работа ни вкарва в още по-голямо притеснение.

    А за събирането на пари за подарък на колегите – никак не го харесвам и аз. Изобщо, купуването на подаръци ми се струва отживелица и безмислица!!!

  6. Благодаря, Любке! :)

    “Да го надрастне” – мисля, че това е най-точно казано. Трябва да го надрастнем това. Колкото по-дълго гоним кухия стандарт, толкова по-късно ще стигнем до истинския.

    Иначе за подаръците – аз обичам подаръци :) Не обичам изнудването.

    Напоследък има пък друга практика – събират се пари и се дават в плик колкото са събрани. Малко съм със смесени чувства по този въпрос. От една страна, най-добре наистина пари, и човека да си купи каквото иска. Нямам нищо против да се включа в такава кошница. Но на МЕН ако ми дадат така събрани пари… ммм… ще ми е кофти :)

  7. по тази логика, рожденника не трябва да черпи? Или аваната е ОК за вас?

  8. По темата за събирането на пари за рождени дни sparko е прав – каквато е практиката във фирмата това става. При нас преди се събираха пари, сега – не.

    Един от ярките ми детски спомени е от началното училище някъде. И тогава събирахме някакви стотинки за рождениците, но тъй като моя РД беше през лятото за мен нямаше подарък. Но, когато завършвахме 2-ри или 3-и клас, учителката каза “Да съберем пари и за учениците, които имат РД през лятото”. Тогава бях много щастлив, не от подаръка (дори не си спомням вече какъв беше), а от това че все пак съм получил такъв.

    Изнудването и на мен не ми харесва. Парите за РД са най-малкия разход. А какво ще кажете за обилна вечеря в доста скъп ресторант, и сметката се дели по равно. Или да почерпиш колеги от чужбина за “Добре дошли” с лични пари.

    В най-лошия случай го погледнете като вид спестяване. Давате по 5 лева 10 пъти в годината и на вашия РД получавате 50 лева накуп в плик или като подарък :)

  9. В сегашната ми фирма не се събират пари за подраъци – рожденика черпи с едни бонбони и сок/кола и това е. В предишнаите ми работи е имало практика да се събират пари, в единия случай някой избираше подарък и събираше пари, в другия, понеже фирмата беше търговска и продаваше дрехи и обувки, бяхме определили горе долу по колко пари могат да се съберат максимум от човек и рожденика си избираше нещо от продуктите на фирмата около съответната сума. Нямаше разлика какъв е служителят – секретарката или шефа, сумата беше една и съща. Май тази практика беше най-добра, защото хем има подарък, хем не е колкото да се отбие номерът, пък и сумата е предварително дискутирана, така че и най-ниско платеният да се е съгласил, че може да си я позволи.

  10. Тони, това с вечеря/обяд в скъп ресторант е другото гадно нещо, където трябва да демонстрираш стандарт. Или не точно да демонстрираш, но си “социално изнуден” :) временно да си по стандарта на другите.

    Дени, има много практики за рождениците, но съм противник на всяка, която не е доброволна. И съм особено отвратена от практиките да се купуват по-скъпи подаръци за хората на по-високи позиции. Това е абсолютна лудост.

    Sparko, аз като имам рожден ден черпя както преценя и определено не го правя, като пресмятам наум колко пари ще ми съберат или какъв подарък ще купят. Какво значи “аванта”?! Нали имаш рожден ден! Или почерпи колегите от сърце за свое здраве, или изобщо недей.

  11. Или почерпи колегите от сърце за свое здраве, или изобщо недей.
    ==========
    Момиче, ти за фирмена етика чувала ли си?
    Това са неща, които не определяш ти. И твоето мнение не от значение, и никой не ти го иска, нито ще се съобрази с него ….
    Пак, питам, ти наистина ли си се занимава с УЧР?

