*заглавието е моя интерпретация

Получавам следното от “Анна” в Истории:

Здравей, прекрасна Рая!Искам да ти разкажа за някои мои познати и роднини, от чийто живот аз си вадя разни изводи.

За моите родители беше много важно всички да получим висше образование и да работим по специалностите си. Винаги са считали нискоквалифицираната работа (като например продавач, шофьор и прочие) за мноооого унизителна, а хората без висше – като хора втора ръка.

Единият ми брат завърши бакалавър в София, сега работи в София, живее вече 3-4 години на квартира с още 3-4-ма души, пътува всеки ден по 2 часа до скучната си работа и едвам успява да си задели нещо.

Другият ми брат не успя да завърши, на финалната права се отказа и сега е със статут “средно образование” за огромен ужас на цялата фамилия. Пак е на квартира, но в много по-човешки условия и вече има собствена фирма, от която се изхранва.

Една позната – с 2 висши и докторска степен, придобити в чужбина, все още трудно си намира работа по специалността, на 34 години зад гърба си няма нищо, освен едното образование. Тепърва гради семейство.

Нейният брат – прекъснал висшето си, на същата възраст вече има стабилна работа, собствено жилище и две прекрасни деца.

Какви ценности ни се насаждат днес? Уж няма срамна работа, но когато висшист работи нещо по-различно, от това, за което е учил, всички го гледат със съжаление. А това, че той е по-щастлив в живота си от този, който се е “реализирал” няма значение. Знаеш ли, че в България едва 30% от завършилите университета работят по специалността си.

Положението днес е такова – квотите за прием се увеличават, кандидат-студентите намаляват. Много от завършилите бягат в чужбина. Какво ни чака?

Това писмо повдига много въпроси – дано да не пропусна някой :)

ХОРАТА БЕЗ ДИПЛОМА

Според мен отношението на родителите ти е нормално, в смисъл следва да се очаква. В общи линии комунистическото поколение и до днес гледа на дипломата като нещо много важно.

Навремето аз самата смятах ученето за доста важно. И оценките. Известно време и аз гледах на хората без образование като нещо по-малко. Не точно по-глупави, а може би като не достатъчно амбициозни, не достатъчно търпеливи и трудолюбиви. Хора, които няма да реализират потенциала си на 100%.

Разбирам, че все пак да си студент не зависи само от голото ти желание, а и от възможностите на семейството. Цените на подготвителните курсове, разходите за приемни изпити, после издръжката – доста пари отиват. Така че не бива да си правим изводи за един човек, само защото няма (или има) диплома.

С времето все повече се убеждавам, че дипломата не е показател за нищо.

Е ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ ДИПЛОМАТА ?

При всички случаи ученето и дипломата не са излишни. Офертите за “хубава” работа (с възможност за кариера) са всичките с изискване за диплома. В държавни и общински институции забрави да почнеш работа без висше. Също ако искаш да емигрираш в чужбина дипломата е голям плюс. И отделно, че все още се случва някой да стане студент и наистина да вземе да научи нещо :)

Само че дипломата не може да е самоцел – тя е просто инструмент, за да ти е по-лесно да започнеш кариерата си. Или поне да си намериш работа, която не е свързана с физически труд.

В някои сфери (напр. на икономиката или изкуствата) човек може да мине и без диплома. В повечето обаче дипломата е задължителна (адвокат, лекар, архитект, инженер, счетоводител, учител и пр.) Но пак казвам – дипломата не може да е самоцел. Тя няма с магическа пръчка да те направи по-умен. Нито е някаква гаранция, че ще те вземат на работа.


БЕЗРАБОТНИ ВИСШИСТИ

Всички познаваме поне един човек, който е с три висши на борсата. И се възмущаваме колко е несправедливо. Чудим се как държавата допуска това да се случи.

Но всъщност толкова ли е чудно? Никой не иска да вземе човек, който е на 30+ и досега само е учил. Няма един ден трудов стаж. Много я разбира теорията, ама в практиката хич го няма. Често такива хора нарочно записват висше след висше, защото ги е страх да си натопят краката във водата. Те са станали “професионални ученици” и имат едно умение – да учат теория.

Помислете си вие ако бяхте работодател и си търсите примерно детегледачка. Кого ще изберете – човек с 3 висши по педагогика, психология и социология без нито един ден опит, или човек със средно, който вече няколко години се занимава с деца.

Срамно ли е един висшист да работи като сервитьор? Срамно ли е висшист да работи “проста” работа? Не знам. Чудя се кое е по-срамно: да работиш “проста” работа или да стоиш без пари, като се топлиш на голото си самочувствие от някаква хартийка.

Когато човек си знае цената, не го интересува какво мислят другите – стига той самият да е доволен. Имам един приятел, успешен и реализиран човек с две висши, който много иска да работи като барман. Един друг приятел, много умно момче, иска да е тракторист. Аз самата като бях на поточната линия в Кока Кола много исках да се сменя с чистачката, защото това кибичене на линията да гледаш бутилка след бутилка просто ме убиваше.

Когато обаче човек разчита на изкуствени показатели за статус – диплома, длъжност, заплата, кола и пр. – нещата са различни. И ако някой от “статусите” нещо куца – примерно човекът не е на престижна длъжност или е с малка заплата – тогава самият човек може да приеме работата си за “срамна”. И да стигнем до синдрома “Тая работа е под достойнството ми – затова ли съм учил толкова години”. Обаче както казахме вече, дипломата не ви прави автоматично по-умни и не е гаранция, че ще си намерите работа.


КАКВО СЕ УЧИ В УНИВЕРСИТЕТА

За мен целта на студентите трябва да е не просто дипломата, а събирането на опит и контакти. Развитието на самостоятелност.

Една от най-важните функции на училището и университета е социалната. Особено в университета човек има възможност да направи контакти както с колеги, така и с преподаватели, така и с хора от външни организации и фирми.

Друго важно, което човек научава там – стига да си вдигне носа от букварчето – са уменията за работа с хора. Те са 1000 пъти по-важни от теорията. Да знаеш кога какво да кажеш, да знаеш кой какво си мисли, да знаеш как да убеждаваш, ако трябва да се налагаш – това е ценното. Само че това не се научава в аулата. Това се упражнява в почивките, в общежитието, в стола.


ПРИМЕРИТЕ ОТ ПИСМОТО

Впрочем в твоето писмо примерите, макар и интересни, са малко тенденциозни. Имаш двама висшисти, които не са добре, и двама прекъснали, които са си добре.

Да – определено в собствения бизнес дипломата не играе голяма роля. Който може, го може. Обикновено най-успешните бизнесмени са хора, които са имали средни оценки. (Оттам и материала ми Защо отличниците не могат да изкарват пари )

Което обаче не значи, че всички прекъснали студенти имат късмета на хората от примера ти. Нито, че всички висшисти са нещастни и работят за малко пари. В крайна сметка дипломата (или липсата й) не прави човека. Дори ученето в елитно заведение за мен е хубаво не толкова заради ученето, а заради средата.

Аз лично бих искала моите деца да учат и средно, и висше. Но не защото смятам, че е важно да знаят корен квадратен или коя е столицата на Сингапур*.  Бих искала да имат житейски опит и опит с хората. Това е според мен много по-важно. Затова не бих ги натискала много за оценки.

*Впрочем и аз не знаех коя е столицата на Сингапур. Оказа се, че е град-държава.

Своите истории изпращайте на kadebg.com/story . Само моля ако може да посочвате и годините си, за да може отговорите да са по-точни.