Като човек с над 1000 (хиляда) интервюта зад гърба си мога да ви кажа, че има огромна разлика между това да правиш интервю за работодател, за агенция и за клиент, т.е. когато ти си собственика на агенцията. Също има разлика да търсиш клиент за агенцията, в която работиш, и за собствената си агенция.

Първата част от историята вижте тук: “Искам собствен бизнес!”

МАЙ – ЮЛИ 2009

Всичко беше готово за 01.05.2009 – точно по план. Имахме хубав, дори луксозен офис – напълно оборудван с мебели. Съдружникът ми ги намери отнякъде на старо за 700лв всичко – маси, бюра, столове, шкафове, гардероби, дори една закачалка :) Понеже той не работеше тогава, успя да свърши доста работа по подготовката на офиса.

Купихме си принтер, имахме един стар скенер, както и всякакви офис-джаджи. Имахме и табела. Естествено – интернет и стационарни телефони, отделно VoIP. Взех си и допълнителен специален номер за 30лв от Мтел. Имахме готов сайт (повечето материали за сайта ги писах във влака) и визитки, база данни с фирми за прозвъняване. Супер! Можехме да се гордеем със себе си.

Първият ни общ работен ден трябва да е бил към 10-ти май, въпреки че бяхме готови за 1-ви – семейството преди всичко :)

Понеже не съм сантиментална натура, не помня какво или към коя фирма е било първото обаждане. Помня обаче напрежението от това всичко да става по най-добрия начин и в срок. Често сме работили от 9 сутринта до 7-8 вечерта, при това без „скатаване”. За пред кого да се скатаваме? Нали работим за себе си!

Обажданията започнаха да дават резултат и след около месец отидохме на първата си среща с потенциален клиент, която на всичко отгоре мина и много добре. Тази среща я помня, беше с компания-доставчик на канцеларски материали. Тръгнахме си превъзбудени и доста обнадеждени.
Скоро след това имахме и втора среща с клиент, после и трета. Кризата си казваше думата, но ние бяхме доволни. Все пак бяхме нова агенция, за която никой не е чувал, една от многото такива в София. Имахме между 2 и 4 лични срещи с клиент всяка седмица, понякога и по повече – което беше много повече от средния брой срещи, които имах като служител в предната агенция.

Прогнозите ни в този период бяха, че най-късно до 3-я месец от дейността ще имаме проект за подбор и ще получим първите приходи. Това беше важно и от финансова, но най-вече от психологическа гледна точка. В крайна сметка хубавият офис, сайт, презентация, среща и прочее служат именно на тази цел – да спечелиш пари. Ако не успееш, колко си се постарал преди това няма никакво значение.

АВГУСТ – СЕПТЕМВРИ 2009

Е, не успяхме. Имахме много срещи с клиенти, с някои клиенти имахме и втора среща, но всички повтаряха само едно: криза, криза, криза. Освен това беше и лято – като цяло отпускарски период, в който всичко става много бавно.

Месеците от Май до Юли включително не дадоха никакъв резултат в пари. Да, опит, да, контакти, но никакви приходи. Оказа се, че клиентите всъщност с много лека ръка говорят за бъдеща работа с нас и са щедри на добри думи, а ние го приемахме почти буквално. Пример: потенциален клиент казва „Много съм доволен от нашата среща, през Септември ще търсим еди-какъв си човек, обадете се тогава”. За нас това беше равносилно едва ли не на подписан договор, докато за клиентите това е стандартна фраза и означава „Сега не ни е до това, обадете се след няколко месеца да ни напомните и ако още не сме се отказали, може да стане нещо”.

По едно време мислех, че „Обадете се Септември” е някаква модерна фраза, изместила „Довиждане”. Наляво и надясно чувахме само това – „Обадете се Септември”.

Та затова в края на Юли седнахме много сериозно да мислим дали да поддържаме офиса, който бяхме наели, или да го освободим. Спокойно можехме да платим за Август и да пуснем предизвестие, но значи точно през Септември щяхме да останем без офис. А нали всички надежди бяха за тогава.

Решихме да задържим офиса и Август, и Септември. Хазяинът предложи вместо да ни връща депозита, да ни остави да ползваме и Септември. Разбрахме се през Септември да му кажем дали ще оставаме още или не. Надявахме се да можем да останем, но май вече самите ние не вярвахме много.

Говорихме си доста и решихме да рискуваме докрай. До момента бяхме изхарчили почти всички пари (10 000лв), а с малкото останали щяхме тъкмо да покрием разходите до края на Септември и да излезем с чест от играта, ако се наложи.

Впрочем през Август получих случайно обаждане от някакъв испанец, който щял да прати свой представител при нас с едно бизнес-предложение. Действително стана така и говорихме с някакво момче, българин, упълномощено да представя някаква испанска фирма, която искала да си прави агенция в България.

Мина ми през ум да се опитаме да продадем фирмата и да си възстановим поне част от вложените пари. Споделих със съдружника си, той се съгласи, но… испанците не искаха. Свих рамене – голяма работа, поне опитахме.

