Интернет банкиране / електронно банкиране

Това НЕ Е материал за плащания през epay / paypal . За epay вижте Epay / ипей: регистрация на потребител и карта .

Интернет банкирането (още “електронно банкиране”) е услуга, която всички банки предлагат. С него може да извършвате някои действия виртуално, без лично да ходите до офиса на банката.

Според политиката на банката, е-банкирането може да включва само някои елементарни услуги (по-безопасно), или пък да включва голяма част от услугите (по-опасно, особено ако някой се добере до паролата ви).

Оттам-насетне, какви права за интернет банкиране ще имате зависи също и от вас – колко права искате да ви “пуснат”. Например банката може да предлага 10 интернет услуги, но вие да си включите само една.

ИНТЕРНЕТ БАНКИРАНЕТО – ДВА ВАРИАНТА

Е-банкирането най-общо има два варианта за ползване:
1. само да гледате
2. реално да прехвърляте пари

1. само да гледате – може да видите колко пари имате по сметката и основна информация за движението по нея (тегления и внасяния, дата, контрагент, евентуално лихви или банкови такси).

Това според мен не е точно “интернет банкиране” в пълния смисъл на думата, защото реално вие нищо не можете да правите. Можете само да гледате. Имате само една справка.

От друга страна, това определено е по-безопасния вариант ако някой ви открадне паролата или хакне компютъра на банката. (Не му разбирам много и не мога да преценя доколко е реален риска за второто.) Когато сте активирали само “информация по сметката” от интернет банкирането, дори някой да ви открадне паролата, той може само да гледа. Няма как да ви източи сметката.

Именно от съображения за безопасност банките (поне аз които ползвам) изискват за всяко допълнително право в е-банкиране, което искате да ви се активира, да отидете на място, с лична карта, да попълните формуляр и да се подпишете.

Аз лично по всички сметки ползвам този тип е-банкиране: само гледане.

2. реално да прехвърляте пари – пак зависи какви права сте заявили да имате, но като цяло няма много ограничения. Можете да си прехвърляте пари от една своя сметка в друга, може да плащате битови сметки, може да правите междубанкови и международни преводи и пр.

Предполагам, че това може да включва и по-сложни операции като покупка на валута и ценни книжа, насрочване на плащания за бъдеща дата, извършване на бюджетни плащания (плащания към държавния бюджет, напр. НАП, НОИ и др.).

Този вид определено е много по-удобен от първия. Но и рискът от загуби ако нещо се обърка е по-голям. За мен лично не си струва.

Разбира се, банките също са помислили за рисковете и може би за това голяма част от тях имат

МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ ПРИ ИНТЕРНЕТ БАНКИРАНЕ

  • за да активирате изобщо услугата, трябва първо лично да отидете до офиса на банката, да покажете лична карта, и да положите собственоръчно подпис.
  • в DBank например отпечатват списък с еднократни кодове за сигурност. При първото влизане използвате първия код, при второто обаче той вече е невалиден и трябва да въведете втория и т.н..
  • някои банки имат изискване паролата, която ще си измислите, да съдържа задължително букви и цифри (при това сред буквите трябва да има и главни). Това сигурно наистина прави паролата по-трудна за разбиване, но мен специално ме дразни като изискване.
  • при влизане някои банки ви подсещат да си смените паролата или направо ви изтриват досегашната и искат да си измислите нова. Или ако искате пак си въвеждата старата – един вид като потвърждение, че още ще я ползвате.
  • ЦКБ например не дава интернет банкиране, ако нямате електронен подпис. ДСК пък задължително ви издава електронен сертификат за сигурност.
  • Би трябвало страницата за е-банкиране да започва не с “http” както повечето интернет страници, а с “https“. Забележете на тези снимки:
онлайн банкиране и сигурност
Забележете https в началото на адреса

Още нещо: обикновено близо до мястото, където се иска да въведете своето име и парола, се показва сертификат за сигурност.

Електронно банкиране сертификат
Сертификат VERISIGN TRUSTED
Електронно банкиране сертификат
ПИБ - SSL сертификат "secured by THAWTE"

Липсата на такава иконка не значи задължително, че сайтът е опасен или фалшив. DBank например нямат такава, даже браузърът ми докладва техния сайт като опасен :) Но наличието на някакъв сертификат е добър знак.

