Днес гост-автор е Боян Манахов. Боян се занимава с изработка и продажба на ръчно рисувано стъкло за сватбени подаръци, подаръци за гости, и сувенири. Повече вижте на feeriabg.com и welcomegifts.bg

Ето неговата история.


..Преди време работех като маркетинг мениджър на една верига бензиностанции. Отговарях за непетролните продукти. Всяка бензиностанция си имаше магазин за различни стоки и кухня, в която се готвеха разни супи, сандвичи, скара и т.н.

НАЧАЛОТО

Един ден с колегата, който отговаряше за кухните, попаднахме на статия в едно списание, която ни накара да се замислим. В нея пишеше, че във Великобритания пазарът на храна за вкъщи се оценява на над 100 милиона лири. Имаше се предвид доставките на готвена (и не само) храна до домове и офиси, както и кетъринг.

По това време (2003 г.) в България почти нямаше такова предлагане. Имаше само
1) специализирани фирми за кетъринг, и
2) ресторанти, които сами си доставяха храната.

Аз доста се замислих по въпроса и реших, че сигурно ще има пари в такъв тип бизнес за България (не 100 милиона лева, но все нещо щеше да падне:))

Коментар от Рая: Както сме говорили в материала за допълнителен доход и генериране на бизнес-идеи, не е нужно вашата идея да е нещо революционно и невиждано досега. В случая например имаме вече открита идея за бизнес, но в същото време нова за нашия пазар. Което, ако се замисите, е честа практика: svejo.net, професионален домоуправител, коли под наем, колекторски фирми и така до безкрай :)

 

БИЗНЕС-ИДЕЯТА

Почнах да обмислям идеята ние с колегата да направим нещо. Той щеше да готви, аз да се занимавам с маркетинга, а за доставките щяхме да наемем няколко души да ги разнасят.

Но това щеше да стане на по-късен етап. Като за начало, за да можем да започнем, мислехме върху варианта ние сами да вършим всичко – да готвим и да караме на клиентите в Бизнес Парка.

Почнах да ровя в интернет да видя има ли нещо такова, което вече да работи и да носи приходи.

Оказа се, че точно такова нещо (една и съща фирма хем да приготвя сама храната, хем да я доставя) не можах да открия. Но в Западна Европа и Америка беше доста разпространен друг вид бизнес с доставка на храна.

Какъв беше този друг вид бизнес? Имаше много фирми, които не се занимаваха с приготвянето на храната, а само с нейната доставка до клиентите. Имаха списък с ресторанти, пицарии, кафенета и т.н., всеки от които със собствено меню. Процедурата беше:
1) Клиентът поръчва на фирмата,
2) тя се свързва с ресторанта,
3) предава му поръчката,
4) после я взема от там и
5) я кара на клиента.

Честно казано, тази процедура ми се стори голяма разправия и доста тромаво като идея, но все пак толкова много фирми го правеха. Нямаше как да не е рентабилно, нали?

Коментар от Рая: Това е добра логика: щом нещо се прави някъде, значи е полезно за хората и те го търсят. Естествено, трябва да се има предвид какви са местните нагласи (примерно магазин за алкохол надали е добра идея за арабските страни) и на какво ниво са хората като платежоспособност.

 

СЪЩАТА БИЗНЕС-ИДЕЯ В БЪЛГАРИЯ ?

И все пак, тук в България? Как щеше да се приеме идеята? Решихме да питаме в 2 ресторанта, в които той имаше познати.

И какво стана?

Като чуха за идеята ни, първо малко се позамислиха. Ама много малко:)

Последва типичното българско “това тук няма как да стане”. “Кой ще ти поръчва по интернет? Кой пък ще седне да те чака? А за колко време ще му занесеш яденето? Мани тая глупост!”. А като разбраха, че ще им искаме и 20% комисионна за всяка поръчка, направо ни се изсмяха.

Коментар от Рая: Получаването на такъв отговор наистина може да е доста обезкуражително. Въпросът е дали, ако бяха проучени повече от въпросните 2 ресторанта, отговорът нямаше да е друг. Или ако тези 20% комисионна бяха подложени на преговори.

 

РЕШЕНИЕТО

Естествено, ние си помислихме, че са прави. Все пак, хора от бранша, разбират ги нещата и т.н и т.н.

И полека-лека се отказахме да правим нещо по този въпрос.

А КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ, АКО…

Само след 1-2 години се появиха няколко сайта за точно този тип доставки. И веднага намериха партньори, които да им предоставят менюта. И си работят добре вече дълги години.

А преди време видях единия от ресторантите, в който ни се смяха най-силно, също да участва в такъв сайт.

ПОУКАТА

Та поуката е:
Много внимавайте кого слушате!

2/3 от хората (особено такива, които се пишат “разбирачи”) ще ви кажат, без много да се замислят, че това “тук няма как да стане”.

Не им вярвайте безусловно. Мислете и съобразявайте сами.

Благодарности на Боян Манахов за хубавия материал и интересната история!

Вие също може да станете гост-автор или пък да изпратите своята читателска история на kadebg.com/story.