  12. И съм особено отвратена от практиките да се купуват по-скъпи подаръци за хората на по-високи позиции.
    ======================
    Приноса на този човек, за фирмата, компанията, завода, е по голям, от колкото на една проста калинка, която прави copy&paste по цял ден.
    Бе, въобще защо ли се занимавам …

  13. И какво, фирмената етика повелява да черпиш за рожден ден или ще те уволнят? Какви са тези фирми бе, Sparko :)

    А приноса на човека да си го възнаграждава работодателят.

    (PS Понеже втори път ме питаш: не, не съм се занимавала с цялостно УЧР. Занимавала съм се главно с подбор и малко с обучения.)

  14. И какво, фирмената етика повелява да черпиш за рожден ден или ще те уволнят? Какви са тези фирми бе, Sparko :)

    А приноса на човека да си го възнаграждава работодателят.

    (PS Понеже втори път ме питаш: не, не съм се занимавала с цялостно УЧР. Занимавала съм се главно с подбор и малко с обучения.)

    ==================================

    За съжаление, никога няма да можеш да видиш, по далеч от хостинг провайдъра си.
    Фирмената етика повелява /най-простичко че да разбереш/ – или черпиш и подарък. Или не черпиш, и няма подарък. Сумата на подаръка е установена, от практика, или вътрешно фирмени правила. Например – подаръка на редови работник е не повече от Х лева.
    Среден мениждмънт – не повече от У лева, и т.н.

    Почерпката, може да включва само безалкохолно. Никакъв алкохол на раб. място. Зависи от фирмата и фирмената етика.

    Има и едно неписано правило – не можеш да идваш на работа с по скъпа кола, дрехи, бижута от вишестоящият. Или това е нещо ново за теб?

    Относно приноса, миличка, това е част от атмосферата на раб. място .. всеки иска да бъде оценен, и ти упорито се вторачваш в парите, само и единственно. Ти имаш сериозен проблем, с този апсект от живота ти. Така че, мерилото е субективно.

    Занимавала съм се главно с подбор и малко с обучения.)

    Аз пък питам, след като си обучавала някого, на какво си ги обучила, и какво е било качеството? Поровихме са малко в нета за теб, и останах потресен от някои изказвания, които са недопустими за човек, твърдящ ” Занимавала съм се главно с подбор и малко с обучения.)”

  15. foreign financial services , senior manager, over 400 employees + 150 abroad.

    Ние се познаваме мисля, като ти гледам профила покрай БНБ …

    BTW, като говорим за култура, отделяш ли време и място да потушаваш скрити конфликти между персонала?

  16. само да вметна, че това са правила на установени в ТОП 100 фирми.
    В Русия, положението е още по затегнато, но който е работил там знае.

  17. @Sparko, възможно е да се познаваме.

    Ако са толкова скрити, няма как да ги потушавам :) Шегувм се. Старая се (съответно отделям време) да премахвам предпоствавките за такива конфликти. Случвало се е да ги потушавам, когато вече са стигнали някаква по-напреднала фаза, но товя си е моя грешка, че не съм обърнал внимание по-рано.

    Питах те за фирмата, защото културата е много различна дори в еднакви по големина фирми от един и същ бранш. Много съм чел и съм гледал в много компании що е това фирмена култура и още не мога да кажа коя е добра и коя не е добра. Ако ти имаш някаква идея може да споделиш.

  18. @ Бат Тони
    всичко започва от подбора. Нали знаеш 80 процента от персонала произвежда 90 процента брак. Личностен профил на всеки кандидат. При професионално направен тиим билдинг, може да намериш скрити таланти, или да видиш човек, който не заема правилната длъжност. Всичкото това, и още много друго, когато пасва на ясно и точно дефинирани корпоративни цели, и си дал нужните инструменти за постигането им .. успех. Всичко останало е да си чешем езици по разни форуми .. макар че на мен ми идват идеи по този начин ..
    Общо взето, корпоративната култура, обслужва корпоративните интереси. Ако някой не се вписва в културата, няма как да постигне целите … е не винаги – аз лично не се вписвам, но това ме прави успешен примерно, или обратното

  19. Мда, подбора е хубаво нещо, но ако си в ситуация, в която си “наследил” екипа, нещата са различни. Затова трябва да се компенсира по други начини като тиим билдинги, делегиране на по-отговорни задачи и т.н.

