Има ли смисъл да уча?

*заглавието е моя интерпретация

Получавам следното от “Анна” в Истории:

Здравей, прекрасна Рая!Искам да ти разкажа за някои мои познати и роднини, от чийто живот аз си вадя разни изводи.

За моите родители беше много важно всички да получим висше образование и да работим по специалностите си. Винаги са считали нискоквалифицираната работа (като например продавач, шофьор и прочие) за мноооого унизителна, а хората без висше – като хора втора ръка.

Единият ми брат завърши бакалавър в София, сега работи в София, живее вече 3-4 години на квартира с още 3-4-ма души, пътува всеки ден по 2 часа до скучната си работа и едвам успява да си задели нещо.

Другият ми брат не успя да завърши, на финалната права се отказа и сега е със статут “средно образование” за огромен ужас на цялата фамилия. Пак е на квартира, но в много по-човешки условия и вече има собствена фирма, от която се изхранва.

Една позната – с 2 висши и докторска степен, придобити в чужбина, все още трудно си намира работа по специалността, на 34 години зад гърба си няма нищо, освен едното образование. Тепърва гради семейство.

Нейният брат – прекъснал висшето си, на същата възраст вече има стабилна работа, собствено жилище и две прекрасни деца.

Какви ценности ни се насаждат днес? Уж няма срамна работа, но когато висшист работи нещо по-различно, от това, за което е учил, всички го гледат със съжаление. А това, че той е по-щастлив в живота си от този, който се е “реализирал” няма значение. Знаеш ли, че в България едва 30% от завършилите университета работят по специалността си.

Положението днес е такова – квотите за прием се увеличават, кандидат-студентите намаляват. Много от завършилите бягат в чужбина. Какво ни чака?

Това писмо повдига много въпроси – дано да не пропусна някой :)

ХОРАТА БЕЗ ДИПЛОМА

Според мен отношението на родителите ти е нормално, в смисъл следва да се очаква. В общи линии комунистическото поколение и до днес гледа на дипломата като нещо много важно.

Навремето аз самата смятах ученето за доста важно. И оценките. Известно време и аз гледах на хората без образование като нещо по-малко. Не точно по-глупави, а може би като не достатъчно амбициозни, не достатъчно търпеливи и трудолюбиви. Хора, които няма да реализират потенциала си на 100%.

Разбирам, че все пак да си студент не зависи само от голото ти желание, а и от възможностите на семейството. Цените на подготвителните курсове, разходите за приемни изпити, после издръжката – доста пари отиват. Така че не бива да си правим изводи за един човек, само защото няма (или има) диплома.

С времето все повече се убеждавам, че дипломата не е показател за нищо.

Е ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ ДИПЛОМАТА ?

При всички случаи ученето и дипломата не са излишни. Офертите за “хубава” работа (с възможност за кариера) са всичките с изискване за диплома. В държавни и общински институции забрави да почнеш работа без висше. Също ако искаш да емигрираш в чужбина дипломата е голям плюс. И отделно, че все още се случва някой да стане студент и наистина да вземе да научи нещо :)

Само че дипломата не може да е самоцел – тя е просто инструмент, за да ти е по-лесно да започнеш кариерата си. Или поне да си намериш работа, която не е свързана с физически труд.

В някои сфери (напр. на икономиката или изкуствата) човек може да мине и без диплома. В повечето обаче дипломата е задължителна (адвокат, лекар, архитект, инженер, счетоводител, учител и пр.) Но пак казвам – дипломата не може да е самоцел. Тя няма с магическа пръчка да те направи по-умен. Нито е някаква гаранция, че ще те вземат на работа.


БЕЗРАБОТНИ ВИСШИСТИ

Всички познаваме поне един човек, който е с три висши на борсата. И се възмущаваме колко е несправедливо. Чудим се как държавата допуска това да се случи.

Но всъщност толкова ли е чудно? Никой не иска да вземе човек, който е на 30+ и досега само е учил. Няма един ден трудов стаж. Много я разбира теорията, ама в практиката хич го няма. Често такива хора нарочно записват висше след висше, защото ги е страх да си натопят краката във водата. Те са станали “професионални ученици” и имат едно умение – да учат теория.

Помислете си вие ако бяхте работодател и си търсите примерно детегледачка. Кого ще изберете – човек с 3 висши по педагогика, психология и социология без нито един ден опит, или човек със средно, който вече няколко години се занимава с деца.

Срамно ли е един висшист да работи като сервитьор? Срамно ли е висшист да работи “проста” работа? Не знам. Чудя се кое е по-срамно: да работиш “проста” работа или да стоиш без пари, като се топлиш на голото си самочувствие от някаква хартийка.

Когато човек си знае цената, не го интересува какво мислят другите – стига той самият да е доволен. Имам един приятел, успешен и реализиран човек с две висши, който много иска да работи като барман. Един друг приятел, много умно момче, иска да е тракторист. Аз самата като бях на поточната линия в Кока Кола много исках да се сменя с чистачката, защото това кибичене на линията да гледаш бутилка след бутилка просто ме убиваше.