Не помня Август или Юли, но стартирахме два проекта – един за Мениджър сухопътен транспорт и един за Административен асистент. Само че и двата без капаро, съответно и двата не стигнаха до никъде. Този за Административния асистент поне приключи бързо – проведохме може би 5-6 интервюта в рамките на една седмица, после всичко замря. Другият, за Мениджър сухопътен транспорт, се проточи повече, като клиентите постоянно си променяха изискванията, и накрая решиха да „замразят” позицията. За нас това беше много неприятно – струваше ни доста часове изгубено време, което можеше да се използва за обаждания, срещи и търсене на нови клиенти.

Отделно работихме по няколко проекта за обучение, готвихме материали, презентации, графици, каквото ви хрумне. Всъщност си мисля, че просто свършихме работата на вътрешните трейнъри :) Вината си е наша, разбира се, задето бяхме толкова наивни. Отново никакво капаро, отново никакво развитие по проекта. Равносметка – работа до 22:00 в офиса, никакви съботи и недели, приходи – 0лв.

ОКТОМВРИ – ЯНУАРИ 2010

Октомври 2009 беше най-лошият за мен от цялата 2009. На 1-ви октомври освободихме офиса – изнесохме всичко. Нали ви казах, че не съм сантиментална натура? Е, не съм, но тогава ми стана доста криво. Всичко от началото бяхме правили с много мерак и вложихме много работа. Изтъркано звучи, вярно, само че си беше точно така – не беше честно!

Отърсих се набързо от тези мисли. Било каквото било.

С колегата ми решихме да поддържаме дейността дистанционно – главно работа от вкъщи. Междувременно той успя да уреди офис, в който да ползваме едно помещение за интервюта – при негова позната. Което беше идеално и при това безвъзмездно (точно така: без пари!).

Само че тогава пък възникнаха други въпроси, а именно – какво става с парите. По първоначална уговорка аз трябваше да върна поне част от 3000лв заем на г-н В. в рамките на първите няколко месеца след стартирането. Колегата ми пък беше теглил част от парите от кредитната си карта с безбожно висока лихва. И двамата бяхме без работа. Навсякъде продължаваха да говорят за криза, и то с още по-черни тонове. Имах проблеми в личния си живот, както и със съквартирантите си. Доходът от „Забранена любов” при мен беше до Септември, а изработеното до момента се наложи да покрие едно финално плащане по сайта.

Тъй че, Октомври 2009 – никакви пари. Няма заплата, няма допълнителен доход, няма бизнес. За мен беше проблем да намеря пари за метрото. Пълен ужас. Звъняха ми от Кредитреформ заради задължения към Мегалан и Кейбълтел, както и от ПИБ заради неизплатен овърдрафт. Впрочем последният ми хонорар от „Забранена любов” беше погрешка преведен в ПИБ и веднага заминал да покрие част от овърдрафта :)

СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА

Е, всичко си има край на тоя свят – и хубавото, и лошото. В крайна сметка си намерих работа, при това на 2 минути пеша от квартирата. Който е живял в София, ще го оцени по достойнство :) Тази работа не ми харесваше особено, защото се работеше здраво и беше еднообразна, но пък плащаха 750лв чисто. И понеже ми беше близо, можех да върша това-онова за Heaven HR, да хапвам у нас и да не давам пари за транспорт.

Впрочем малко след като започнах там дойде и първият ни клиент, който плати капаро и който впоследствие заплати цялата сума по проекта. Естествено, всичко отиде за покриване на разходи за телефон, път, счетоводство и прочее, та за нас дали останаха и по 50лв на човек… Но, вече имахме приход!

След това пък дойде втори клиент, който също плати капаро, макар и скромно, и който впоследствие си плати за назначените хора. Е, плащанията не бяха съвсем по график и сумите не бяха големи, но ги имаше! Вече не търсехме по един човек за една позиция, а няколко щатни бройки за една позиция. По-късно ни възложи и втори проект за по-висока (и по-добре платена като подбор) позиция, който също вървеше добре.

Повечето интервюта правехме в събота и неделя – хем офисът беше изцяло наш, хем не трябваше да отсъствам от работа, хем и за хората беше удобно (никой не се оплака, нито се „пазари” за часа на интервюто).

През Януари 2010 по лични причини се върнах в родния си град и с колегата държахме връзка дистанционно по текущите проекти. За съжаление скоро след това, може би Март 2010 възникнаха проблеми в неговото семейство. Поради това се наложи преждевременно да прекратим проектите с последния клиент и за известно време да сложим всякакви дейности на пауза.

Тогава все още обмислях дали да остана тук или да се върна в София. От последната ми работа ми казаха, че ще се радват да се върна по всяко време. Отнесоха се страхотно, за което съм им благодарна. В крайна сметка обаче реших да остана тук и да помагам дистанционно на колегата, ако мога. Сега работя, като имам и един малък допълнителен доход, и си плащам заема. Останалото го знаете :)