Освен всичко, ако връзката е “https” (хубавия вид), долу вдясно на браузъра ще видите едно катинарче:
Интернет сигурност

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Въпреки всичко понякога може да попаднете на фалшив “банков” сайт! Аз лично имах такъв случай точно с ПИБ, където вместо e-fibank.BG бях написала (или ми излезе в гугъл) e-fibank.COM . Сайт, който като дизайн тогава изключително много приличаше на оригиналния.

Явно впоследствие са го докладвали, защото сега като се опитах да отворя фалшивия сайт излезе това:
Фалшив сайт за интернет банкиране

Оттогава си държа записани не само име и парола за вход, но и точния адрес на портала за интернет банкиране на ПИБ. И на другите банки.

Понякога може да се случи да получите email от банката във връзка с интернет банкирането. Аз съм изключително подозрителна към подобни мейли, защото изобщо няма гаранция, че наистина са от банката. Ако има линк не го кликам. Ако пък се искат някакви данни като име или парола, това е сигурен знак че мейлът е фалшив и дори много опасен.

Тука нещата добиха малко черни краски :) Но като цяло бих казала, че интернет банкирането тип “само гледам” е доста безопасно. А втория тип “реално прехвърляне на пари” според мен също може да е много сигурно, особено с електронен подпис.

ТАКСИ ЗА ИНТЕРНЕТ БАНКИРАНЕ

Таксите са различни за всяка банка, но повечето са ниски или нулеви.

Под “такси” разбирайте такси за активиране на услугата и евентуално месечна поддръжка. При транзакции вероятно таксите са същите, както ако физически отидете (лично) в банката да наредите плащане.

Интернет банкирането може да е много удобно за плащане на битови сметки, данъци и прочее – но аз лично не го ползвам и нямам впечатления. Който има, да сподели.

ЗАПОМНЕТЕ: Всяка банка си има свои условия, правила и такси за интернет банкирането. Проучете ги много добре, преди да активирате услугата.

Следващия път ще говорим за онлайн плащанията, които не са точно интернет банкиране (epay, paypal, онлайн пазаруване): Epay / ипей: регистрация на потребител и карта.

42 thoughts on “Интернет банкиране / електронно банкиране”

  1. Аз лично работя с Банка ДСК и ползвам пълният пакет услуги и като физическо и като юридическо лице. Не е вярно, че задължително ти издават сертификат. Подаваш си искане за такъв само ако нямаш електронен подпис, което за едно юридическо лице е чудно ако не се притежава. Осен всички възможности за работа с наличните средства мога да виждам пенсионните си партиди, инвестиционните вноски и др.

    Липсата на въпросната иконка означава, че банката и се свидят около 600 лв. на година за да се квалифицира за въпросната иконка :) И още нещо освен, че URL адресът винаги винаги трябва да е HTTPS а не само HTTP и полето пред адреса трябва да е зелено!!! Точно както е при Булбанк. В противен случай трябва да подложим под съмнение сериозността на банката, която не се е постарала да направи елементарни неща за да подсигури своите клиенти…

    Поздрави,
    Слави

  2. Ам то ясно, че ако НЯМАШ електронен подпис. Иначе за какво? Юридическите лица може повечето да имат ел.подпис, ама физическите не.

    А това зеленото какво означава?

  3. Здравей Рая,
    тъй като виждам че на няколко пъти наблягаш на думата опасно искам да допълня, че в някой банки предлагат т.н. токен устройство(купува се от съответната банка). Всеки път то ти генерира специален код, който е активен в рамките на 30сек. ако не се използва в този период става невалиден. По този начин опасността се намалява значително тъй като за да успее някой да влезе в системата се нуждае от вашата парола и този специален код. Пропуснах да кажа че това устойство е свързано само към съответния акаун.

    Аз лично не мога да се съглася с теб, че онлайн банкирането не си заслужава. Има много позитиви: таксите са по-ниски, не губиш време, можеш да правиш всякакви преводи,да откриваш сметки, депозити и т.н., което си е доста голям плюс.

  4. Ето един цитат:

    “Зелената лента печели доверието на клиента и гарантира неприкосновеността на неговите данни.