Когато обаче човек разчита на изкуствени показатели за статус – диплома, длъжност, заплата, кола и пр. – нещата са различни. И ако някой от “статусите” нещо куца – примерно човекът не е на престижна длъжност или е с малка заплата – тогава самият човек може да приеме работата си за “срамна”. И да стигнем до синдрома “Тая работа е под достойнството ми – затова ли съм учил толкова години”. Обаче както казахме вече, дипломата не ви прави автоматично по-умни и не е гаранция, че ще си намерите работа.


КАКВО СЕ УЧИ В УНИВЕРСИТЕТА

За мен целта на студентите трябва да е не просто дипломата, а събирането на опит и контакти. Развитието на самостоятелност.

Една от най-важните функции на училището и университета е социалната. Особено в университета човек има възможност да направи контакти както с колеги, така и с преподаватели, така и с хора от външни организации и фирми.

Друго важно, което човек научава там – стига да си вдигне носа от букварчето – са уменията за работа с хора. Те са 1000 пъти по-важни от теорията. Да знаеш кога какво да кажеш, да знаеш кой какво си мисли, да знаеш как да убеждаваш, ако трябва да се налагаш – това е ценното. Само че това не се научава в аулата. Това се упражнява в почивките, в общежитието, в стола.


ПРИМЕРИТЕ ОТ ПИСМОТО

Впрочем в твоето писмо примерите, макар и интересни, са малко тенденциозни. Имаш двама висшисти, които не са добре, и двама прекъснали, които са си добре.

Да – определено в собствения бизнес дипломата не играе голяма роля. Който може, го може. Обикновено най-успешните бизнесмени са хора, които са имали средни оценки. (Оттам и материала ми Защо отличниците не могат да изкарват пари )

Което обаче не значи, че всички прекъснали студенти имат късмета на хората от примера ти. Нито, че всички висшисти са нещастни и работят за малко пари. В крайна сметка дипломата (или липсата й) не прави човека. Дори ученето в елитно заведение за мен е хубаво не толкова заради ученето, а заради средата.

Аз лично бих искала моите деца да учат и средно, и висше. Но не защото смятам, че е важно да знаят корен квадратен или коя е столицата на Сингапур*.  Бих искала да имат житейски опит и опит с хората. Това е според мен много по-важно. Затова не бих ги натискала много за оценки.

*Впрочем и аз не знаех коя е столицата на Сингапур. Оказа се, че е град-държава.

Своите истории изпращайте на kadebg.com/story . Само моля ако може да посочвате и годините си, за да може отговорите да са по-точни.

54 thoughts on “Има ли смисъл да уча?”

  1. Интересно. А какво ти е мнението за агенциите, които правят психопрофили и дават насоки какво образование е най-подходящо за детето? Тук вече идва момента, ако се реши да се учи какво да бъде, за да има смисъл, а някак сегашното време не ни дава достатъчно информация за целта, освен “Всичко, което ви учат е излишно, но е хубаво да имаш обща култура”

  2. Съгласен съм с Рая, че може би образованието (особено в България и особено в някои направления като Икономика, Право и др.) не е с много висока стойност за работодателите.

    Но да започнем отначало. Едно време е имало много малко висшисти. Към всеки от тях се е гледало с респект и са имали висока позиция в обществото. Това е нормално. Не е нормална сега ситуацията в България – един общ работник в строителството да взима (дори сега) повече от един лекар. Другата разлика е, че сега всеки е висшист. Ако не изкараш добра оценка на матурата, имаш поне още 4 шанса (във вид на предварителни изпити) да влезеш в някои университет. И така това образование се обезценява.

    Някои казват, че в България има много висшисти. Това не е така, особено като се сравни техния брой с този в Германия, например. Просто живота изисква да има повече хора с висше образование. Във всяка сфера навлизат сложни машини и софтуер и всеки трябва да е подготвен.

    Дали си струва да учиш? Естествено. Но не както са свикнали повечето кандидат висшисти. Те си пропиляват 4 или 5 години в Университета, като разчитат само на знанията, които ще получат там. Ако бяха малко по-мотивирани да отидат някъде на стаж, да се поинтересуват какви са новостите в тяхната област, да общуват повече, да отидат на някой и друг семинар и щяха да са от положителните примери в статията. Но не. Те просто чакат. Чакат заветната диплома, която ще им отвори всички врати, като с магически ключ. Забравете това. Не стават така нещата. Поне не и в България.

    За знанията, които се получават в България ще ви дам един пример. Една позната ме помоли да й дам материали за „банките”. Имала курсова работа, с която щяла да се освободи от изпита. На въпроса какво точно й трябва за банките не можа да ми отговори. Дадох и последния брой на вестник Капитал и тя каза, че ще и свърши работа. След няколко дни дойде в нас с кутия шоколадови бонбони. Взела е изпита с 6 (само с някаква статия от вестника). Няма да казвам името на „Университета” да не се обиди някой. Но усетихте на къде бия.

    Аз хората не ги деля на висшисти и среднисти. Има много интелигентни хора, с които мога да си говоря на всякакви теми и са със средно образование. А има толкова висшисти, които не могат да вържат и една дума.

  3. 1. Уил Хънтинг казва на един колежанин, че образованието, което ще получи за десетки хиляди долари в университета, не струва не повече от няколко долара в такси за закъснели книги в библиотеката. Потвърдено от мой приятел в момента завършващ магисърска степен по бизнес администрация в топ 10 университет в САЩ. Само, че той каза “книги за няколко стотин долара от Амазон”.

