Идеалната работа за вас

Знаете ли коя е идеалната работа за вас? С какво искате да се занимавате? Какво искате да работите?

Всичките ви познати си обичат работата и говорят с ентусиазъм за нея. За новия проект. За новия клиент. Сутрин отиват с такова желание на работа! Докато вие… за вас това е просто работа. Начин за изкарване на пари. Не че това, което правите ви е неприятно, но просто не ви изпълва с ентусиазъм. И бихте искали да печелите пари с нещо, което обичате.

Но макар да усещате, че сегашните ви занимания не са вашата страст, вие всъщност не сте сигурни какво точно искате.

КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО ИСКАТЕ

0) Предварителна подготовка: Намерете начин да си осигурите 20 листа А4 + тишина и спокойствие в продължение на поне 1 час. “Тишина и спокойствие” означава без телефон, компютър, телевизор, радио и прочее. Също – без никой да влиза в стаята при вас, нито да чувате как хората в съседните стаи тропат, говорят, смеят се или каквото и да било.

(И не търсете оправдания – ако не можете да си осигурите това поне за час, то може би намирането на идеалната работа не е толкова важно за вас.)

1) Първо трябва да се отърсите от някои предразсъдъци. Абстрахирайте се от това какво сте завършили, какво работите в момента или какви са били професионалните ви планове. За да стигнете до същността на въпроса, трябва да се освободите от всичко, което “знаете” – или по-точно това, което ви е било внушавано с години (“ти си само за лекар” или “това е престижна професия” и др.). Не мислете за пари, престиж, кариера или каквото и да било. Просто забравете за реалния свят, забравете за всички закономерности в него.

2) Взимате първия лист А4 и най-отгоре записвате “АЗ СЪМ … “ (да, с главни букви) и след това написвате една дума (само една!), която мислите, че ви описва. Например: АЗ СЪМ…учител, АЗ СЪМ…музикант, АЗ СЪМ… философ, строител, мислител, смешник, помощник, магьосник, дизайнер. Не е нужно думата да представлява реална професия (например “мислител” – няма такава професия, но въпреки това ако ви е дошло наум това, пишете това).

След като напишете първото “АЗ СЪМ … “ най-горе на първия лист, минавате към втория лист и пишете второ “АЗ СЪМ…” с друга думичка. После пишете на третия лист, четвъртия и така нататък до 20-я. Много е важно да стигнете до последния. (Всяко АЗ СЪМ се пише на отделен лист, не ги събирайте всичките на един.)

В началото може да се затрудните и след първите 4-5 АЗ СЪМ… да си кажете “Абе каква е тая глупост” или “Нищо не мога да измисля”. Можете, можете, не се измъквайте – имате цял час! В началото е най-трудно, докато съзнанието ви се настрои на тази вълна; постепенно става все по-лесно.

3) Вече имате 20 листа А4, като най-горе на всеки от тях пише по едно “АЗ СЪМ …” с една думичка.Взимате първия лист и под заглавието пишете поне три неща, които ви харесват в него. Тоест, ако сте написали “АЗ СЪМ ФОКУСНИК”, отдолу пишете (примерно):
– той е забавен
– той е загадъчен
– той има красива асистентка :)

Може да посочите и повече от 3 неща, които ви харесват в дадено АЗ СЪМ, но не и по-малко.

4) След като сте изброили по 3 неща, които ви харесват за всяко АЗ СЪМ, започвате отначало. Отново взимате първия лист и този път под всяко от трите неща пишете защо ви харесват.

На този етап вече листът ви ще изглежда горе-долу така (продължаваме с фокусника от горния пример): «АЗ СЪМ ФОКУСНИК», отдолу (примерно):
– той е забавен; това ми харесва, защото привлича вниманието на хората
– той е загадъчен; това ми харесва, защото привлича вниманието на хората
– той има красива асистентка; това ми харесва, защото хората му завиждат

Сега, ако в предната стъпка сте изброили повечко качества, може да ви е трудно да напишете защо за всяко. Няма проблем – изберете най-важните за вас или тези, които имат нещо общо.

5) Сега е време за обобщения – търсете общото между всички 20 листа. Кои неща се повтарят?

От горния пример с фокусника веднага се вижда, че първите две качества (забавен и загадъчен) ви харесват по една и съща причина – привличат вниманието на хората. Дори и третото (има красива асистентка) е свързано с това – завистта е пряко следствие от това, че привлича вниманието на хората.