    SSL Сертификата с разширена валидация (Extended Validation SSL) е лесен и надежден начин да се създаде доверие у посетителите на вашия сайт. Само при Extended Validation SSL сертификати уеб браузърите показват зелена адресна лента с името на организацията, която е собственик на SSL сертификата, както и информация за неговия издател.

    Зелената лента показва на посетителите, че връзката е криптирана и организацията е била сертифицирана в съответствие с най-строгите индустриални стандарти.”

    Повече информация тук:

    http://www.superhosting.bg/web-hosting-page-certificates.php

    Поздрави,
    Слави

  5. Здрасти, Иве, и добре дошла :)

    Не, не наблягам на думата “опасно”! Даже нали точно обратното казвам накрая, че като цяло си е доста безопасно и много сигурно. Просто за мен лично дори този малък процент вероятност нещо да се обърка ме притеснява, и затова към банката съм си включила само гледането. (Иначе ползвам epay, но за това следващия път.)

    Само не знам таксите да са по-ниски при онлайн банкиране? Примерно ако правиш превод към друга банка и таксата е 2лв, не си ли остава същата и при онлайн банкиране, и ако си отишъл на място?

    @Слави – погледнах сайта, но това дали е зелена лентата или синя не можах да разбера къде разликата?

  6. Аз съм фен на електронното банкиране. Както каза Ивелина някои банки дават толкън (моята банка е такава), което в началото ме дразнеше, но е един вид допълнителна сигурност. Самото банкиране е голямо удобство. Таксите са доста по-ниски.

    На няколко пъти споменаваш опасно. Наистина българския банков пазар и електронното банкиране в частност не са съвсем развити, но мисля че сигурността е на добро ниво. То ако хакнат системата на банката и хората без електронно банкиране също могат да пострадат.

  7. И аз доста време само наблюдавах, но наистина е доста удобно, особено ако нямаш банка наблизо. Значи онзи код, за който говорих – при потвърждаване на превод всеки път се изисква нов.

    Не, при онлайн банкирането таксите са по-ниски. За пример: вътрешнобанков предод към чужда сметка при мен е 0.40лв, а към друга банка 1.1лв. Нормално е да са малко по-ниски тъй като не ангажираш служител с обработване на информацията.

  8. @Тони – всъщност само 1-2 пъти използвам тая дума, като цяло не го смятам за толкова чак рисковано :)

    @Ивелина – дали при всички банки е по-евтино онлайн да се разпореждаш? Ако е така, може би си струва всички услуги да си активирам онлайн. А дали пък тогава няма да е по-висока месечната такса за онлайн банкирането, за сметка на таксата за една операция?

  9. @Рая а прочете ли ми в предишният коментар цитата внимателно..?

    “Зелената лента показва на посетителите, че връзката е криптирана и организацията е била сертифицирана в съответствие с най-строгите индустриални стандарти.”

    Винаги таксите при онлайн банкирането са по-ниски..! а да не говорим за това, че си свободен да оперираш със средствата когато, където и както ти е удобно независимо от работното време на банката, опашките и настроението на служителите…

    Поздрави,
    Слави…

  10. Да бе Слави, прочетох го, просто питам тогава СИНЯ лента какво означава?

  11. Предполагам, че всяка банка е с различни условия и най-вероятно в някой се плаща месечна такса.За ПИБ знам че е безплатно и няма никакви месечни такси.

  12. @Тони – тоя тоукен гледам струва 40лв в ПИБ?

  13. @ Ивелина – сега погледнах тарифата на ПИБ. Таксите, които ти цитираш за е-банкиране, са същите и при посещение на място. Тоест, в случая не е по-евтино да се ползва е-банкиране, а е същото.

  14. Рая, не е същото, сега го чета пак. Доколкото виждам в момента цените са 0.70лв за сметки в ПИБ и 1.8лв за други банки. Така или иначе за мен е по-важно да не губя време по банки.

  15. Аа, права си, моя грешка. На място е 0.70лв а онлайн е 0.40лв. Сори :)

  16. Шансът да ‘хакнат’ компютъра на банката клони към нула, но и риска си е за банката. Отделно е хубаво човек да си следи балансите редовно – аз например имам софтуер с който си следя разходите по покупки/плащания и отразявам всеки приход/разход в него – така наскоро открих дублирано плащане от Кауфланд – бяха ме таксували два пъти – след разговор с банката ми възстановиха надвзетото. Хубаво е човек да не се доверява прекалено много на банките и да си следи сметките редовно ако държи пари по тях.