    “You wasted $150,000 on an education you coulda got for a buck fifty in late charges at the public library.” – Will Hunting

    2. Образованието ти губи 4-5-6 години през, които активно можеш да се занимаваш с бизес

    3. Бил Гейтс прави изказване, че скоро ще можеш да получиш най-доброто образование онлайн за няколко стотин долара.
    http://techcrunch.com/2010/08/06/bill-gates-education/

    4.В САЩ студентите се заробват със заеми от по няколко десетки хиляди долара за образование, което много не ползват. Уловията за заемите им са жестоки и често заради това затъват.
    http://manvsdebt.com/why-student-loans-suck/

    5. Чета по чужди блогове, че скоро май се задава ново движение – образование онлайн, според нуждите на човек в работата му, а не толкова за диплома. Така бих направил и аз ако мога да се върна назад.

    http://liveyourlegend.net/the-birth-of-self-guided-education/

    http://www.uncollege.org/

    http://www.youtube.com/watch?v=Xr9UvidHcUQ

    коментари по темата:
    http://www.marketingburkan.com/archives/8561#comments

    ЕНДЖОЙ, хванахте ме на любима тема

  4. Искам само да допълня, че може би за някои професии и пътища в живота, дипломата е входен билет. На мен обаче не ми е нужна до този момент. Само веднъж ми трябваше, като ходих да работя в чужбина, но това даже не беше по тази специалност по която работя в момента. Ако мога да се върна назад бих си разпределил времето и парите за бизнес 1/3, спорт 1/4 , учене 1/4 ( книги, онлайн обучение, курсове ) , осталаото да е свободно време. Спорта е за изграждане на здрав дух, тяло и дисциплина.

  5. @Свилен – да, и аз мисля че човек може сам да се образова по всеки въпрос. В нета има достатъчно инфо, а ако не поне може да издириш заглавия и автори по темата. Само че като кандидатстваш за работа ти гледат дипломата първо и едва после – знанията. (Това може да се прескочи, ама е друга тема.)

    @Тони – по темата за общия работник и лекаря Тимур доста е писал по въпроса – за пазара, продажбите и пр. За Германия нямам представа какъв процент са висшистите, но при всички случаи проблемът не е в количеството :) За останалото май сме на едно мнение.

    @Феникс – не знам кои са тея агенции, обаче като цяло съм скептично настроена към правенето на психопрофили. По-добре човек да си седне на з-ка :) и да си направи труда сам да си отговори на тия въпроси. Не да чака мързелешката някой да му изплюе наготово отговора. Има си други хора за тая работа – гледат на кафе и боб :)

  6. ПП, @Свилен – ами ако отдавна си решил, че ще се занимаваш с бизнес, може и без диплома. Но пак зависи в каква сфера е. Примерно не можеш да имаш проектантска къща без нужната правоспособност.

  7. Ох, тази тема и на мен ми е доста интересна напоследък. Макар че аз съм от тези, които си работят по специалността, ако сега можех да се върна, доста по-различно бих подходила към висшето си образование. Пак щеше да е в тази сфера, но определено щях да получа повече от цялото си следване. Работата е там, че човек не винаги като завърши средното си образование, знае с какво иска да се занимава. И влиза да учи, защото уж е по-престижно, защото го издържат, не го контролират толкова, особено ако отиде в друг град и си отмъква още 4-5 годинки готин живот. При мен определено беше така :) Не че съжалявам – много хубаво време беше и научих доста неща за живота, а и в крайна сметка смених в последния момент специалността, за която кандидатствах, та все пак да ми е интересна :) Обаче като погледна сега назад – толкова още възможности съм имала и не съм ги видяла и то само защото не съм ги търсила. А са ми били под носа.

    И повечето студенти са така – карат по инерция докато не се наложи да си търсят работа.

    Имам 2 приятелки, които на 34 години тепърва записаха висше, но пък знаят точно какво искат и как ще им влезе в употреба. Макар че няма да имат опит по специалността, имат доста богат и разнообразен друг опит, а и са си подбрали специалностите по предметите, които ще учат. Друг е въпросът, че ще е дистанционно или задочно. По този повод една друга моя приятелка каза: “не разбирам как може да учиш някакъв измислена специалност дистанционно/онлайн и да си мислиш, че наистина учиш висше”. Но пък като като се замисля колко от моето следване ми влезе в употреба – само това, което е резултат от собствената ми инициатива да чета и питам.

    По мои наблюдения, както и на приятели, дори в университета преподавателите имат различно отношение към студенти, които се интересуват и четат и към тези, които само присъстват колкото да отбият времето.

    Така че висшето е както всяка друга работа – ако го правиш осъзнато, с идеята какво искаш, полза има, ако просто си караш по течението – все едно какво учиш, няма да ти свърши работа.

  8. Има смисъл да се учи. В момента уча трета магистратура и втори бакалавър… Искам да изляза малко в чужбина и да уча още една 6 месеца си търсих работа миналата година и ги записах, за да не губя време… Получаването на висше образование е загуба на време!!! Абсолютно вярно!!! С това качество в България можеш да вземеш бакалавър вместо за 4 за 2 години – особено в бизнес и соц, психо, фило и т.н. науки. Инженерите също могат по-бързо, дори и лекарите тези 5-6 години…

    Един приятел ми дава примери за успели хора и обяснява как те нямат висше образование като оправдание защо той два пъти прекъсва. Примерите за успели обаче завършват с това, че децата им са в най-добрите университети по света.

