Идея за собствен бизнес в България: “у нас няма да стане”

Днес гост-автор е Боян Манахов. Боян се занимава с изработка и продажба на ръчно рисувано стъкло за сватбени подаръци, подаръци за гости, и сувенири. Повече вижте на feeriabg.com и welcomegifts.bg

Ето неговата история.


..Преди време работех като маркетинг мениджър на една верига бензиностанции. Отговарях за непетролните продукти. Всяка бензиностанция си имаше магазин за различни стоки и кухня, в която се готвеха разни супи, сандвичи, скара и т.н.

НАЧАЛОТО

Един ден с колегата, който отговаряше за кухните, попаднахме на статия в едно списание, която ни накара да се замислим. В нея пишеше, че във Великобритания пазарът на храна за вкъщи се оценява на над 100 милиона лири. Имаше се предвид доставките на готвена (и не само) храна до домове и офиси, както и кетъринг.

По това време (2003 г.) в България почти нямаше такова предлагане. Имаше само
1) специализирани фирми за кетъринг, и
2) ресторанти, които сами си доставяха храната.

Аз доста се замислих по въпроса и реших, че сигурно ще има пари в такъв тип бизнес за България (не 100 милиона лева, но все нещо щеше да падне:))

Коментар от Рая: Както сме говорили в материала за допълнителен доход и генериране на бизнес-идеи, не е нужно вашата идея да е нещо революционно и невиждано досега. В случая например имаме вече открита идея за бизнес, но в същото време нова за нашия пазар. Което, ако се замисите, е честа практика: svejo.net, професионален домоуправител, коли под наем, колекторски фирми и така до безкрай :)

 

БИЗНЕС-ИДЕЯТА

Почнах да обмислям идеята ние с колегата да направим нещо. Той щеше да готви, аз да се занимавам с маркетинга, а за доставките щяхме да наемем няколко души да ги разнасят.

Но това щеше да стане на по-късен етап. Като за начало, за да можем да започнем, мислехме върху варианта ние сами да вършим всичко – да готвим и да караме на клиентите в Бизнес Парка.

Почнах да ровя в интернет да видя има ли нещо такова, което вече да работи и да носи приходи.

Оказа се, че точно такова нещо (една и съща фирма хем да приготвя сама храната, хем да я доставя) не можах да открия. Но в Западна Европа и Америка беше доста разпространен друг вид бизнес с доставка на храна.

Какъв беше този друг вид бизнес? Имаше много фирми, които не се занимаваха с приготвянето на храната, а само с нейната доставка до клиентите. Имаха списък с ресторанти, пицарии, кафенета и т.н., всеки от които със собствено меню. Процедурата беше:
1) Клиентът поръчва на фирмата,
2) тя се свързва с ресторанта,
3) предава му поръчката,
4) после я взема от там и
5) я кара на клиента.

Честно казано, тази процедура ми се стори голяма разправия и доста тромаво като идея, но все пак толкова много фирми го правеха. Нямаше как да не е рентабилно, нали?

Коментар от Рая: Това е добра логика: щом нещо се прави някъде, значи е полезно за хората и те го търсят. Естествено, трябва да се има предвид какви са местните нагласи (примерно магазин за алкохол надали е добра идея за арабските страни) и на какво ниво са хората като платежоспособност.

 

СЪЩАТА БИЗНЕС-ИДЕЯ В БЪЛГАРИЯ ?

И все пак, тук в България? Как щеше да се приеме идеята? Решихме да питаме в 2 ресторанта, в които той имаше познати.

И какво стана?

Като чуха за идеята ни, първо малко се позамислиха. Ама много малко:)

Последва типичното българско “това тук няма как да стане”. “Кой ще ти поръчва по интернет? Кой пък ще седне да те чака? А за колко време ще му занесеш яденето? Мани тая глупост!”. А като разбраха, че ще им искаме и 20% комисионна за всяка поръчка, направо ни се изсмяха.

Коментар от Рая: Получаването на такъв отговор наистина може да е доста обезкуражително. Въпросът е дали, ако бяха проучени повече от въпросните 2 ресторанта, отговорът нямаше да е друг. Или ако тези 20% комисионна бяха подложени на преговори.

 

РЕШЕНИЕТО

Естествено, ние си помислихме, че са прави. Все пак, хора от бранша, разбират ги нещата и т.н и т.н.

И полека-лека се отказахме да правим нещо по този въпрос.

А КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ, АКО…

Само след 1-2 години се появиха няколко сайта за точно този тип доставки. И веднага намериха партньори, които да им предоставят менюта. И си работят добре вече дълги години.

