Една лична история, която ме връща като че ли векове назад във времето. От онези истории, които хем сякаш са станали вчера, хем сякаш са били в друг живот. Въщност точната дата е 1-ви май 2009, но да започнем от по-назад.

Вижте втора част на историята тук: Искам собствен бизнес” – кризата удря!

ДЕКЕМВРИ 2008

Вече трети месец се занимавах с продажби и подбор в една малка (повечето са такива), но стабилна HR агенция. Преди това имах около една година опит с подбор и още 6м като HR асистент, и ползвах свободно английски. Справях се добре с работата си – и като подбор, и като продажби, и като обща координация. Продажбите учудват ли ви? Всъщност в много агенции те са задължителна част от работата на консултантите. Под «продажби» разбирайте търсене на фирми-клиенти за агенцията.

Та през Декември 2008 имаше някаква голяма HR-ска среща в Шератон, организирана от БАУРЧР – Българската HR асоциация. Присъстваха както хора от агенции, така и много «вътрешни HR-и” или такива, които работеха за конкретна компания (примерно – КокаКола). От нас, като консултанти в агенция, се очакваше да съберем контакти и да разменяме визитки. До тогава не ми бяха поставяли такава задача, но се справих добре.

Всъщност в тази агенция, дори само за първите три месеца, научих много. Повечето от задачите бяха нови за мен и затова изпитвах някакво смътно притеснение – дали ще се справя. С течение на времето обаче се оказа, че се справям с всяка нова задача и че далеч не е толкова страшно. Партито в Шератон беше просто поредното посещение за това. Наблюдавах колегите, включително от други агенции, и те не ми се виждаха много активни в контактите. За сметка на това пък аз държах немалко визитки в ръцете си.

На въпроса ми от началото на вечерта „А откъде да знам на кого да искам визитка”, един колега ми беше казал – на който изглежда важен :) Та, чудех се на кого да си дам последната визитка и погледът ми случайно падна на една близка маса. Огледах хората – някакво момиче и един по-възрастен господин, изглеждаха добре и явно се радваха на PIF, които свиреха тогава. Та реших, че си струва и отидох да си разменим визитките. Заговорихме се – оказа се някакъв немец, който бил основал агенция в България. По някое време си тръгнах.

Помня как вървях покрай Президентството и едната ми ръка замръзваше, понеже трябваше да нося торбичката с подаръците от организаторите – кутия шоколадови трюфели беше за мен най-ценното там :) Тогава през ума ми се преплетоха три мисли:
1) Колко яко! Справих се дори с парти в Шератон!
2) Брей, бая визитки събрах.
3) Значи оня немец си е направил агенция. Негова си.

Тогава за първи път ми хрумна колко хубаво би било, ако някой ден си имам своя HR агенция. Наистина, имах много да уча и плановете ми все още бяха на етап «някой ден». Мислех си, че трябва да понатрупам опит и годинки, евентуално и пари, преди да стигна дотам, и не бързах. Понеже идеята беше колкото нова, толкова и плашеща, ми трябваше време да свикна с нея, та в моите планове това щеше да се случи като стана на 30-35-40 години. Но я имаше.

НОВА ГОДИНА 2009

Тогава ми попадна Богат татко, беден татко на Кийосаки. Точно тогава. После ми кажете, че няма съдба! Накратко, тази книга изтегли срока за идеята ми от 30-35-40 години на… веднага. Как точно стана това, вече знаете от статията Как стартирах собствен бизнес . А самата книга можете да прочетете в Библиотеката.

ЯНУАРИ – МАРТ 2009

След известно принципно обмисляне на идеята – как би могло да стане, каква подготовка ще е необходима, колко време ще отнеме – вече беше решено. Не исках да губя излишно време, но и нямаше закъде да бързам. Малко по малко започнах да обмислям нещата, като целта ми на този етап беше постепенно да дооформя идеята и да започна да навлизам в детайли.

Основните въпроси бяха:
1) ЕООД или ООД? ЕООД. Твърдо. Първо, не виждах едновременно подходящи и желаещи хора за съдружници. Второ, не виждах конкретна нужда от съдружник. Трето, исках да реализирам своята визия за нещата. Нали това беше цялата идея? Да се докажа, да го направя по-добре от останалите. Това нямаше как да стане, ако трябваше постоянно да се съобразявам със съдружник.

2) Колко пари ще ми трябват? Хм, не помня как точно изчислявах този вариант, но мислех за към 7000лв. 500лв за мен месечно в рамките на 6месеца са 3000лв. Щеше да ми е трудно, но не и невъзможно. Останалите 4000лв трябваше да стигнат за разходи по регистрацията, правене на сайт, и най-вече: двата основни фирмени разхода всеки месец – телефон и транспорт.