    Уил Хънтинг е прекрасен пример за важните избори в живота, в които обаче “дипломата” не е на първо място, а образованието, любовта и т.н. В крайна сметка избира любовта :-)

  9. Уил Хънтинг се престраши за любовта, нямаше или или там. И избра кариера подходяща за знанията си вместо да е бачкер – тук вече направи избор. В неговия случай той имаше природен талант, който е използвал за самоубочение. А не знам за какво са ти 5 магистратури на теб, пробвала ли си да ги ползваш? Каква ти е гаранцията, че и 10 да имаш ще можеш да ползваш една от тях?

  10. Аз също не деля хората на вишисти и среднисти. Имам приятели, които се оплакват, че са им искали диплома, за да започнат работа, а след това не са ползвали нищо, свързано с уменията, придобити в образованието им. Въпреки това при съкращенията висшето се е оказало плюс, защото са оставени само хората с тапия. В България е така – в някои фирми дори за шофьор ти искат висше и английски. А на запад и в САЩ хубавото е, че престижните учебни заведения са гаранция за намиране на добра работа и качествен живот. Освен това излизаш със самочувствието на знаещ. А ние тук излизаме с обща култура и насоки на къде да се развиваме и ако имаш късмет, те взимат някъде да те понаучат!

  11. Смях в залата, на запад нямаш гаранции за нищо, ако ще и оксфорд да си завършил и изобщо струва ли си да метнеш 100 000 долара за образование и после да те мачка някой шеф и да спиш с шефовете си за да се издигнеш ( ако си жена ) , по добре с тия 100 000 си почни бизнес и може да се окаже, че никога няма да ти се наложи да рабтиш …100 000 долара – 4 години изгубени в университет + 4 години робство да го изплатиш = 8 години от активни 30, извинете…просто си направете математиката, кое си струва и кое не… и пак можеш да си излезеш дебил от университета, нали съм ги виждал….от човека си зависи

  12. По въпроса за читанките много се дразня като гледам сайтовете на някакви консултантски фирмички какви гръмки заглавия са сложили на услугите си, да си помислиш, че кой знае какво сложно нещо правят. Това заблуждава обикновенния човек и ги мисли за кой знае какви, аз като преглагам нешо на някой го правя на разбираем език и казвам – ок сега правим това примерно за да съберем мейли, тия мейли ще ти донесат 2% продажби , според нашия анализ еди колко си печалба…даваш 200лв прави се системата…след това ти носи 2000лв за 2 години и.т.н….нещата винаги са прости…нарочно ги правят сложни за да заблуждават хората.

  13. @zaza – това дето богатите пращат децата си в елитни университети :)) според мен не е за да се изучат, ами просто да си поживеят. Да завържат контакти с други наследници на богаташки империи.

    @теди – в блога на Трент thesimpledollar.com често има истории на хора, които още докато са учили са им предложили работа. Трент мисля също е бил от тях. Но разбира се това е за най-добрите.

    @свилен – гаранция много ясно, че няма. Шанс обаче има.

  14. @denny – че то кой ли знае на 18г какво иска да прави с живота си :) А и да знаеш, дали ще те пуснат? Примерно аз завърших икономика, а реално интересите ми бяха психология / литература / хореография. Обаче нашите като ревнаха НЕ, ще умреш от глад! После по метода на изключването – инженер не искам, медицина не искам и т.н. – остана икономика.

    Засега не мога да се оплача от дипломата, но отделен въпрос е какво щеше да стане, ако бях завършила някоя от онея ‘отвлечени’ специалности. Може би щях да съм без работа? А може би щях да работя за себе си и да печеля повече, отколкото сега? Никой не знае :)

  15. @теодора – да не ми се разсърдиш за “Смях в залата”, не е лично насочено, понякога първо пиша после мисля :).Чета блога ти имаш талант.

  16. @Рая – голям порок е опорочаването на бъдещето на младия човек заради разбиранията и неосъшествените амбиции на мама и тати. В моя случай имаше обратното – пак много зле – никакви насоки и участие. Според мен родителя трябва да ти помогне да разбереш какво искаш и да поразсждавате заедно за реализация, а не да се хвърля на нещо щото на Гиничиту дъщеря и е счетоводителка и зима 800 леуа и дай всички да учим СК.

  17. @Свилен – ако за моя случай говориш, тук не ставаше въпрос за някакви амбиции, а наистина за нещо с което да можеш лесно да почнеш работа и да изкарваш пари. Което и се изпълни. Моят въпрос беше “ами ако”, но както казах никога няма да узнаем.