А преди време видях единия от ресторантите, в който ни се смяха най-силно, също да участва в такъв сайт.

ПОУКАТА

Та поуката е:
Много внимавайте кого слушате!

2/3 от хората (особено такива, които се пишат “разбирачи”) ще ви кажат, без много да се замислят, че това “тук няма как да стане”.

Не им вярвайте безусловно. Мислете и съобразявайте сами.

Благодарности на Боян Манахов за хубавия материал и интересната история!

Вие също може да станете гост-автор или пък да изпратите своята читателска история на kadebg.com/story.

29 thoughts on “Идея за собствен бизнес в България: “у нас няма да стане””

  1. Статията много ми хареса. И аз често предлагам на различни “бизнесмени” някакви идеи за продукти или за реклама, но в 90% от случаите отговора е “Това няма да стане”.

    След известно време обаче, някой конкурент го прави и нашия човек ми звъни по телефона: “Дай да я реализираме тази твоята идея. Киро от съседния магазин вече го прави. Няма аз да съм по-назад”. Но вече е късно. Клиентите разпознават Киро като новатор, а имитаторите – като несполучлив опит да копират оригинала.

  2. такива истории според мен показват едно, на много хора им се иска да са новатори, но не им стиска, защото е рисково според тях, те ако може искат да се включат на финалната права, където само да прибират, ама да не са треперили, да не са се пънали като гламави.
    Е да, ама луди няма

  3. Супер материал. Аз в момента се мъча да навляза в пазара на масажните услуги и лечението с източноазиатски техники. Реших да потърся възможности в тази област, за да се занимавам с това, което искам, а не да съм само на трудов договор – роб на парите. Откакто тръгнах да проучвам пазара, се намират постоянно хора да ми кажат това не става за малък град, доходите са ниски и т.н. Аз обаче не се отказвам и продължавам да проучвам самостоятелно пазара, клиентите. Градя имидж и трупам умения на база търсене, а не само – какво ми харесва на мен.

  4. Трябва да се рискува ! Но обмислен риск, препоръчително с чужди пари ;)

  5. @Аморио Това за обмисления риск съм съгласен.

    Това за чуждите пари не ми стана много ясно. Ако не инвестираш никакви твои пари – не очаквай че партньорът (той реално ще е собственик на 100%) ще дели печалбата с теб – най много да си на трудов договор.

    Ако имаш предвид пък банков заем – с тях трябва много да се внимава. Повечето хора не могат реално да започнат бизнес без такъв, но като почне да се вземат едни пари на готово – лесно могат да свършвт и – после връщането се превръща в истинско робство.

    За третия вариант – пари от приятел има една поговорка (мисля, че я бях чел в статия на Рая): “Ако ще искаш пари от приятел, първо помисли, кое от двете ти трябва повече!”

  6. Феникс, много е относително! Относителността пък зависи от мащаба на бизнеса :) По заможните хора, работят с пари на банки! Грандиозните неща се вършат с грандиозни средства. Само природата прави великото даром.
    Ако дължиш на банката 100 долара, това си е твой проблем. Но ако дължиш на банката 100 милиона долара, това вече е проблем на банката. — Жан-Пол Гети
    А това с което си решил да се занимаваш е много добро,но зависи как го опаковаш ! Българите не са особено духовно еволюирали за да разберат тези техники, но редовна клиентела, ако си добър винаги ще си създадеш! Но пак няма да си доволен, защото бях на подобна точка, отново е хамстер в колело! Много работа, малко пари! Аз лично сам прескочил матрицата да работя за някой, монетарната система успях да я надхитря, но ми се иска разбира се да увеличавам мащаба (алчност) :)))))) Пожелавам ти успех :)

  7. Мерси за пожеланията Амиро. Напълно си прав за заемите. Аз просто изразявам мнението, че добре трябва да помисляме колко и за какво ги вземаме.

    То ако беше лесно и сигурно, едва ли щях да стоя на сегашната си работа, вместо да си правя нещо с кеф.

  8. Извинявам се за грешката имах предвид Аморио. Явно е станало време за сън :)

  9. Там е ТАЙНАТА! Разбери какво ти харесва, прецени дали ставаш и можеш да го организираш, помисли хората дали имат нужда от… и после им го продай! Така работиш,каквото ти харесва ! Друг вариант,ако е само за пари слушай повече новини, и ще разбереш от какво се интересува стадото и какво му е нужно ! Принципно има много варианти…аз залагам единствено на тези с които хем се забавлявам,хем печеля! :)

  10. Само да допълня – според мен в описания случай и бая пари е началната инвестиция. Създаването на сайт за поръчките, сключване на договори с доставчици и производители, регулярните разходи… Това да не е като да си направиш блог! :)

  11. @Рая – айде бе, не е като да си направиш блог :), трявба да ти кажа, че с правилните познати и правилната настройка и тогава можеше сам да си направиш такъв сайт, не е нещо сложно, тогава нямаше конкуренция и можеше сайта да се развива технически със развитието на бизнеса и нарастването на конкуренцията.

