Изповед на един бивш HR: как се взима интервю

Продължава от част 2, Изповед на един бивш HR: ние всъщност НЕ обичаме да ви режем

Изповед на един HR
Изповед на един HR... не всичко ще ви хареса :) Не е честно, не е етично, не е справедливо, но е ВЯРНО. Сн: hibamoeen

HR-ите определено не са сред най-обичаните хора. Кандидатите за работа ги виждат като злото куче, дето ни яде сламата, ни я дава.

Работила съм 6 месеца като HR асистент, после като специалист подбор на персонал към отдел Продажби около година и половина. След това още около 6 месеца като младши консултант подбор, още 6 месеца като HR в собствена агенция. Последно бях специалист продажби по телефона в една фирма, като част от задълженията ми включваха подбор.

За тези около 3 години опит в подбора имах късмета да видя подбора на персонал във всичките му разновидности – като вътрешен HR, като HR към агенция, като HR в собствена агенция и като служител, съвместяващ по необходимост някои HR функции.

ЕДИН-ЕДИНСТВЕН СЪВЕТ

*избрах думата “взима” нарочно – за много хора интервюто е изпит, на който все ги късат.

Ще ви го дам в картинка: апартамент в Люлин. В него има жена на около 30-35 г., която говори припряно по телефона, докато реже моркови. Телевизорът е пуснат на MUTE. Жената периодично оставя морковите, за да разбърка яденето на печката. До нея има кош сухи дрехи, които чакат да бъдат прибрани. Трябва да разходи кучето, да полее цветята, да отиде да плати сметките.

В този момент – ДИНГ ДОНГ! – се звъни. Жената набързо приключва разговора, изсипва морковите, разбърква за последно яденето и отива да отвори.

На вратата тя вижда… вас.
“Добър ден” – казвате вие и усмихнато подавате ръка. “Тук съм за интервюто за работа.”
“Здравейте” – казва тя. “За коя позиция?”
“Амиии, в обявата пишеше детегледачка?”
“Разбирам. Питам, защото имаме обява и за камериерка… влезте, заповядайте.”

Влизате и сядате на холната масичка.
“По принцип свекървата трябваше да ми казва кога са интервютата” – усмихва се извинително тя, “но се разболя. Остави ми график тук някъде, но тази седмица беше такава лудница, че не знам дори къде да го търся… Както и да е, да започваме.”
Вие се усмихвате и чакате.
“Такаааа, значи вие сте Иван Иванов?” – гледа жената някаква биография пред себе си.
“Ъъъ, не… аз съм Петър Петров” – казвате и се сещате, че в началото не сте се представили.
Жената намира вашата биография и я слага пред себе си.
“Добре, господин Петров. Както знаете, в момента търсим детегледачка…”
* * *
Да затворим за малко вратата на хола, докато тече интервюто.

Защо избрах тази картинка? Защото дава ясна аналогия:
– Мария е аналог на собственичка на бизнес
– Домът е аналог на офиса
– Заетостта е аналог на… е, на заетост :)

Нарочно исках Мария да е разсеяна и леко неподготвена за интервюто. Да, да – знам колко хора се ядосват, че
– “ония идиоти даже не са ми прочели CV-то”
– “не знаеха за коя позиция съм – е нали съм писал в мейла за коя!”
– “питаха ме неща, дето си ги пише ясно – на колко години съм. Ами прочетете де!”

Но ако за вас интервюто е центъра на вселената в този момент, за Мария не е така. За Мария център на вселената е бебето. За нея е важно рутинните дейности да си вървят. Затова непосредствено преди вие да влезете тя продължава да реже моркови и да сгъва пране до последно. Тя няма излишно време.

Въпреки, че има леки пропуски по интервюто, като цяло Мария не се тревожи много за тях. Да, куртоазията е хубаво нещо, но когато се налага, може и без нея. Важното е да се свърши същинската работа, а именно – вие да разберете за какво става въпрос, тя да разбере вие що за човек сте и дали сте този, който й трябва.

Бебето, за което се търси детегледачка е аналог на самия бизнес. Бизнесът е рожба на собственика; отгледан е с любов; собственикът иска най-доброто за него и е убеден, че знае кое е то.

* * *

Ако гледаме интервюто през вашите очи – през очите на кандидата – вероятно мислите ви ще се въртят около
– “трябва на всяка цена да почна работа! каквото и да е!”
– “колко ли пари дават?”
– “гледането на бебета не ми е любимо, ама заплатата ако е добра…”
– “може да не съм гледал бебета, ама едно лято гледах племенника за 2 седмици”
– “само да не ме карат да сменям пелени”

Ако гледаме интервюто през очите на Мария:
– “дали знае как се топли мляко?”
– “какво ще направи, ако някой път закъснея вечер и се наложи да остане до по-късно?”
– “ако пелените са на свършване, ще се сети ли да купи навреме или ще свие рамене, че не е негова работа?”