3) Откъде ще намеря толкова пари? Ами много просто – назаем :) Част от тях ще взема от банка, като представя един страхотен бизнес-план, а останалите ще взема от приятели. Какво казвате – дали 7000лв не са много? Е, ами че нали ще изкарвам по 1000-2000лв месечно от втория-третия месец, за нула време ще ги върна :) Като знам в сегашната агенция какви пари взимат само от един проект – лесна работа!

Подобно мислене е просто идиотско, но такива бяха разсъжденията ми тогава. Ако вие искате да стартирате собствен бизнес, в никакъв случай не се водете по подобни мисли!! Вижте статиите Как да започна бизнес, ако нямам пари и Алтернативно финансиране за стартиращ бизнес .

4) А как точно ще работя? В началото – от вкъщи. Ще имам сайт и ще звъня по фирмите да си търся клиенти, а като ме поканят на среща, ще я провеждаме в техния офис. И без това в сегашната агенция все ние ходехме по срещи, та липсата на офис нямаше да бъде проблем. Ако толкова настояват, ще наема някакъв офис на час или на ден…

Че има офиси под наем – има, но дори в София не знам да има оферти за офис на час или на ден. А и да има, цената за толкова кратко време сигурно ще е много висока.

5) Клиентите добре, а интервютата? Е, очевидно тук вече не може без офис. Затова реших, съвсем находчиво, да направя следното: когато спечеля първия си проект за подбор, тогава ще наема офис. Ако трябва, ще го освободя в края на месеца. Но така или иначе щом вече имам проект за подбор, ще мога да взема капаро за него и така да платя наема. А след приключването на проекта – не се съмнявам, успешно – ще взема и останалата част, която ще формира печалбата.

6) А ако не намеря офис навреме? Тогава това ми изглеждаше много чудно и почти невъзможно. Нови строежи в София имаше колкото искаш, а обяви за офиси под наем – под път и над път. Вярвах, че спокойно мога да си намеря офис за около 400-500лв месечно, подходящ за моята дейност, до 1 седмица. Нали тогава вече нямаше да съм на работа, можех спокойно да посветя 1 седмица, от сутрин до вечер, на огледи.

МАРТ – МАЙ 2009

Естествено, нищо не излезе според планираното.

1) Намерих си съдружник (всъщност той мен) и ЕООД-то стана ООД. Разбрахме се обаче аз да имам символичен превес с 51% дялове, а той – 49%. Договорихме се също, в случай на различия помежду ни, крайната дума да бъде моя. Така и стана, за което много се радвам.

2) Колкото до парите, разбрахме се да участваме с по 5000лв на човек. Така общата сума за начинанието беше вече 10 000лв, а не 7000лв. Освен това рискът за мен спадна от 7000лв на 5000лв.

3) Банките не дават пари срещу един гол бизнес-план. Банките дават пари срещу определена разумно поставена цел, описана в бизнес-план, като достижимостта на такава една цел трябва да е подкрепена с резултати от минали години – колкото повече, толкова по-добре. Впрочем по европейските програми пари за стартиращи бизнеси също няма. Има подкрепа за нови малки бизнес, на етап 1 до 3 години от развитието си. Поне тогава беше така.

Вижте статиите Как да започна бизнес, ако нямам пари и Алтернативно финансиране за стартиращ бизнес .

4) Работата от вкъщи беше тотално задраскана като вариант. Понеже вече бяхме двама, щеше да бъде трудно да работим от различни места. Не невъзможно, наистина, но може би не съвсем удачно. Отделно съдружникът ми твърдеше, че просто не може да се концентрира за работа от вкъщи. И най-сетне, за да регистрираме агенция, се искаше лиценз от Агенция по заетостта. Който, освен че струва 400лв (без разните му такси), изисква и наличие на офис, при това оборудван с работни места и техника.

5) Колкото до капарото – трудна работа. Впоследствие се оказа, че клиентите бягат като опарени от тази дума, освен това 30% им се вижда страшно високо за капаро. Дотук с тази опция.

6) Относно намирането на офис пък – да, офиси наистина имаше много и да, наистина можеше да се вземе офис за 400-500лв. Само че за нашата дейност беше нужно този офис да е на достъпно транспортно място И да изглежда добре както отвътре, така и отвън. Повечето офиси обаче бяха или в забутани райони, или с отвратителни входове (макар и оправени отвътре). И повечето бяха за към 600лв.

Търсенето на офис също отне време – доста повече от една седмица. Но аз все още ходех на работа, на пълен ден, като освен това работих и за допълнителен доход (диалозите на „Забранена любов”). Нямаше как да спра, защото тогавашният ми приятел остана без работа (кризата дойде!), а и нали щяхме да правим фирма. Затова търсехме офис в обедната ми почивка или събота и неделя. Въпреки всичко на 01.05.2009 успяхме да стартираме – бяхме напълно готови!

А ПО-НАТАТЪК?

Как се развиха нещата по-нататък, какви бяха добрите и лошите решения, какви бяха въпросите и изводите, ще ви разкажа в следващите материали.

Вижте втора част на историята тук: Искам собствен бизнес” – кризата удря!