Прегледайте последно всички листи. Вижте по кои АЗ СЪМ сте писали най-много – те са най-близо до вашата същност. Номерирайте листата горе до заглавието, но този път по приоритет. Кое АЗ СЪМ ви допада най-много? Сложете му No 1. Кое е веднага след него? Сложете му No 2. И така до край.

НАКРАЯ

Накрая, отделете първите няколко листа и хубаво ги погледнете. Ако сте работили правилно, на тях би трябвало да са изкристализирали основните ви потребности. Тук не става въпрос да търсите общото между самите АЗ СЪМ (като “магьосник” или “учител”), тоест тук няма да видите желана професия или занаят. Тук ще видите общото между причините защо дадено нещо ви харесва. Може би имате нужда да доказвате авторитета си, или да помагате на хората, да привличате вниманието или пък да забавлявате.

Ето и отговорът на въпроса Каква е идеалната работа за вас – вие искате да правите тези неща, които отговарят на вашите потребности. След като вече знаете кои са те, можете да определите и правилна посока на действие. Искрено ви желая успех :)

PS Вижте също “Как да си намерим хубава работа – моите изводи“. А ако нещо не ви е ясно по упражнението, пишете ми на kadebg @ abv . bg

33 thoughts on “Идеалната работа за вас”

  1. Много добра статия. И ценен съвет. Ще го пробвам задължително. интересно ми е какво ще се получи. Ти доволна ли си от резултата?

    Доколкото те разбирам – това, което търсим е всъщност нашата страст. Не точно цел или някакъв връх, който да покорим, а това което прави живота интересен и пълнокръвен.
    Странното е , че преди няколко дни сам се замислих върху този въпрос (Какво всъщност искам ?). Бях провокиран от това, че оглеждайки се назад ми се стори, че някакси често съм си пречел сам на себе си. Постъпвал съм сякаш против собствените си цели. (Малко е сложно за обяснение.) Например:
    Имам важна работа, но изведнъж се усещам, че съм подхванал нещо друго, което не е нито по-спешно, нито по-важно.

    Аз съм привърженик на теорията, че животът ни се управлява от подсъзнанието. Постъпваме така, че да сме в синхрон с подсъзнателните си вярвания и убеждения. ( Има една книга”Психокибернетика” – препоръчвам я силно.)

    Идеята е, че подсъзнателно знаем каква е нашата страст – какво всъщност желаем от живота.
    Когато има разминаване между рационално и разумно (съзнателно)поставените цели и това, което всъщност подсъзнателно копнеем, се получава чувството за дискомфорт. Животът вече не е интересен, а пълен с досадни, трудни и неприятни задачи. Някак си е безсмислен… и изобщо не е това, което вътрешно усещаме, че би могъл да бъде.

    Мисля, че това, което предлагаш ще свърши работа.

    Аз препоръчвам и два други подхода.

    1. Да си представим ( колкото се може по-подробно), какво бихме правили, ако имахме толкова пари, че да не ни се налага да работим. ( Например – удряме джакпот от тотото – 1 000 000 лв. ) Освен купуване на това и онова и екскурзии и пътешествия и … тн. , ако продължим достатъчно дълго да си представяме живота си при тези обстоятелства, ще стигнем и до същноста – предствата какво всъщност бихме искали да правим след като се наситим на харченето.

    2. Да се опитаме да си припомним, за какво обикновено си мислим докато например чакаме на дълга опашка. Или сме на дълго пътуване с автобус или други подобни случаи, при които сме заставени само да седим , без да можем да правим нищо особено. Става въпрос за мисли, насочени към нас и нашето бъдеще. Мисли за децата, родителите и други подобни не се броят. Не се броят и злободневните проблеми. Имат значение само тези мисли, които са изникват сами и са свързани с нас самите.
    Това, за което си мислим е това, което е най-интересно за нас.

    При мен тези методи подействаха. Надявам се да са полезни и за вас.

    ( Освен, ако не съм уникален :) )

  2. Хубава статия и много полезни съвети. Освен за себе си, ще пробвам и при децата какво ще се получи.

    Поздравления за сайта!