  18. Ами като не ти е широко около врата нормално е да мислиш как НА ПЪРВО ВРЕМЕ да не умреш от глад, т.е. работа, а после вече – хващаш си живота в ръце, събираш пари, и тогава ако искаш правиш бизнес или фриланс или каквото. То не е казано, че като си висшист си “damaged goods” и ставаш само за наемен труд :)

  19. За моя работодател, а и за всички други топ-работодатели в моята професионална сфера (правото) оценките от следването и университетът, в който човек учи/е завършил, са много важни критерии при подбора на нови служители. Това важи с пълна сила за първите 4-5 години от професионалния път на служителите (т.е. първите години работа по специалността). Работодателите, които набират кадри с опит, се ръководят много повече от предишни проекти, специализации, практически познания в определена сфера, контакти с потенциални клиенти, които могат да бъдат привлечени впоследствие, а дипломата и оценките в нея остават на съвсем заден план (е, разбира се задължително изискване е да имаш диплома, но не е толкова важно от къде и каква е). Но пък ако в началото на кариерата си човек и читава диплома няма, бих разбрала нежеланието на работодателите да наемат някой, който е хем без опит, хем без знания (или без индикация да има стабилни знания в някаква област).

  20. Свилене, всеки има право на мнение. Ако става въпрос за България и аз се отказах от втора магистратура и от научна дейност, защото не виждам особено смисъл в това. /Родителите ми са старши-научни сътрудници/.По-добре е трупането на опит в реална работа, отколкото да се опитваш да научиш нещо, а системата да те спъва и да ти дава само обща култура. Ама не навсякъде е като в БГ.

  21. Ми не знам моите впечатления са за Северна Африка, Швейцария, Холандия, Канада и България навсякъде ми се е струвало, че няма голямо значение, че посещавам лекции и.т.н. и че не ми казват нещо, което не знам или не мога да прочета сам. Относно възможностите, те според мен се продопределят от самата държава – тоест има възможности за всички, а не от конкретна образователна институция. Просто исках да кажа, че гаранция няма никъде…всякакви издънки съм ги виждал..всичко си зависи от човека. Разбира се има разлика между тука и на запад, но се опитвам да обясня, че това че си в университет и то престижен не е гаранция за нищо. Сега аз не съм бил в най-елитните училища, но най-добрия ми приятел в е топ 10 МБА на световно ниво в САЩ, ако искате ще го питам и него да ми потвърди думите.

  22. @Камена – да, и не само в правото е така, аз затова писах че дипломата е важна най-вече да ти даде СТАРТА. После вече самият ти опит и растеж се приемат като доказателство за твоята кадърност :)

  23. Е, аз в случая малко говоря от моята камбанария за моята си специалност, но мога да се сетя и за други такива, сега лекари например не знам дали могат да се обучават дистанционно по Интернет. Моята позиция е, че образованието в сегашната му форма с посещения на място, централизирано обучение, програма налагана и одобрявана години преди това, разходите за това, свръх акцента на скъпото и марково образование, начина на преподаване и субективното оценяване и.т.н. вече не отговаря на новите реалности. Все повече се говори за образование on demand, получаваш го където си и когато имаш конкретна нужда от конкретния модул, учиш като правиш…не трябва да харчиш десетки хиляди левове, да ти се налага да миеш чинии и да живееш като скот, всичко това е на път да се промени за някои специалности, а може би и за всички.

  24. И аз мисля, че сегашната система на образование е генерално сбъркана и в голяма степен безполезна.

  25. Най-полезния ми предмент беше едно такова казваше се PBL – Problem Based Learning. Дават ти казус ( не случаен, примерно покрива мениджмънт и маркетинг компетенция ) и те пускат. Иди рови, търси, прави, така е направено че отговора е в учебника, ама вместо да то го чете някой ти го издирваш сам и го прилагаш. После всеки си прави доклада, обсъжда се, разменя се инфо кой какво е открил, това инфо се окрупнява и се раздава на всеки. Оттогава съм като хрътка що се отнася до издирване на инфо. Това е най-ценното, на което ме научиха…но не беше от някакви тъпи и скучни лекции. Спомням си в Канада екпериментирах и не ходих последния месец от семестъра на лекции, голям прас пак минах с 70-90% успех…само дето не си загубих време да ходя до аулата, да ми мръзне задника по пътя на -40, и да губя ценни часове, които инвестирах в спане и гледане на филми и в махмурлук :).

  26. Ако някой се чуди как е в Канада от септември до април, да излезе навънка днеска :), може да се приеме, че днес е хубав ден за къси гащи в Канада.

  27. Хехе :) Чак толкова ли ? Ужас :) Може би зависи за коя част на Канада.

  28. Висшето не ти гарантира нищо. То е само индикация за преминато ниво. Например, не може да се лекар, без съответната диплома. Това, обаче не значи че всеки завършил ще се реализира, като такъв. Същото е и без висше, но там достигането до върховите възможности на съответното ниво е много по-лесно. За някой сляп е много по-лесно да се научи да ходи с бяла тояжка по улицата, отколкото за зрящ, да стане световен шампион по акробатика. Слепият това просто никога не може да достигне! Е, относително щастието, слепият с тояжката, мисля че е по-щастлив. С по-малко ум в главата се живее по-леко.

  29. Лъчезаре, добре дошъл в коментарите :)

    С по-малко ум определено се живее по-леко. Но умът и дипломата нямат много общо помежду си…

  30. Аз нямам висше. Миналата година ходих в Сингапур.
    ;)

  31. Икономически погледнато, не не бих искал – ако както каза Свилен докторите сега получават по-малко от общите работници и строители.