    FIBank има освен виртуален банков клон и услугата ‘Моята Fibank’ на адрес https://my.fibank.bg/Logon – от там могат да се правят сигурни плащания на битови сметки, защото освен име и парола при регистриране на битова сметка се въвеждат данните от карта издадена във Fibank – и таксуват 0.10 за да потвърдят самоличността – отделно пак от там може да се активира 3D сигурност на Visa и Mastercard – така при разплащане в интернет на все повече места освен стандартните данни които са всички на картата се иска и отделен пин код – в случай на загуба или кражба на картата ще бъде по-трудно да “източат” картата.

    Синята лента преди адреса означава не друго, а че банката е спестила някой лев за сертификат като си е издала обикновен такъв а не EV който е по-скъп но пък с един поглед си сигурен, че си на правилното място.

  17. Станимире – и на теб добре дошъл в коментарите :)

    Точно за плащането на битови сметки си мислех днес, защото аз засега ползвам epay, но може би ще ми е по-евтино (и ев. по-сигурно) директно през банката. Аз и без това с нея карта плащам.

    Шансът да хакнат цялата система на банката сигурно е наистина почти нулев, обаче пък шансът да ти откраднат паролата е по-реален. Или като ти имат данните, да ти начислят някое допълнително плащане, както е станало при теб. Де да знам… всеки си преценява :)

  18. Рая – добре заварила.

    За това ползвам е-подпис за банкирането (веднъж изваден е 20-ина лева на година подновяването и може да се използва на много места), а регистрацията за битови сметки става само след данни от картата + ЕГН – практически ако ти хакнат акаунта най-много да ти платят сметката за ток например защото не може да се регистрира друга сметка. Относно подписа той е на специална карта с невъзможност да се извади от там… поне за сега – практически сигурността е наистина голяма.

    А при мен в Кауфланд не е до имане на данни, а дублирана транзакция по картата – оказа се, че грешката е в обслужващата банка на магазина но е добре човек да си следи транзакциите за да взема мерки навреме при такива ситуации.

    Аз ползвам ипей почти от самото му начало – голяма част от сметките минавах от там, но дразнещото от известно време е, че само с карти Maestro нямат такса – всички други имат процент. То е разбираемо, защото самите банки от това печелят а ипей няма да ги вадят от джоба си тези пари. От няколко месеца обаче плащам през банката и таксата е нулева.

  19. Само да добавя, че вътрешните транзакции (между сметки на клиента) се изпълняват в рамките на 10 секунди до 2-3 минути – само между 20ч и 3ч се изпълняват към 3-4ч защото банката приключва счетоводно деня. В този ред на мисли FIBank имат свободен депозит от който теглиш и внасяш по всяко време до 6-я месец а след 6-я теглиш по всяко време без да се нарушава цялостта – така например ако ползваш е-банкиране можеш да си държиш парите на лихва, която е доста по-голяма от тази по разплащателна сметка, а при нужда за минута прехвърляш точната сума за колкото ще пазаруваш, и така картата ти пак е с нулево салдо – абсолютно невъзможно да те източат ;)

  20. @Станимир – браво, добри идеи и полезно инфо :)

    @Тони – брей, СиБанк ми се издигат в очите. Трябва да видя дали имат клон при нас.

  21. Хубава статия и много полезни коментари. И аз ползвам предимно e-pay.

    Рая, ще ми е интересно какво ще напишеш за pay-pal, защото не съм наясно с плащанията там и как става регистрацията. Ясно, че е лесно, но друго си е да получиш информация от първа ръка.

  22. На мен ще ми е интересно да споделите вешето мение относно купуването на разни неща от чужди сайтове, като ebay или amazon. Имали ли сте, например, проблеми с получаването на стоките или заплащането им и такива неща.