    Проблема тук е бил само един и Мишо(който каня да се включи в инициативата ми Успех-Провал ) го е написал много ясно проблема, за който го е прочел: “Решихме да питаме в 2 ресторанта”….най-вероятно ги я мързяло тия от ресторантите, а и каква е била компетентноста им да разсъждават по този въпрос? На тях работата им е била да разгледат такова вече подготвено предложение от ваша страна и да кажат – да, не….ресторанти винаги щяхте да намерите, с които да почнете. Кво се занимавате да ги питате…

  12. Съгласен съм с коментарите.
    Всички са прави. Аз лично, доста съм се удрял по кратуната, че съм се отказвал сам от тази , а и от други добри идеи.
    В случая , всичко беше в много начален идее вариант. Искахме да пробваме самата концепция. И затова се ограничихме само до 2 ресторанта( и то от един тип ). Но, реакцията беше толкова категорична, че се почувствахме като глупаци. Разбира се, трябваше да сме по-уверени и в себе си и в идеята, но лично аз се чувствах абсолютен невежа в тази област. Нямахме си и понятие от правене на сайт. От интернет бизнес, също ( плащане по електронен път, потребителски кошници ит.т. ). Всичко ми изглеждаше сложно и трудно. И изобщо – рискована работа.
    Всъщност, нас не ни спряха нито парите, нито страха от конкуренция.
    Мисля, че основната причина да спрем да се занимаваме ( всъщност не си казахме “край, това явно е глупост и затова няма да го правим”, но просто оставихме идеята за “по-подходящ” момент) е това, че бяхме много в началото. Още не се бяхме ангажирали емоционално и затова не успяхме да преодолеем неизбежните съмнения.

  13. Според мен в случая ей това “но лично аз се чувствах абсолютен невежа в тази област” е бил ключовия момент, който е прецакал нещата. Човек трябва да си има поне малко идея как стоят нещата, за да може да предвиди поне донякъде с какво ще се сблъска и да се подготви. Затова много от хората с успешен бизнес преди да го започнат, са работили или са се занимавали по някакъв начин в съответната област. В другия случай вариантът е да го започнат паралелно с обичайната си работа и да се учат в движение, докато видят дали ще потръгне, но така е необходимо много повече време и усилия.

  14. Ммм, абе не мисля, че е толкова елементарно да направиш онлайн магазин за доставки на храна. Както пише Боян, то има връзване на плащания, поддръжка, дизайн, – и това всичко е само капка в морето, отделно всичко останало.

    Сългасна съм и с Дени донякъде, че пък хептен да се хванеш с нещо, дето нито ти е по сърце, нито си го правил – трудно става.

    ПС Бояне, впрочем много добре те разбирам как сте се почувствали след тяхната реакция, като поляни с вряла вода :)

  15. Съгласен съм с Свилен Николов. На две врати са потропали само и то не с директна оферта, ами за мнение ?!? Организацията за подобен бизнес не изисква големи инвестиции, но предполагам, че в началото е имало известни затруднения със синхронизацията !

    Рая дали парите са много или малко, това са единствено граници и мащаби които мозъка ти създава ! Въпрос на вътрешния ти диалог с парите. Парите са повече мислени средства, отколкото съществуват веществено ! ;)

  16. Amorio – за парите и да, и не. Все пак има значение за колко пари става въпрос, дали можеш да ги осигуриш и как ще ги върнеш, ако нещо се обърка.

  17. @Аморио Ако знаеш как човек, който тепърва започва да се развива като бизнесмен може да получи стохиляден заем – кажи ми го. Едни 10-20 хиляди няма да ми се отразят зле и биха ме осигурили добра бизнес ниша :)

  18. Fenixe парите не могат да ти създадат ниша :)…ок ако ми дадеш ясен план как ще ползваш 10К и за какво толкова са нужни и ми обясниш аджеба как реши точно 10-20К, и как толкова ще се отразят на бизнеса ти и как без тях не може, а с тях ще се промени нещо значително…продавам колата и гащите и ти давам 10К без лихва за 1 година…

  19. Ако не се лъжа, всяко откритие минава през 3 етапа:
    1. “Ха, ти луд ли си!? Няма как да стане”.
    2. “Хм, в тази идея има нещо вярно…”
    3. “Хе, че това кой не го знае!”
    Примерите са безброй…
    Някои идеи, както и тази на героя от статията, стигат до първи етап и там умират. Всъщност идеята не е умряла и е стигнала до края, но поради упоритостта на някой друг, а не на героя от статията.