  3. @Рисувано стъкло – да, на мен страшно ми помогна. Иначе нямаше да има kadebg :) Всъщност бях решила да правя нещо като каталог (затова и избрах домейн къдебг). Дори ми бяха инсталирали онлайн каталог, след като си платих хостинга. В последния момент реших поне веднъж да не “вървя против себе си”, както казваш – и махнахме каталога и го заменихме с УърдПрес :)

    Много съм щастлива, че направих това! Веднъж след като го реших, сякаш камък ми падна от сърцето, чувствах се страшно доволна и свободна :)

    За двата метода, които споменаваш – този с “Ако имахте 1 млн” го знам, при мен нещо не се получи. Пак излезе писане, ама нищо по-конкретно. А тоя другия с мисленето не го знаех :) Ама то моите мисли са толкова разнообразни, че… :))

    Много добре те разбирам и за “имам важна работа, но се усещам, че подхващам друго” – ама МНОГО добре те разбирам :) Това “другото” вероятно е много по-близо до призванието ти. За подсъзнанието също си прав, впрочем не може да се бориш с него, затова най-добре го опознай. Така няма да се чудиш какви са собствените ти мотиви за това или за онова :)

  4. Кремена – благодаря! Колкото до децата (че и възрастните) – хубаво е отвреме-навреме човек да си преглежда и преразглежда резултатите. Не съм психолог и не мога да кажа дали потребностите ни остават едни и същи цял живот – та за да сме на сигурно, добре е да “актуализираме” отвреме-навреме :)

  5. Р., статията е готина, практична. Не е задължително обаче хобито ти да ти е и начина по който си изкарваш хляба. Познавам хора които чакат и чакат да изскочи златната работа/възможност и си седят без работа като разчитат на родители или заеми да ги издържат. Има всякакви истории. Да вървим срещу себе си е зле, но и да се ‘насландисваме’ и тръшкаме че не работим мечтата си пак е зле. А и пътя на най-ниското съпротивление, т.е. да се хванеш с това което ти се вижда за момента най-лесно пак може да отнеме излишно време. Често там където работим може да почнем да си харесваме работата просто като и се отдадем. (макар че аз не съм ама никак пример за саможертващ се човек в името на работата така че.. не ме и слушай:))

  6. Не, не е задължително, но всъщност знаеш ли каква е разликата между хоби и професия? Ами точно тази – че за едното ти се плаща :)

    Изобщо не смятам, че трябва да чакаш “идеалната” работа. Трябва да знаеш какво ти харесва и защо, да. По възможност да изкарваш пари с него, да. Но докато се чудиш какво искаш, да стоиш без работа – не. Работи си и пак си се чуди :)

    А за работата – можеш да почнеш да си я харесваш, така е, но ще бъдеш доволен, а не щастлив. Малко като с брака е това :) Не е нужно да си щастлив с партньора си, може да си просто “не недоволен” и пак да имаш добър брак. Но ако си щастлив, е много по-лесно :)

  7. Не е много по темата, ама “Дали искате да се занимавате с медицина, с психология, с право, с деца, с музика ?”. Абе как един не иска да стане инженер, да създава материални блага за да имаме хладилници, телевизори, домове и храна. Всеки иска да е правист, икономист, мениджър, или в краен случай психолог. Може разбира се и “творчески работник” на културния фронт така да се каже.

  8. 2основни принципа:

    “кой не може да управлява сам парите си , ги дава на друг”

    овцата и на 100 г. си е овца – и блее

    заека на 100 г си е заек – и кряска

    лъвчето на 2 месеца – си е лъвче

  9. @демократ – лъвчето и на 2 месеца си е лъвче :)) Харесва ми тази поговорка!

  10. Звучи интересно, ще го пробвам дали върши работа ;)

    Много често си задавам тези въпроси, но все не стигам до отговор – какво наистина искам

  11. Ами досега никой (освен мен) не е споделил дали го е пробвал и дали работи, дано ти да си първия :)

  12. Рая, накара ме да се замисля…наистина. На 28г. съм и осъзнавам, че настоящата работа не ми носи онова удовлетворение, от което имам нужда. Проблемът при мен е, че изпитвам известен страх да започна нещо съвсем ново, още повече, че съм инвестирала не малко време и пари за образование, което уж ми е необходимо, за да работя във въпросната сфера… Направо се чуствам глупаво чак…

    П.П. Поздравления за статията :-)

  13. @Lynna – радвам се, че статията ти е дала още една гледна точка, над която да помислиш :)

    Естествено, че изпитваш известен страх да започнеш нещо ново. Винаги е така. http://kadebg.com/2010/10/19/terra-incognita/

    Няма защо обаче да се чувстваш глупаво. Когато преди си взела решение да учиш даденото нещо и да го работиш, си имала друг житейски опит и други виждания. Сигурно си направила това, което към онзи момент е изглеждало най-добро. Така че няма какво да съжаляваш. Не можеш да промениш фактите.

    Какво можеш да направиш в момента: помисли какво искаш. Ако искаш опитай упражнението, или използвай друг начин, но трябва да намериш какво ще те прави щастлива. След като го откриеш, започни полека да вървиш към него. Не е нужно да си сменяш работата веднага (дори не е препоръчително). Започни да правиш нещо като хоби, събери малко опит, после виж какви възможности има да се изкарват пари с него… и така по малко, стъпка по стъпка.