  23. Уникално глупава статия. Писана е от човек на ВИЕ с компютърните технологии! Дава и прави откровенно грешни съвети и предположения. Пих приел подобно описание само от дете до 3 клас! НИкога, нИКОГА, нИКОГА НЕ ПИШИ повече подобни статии. Незнам кое те е накарало да си повярваш , че знаеш за какво пишеш .. Тематиката е чисто компютърна и повярвай ми ти си на светлинни години от нея. Там има едни дебееели книги изписани по тея въпроси, които ти не си чела, и на тази възраст вече ти е късно да ги четеш.Обръщам ти внимание, че икономическите ти познания са на същото ниво. Умната и успех!

  24. @Тони, Теди – да, планирам в тая тема да е следващия материал. Впрочем вие също, колеги-блогъри :) , бихте могли да драснете нещо по темата или близко до нея. (Конкретно насочвам пистолета към Тони, щото не е писал от не знам кога :)

  25. @Господинов – чувствай се поканен като гост-автор да напишеш допълнение към днешната тема и да изясниш компютърните работи.

  26. Рая – при пазаруване в интернет (и eBay по-специално) с дебитна карта си е почти задължително да плащаш чрез PayPal – някои приемат и директно плащания с карти, но топката остава при теб и твоята банка ако има проблем – повече ядове. Чрез PayPal имаш 45 дни срок да отвориш Dispute при неполучена/счупена/различна стока. Всеки месец пазарувам различни неща от там за познати и съм имал 6 или 7 случая на проблеми (един от тях с дефектна стока) – всичките съм ги разрешил в рамките на 7-14 дни и са ми били възстановени парите.

    Много е важно да се отбележи, че ако се пратката тръгва извън ЕС при стойност над 30лв има вероятност пакета да се спре на митница и се плаща 6лв+ 20%(ДДС) – всеки областен град си има митница в пощите. Имал съм пратки за по 200лв минавали покрай капките без ДДС имал съм и пратка за 31лв на която плащах ДДС…

  27. @Станимир – Записвам си, но аз лично ще си оставя малко за следващия материал :) Иначе ако кажа всичко тук, няма да има за какво да пиша.

  28. Хм. Оставам с впечатлението, че отново се набляга на говорилнята. Така и не разбрах, защо дискусията е в посока сигурност. Не разбрах и защо това е спортна дискусия. Въпросът за доматите няма работа на Луната. Сигурността в Интернет не е ваша работа. Просто не разбирате, за какво говорите. Малък съвет: “Ако искате сигурност в Интернет, спрете си Интернета!” И моля, когато сте “специалисти” по всичко – нещо типично за българина – поне малко се поинтересувайте, за какво става въпрос.

  29. Друга типична черта явно е да критикува, без да предлага решения или поне информация…

  30. @Рая недей да очакваш всеки път когато пишеш разни глупости и се изказваш неподготвена да има някой, който постоянно да “замита” след теб…

    Моят съвет е да пишеш и публикуваш материали само по теми, по които си запозната и си проверила всеки факт..!

    Ако очакваш да разбереш тепърва нещо за което пишеш статия и тя да се развие от посетителите и читателите за това е форума а не секцията ти със статии…

    Поздрави,
    Слави…

  31. Би ли ми цитирал от статията кое не е вярно.

  32. Не не бих. Направи си сама труда. Просто преди да напишеш нещо, провери дали е така, а не пиши свободни съчинения…

    Много ще ми е забавно какво ще пишеш за Paypal и онлайн пазаруването… ;-)

    Поздрави,
    Слави…

  33. Толкова ли те мързи да копнеш или не можеш да цитираш кое не е вярно, понеже няма такова.

  34. Ей хора, някой може ли, без реклами разбира се, да сравни интернет банкиранетата, които се предлагат в България. Мерси предварително.

  35. Интересен въпрос. Аз лично не бих могла, понеже полвам само на 3 банки: ПИБ, Дбанк, Булбанк. А и ползвам само гледането, където големи разлики няма :)

  36. Ами тогава аз предлагам всеки да напише за неговото си електронно банкиране и така ще се получи по-обобщена картинка.

  37. Може, давайте в коментарите или по мейла и ще ги съберем на едно :)

  38. Мисля че за ПИБ искаха “електронното банкиране” да е с токен устройство което е аналог на електронен подпис, което пък е 40 лв на година такса, което пък ме спря да се занимавам с ПИБ. И не е вярно че всички банки предлагат електронно банкиране, само някой имат такава платформа собствена, да не кажа единствени, останалите ползват софтуер поделен, през токен устройство…което се обезмисля.

