Днешният материал е от гост-автор Димитър Генчев.Димитър Генчев е независим финансов анализатор и запален привърженик на инвестирането в стойност (по-известно като value investing). Освен анализи на компании, някои от които поства на блога си studentofvalue.com, той се занимава и с моделиране на кредитния риск. Активен е основно в туитър, @DGenchev.

Ето други негови постове на kadebg: Инвестиране в ETF – борсово търгувани фондове

Този пост е вдъхновен от книгата и лекцията на Симон Синек, които ви препоръчвам.  Основната идея на Синек е, че автентичните, вдъхновени хора и компании си приличат по това, че действията им са подклаждани от едно огромно, дълбоко, основополагащо ЗАЩО.  Без добра причина ЗАЩО в действията ни, нашите или на организацията, от която сме част, личи липса на фокус, отдаденост и воля.  Резултатите са половинчати, а удовлетворението от тях – никакво.  В дългосрочен план това е сигурен път към провал.

Имам двама познати, които, по едно и също време, започнаха да играят на борсата – в най-буквалния смисъл на думата.  Без да имат образование за това или опит.  И докато на пръв поглед доста си приличаха в началото, имаше една тънка разлика – не особено забележима в онзи момент.

Единият, който ще наречем Никола, започна с ясна цел КАКВО искаше от това си, ново начинание.  Той искаше да направи пари – много и бързо.  У тях се подмятаха разни учебници, но Никола рядко имаше време за тях.

Беше платил доста пари за онлайн курсове и материали.  Не съм сигурен колко от тях беше докарал до край, но започна да борави с интересни термини като тренд, дроудаун, брейкаут, рейндж, доджи и т.н.  Отделно имаше безкрайна колекция от имена на графики.  Никола нямаше време за губене и често повтаряше, че за да правиш пари трябва да харчиш пари. (Още: Как да започна да търгувам с акции на БФБ, ако съм начинаещ инвеститор?)

Предполагам затова си купи 3 големи монитора и мощен компютър, към който да ги върже.  Известно време оперираше с няколко демо сметки.  Скоро страхотните резултати на хартия му дадоха увереността да захрани първата си истинска брокерска сметка.  Тогава максималният левъридж беше 200:1, ако не се лъжа, но и това не беше достатъчно за Николовите планове.

Междувременно Явор се захвана сериозно да учи финанси и инвестиране.  Той също следваше разни онлайн курсове и в течение на времето натрупа голяма библиотека от книги по темата, както и много биографии на известни финансисти, инвеститори и капиталисти.  От сутрин до вечер четеше я книга, я учебник, я някой блог, а постепенно премина на финансови отчети.  Много го вълнуваше как се справя дадена фирма и защо именно тя е най-успешната в сектора си.  Можеше да ми говори с часове за сегментите на компанията – кой с какви темпове расте, какви са му маржовете и как се очаква да се развие бизнесът.  Явор нямаше финансовите възможности на Никола и доста по-късно си откри брокерска сметка.

Какво става с Никола и Явор сега, близо 10 години по-късно?

Никола работи за фирма, която няма нищо общо с борсата.  Ако го питате, Никола пламенно ще ви обясни – от позицията на опита и няколкото изчерпани брокерски сметки – че финансовите пазари са измама, всичко е нагласено и се оркестрира от Федералния резерв, илюминатите, масоните, тамплиерите или всичките заедно.  В гласа му се усеща прикрито отчаяние и лека злоба или тъга, не знам.

Явор сега работи във финансовия сектор и продължава ден и нощ да се вълнува от финансовото състояние и възможностите пред компаниите, които анализира.  Ентусиазмът му сякаш е още по-голям, ако това изобщо е възможно – инвестиционният портфейл също.  За всеки, който говори с него, е ясно, че той наистина вярва в това, което прави и всеки ден се стреми да става все по-добър.  Аз съм сигурен, а и историята на Никола го потвърждава, че ако мотивацията му идваше само от желанието да направи пари, той отдавна щеше да се е отказал.  Да не говорим, че дори в момента не бих казал, от това което виждам, че е червив с пари, както се казва.  Но мога да гарантирам, че е безкрайно щастлив.  А какво е успехът, ако не щастие?

Спрете за минутка и помислете какво е вашето определение за успех.

Сигурен съм, че както и да се опитате да го завъртите успехът е това, което вас лично ще ви накара да се чувствате щастливи и удовлетворени от живота.  За някой това може да е създаде компания с милиарди продажби.  За друг може да е да създаде семейство.