    Имай предвид, че ако сега си на 28 и имаш известни пречки да почнеш нещо ново, като станеш на 38 тези пречки ще са още по-големи :)

  14. Много хубава статия. Добре, че чета Бат Тони та попаднах тук.

    П.П. Радвам се, че и блога е отново на Български език. Ще стига до повече хора написането от теб. Успех :)

  15. Поздравления Рая. Точно …..”това “другото” вероятно е много по-близо до призванието ти”, ме доведе незнайно как до твоя сайт…..Искрено се забавлявам и същевременно вече уважавам за точните попадения в целта, пък макар и “не психолог”, а те чета от няма и ден.
    Потребностите ни не остават едни и същи цял живот – дори когато най-малко очакваш могат да сменят посока и приоритети и е грешка не ако си учил едно а работиш друго,а ако изобщо не си инвестирал в никакво образование.

  16. Здравей Мариана,

    Да, потребностите ни се променят, защото и ние самите се променяме. Променя ни ежедневието ни, променя ни половинката ни, променят ни и децата ни.

    Бих вметнала, че освен работните ни потребности (тези, свързани конкретно с работата), имаме и много други – социални, романтични, финансови. Така че като избираме работа, трябва да мислим как тя отговаря на работните ни потребности, но също и как отговаря на останалите ни. Все пак колкото и да обичаме един тип работа, ако тя е ниско платена или ако ни отделя от семейството ни (примерно свързана с много пътуване), общото удовлетворение от нея няма да е много високо. ;)

  17. Имаме сходно мислене,визирам точно другите потребности,които понякога са по-важни.А понякога и израстваме и надрастваме дори любима професия и идва друга по-подходяща ставаща любима.Манталитетът ни е да учим децата си да се примиряват и да приемат всякаква работа и да мълчат, защото е криза и т.н. Наблюдавала съм го и не съм съгласна,че трябва да е така.Бих се радвала дъщеря ми поне малко да прилича на теб,мила.

  18. Благодаря ти, Мариана ;)

    Бих казала – относно това дали трябва да се приема една работа и да се търпи, защото е “криза” – че има време и време. Има време да се действа и време да се изчаква. И “цаката” е да знаеш кога кое време е ;)

  19. Прекрасна статия! Изпробвах го и с удоволствие го споделям и в мрежата! Благодаря още веднъж! Хубав ден! :)

  20. Аз имам един въпрос: Думите, с които се описваме в “АЗ СЪМ” частта, задължително ли трябва да бъдат съществителни? Почнах днес да изпълнявам упражнението аз, но в един момент осъзнах, че всичките написани думи са все прилагателни…и се усъмних, че се движа в грешна посока :)

  21. @Елена – по принцип трябва да са съществителни.

    Ако са прилагателни вероятно няма да стигнеш до конкретен отговор :)

  22. Здравей Рая ,прекрасни статии…за няколко дни разстояние прочетох почти всичко…полезна и интересна информация :)

    Аз обаче имам един проблем…

    “В началото може да се затрудните и след първите 4-5 АЗ СЪМ… да си кажете “Абе каква е тая глупост” или “Нищо не мога да измисля”. Можете, можете, не се измъквайте – имате цял час! В началото е най-трудно, докато съзнанието ви се настрои на тази вълна; постепенно става все по-лесно.”

    Стигнах до 5-тия лист и това си е. Нищо не мога да измисля… опитвам се ,но не ми се получава и това си е… ще съм ти много благодарна ,ако би могла да ми представиш друга алтернатива…защото колкото и да е го мисля не мога да го измисля.

  23. @Annie
    Здравей Ани, благодаря ти за хубавите думи – радвам се, че статиите ти харесват :)

    Отдели ли един цял час на упражнението? Защото първите 4-5 неща идват доста лесно, въпросът е да измислиш останалите. Ако си дадеш достатъчно време съм сигурна, че ще ти дойдат нови идеи, дори ако за известно време нищо не ти идва на ум.

    Другото нещо което е – трябва да напишеш ВСЯКА идея, за която се сетиш, без оглед на това дали е практически приложима или не. В случая важното е да намериш общите неща между всички 20 листа. Ако например ти изникне “космонавт”, запиши го, независимо че реално надали ще се занимаваш с това. Ключът е в обясненията ЗАЩО дадено нещо те привлича (напр. космонавт – изследване на непознатото; вълнуващо, рисковано, уникално).

Leave a Comment