    Според мен да ти искат такса за електронно банкиране е абсурд но е лично мнение.

    А доколкото изречението: “по-сложни операции като покупка на валута и ценни книжа,” трябва да става чрез инвестиционен посредник и.е. ЛЕгитимен борсов брокер или фирма. Те от своя страна срещу скромната такса от 80 лв на година ви правят акаунт в единствената регистрирана екетронна платформа КОБОС за нашата софийска борса. Всички останали софтуери просто са измишльотина. Отделно ти вземат от 0.1 до 0.3 % на покупка и продажба на акция. Отделно излезе закон ако направиш оборот от над 50 000 лв. на година трябва да си регистрираш като частно лице по ддс със счетоводител (от 60 до 200 лв на месец), отделно ти тези акции за 1 ден правиш оборота им от покупко продажба(там не се купуват 20 акции а 20 000 примерно). А ако не искаш да се регистрираш на борсата плащаш еднократно до 20 лв. за сделка с акции през борсов посредник – фирма или брокер. Отделно ако решиш да ставаш брокер трябва 2 курса на година да изкарваш всяка година, които са сума пари.

    Да обобщим: еднократна покупка на акции 20 лв. Такса за една година 80+ акаунт с реални пари + такса при покупко продажба и данък над 50 000 лв оборот – което е абсурд ако го правиш за спорта.

    И по темата: през банка можеш да наредиш пари в другата си сметка в брокера или борсовия посредник фирма, но неможеш директно да купуваш акции все едно са домати или картофи на пазара?!

    И на последно място съм разочарован от банките какви такси вкараха – този диспут е описан в http://www.pariteni.bg/ много подробно.

    Абсурд е от 2 сметки в една банка като правиш електронно нареждане от едната си сметка – кредитна в другата дебитна/депозитна да ти искат .50 ст такса за превод между двете сметки които са в една и съща банка дори те не си мърдат пръстта. Ето това е тъпотията.
    И всяка банка си има ръководство как става интернет банкирането и а ако нещо не се разбира винаги има съпорт който му се плаща да отговори коректно т.е. темата според мен е безмислена и всеки сам си преценява иска ли неиска ли електронно банкиране. Според мен електронното банкиране е по сигурно от дебитна или каквато и др. карта.

    Поздрави.
    К.

  39. kobco – когато си прехвърлях сметките при ПИБ и на мен ми предложиха токен устройство, но цената не е на година а еднократна. Аз лично предпочетох варианта ел. подпис защото го използвам и в НАП и НОИ – но всеки си преценя. Можеш да минеш и с безплатен сертификат който издават в ПИБ и пак да ползваш банкирането.

  40. От няколко години ползвам банкирането на ОББ в пълния му вид и определено има много голям набор от операции, които могат да се правят. От около половин година не го ползвам активно, защото преминах основно към другото ми банкиране в Сосиате Женерал и не знам дали да подобрили инструкцийте си за използване, защото има много неща, които трябва да са обяснени добре – големия избор, някой път не е толкова добър. За сметка на това новото банкиране, което пуснаха SGEB през декември е повече от задоволително за мен. Просто и лесно за екплоатация, а като добавим и евтиното токен устройство на цена 18лв смятам, че е по-добър избор. Има най-важните операции, които са свързани със сметките. Интересни са опциите за заявяване на връзка с личния финансов консултант или специализирана помощ. Подсигуряването е добро поради ред причини: от задължителния избор на истиснки сложна парола, през sms идентифициране или токен кодове, до важните опции за блокиране на достъпа при 3 грешни пароли и прочие.

    Определено SGEB ме удовлетворяват и с цена на услугите, и с качество към момента.

  41. Аз ползвам банкирането на Тексим Банк и мога да кажа, че е на задоволително ниво. Има какво да се подобри, но има лесен интерфейс и операциите са логични и последователни, което бих отличил като достойно предимство. Използвам го предимно, za да следя сметки на фирми, с които и работя. Друго предимство, което ми изниква в главата на първо четене е ниските цени за преводи.

    Надявам се, че съм бил полезен.

Leave a Comment