В Ръководството на няколко пъти стана дума за първоначалната инвестиция при стартиране на допълнителен доход:

Започнете с малко или никакви пари …35

Инвестирайте после, не в началото …36

Започнете с малко пари …73

Тоест, поне три пъти ви казах да започнете с възможно най-малко пари. И продължавам да го твърдя.

Това, което не ви казах, е че има друга инвестиция в началото. Която е огромна. Става дума за


ИНВЕСТИЦИЯ НА РАБОТА

Инвестицията на работа е неизбежна.

Каквото и да е онова, с което сте решили да се захванете, в началото ще трябва да положите доста часове безвъзмезден труд. И ако инвестицията на пари може да бъде малка – и отложена чак до момента, в който намерите клиент – то инвестицията на труд трябва да се случи много, много преди това.

Работата ще бъде много.

Трябва да започнете работа с ясното съзнание, че в скоро време няма да видите никакви пари за нея. Позволете си известно време да жалеете по този факт с увесен нос и наведена глава – поне това ви се полага. Наистина е несправедливо, какво да се прави!

Но след това просто вдигнете очи и погледнете над началното препятствие в посока към хоризонта (вашата цел). Там ви чакат парите. А заедно с тях ви чакат успеха и гордостта от вашите постижения, гордостта от изминатия път.


… И СЕГА ПУКАМЕ БАЛОНА

Налага се обаче да излезем от тази розова картинка, защото тя още е в сферата на мечтите. А вас ви чака работа – не съм забравила! Бързо минаваме нататък.

Както ви казах, работата ще бъде много. По-конкретно:

1) Ще има доста четене.

Ако си мислите, че с Ръководството сте научили  абсолютно всичко – неееееее. То е страхотно начало, но е само начало.

Тепърва ще има доста да четете конкретно за избраната от вас дейност, с която ще изкарвате пари. Дори много да й разбирате, все пак досега сте я вършили само за себе си. Или за г-н Шефа.

Сега вече ще трябва да я вършите за г-н Клиента, чийто вкус не е 100% идентичен с вашия. (Или с този на досегашния ви шеф.) Следователно ще трябва да направите промени, тоест да направите нещо ново. Което иска четене.

Например може досега да сте правили много добро сладко за себе си, но като давате мостри се оказва, че повечето хора го искат по-гъсто. Или досега сте го затваряли в буркани от миналата година, а сега трябва да търсите нови. Което налага да изчетете информация за видовете буркани и капачки, техния обем, цени, откъде да ги купите, кога работи склада за буркани, как се стига до там…

А ако трябва да мислите и за етикети?

2) Ще има доста решения.

Да, да, всички знаем – хубавото на това че ще работите за себе си е главно свободата. Свободата да не се съобразявате с чужди виждания и мнения (освен на г-н Клиента). Свободата да не се обяснявате на друг защо искате етикета да е лилав, а не розов. Ами така ви харесва! Пък!!

Но и отговорността е изцяло ваша. Добрите ви решения ще ви донесат добри резултати (пари). Лошите ви решения… е, знаете. Загуби.

Каква страшна дума, нали? Изпотиха ми се дланите само като я написах :)

Най-много решения ще трябва да правите в началото. Откъде да купувате буркани, дали да ги купите на едро и да спестите (но пък ако клиентите не ги харесат?), дали да пуснете сладко от череши (евтини) или от дюли (скъпи) ?

Спокойно! Имам една добра новина!

Хубавото е, че винаги може да пробвате нещо (дюли) и ако не стане, да опитате с друго (череши). Една грешка сама по себе си не е фатална.

Целия процес по предварително обмисляне, взимане на решение, анализ на резултата и евентуално взимане на второ решение – това е доста изтощително. Мисленето е тежка работа. И цялата тази отговорност е ужасно изнервяща!

Изненада – още една добра новина! А именно, че в един момент, рано или късно, ще намерите верните отговори. След известно лутане в тъмното ще стигнете до заключението, че малките бурканчета са най-удобни за г-н Клиента, че черешите са по-търсени, и че в крайна сметка сте били прави за лилавия етикет. Примерно, де.

И оттук-нататък вашата работа ще стане доста по-лесна

3) Ще има доста … ами… работа.

Ами да. В крайна сметка ще си има и доста работа. Баш работа. Работа в класическия смисъл на думата. “Работа” като труд. Просто да се хванете и да я свършите.

Постоянно сверяване на цени. Разкарване до складове и обратно. Мъкнене на торби с череши. Миене на тави и тенджери. Лепене на етикети. Въртене на телефони. Разговори. Организиране на дегустации в хола + чистене.

Ех.

Това може да продължи с месеци. Просто бъдете готови и направете каквото трябва. Нали го правите за себе си :)