    Ако след време икономическата обстановка се промени, може би, но не бих им наложил моето мнение. Всеки е сам за себе си отговорен и за неговите действия.

    Бих инвестирал в фирма да си работят, с парите които бих дал за образование за тях на запад. Предполагам.

    МАйка ми има 2 висши 2 специализации и езикова диплома от най-високо ниво за 1991. От 20 години е безработна.
    Жена ми има висше, езици, шофьорска книжка и работи като касиер за 300 лв.

    Аз нямам висше защото прекъснах – преподавателите бяха адски малоумни, научих това което ми трябваше сам и започнах работа в период когато искаха – човек с опит.

    Оттам нататък като станеш прецизен, само ти се обаждат да те молят да те назначат, не си търсиш работа на 30 с 2 висши и без опит, обаждат ти се…

    И не не бих си изгубил времето и парите да уча висше дори и сега да мога да го постигна, дори и задочно, минало е това време. Всеки сам избира пътя си.
    Просто аз като този разках бях убеден че дипломата нищо не гарантира = в ясни примери. И в такова време израстнах без пари и с един неработещ родител. Такава ми е била съдбата, но никога не ми е налагано, аз сам си намирах изход от всяка ситуация.

    Надявам се отговора задоволява питането ти.
    И все още не мисля че ще имам деца в скоро време. ;)

  32. Отделно от това забравих да спомена – вуйчо ми учи 5 години за доктор тук в България, отиде във Франция и наново учеше защото дори и сега нито авио нито лекарски дипломи наши се признават там и обратно. Сега работи от 25 години в Париж, на 3 места, за много малко пари. Наскоро си идва за лятото и ми каза – аз ако знаех щях да се занимавам с бизнес тук, колегите ми които останаха в България сега имат фармационни компании и прочие…аз си останах прост доктор който и сега работи на 3 места да си издържа семейството… Тоест примерите около мен са ме убедили да мисля така, сега ако си в семейство на среднисти и имаш пари може би би искал да учиш висше незнам.

    За мен има много проблеми в образованието където няма реформа от 31 години, и нищо не се прави в тази насока, как да уча дори да искам и да имам парите ???

    Отделно от това Пример – баща който е бил фрезист – и до ден днешен е и стругар и фрезист – събрал е пари, децата му двама сина са по корабите – като заварчици с аргон и др. Тоест те са продължили занаята и имат семейна фирма…не са станали доктори на науките.

    Абе всичко е много относително, не си правете илюзии или заключения. Всеки сам е отговорен за избора и реализацията си.
    Според мен е правилно да се учи висше да има програми за развитие и стаж в България не в чужбина, там специализации. Но няма и уви нищо не се прави, само пари се вземат и корупция, всеки живее сам на парче и за деня. Това е горчивата истина.

  33. Ето моето мнение (малко като притча съм го направил):

    “Днес бях ограбен!
    Ограбих самия себе си и захвърлих това, което взех!
    Отнех правото си на избор и се оставих друг да ме води за носа!”

  34. “Една от най-важните функции на училището и университета е социалната.”

    Би било добре, ако беше наистина. И даже не в университета, а преди това – в основното и в средното. Защото в университета вече характера е почти изграден.

    За мен училището беше изпълнено с формули и пресъхнала теория губене на време. И не че съм имал някаква идея какво да правя с времето си, все бях от безцелните аутсайдери, дето другите понякога наричат “зубъри”, но най-подходящото определение е звучното “задръстени”. И като задръстени, такива хора просто се лутат така из коридорите без ясна представа защо са живи и какво трябва да правят.

    Малките деца в основното училище са груби – бият се, обиждат се. В резултат на което едни се мислят за герои, а други се затварят. Аз бях от вторите, и честно казано – нямам абсолютно никакъв спомен някой някога да се е опитвал да ме мотивира да направя нещо, да се отворя отново. Но имам ясни спомени от демотивиращата роля на училището към мен – ден след ден посещаване на едно и също място, без идея защо, и налагане да се боря за оценки без да виждам смисъл от това.

    Отворените хора (екстровертите) са вече такива преди да започнат университета. Аз като затворен не се отворих много в този период. Различното беше, че колегите не бяха така враждебни както съучениците в средното и особено в основното. Единствената ми полезна година във висшето образование за мен беше първата, но като цяло сега смятам всичкото това за излишно.

    Днес дори не разполагам с дипломата си от висшето. Бях записал магистър и точно преди последния изпит буквално напуснах университета и не се върнах там повече. Дипломата ми за бакалавър остана там, и честно казано – не ми липсва.

    Вероятно е по-добре за тези, които са на квартира – те са в средата на себеподобни и е възможно различни неща да се случат. Но не всички бяхме такива. И все пак за всички да беше така – основната цел на училището и университета е всичко друго, не и да мотивира някой да направи нещо собствено, интересно, с обществена оценка, а не тази на изкуфелия професор пред пенсия с основно хоби – да показва на студентите колко са зле с теорията.

  35. Всеки се ражда с определени заложби и черти на характера. Те се изменят под влиянието на нещата, които ти се случват. Ако искаш да промениш част от персоналността си, възможно е – само че отнема време и постоянство :) Ако не искаш, тогава трябва да се научиш да приемаш нещата такива, каквито са.