Проблемът е, че много често не правим разлика между постижение и успех.

Постижението е нещо материално, ясно измеримо и конкретно.  Да си купим кола.  Да спестим за къща.  Да ни повишат в работата.  Това са постижения, но те не винаги ни карат да се чувстваме успели.  Често след първите няколко дни на опиянение новите придобивки стават неразделна и незабележима част от ежедневието ни.  Това не е успех.

Успехът е нещо друго.  Той е онова преобладаващо и неизменно чувство на удовлетвореност, което ясно долавяме у някои хора.  Успехът е състояние.  Докато постиженията са нещата, които искаме, успехът се състои в това да знаем защо ги искаме.  Всички постижения породени от прищевки неизменно се изчерпват много бързо и след тях остава същото чувство на празнота както и преди.  Те са мотивирани от материални желания.  За разлика успехът е мотивиран от нещо дълбоко в нашето съзнание.  Дали това ще е стремеж към самоусъвършенстване или живот посветен в служба на другите зависи от конкретния човек.

Успехът се разпознава по това, че сутрин се събуждаме с неудържимото желание да правим това, което ни вдъхновява.

Постиженията ни са индикатор за това, което правим, и ориентир за това как се справяме и дали се движим в правилната посока.  Затова имаме нужда и от тях.  Проблем е, когато сме постигнали много, а все още не се чувстваме успешни.  Това би трябвало да ни подскаже, че сме се фокусирали прекалено много върху какво правим и сме забравили да се запитаме защо го правим.  Каква е крайната ни цел?

Увереността защо правим нещо не идва като вперим поглед напред в това, което искаме да постигнем, и като изградим стратегия, чрез която да го постигнем, а като погледнем в обратната посока – там откъдето идваме.  Какво ни мотивира?  Какво ни кара да ставаме от леглото сутрин?  Кои сме ние и за какво се борим?

Макар и да звучи абстрактно и трудно, постигането на яснота относно нашето ЗАЩО не е най-трудната част.  Най-трудната част е да повярваме на собствената си интуиция и да останем верни на нашата цел или кауза.  Най-трудно е да запазим този перфектен баланс – да имаме ясна цел и да останем верни на себе си.

Това е огромен проблем, с които се сблъсквам непрекъснато.  Не харесвам, когато някой каже “тук, в България” последвано от някоя крайно негативна квалификация.  Въпреки това ми е направило впечатление, че тук, в България има адски много хора, които са крайно демотивирани и обезверени.  Със сигурност това може да се обясни добре с излъганите очаквания на прехода, корупцията, бедността и т.н.  Проблемът е, че много хора приемат тези обяснения като извинения.  Също толкова сигурно е, че това може и трябва да се промени, за да започнат нещата да се случват както си ги представяме, а не както са.  Проблемът е в това ЗАЩО.

Защо караме със 120 при ограничение 50?  Защо даваме 20лв на полицая?  Защо паркираме на тротоара или на мястото за инвалиди?  Защо си извеждаме кучето да си свърши работата в градинката, която е обща, а не си го държим вкъщи да си я върши тази работа?  Защо като сме в колата не спираме на пешеходни пътеки?  И защо като сме на пешеходна пътека псуваме, че колите не спират?  Защо се возим гратис в градския транспорт и едновременно се оплакваме в колко лошо състояние е той?  Защо си мълчим, когато хора правят всичките тези неща пред очите ни?

Ако крайната цел е животът ни да е по-лек и приятен, и да го прекараме в добра компания, и ако наистина вярваме в тази цел, то тя неминуемо ще бъде постигната.  Но за целта трябва да вярваме, че каузата си струва усилията.  Само така ще имаме куража да постъпим правилно и да спечелим поддръжници за каузата си.

Непрекъснато се сравняваме с другите: аз срещу съседа; аз срещу приятелите ми; моите приятели срещу твоите приятели; моята компания срещу твоята компания; моята страна срещу твоята страна.  Но истинското усъвършенстване идва когато започнем да се сравняваме със себе си и да се стремим непрекъснато да ставаме по-добри версии на самите себе си.  Това означава да си лягаме по-добри хора отколкото сме се събудили.  Да оставим апартамента, стълбището, входа, тротоара пред входа и парка отсреща в малко по-добро състояние отколкото сме ги заварили.  Да оставим организацията, от която сме част, в по-добро положение отколкото е била преди нас.

Не е толкова трудно да започнем с идеята ЗАЩО правим нещата, които правим.  Трудното е да поддържаме това ЗАЩО през годините.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!