    Тази събота и неделя бях на едно събитие и там собственика на магазините Мания за дрехи втора употреба, каза че корпоративните ценности трябва непрекъснато да се повтарят до втръсване. Трябва да ги пише на стената в офиса, трябва да се казват на всяко обучение и т.н. Напълно съм съгласен с него. Това е като “мотивиращите” речи на треньора преди важен мач. Той ще каже на футболистите “Вие сте най-добрите и ще спечелите този мач”, а не “Излезте на терена и каквото стане”.

    Без да цитирам имена, в една от компаниите, където съм работил по всякакъв начин се втълпяваше, че трябва да помагаш на клиентите и да ги съветваш. През две седмици бях на някакъв курс за работа с клиенти. И това имаше успех. Все още работя с тази компания, защото знам, че ако имам някакъв проблем те ще го разрешат и ще ми съдействат, а няма да вдигат рамене.

  20. Разбиранията на Sparko са меко казано странни, според мен. Фирмената култура за която говори е от 80-те години на XX век в някое гадно комунистическо предприятие. Да се учим на фирмена култура от Русия.., просто нямам думи:)

    Според Спарко аз не мога да буда по-добре облечен от шефа си. :) Самият факт че се обръща внимание на това е просто жалък. Сигурно това ще повлияе отрицателно на заплатата..??

  21. Пич, в Русия са парите, и мога те уверя, че стандартите са доста по високи от някои западни страни. Защото, те пазаруват на едро и веднага.
    Много обичам, коментатори, които не са запознати с материята. Ти, някакъв допир с ГазПромБанк да си имал? Само да те светна че е 5 в света по капитализация.
    Има разлика между по-добре, и по скъпо … Капиш?
    Не може и часовника да ти е по скъп от неговия …

  22. Eh, Sparko, Sparko.
    Незнам за какви стандарти говориш …

    Ще ти разкажа за фирмата в която работя – световен лидер, N1, в своята област. Собствениците се интересуват от печалба. Нормално. Но се интересуват, за да осигурят един добър стандарт на живот на около 100 човека, не просто печалба за себе си за сметка на робите си. Само ще ти опиша какъв беше последният ни тийм билдинг, макар да ми се струва безсмислено. Нищо няма да разбереш с твоето закостеняло, феодално, материалистическо мислене.

    Та значи, за един ден направихме цялостен ремонт на дом за деца без родителски грижи. В това начинание участваха всички, включително и собствениците. Това при теб няма как да се случи!

    Аз съм не 100, а 150% доволен че работя в тази фирма. Българските работодатели и HR-рите има доста какво да учат за фирмената култура. А, за ГазПром Bank… Не, нямам допир и се радвам че е така, четейки жалките ти писания.

  23. Само ще ти опиша какъв беше последният ни тийм билдинг, макар да ми се струва безсмислено. Нищо няма да разбереш с твоето закостеняло, феодално, материалистическо мислене.

    Та значи, за един ден направихме цялостен ремонт на дом за деца без родителски грижи.
    ==============
    хм, значи хем е безмислено? Хем сте правили ремонт? С кое по точно се гордееш? Че си правил безмислен ремонт ли?
    И това какво общо има с фирмената етика, и това как се държиш в офиса?

  24. Sparko, според мен Jeksi имаше предвид, че е безсмислено да ти обяснява.

    Което ти май току-що доказа :)

  25. Миличка,
    аз пък имах нещо друг предвид – семантиката на думите. И как лошият словоред, и неподредената мисъл, може да ти изиграят шега в един спор …
    ама кой ли да чете между редовете

  26. И пак питам, какво общо имат извънкласните занимания, с поведението в училище?
    Сега, доста училища въвеждат униформи? Капиш?