  36. Е, промяната се налага след като вече всичко е свършило, след като човека вече е моделиран.

    А даскалите (и въобще хората) са свикнали да си вярват, че е много важно училището, и особено следването на учебния план и преподаването на уроците по този и този учебник, писането на домашните, незакъсняването за час, и като единствена цел – преследването на добра оценка по научения материал.

    И ако материала е история, математика, физика, и всички там предмети, които малкия човек лично не го интересуват, защото иска да играе навън с приятели…

    Добре че има интернет сега, та дребосъците да могат да намерят малко повече информация за себе си, която никога не биха научили в даскало. Лично аз се надявам в най-скоро време училището в настоящата си форма да избледнее и да изчезне, и мисля че интернет ще допринесе това да се случи :)

  37. Учителите не са виновни – и тях ги натискат директори, министерства, инспекторати, външно оценяване и кой знае какво. Тоест, те нямат свободата да си изградят свой стил на преподаване по своя си програма. Което според мен е груба грешка и съм съгласна с теб, че трябва изцяло нова форма на образование.

  38. това са глупости… В момента има смисъл да се учи медицина, за адвокат, за програмист (най-вече), или в Симеоново. Другото е напълно безсмислено, особено ако е икономика – вижте заплатите на икономистите и вижте повечето са без работа :))))

  39. Хахах :) Амииии, не е точно така.

    Първо, икономистите са много и второ, има много икономисти от измислени университети и измислени специалности. Трето – има такива, дето просто нямат мозък в главата…

    Иначе да, някои професии са като цяло добре платени… но и икономистите могат да си изкарват съвсем добри пари.

  40. Животът ни е устроен така, че да разчитаме на работодатели, които ни предлагат заплати базирани на изчисленията им, никой не си изкарва сам хляба, единствено тези по нивите(буквално :D)…
    Ако смятате човекът срещу вас за нещо по-низше това показва на какво ниво сте от еволюцията :)
    Всяко нещо е предопределено и няма как да направите грешен избор, понеже каквото и да направите, както и да живеете, все някак светът ще се нареди :)

    По темата:
    Учението е много важно нещо, но от голяма степен зависи сферата в която се насочвате :)

  41. Интересен коментар… то че светът ще се нареди, ще се нареди, въпросът е ТИ да се наредиш :)

  42. Според мен висшето образование има голямо значение, стига да си наясно със себ си и целите си. Аз не съм завършила висше и се чувствам ужасно потисната, поради този факт. Кандидатствах три пъти с история, но не ме приеха, просто защото, тогава не знаех как да развия дадена тема и се готвех сама за кандидатстуденстките изпити,. Нямах пари за уроци. Впоследсвие реших, че съм глупава и няма да уча, така започнах работа.
    И до днес ми липсват знанията и учението. Започнах да си купувам книги. Почти всеки ден чета и се интересувам от литература, история, мода изкуство и поезия. Работя в офис като секретарка, но определено ми липсва самочувствие, защото нямам диплома и нужната квалификаци за нещо по- добро. Приятелите ми казват, че никак не съм глупава, дори редактирах дипломната работа на един мой приятел, защото ми сподели, че е зле с правопис а и има смислови грешки в текста… както и да е…
    Исках да Ви споделя, че според мен е хубаво човек да учи. Това дава известно предимство, стига дипломата да не е самоцел. Просто хората трябва да следват мечтите си и да не се страхуват. независмо дал иискат да карат трактор, д апилотират самолет или да танцуват балет.
    Всеки има различен талант и е хубаво да го развива.

  43. Здравей Наташа,

    Трудно е да те приемат някъде без подготовка с частни уроци. Да, можеш да се готвиш и сама, но както си видяла не е същото. Предимството на частните уроци е, че преподавателите имат представа какво се иска на изпита, какво се приема добре и какво – не.

    Това, че не си учила, не те прави по-глупава от останалите. В живота нещата не са само черно и бяло.

    Квалификации… В България вече за щяло и не щяло искат диплома. За офис асистент, за касиер в банка, за специалист доставки… за подобни длъжности например в Америка не искат диплома.

    Така или иначе обаче тук искат, и ако смяташ да живееш в България, по-добре да имаш диплома. Не знам на колко си години и в кой университет си кандидатствала, но имай предвид, че в някои университети се влиза по-лесно. Има и задочно обучение, което е по-удобно за работещите хора. Разбира се, пак ще ти трябват пари.

    Остава обаче въпросът на колко години си, защото от една възраст нататък, ако си завършила по-късно, като кандидатстваш за по-хубави позиции и ще ти искат опит, който пък ако го нямаш…

    Много зависи каква специалност ще завършиш. С История може да кандидатстваш за икономически специалности – те имат широко приложение, макар че общите специалности не са много добре платени.

  44. Благодаря, Рая!

    Мисля, че вече е късно да се записвам да уча, освен ако не искам дипломата ми да бъде само за престиж :)
    Поне притежавам някои таланти с които се чувствам, поне малко значима в този живот.

    Весели Новогодишни празници, Рая!

