Тази история* е продължение на историята 8000лв кредити и 4 години мъки от нашия читател с кодово име kredit.

*Вашите истории изпращайте на kadebg.com/story или заповядайте като гост-автор.

До къде стигна моята финансова одисея с кредитите?

Най-после успях да се преборя с кредитната си карта – три месеца по 600лв, или 1800 лв. Паралелно си плащах и големият кредит от Джет – 1400 лв за три месеца. Мисля, че съм отбелязал доста добър напредък като съм изплатил 3200 лв за едва 3 месеца.

Към края на Април ми остават още е близо 5000 лв за връщане. Тоест, реалистично е да се очаква че след 4-5 месеца ще съм свободен от кредити.

Какво ми направи впечатление през тези 3 месеца: дори да е много лесно да внасяш вноските веднага като вземеш заплата, след това е доста трудно да се справя с останалите пари до заплата. Разни непредвидени разходи винаги се появяват.

Бел. от Рая: точно затова написах материала Да спестявам ли, ако имам заеми?

Та сега съм се хванал да си правя ясен и точен бюджет за следващият месец и да се постарая да вляза в него. Малко е трудно, тъй като идва лято, а ми се искаше да отида на море поне за няколко дена. Но май това ще остане в графата с добри пожелания (за следващата година мисля да събера повече пари в някакъв страничен фонд за тази цел).

Този месец, освен да си внеса 1000 лв срещу Джет кредита, съм си поставил за цел и да вкарам част от бонусите към заплата в сметка, която да ми служи като буфер или фонд за спешни случаи. За целта ще ползвам разплащателна сметка, към която нямам карта (тоест за да тегля нея ще трябва да ида на място с лична карта).

Като в същото време през юни ще трябва да вкарам и личните си финанси в ред, така че да се простирам според разходите си. Целта максимално повече пари да отиват към кредити и буфера.

В този ред на мисли, според теб каква е разумната сума за един такъв Буфер ?

КОМЕНТАР ОТ РАЯ: Ако работата ти е стабилна, то 300лв за непредвидени разходи плюс един месец спестен ще са достатъчни – особено ако нямаш семейство и деца. Ако очакваш съкращения, промени в заплатата, или очакваш скоро подмяна на нещо – старият хладилник всеки момент ще издъхне, колата бръмчи странно и пр. – тогава по-голяма сума. Но все пак докато връщаш заем не е нужно да се оливаш с буфера.

Лично според мен и за мен това е сума около 2000 лв – за да може да покрие евентуална смяна на квартира ако се наложи или смяна на работа (това е малко вероятно, но все пак.).

След като си изградя такъв буфер и си изплатя кредита, ще искам да погледна дългосрочно в спестявания целта е да трупам парички в рамките на 3 години, докато стана на 28, и след това ще мисля какво ще правя с тях.

Как ти се струва този план ?

КОМЕНТАР ОТ РАЯ: Ами доста ми харесва, предвид че и моят план е подобен :) Освен това съм фен на идеята Спестявай, докато си млад. Със сигурност някой ще се обади с коментар “Абе инвестирай ги тия пари, защо 3 години да гният в банката”. Понеже теоретично и 1000лв да са, могат да се инвестират някъде и да носят някакви пари.

Да спестиш или да инвестираш?

При спестяванията имаш гаранирана доходност и достъп до парите си по всяко време; освен това с по-голяма спестена сума после имаш доста по-голям избор за инвестиране, вероятно и по-доходен. Инвестирането от своя страна може да ти донесе по-голяма доходност… но няма гаранция. Може и всичко да загубиш. Освен това като вложиш парите си в нещо, после не може от днес за утре да си ги изтегилш.

Оптималният вариант – особено за млад човек – е да събереш една стабилна сума като спестяване, и после да инвестираш ЧАСТ от нея. Това е интересно дори с чисто учебна цел.

Имай предвид обаче, че за доходни инвестиции ти трябва опит, а също и организационно време: проучване, премисляне на варианти, после мониторинг… Освен това щом нямаш конкретна идея, задръж. Няма смисъл да бързаш, а и не виждам логика да се занимаваш с инвестиране заради самото инвестиране.

Изобщо, според мен инвестирането идва в един по-късен етап, когато всичко ти е стабилно, знаеш какво искаш, и можеш да поемеш риска да загубиш част от парите.

А до къде я докарах аз с моята финансова одисея през Май: преведох нови 1000 лв по кредита в Джет (остават ми само 3729 лв). Междувременно благодарение на извънредната ми работа по Великден си прибавих една доста сериозна сума към бюджета за Юни и си заделих като Буфер 500 лв в сметката ми в Райфайзен банк. Сега следващата стъпка е да успея да ги опазя тези парички до края на месеца.

Междувременно все още не съм си взел колата (вижда ми се излишен разход.) От работа до вкъщи е към 30 минути с автобус+15 минути пеш или към 45 минути. С колата това време става на 20 минути но пък разходите за бензин и други такива са сериозни. А и факта, че трябва да си я прибера от [един град] – 40 лв за бензин – ми се вижда ненужен разход.

Така този месец би трябвало да се получи добре като цяло, а и вече се вижда светлината в края на тунела. Трябва да ти кажа, че през целия си живот винаги съм мислел, че когато даваш най-доброто от себе си и силно вярваш в това, което правиш, резултатите рано или късно идват. От тази ми положителна нагласа много често нещата за мен са се нареждали изключително благоприятно дори в най-трудните моменти. Затова си мисля, че положителното мислене наистина помага.

Почнах да си водя и всички разходи в mypocket.bg и в една програмка на телефона, в която въведох същите категории – така ми е доста удобно да следя какво печеля и какво харча.

Също така от natisparite.com си свалих една табличка за Нетната Стойност и я попълних. Засега е още леко на червено, но съм сигурен, че съвсем скоро ще премине в положителна посока ;)

Много съм доволен, че най-после успявам да си вкарам личните финанси в ред.

Иначе и аз като теб имам лошия навик като имам повече пари в мен да ги харча за глупости :( И да им губя края.

Но като цяло се старая да си правя сметка на паричките и напоследък ставам все по-добър като цяло, което ме кара да се чувствам добре.

Естествено, аз съм на принципа, че ако може да правиш нещо 3 месеца, не виждам причина да не може да го правиш и 8 месеца. Именно за това съм си харесал края на Септември като дата, в която да съм се спасил от тези така интересни истории.

Повечето хора мислят по един начин, който е типичен за Българите – мен често ме озадачавало това как за всичко все някой друг ни е виновен. Аз също като повечето българи мрънкам за неща като държавното ни управление, но за съжаление знам, че това да нямам пари в края на месеца и да имам кредити на такива суми е изцяло моя грешка. Повечето хора, включително родителите ми, обаче предпочитат да се оплакват и да чакат да стане чудо.

Само дето аз съм се научил, че чудеса обикновено не стават.

Благодаря на “Kredit” за тази история!

Вашите истории изпращайте на kadebg.com/story или заповядайте като гост-автор.