  27. :)
    :)
    Както бях писал, безсмислено е да ти обяснявам защото няма да разбереш. Но ти това си го схванала погрешно или просто се правиш на луда, според мен.

    Има общо и още как. За това, че аз по всяко време мога да отида при шефа си и да му кажа каквото искам, да помоля за някаква помощ или за съвет, било то и личен. Това ти няма как да го направиш със твоето страхопочитание към по-висшестоящия. Важи и обратното. Шефа ми се държи като равен с равен с подчинените си. Нищо не му пречи да обядва с останалите, било то някъде на заведение или в офиса сандвичи.
    Това не е просто фирмена култура. Това е МАНТАЛИТЕТ, различен от феодалния такъв по нашите земи…

    Поздрави!

  28. …Всичко писано за шефа, важи и за собствениците на фирмата…

  29. Това ти няма как да го направиш със твоето страхопочитание към по-висшестоящия. Важи и обратното. Шефа ми се държи като равен с равен с подчинените си.
    ===============
    Има йерархия и суб-ординация. Всичко останало са фантазии и мечти на работниците.
    Които повече вредят, от колкото да помогат. В един разграден двор, всеки отмъква.
    Няма равенство, затова има и структура на отдел, фирма и предприятие. Има ниво на вземане на решения. И не говорим за проф. компетентност, а за отговорност.
    Ако един мениджър се държи като равен с подчинени и висшестоящи, това е сигурен провал на политиката.

    =============
    Прилагам и малки извадки, за да се запознаете … явно нямате голям опит…

    Служителите работещи в салоните на Първа Инвестиционна Банка са тези, които първи посрещат клиента. Те са лицето на компанията. От изключителна важност са не само техническите и професионалните им умения в банковото дело, но също позитивно настроение, умение за ползотворна комуникация, бърза и логична реакция и не на последно място спретнатия и делови външен вид.

    Ако обаче искате посетителите на офиса ви да почувстват атмосфера на сигурност и стабилност – по-добре откажете служителите си от навика да идват на работа с тениски и шорти.
    Професиите, свързани с правото и финансите, изискват по-строг стил. Адвокати, банкери, финансисти, счетоводители, консултанти обикновено носят традиционно бизнес облекло – консервативен тъмен костюм в класически стил и задължителна вратовръзка за мъжете, тъмен костюм с пола или панталон за жените. Посланието, което изпраща подобен стил на обличане, е авторитет, консервативност, компетентност. За преподаватели, брокери, социални работници са подходящи дрехи, които подчертават компетентността на експерта, но в същото време не придават прекалено респектиращ вид. “Добре подбраното облекло за тези професии е от качествен материал и се състои от две части (пола и блуза или панталон и риза), без сако”, посочва Крънчева. Подобен стил на обличане говори за уверен, леснодостъпен и интелигентен човек. За сфери като реклама, мода, изкуство, журналистика облеклото може да бъде по-изразително. “Подходящ акцент би могъл да представлява шал или бижу за жените, а за мъжете – интересна вратовръзка”, препоръчва специалистката по бизнес етикет.

    Стил
    – Професионално бизнес облекло

    За мъже и жени професионално бизнес облекло означава костюм. Костюмът е добре да е тъмносин, тъмносив или черен. Райетата също са приети. Ризата е светла, а най-добре е да е бяла, чиста и изгладена, с твърда яка.

    За мъжете: вратовръзката трябва да е консервативна и никога крещяща.

    За жените: дължината на полите трябва да е до коляното. Жените винаги носят чорапогащници и обувки с токчета, но не високи.

    – Всекидневно бизнес облекло

    За мъжете: Тъмни панталони с памучни ризи с яки е препоръчителното облекло. За предпочитане са ризи с пастелни цветове и подходящи за тях вратовръзки. През зимните месеци над ризите могат да се носят и едноцветни пуловери. Обувките, коланите и чорапите е добре да са тъмни.