  45. @Natasha – ти ще си прецениш най-добре! :)

  46. Защо интелектуалците не могат да изкарват пари – много просто – за интелектуалеца парите нямат такова значение. Той иска да изкарва достатъчно, за да се издържа. Вдъхновява се от идеи, не от скъпа храна, маркови дрехи и алкохол, скъпи коли, хубави сексуални партньори и прочие неща, които човек си купува с тези пари. Не му е основна цел в живота да се конкурира с Пешо или Гошо какви са му доходите. Гледа на повечето хора, които се вълнуват от това на кой му е по-голям, като на плъхове в лабиринт, които се състезават за сиренцето :)

  47. @Boris – не съм съгласна. Може и да има такива, но повечето просто наистина не знаят как да изкарват пари. И мърморят колко несправедливо е заплатен труда им. :)

  48. Абе хора каквиса тези статий.Благодарения на тях моят син казва ,че не е нужно да учи защото е безмислено.Било губене на време вместо да учи правел по смислени неща.

  49. @Сиса
    Много се извинявам, бих искала да поясня, моето лично мнение е, че определено има голям смисъл да се учи. Има хора, които успяват и без това, но те са единици.

  50. Добре де, честно, вие малоумни ли сте? Образованието почти по целия свят е прецакано, а за България дори не мога да намеря достатъчно зловещ епитет, за да опиша ситуацията. Виждал съм с очите си как ученичка от 11. клас прави фелацио на учителя си по рисуване, за да получи висока оценка (случайно отидох да се измия по време на час в тоалетната и ги заварих в една от кабинките). Да не би да ставаме безсмъртни, като получим това опустяло незнаяло се висше образование? Гробът е еднакъв за абсолютно всички – и за Гаврош, и за Ротшилд! През целия си живот съм бил пълен отличник, успехът ми винаги е бил 6.00. В момента завършвам 12. клас и ще имам прилична диплома. Умен човек съм, дори смея да се определя като много по-умен и по-талантлив от повечето хора. Шампион на България по шахмат съм, ходил съм на олимпиади и съм се представял добре (в 7. клас стигнах до третия кръг на олимпиадата по история, а сега, в 12., стигнах до втория кръг по БЕЛ и изкарах прилична оценка; само 3-ма души в цяла София се класираха за третия кръг по БЕЛ, сами си правете изводите). Всички, които ме познават, направо ме изнудват да запиша висше. Бедна ви е фантазията какво означава психологически тормоз! Висше, та висше. Е да му еба майката (както би казал Ралин), с извинение, писна ми да ми развиват имбецилни теории. След като може да влезеш с 2-ка в университет, и то в сериозна специалност, това какво говори? Говори, че на студентите се гледа като на ходещи банкомати, а не като на бъдещи личности! В нашата прогнила държавица успяват само боклуците – мафиоти, хората на „този“ и на „онзи“, курвите, които си пробиват път със секс, а не с интелект (както е видно от примера, на който станах неволен свидетел) и тем подобни деградирали типове. В една утопия висшето образование би имало смисъл. Но не и тук, не и сега. Не може 80% от среднистите да записват висше. Не може неграмотни и малоумни хора да връзват дипломи за висше образование, които, отгоре на всичкото, са от 4.50 нагоре! Всъщност, като се замисля, явно в България всичко може и всичко е позволено. Ограбват се банки, фирми и хора, пандизчии бягат от затвора, дрогирани и пияни „шофьори“ сеят смърт по пътищата… За съжаление съм се сблъсквал с много боклуци, че дори и мутри, което ме е довело до някои страшни прозрения! В тая държава успяват само скапаняците. Тъжно, но факт. Какво направи държавата, когато станах неин шампион и поисках да ми помогне, за да отида на международно състезание? НИЩО! Какво направи държавата, когато неграмотен шофьор ме блъсна с колата си? Нищо, КАТ я покриха, даже искаха да ме глобят за „неправилно пресичане“ по тротоар в жилищна зона. Какво направи държавата, когато ме наръгаха с нож? Даже не съм смял да си гоня правата, че току-виж излезна аз виновен… Какво направи държавата, когато цигани обраха сляпата ми майка? НИЩО! Какво направи държавата за мен?? НИЩО! Защо аз трябва да се боря и да постигам нещо за тая държава и за тоя скотски народ?! Така, както Айнщайн е унищожил в последните години от живота си някои от своите открития, така и аз имам правото да не давам потенциала си на боклуците. Няма на мой гръб да просперират мутри, чалгаджийски отрепки, наркомани и всякаква подобна сволоч! Имам правото да не уча висше. Все още не е задължително да учиш висше, ама след 10 години вече може и да стане. Ще си работя нещичко, ще гледам болната ми майка и ще чакам. Ще чакам годините да отминат, да се превърнат в десетилетия и да дойде моментът, когато Творецът ще ме прибере от тая деградирала планета.

  51. @ChessChampion
    Ако нямаш висше образование ще ти е много трудно да си намериш свястна работа… надали имаш капитал за собствен бизнес, така че мисля образованието ще ти е от полза. Това е хубаво да го направиш заради себе си, а не заради държавата.

    За твоята съученичка – не мисля, че го е направила заради една оценка, и то по рисуване :D

    И накрая, тук не става въпрос за това колко е качествено образованието (макар че има още добри ВУЗ-ове и специалности), а че ти дава много повече и по-качествени възможности за работа. Естествено, зависи и от човека зад дипломата.

Leave a Comment