  20. jeksi, ха добре дошъл в коментарите :)

    Мисля, че акцентът тук не трябва да е върху героя от историята и той какъв е или не е; бая хора са минали през подобно обезкуражаване.

    По-скоро въпросът е, какво е можело да се направи и как. Окей, ще питаш в още 20-30 ресторанта да видиш как ще приемат идеята. Да кажем, повечето ще я подкрепят. И после ко прайм? Както казах, инвестицията от пари и време хич не е малка. Но добре, почваме да работим и подготвяме нещата.

    После се връщаме пак при ресторантите, с конкретно предложение и – оппааааа – ама тях така не ги устройва. И хайде да търсим нови.

    После докато се развие и популяризира идеята…

    Според мен по-мащабните идеи могат да се реализират от хора с пари и опит. Не че иначе не може, ама вече задачата става много сложна.

  21. Хе, добре заварила!
    Какво може да се направи ли?
    Трябва да следваш стъпките на развитието, за да докараш налудничавата идея до добре познат продукт. И това съвсем не става само с много пари. Трябват и доста личностни качества, каквито явно “героят от статията” е нямал и е позволил много бързо да бъде отклонен от пътя…
    И нали много добре знаеш, че мащабните проекти не се пръкват така от нулата (освен ако нямаш много пари, както казваш). Ще започнеш със две заведения за хранене и ще обслужваш 2-3 квартала примерно…
    Но не съм аз човека, които да обяснява точно на теб тези работи, мисля ;)

  22. Ееее, “точно на теб” :)) Човеко, аз съм дребна работа, далеч не съм някакъв експерт, особено пък по някакви големи идеи с много пари.

  23. @Свилен Това за пазарната ниша, че ще я създадат парите го казах малко като на шега. Интересно ми стана неговата концепция за това, че “много лесно” може да се вземе банков заем от 100 000 лв (!!!) и после банката да се главоболи, ако аз не й го върна.

    В действителност аз си имам доста сериозно обмисляна идея, за която се подготвям и си развивам необходимите бизнес качества за тази ниша. Проучвам клиентите и възможностите за бизнес партньори, защото дейността позволява комбинирането на различни продукти, които други имат добри клиенти и пазарни ниши. Все още не е на етап да тръгна да инвестирам пари, дори и да ги имам на ръка. Но първоначалната инвестиция, е едно 3000 лв., ако искам въобще да дойдат клиенти в моя офис, а ако искам да се насоча съвсем към по-високо ниво клиенти, трябва поне 5000 да вложа само за моята част от бизнеса.

  24. @Jeksi Има и един четвърти: “Сори, това му мина времето!”

  25. Ето видя ли, че май не ти трябва 10-20К, аз това исках да ти кажа, освен това да те предупредя много да не прекаляваш с “проучването”, че имам познати 10 години проучват пазара :).

  26. @Свилен И по двата параграфа си прав.

    10 000 би струвало целия бизнес, ако се комбинират 2 дейности с друг човек, който е с вече утвърден пазар и съвместима услуга, но защо аз да поемам и неговия риск ако не ми е много близък. Е поне 5 К лв. за моята част (включвам тук и първоначалната инвестиция и оборотни и резерв) са необходими задължително да мога да съм сигурен, че първата година ще може да оцелее бизнеса при нормални обстоятелства.

    За “проучването” на пазара и аз имам такива познати и аз съм правил такава грешка да проучвам и проучвам докато се “уверя”, че това е печелившо (т.е. вече някой си гуши печалбата сериозно и не е останала голяма ниша) или че не става (което след 5-6 години проучвания е задължителен “извод”)

  27. @Рая Сега като се заприказвахме със Свилен за проучването на пазара и нишите – имаш ли такава статия или мислила ли си да пишеш на такава тема как да се прави и какво да се избягва?

  28. Нямам такава в архива, но съм мислила в тази насока и… абе бих казала повече, ама да не издавам вътрешно инфо :)

  29. ИСКАМ да кажа че това е близо до истината трябва да се действа по твардо в бг. изобщо не да чуваш разбирачите трябва да се концентрираш силно и да не слушаш никой и да се отдалечиш от телевизията и негативните бг хора

Leave a Comment