    За жените: поли или панталони в комбинация с блузи. По-едри бижута са подходящи, стига да не преминават границата, стигайки до натруфеност. Обувките са с равни подметки или ниски токове и винаги лъснати.

  30. Много бих оценил и коментара на Авторката …

  31. @Sparko
    За равенството съм ЗА. Като разбира се тук не говорим за фамилиарничене или буквално равенство. По-скоро, както примера на Jeksi – по доброволната инициатива шефовете са наравно в усилията с останалите.

    Също според мен е хубаво да се избягва излишно демонстриране на статус. (Забило ми се е в главата как на едно вътрешнофирмено събиране имаше вино, всички си сипваха в пластмасови чашки или в най-добрия случай – в чаши за кафе и чай, а шефа си взе специална чаша за вино със столче.)

    Другото за дрехите не знам какво да го коментирам.

  32. “Ако един мениджър се държи като равен с подчинени и висшестоящи, това е сигурен провал на политиката.”

    Или ние сме някакво изключение от твоите правила или ти си в голяма грешка. Но е факт, че сме най-голямото самостоятелно бюро за проектиране на луксозни плавателни съдове т.е. супер луксозни яхти за твоите феодали от Русия, примерно. Може би различията ни се дължат на различия в областите в които работим? А може би на МАНТАЛИТЕТ…
    Nо пак ти казвам една от основните цели на компанията е служителите и да са ДОВОЛНИ И ЩАСТЛИВИ, което е на 99%. Какъв е процента във вашата организация???

  33. т.е. супер луксозни яхти за твоите феодали от Русия, примерно. Може би различията ни се дължат на различия в областите в които работим? А може би на МАНТАЛИТЕТ…
    Nо пак ти казвам една от основните цели на компанията е служителите и да са ДОВОЛНИ И ЩАСТЛИВИ, което е на 99%.
    =================
    не е редно, да даваш епитети на клиените си. Кой знае, кой чете тук?
    основната цел на компанията е да печаливша .. другото са инструменти за постигане на тази цел.

    от твоят етаж – първи – ти виждаш само това което е пред теб, но от последния гледката е доста по различна …. това че ти си щастлив, не значи че останалите са … това е субективена мярка

  34. по доброволната инициатива шефовете са наравно в усилията с останалите
    ========
    ме говорим за извънкласни занимания. Няма равенство в трудови отношения.
    Защо според теб има фирмено облекло в отдел обслужване на клиенти?

    (Забило ми се е в главата как на едно вътрешнофирмено събиране имаше вино, всички си сипваха в пластмасови чашки или в най-добрия случай – в чаши за кафе и чай, а шефа си взе специална чаша за вино със столче.)
    ==========
    това че някой не си е свършил работата – организатора на събитието е друг въпрос ..

    а шефа си взе специална чаша за вино със столче
    = правилно – върпос на възпитание – вино не се пие от пластмасови чашки. Хале пък на организирано събитие

  35. Sparko, kакто ти казах не очаквам да ме разбереш (от твоя втори етаж на далечната сграда). Казах ти и защо компанията иска да е печеливша. Но за теб това е лъжене и мажене на ръководството. Дълго време и някои мои колеги не вярваха в целите на компанията, та камо ли ти…
    ОК, щом щастието е субективна мярка, ще ти кажа един факт. За 6 години – 1 напуснал и 1 пенсиониран.
    Как е при ВАС???

  36. За 6 години – 1 напуснал и 1 пенсиониран.
    ============
    то и в ОЦК кърджали няма напуснали нали така? И всички са били щастливи до последния един месец ….

    =============
    Дълго време и някои мои колеги не вярваха в целите
    ===========

    като не се вярвали, какво са правили там? И как след дълго време всички станахте щастливи?

