Икономика на щастието

Днес гост-автор е Денислав Александров (deniver@abv.bg) . Част от оригиналния материал можете да видите ето тук.

Към края на 90-те години на миналия век заетите в сферата на услугите превишиха заетите в материалното производство.

По-голямата част от заетите в сферата на услугите се занимават с информация – производство, обработка и разпределение на информация.

Това показва, че човечеството навлиза в нов етап на своето развитие – преход от индустриално общество (където превес в икономиката има производството) към пост-индустриално (с превес на услугите) и информационно общество (с превес на информацията).

Информационно общество е това, в което всеки може да създава, да има достъп и да споделя информация. Основен ресурс и първоизточник на добавена стойност е информацията.

Съответно в информационното общество на преден план излизат хай-тек джаджите и връзката с интернет, тъй като те са основни средства за споделяне на информация. И за печелене на пари.

Но как в това хай-тек ежедневие да сме в хармония със себе си и околните, пък съвременните технологии да са наши приятели, а не тайни врагове?

По този въпрос писах в един от първите си постове: Информационен бушон – спрете информирането!

Международният институт за управление (IIM – International Institute of Management) от САЩ предлага нов предмет за икономическо изследване – брутно национално щастие. То представлява умствено и емоционално благоденствие на хората, на базата на тяхното преживяване и натрупване на интелектуални, физически и социални ресурси на нацията.

Изследване на института показва, че щастливите хора имат по-добро здраве, по-ниско кръвно налягане, по-силен имунитет и висока степен на издръжливост. Те носят по-малко грижи и на националната здравно-осигурителна система.

По-лесно се общува с хората с по-добро емоционално и умствено здраве, по-леко се работи с тях, имат по-висок потенциал за вземане на правилни решения, по-производителни са, по-добри са в кризисни ситуации.

Оказва се, че на практика страните с най-висок БНП (брутен национален продукт) на глава от населението съвсем не са начело на “щастливи” нации. Последният половин век донесе множество материални придобивки, но по-малко благоденствие.

Много хора са емоционално банкрутирали и нещастни.

Животът днес изисква все повече състезание и все по-малко време за прекъсване и почивки. С увеличаване на разходите за живот и социалното и професионално напрежение, повечето хора живеят в хроничен стрес, болки, нервност, страх или ярост. Терминът “rat race” (прен. “безкрайна въртележка”) днес е актуален повече от всякога. Много хора го усещат като напрежение, изтощение или депресия.

Степента и скоростта на промяната в стила на живот, предизвикана от съвременните технологии, донесе огромно предизвикателство за нации, организации и хора. В някои отношения тези промени са негативни и водят до повече стрес.

Използват се измерители като БНП, потребителско поведение и много други подобни, които имат за цел да показват и да са ориентир за икономическото здраве. Няма обаче общоприети измерители за благоденствието на човека.

Коментар от Рая:
Вероятно защото щастието е субективно.
Но ако аз трябваше да измисля показатели за щастие:
1. важност (мнението на човека да се чува при взимане на решения, особено касаещи него самия. А не както е сега, правилата за бедните да ги пишат богатите.)
2. лично свободно време
3. възможност за социални контакти
4. участие в общи каузи
5. материална осигуреностТоест, според мен, ако един човек има тези неща, той би следвало да се  чувства щастлив.

Така че от една страна, новите технологии са гръбнака на информационното общество. То не може да съществува без тях. В много отношения хората в информационното общество живеят по-добре.

С технологиите можем
– да сме в постоянен контакт с близките си хора
– да работим в движение
– да работим от вкъщи
– да сме винаги и лесно информирани

Коментар от Рая:
И още нещо: да даваме лесно гласност на мнението си, благодарение на Интернет. Което помага за точки 3 и 4 от показателите горе. За съжаление обаче по точка 1 помага само частично.

Но от друга страна, животът става прекалено бърз. Напрегнат. Неусетно ставаме твърде зависими от технологиите. Отговорността да си постоянно на линия (on-line) и да си „в наличност” за бърза реакция за делови и лични проблеми по всяко време води до стрес и често поемане на повече от здравословния брой отговорности.

Коментар от Рая:
Мда. Защото вече няма “изключване”.
Но същевременно това създава възможности за дистанционна работа – на национално и на международно ниво. Съответно – печелене на пари. Там лесно няма :)

Предлагам понякога да забравяме за мобилния си телефон (или смартфон), да си почиваме пълноценно и да отделяме достатъчно време за близките си. Вероятно това ще доведе до повече благоденствие, а защо не и до по-добри икономически резултати в крайна сметка :)

6 thoughts on “Икономика на щастието”

  1. Аз така преди 2 години ходих на планина и от офиса звънят на пожар по някакъв проблем – и както се обяснявахме и обхватът изчезна. И 4 дена нямаше :))) Отначало много се шашнах, ама като нямаше какво да направя и спрях да мисля за това. После като се върнах в София, сякаш не 4, а 10 дена съм била на почивка, така добре си бях починала и се бях заредила с енергия. Така че “изключването” е много полезно нещо, понякога ако отлагаш прекалено много, друг го прави вместо теб :))

  2. За да се чувства някой успял (не щастлив, защото щастието зависи от твърде много неща) освен материално осигурен, е да има достатъчно свободното време. До преди няколко години не го осъзнавах. Живота ми беше работата. Личния ми телефон беше станал служебен. Бях на разположение по всяко време, но идва момент в който прегряваш. Даваш си няколко свободни дни за размисъл и променяш ситуацията.

    Сега си ценя свободното време и спокойно казвам “Не”. И сега имам много ангажименти, но те са по проекти, в които се чувствам полезен и се зареждам с положителна енергия.

  3. Може би коментара не е за тук, но във връзка с анкетата – според мен, трябва да уточниш за какъв английски говорим (бизнес, технически и др.). Ако става въпрос за медицински английски аз не го разбирам особено (а и с медицинския български съм така).

  4. Не бе, за най-обикновен ангийски става дума. Аз предполагам какви ще са отговорите, ама за всеки случай. Иначе във връзка с предстоящо нещо е.

    PS Отсега съм включила задължителна предварителна модерация на коментарите заради тоя последния малоумник.

Leave a Comment