  37. Рая,
    Извинявай, че ти напълнихме темата с глупости. Ама на един кон с капаци няма как да му покажеш някакъв друг път различен от неговия (както и бях уверен в началото). Тази умна глава вади 5-6 значения на всяка моя дума, но само не иска да види това което съм се опитал да кажа. Това най-вероятно е професионално изкривяване, придобито от по-висшето и обкръжение, а вероятно и да има правно образование.. Както и да е. Аз съм прост инженер от първи етаж и не мога, а и нямам желание да споря повече с тази философка.
    Да е жива и здрава!

    Яд ме е, че заради такива “разбирачи” със закостенели разбирания сме в това положение.

  38. @jeksi – няма проблем, щом се държите като големи момчета и си говорите нормално :)

    @sparko – не ставаше дума за официално събитие, беше или изпращане на колега или рожден ден, не помня, и бяхме в офиса. Аз ако бях на шефа, дори да имах такава чашка, нямаше да я използвам в случая.

  39. Яд ме е, че заради такива “разбирачи” със закостенели разбирания сме в това положение.
    ==========
    Поне латинския ми е наред … veni vidi vici
    когато стигнеш vidi – ще си поговорим
    Аз рабирам, че [модерация за защита на лична информация] е малък град, ама едно време е бил център на просветата. За съжаление, този център, в момента е генератор на скудоумие …

  40. Sparko, ще те помоля да не правиш намеци за личната информация и местонахождението на другите потребители, независимо дали е блъф или е вярно.

  41. мили деца, оставям ви да си играйкате на блогъри и коментатори.
    Поздрави,

  42. :)
    Да, живея и работя в Русе от известно време. Радвам се и се гордея обаче че не съм роден в Русе, а в град с доста по-разкрепостени и освободени хора. За жалост в Русе е пълно с “коне с капаци”. А може би това ти е любимия български град..?

  43. Яко. Махленски спор, типичен за югоизтока. Ако трябва да въведем ред – и двамата сте прави. Да, няма как да береш грозде на полето с костюм. Да, няма как да работиш в ПИБ с гащеризон. Да, на запад мислят различно за нещата – даже всичките. Но, Да, това не значи, че те са най-прави в тези отношения. Баланса е ключът към успеха!

  44. Мда, аз с тая моя работа и ангажименти, късно се включвам където и да било.
    По повод снобарията както й викам, това е период, който всеки човек преминава през него. Няма да се хваля,обаче аз нямах щастието да мина през него. Просто годините след 89-та не позволяваха това, а с времето вече не ми пука за етикета на дрехата. Но пък си позволявам други неща.
    Но демонстриране на “висок” стандарт, който се вижда за всички около теб, които те познават е смешно. Друго. Колкото повече се робува на “какво ще си помислят хората за мен”, толкова по-нещастни и недоволни ще сме от живота си. А живота може да бъде много приятен и лесен без правилата които сами си слагаме. И са безсмислени и смешни за другите, ако разберат за тях.
    Не съм на преклонна възраст, на 40 съм, но като контактувам с по-млади хора, а то ми се налага постоянно, и слушам и се включвам в разговорите /гледам да им влизам в тона обаче, не съм гадюха/, често се изненадвам за какви неща си правят драми хората.
    Но пък да изглеждаш “марково”, а да нямаш 2лв в джоба …

  45. @jelezen – радвам се да те видя :)

    На младите хора им е простено. А за по-зрелите какво да кажем?

  46. Браво Слънце,

    откога чаках да прочета подобна статия – случайно попаднах на нея, но напълно споделям горенаписаното, просто няма как да се каже по подходящо.

    Аз например не само че не обичам да давам пари за подаръци, но и не обичам да излизам с колеги, предпочитам да се прибера в къщи и да си почина, а не с шефа да правим “разбор полетов” на биричка.

    Биричката се пие с компания, а не с шефа :)

  47. Хаха благодаря :) Откъде я изрови, това е стар материал? :)

Leave a Comment