* * *

Сигурно разбирате, че за да отговори на въпросите в главата си, Мария може да ви зададе въпрос, който на пръв поглед няма нищо общо с работата. Например:
“Имате ли фулмастери у вас?”

Какво общо има гледането на бебета с фулмастери? И това не е ли прекалено личен въпрос? Може би. А може би Мария си мисли “Ако често му идват деца на гости, не може да няма фулмастери и оцветяванки. Също – ако обича да рисува, сигурно има фулмастери или нещо друго. А хората на изкуството имат силно въображение и ще може лесно да забавлява детето.”

Дори въпросът да ви се струва странен, не отговаряйте “Е това сега какво общо има! Вас какво ви интересува!”. Освен, че изглеждате груби и избухливи в очите на интервюиращия, няма нищо да спечелите за себе си. Щом човекът ви пита, значи го интересува.

Знам, че някои въпроси са нелепи – “ако бяхте дърво, какво щяхте да бъдете?” или “кой ви е любимия цвят?”. Според мен най-доброто за вас е да отговорите на въпроса, дори да не виждате смисъл в него. Ако смятате, че начинът на провеждане на интервюта е абсурден и показателен що за фирма е това, винаги може да откажете следващите интервюта. Но ако направите сцена, какво ще спечелите? Нищо.

* * *

Може би смятате някои въпроси или изисквания за дискриминационни. Но ако бяхте на мястото на Мария, не смятате ли, че тя има основания да предпочете за детегледачка жена, вместо мъж?

Интервютата винаги са субективни. Мария може да предпочита енергична млада жена за детегледачка. Ана обаче може да предпочита възрастна жена с опит. На Мария може да й направи добро впечатление прибраната коса и липсата на маникюр, докато Ана може да ги сметне за признаци на прекалена строгост.

В крайна сметка обаче те имат право на това. Както пък вие имате право да откажете да работите за тях.

Защото кандидатите също гледат субективно. За Иван, абсолютно прибрания и тих офис може да изглежда като щаба на Гестапо. За Петър може да е това, което винаги е искал. За Иван, интервюиращия да мине на “ти” от самото начало може да е приятна непринуденост. За Петър може да е неуважителна фамилиарност.

* * *

Та в общи линии, с тази история исках да ви помогна да видите интервюто и през очите на работодателя. Така ще можете по-добре да разберете неговото мислене, а също и по-леко да приемате отказите :) Защото интервютата са субективни. Може да не е много честно, но няма какво да се направи. Поне докато не почнат да ни интервюират компютри.

В следващата част очаквайте – въпросите в интервюто и “правилните” отговори.

26 thoughts on “Изповед на един бивш HR: как се взима интервю”

  1. Интересна аналогия си избрала. Но, за да избегнем безсмислените уточнения, нека аз направя едно – Мария е чист Рекрутър. Тя не се занимава с ТРЗ, болнични, отпуски и други, защото иначе ще се отиде в някакви крайности.

    От тук, излиза че срещите с кандидатите са основната й работа. Ако не си е написала домашното и реже моркови до последно – това означава, че тя или не се справя с работата или има много работа и наемат много кандидати. Второто, в сегашната ситуация, е почти изключено.

    Остроумните въпроси и “правилните” отговори ще ги прескоча и ще ги оставя за следващата статия :)

    А това, че Мария има няколко пропуски – няма проблем. И да изпусне един двама подходящи кандидата, които намират това за непрофесионално, голям праз. Нали сега за едно място чакат поне 100 кандидата, които “горе-долу” стават. А и Мария ще “спечели” като “горе-долу” кандидат №1 не се справя с работата и го махнат след 5-6 месеца. Да, тя няма да получи бонус, че има много работа, но поне ще има работа. Иначе, ако хората не напускат, няма да има работа и шефа сам ще си назначава.

  2. Всъщност Мария е аналог по-скоро на собственика на фирмата, тъй като бебето (бизнеса) е неин. Ако търсеше детегледачка за бебето на братовчедка си, тогава щеше да е рекрутър.

  3. Извинявам се, явно съм го изпуснал. Ако Мария е собственик, няма какво да коментирам. Малка фирма, пенкелер, собственика си има по-важни задачи, всичките му служители са му били “препоръчани” и така. Защо изобщо има интервюта, като брат’чедката ще гледа децата?

    Но, лошите чувства към HR-ите не са породени от хора като Мария, а от Рекрутърите на големи компании или HR агенции. Поне аз така си мисля. Когато съм кандидатствал в такава малка фирма, не е имало излишни въпроси за флумастри и маркери. Собственика се интересува дали ставам за тази работа или не. Пита ме за стажа и няколко професионални въпроси и това е. Там няма изобщо HR-ски истории, а Мария е чула, че “така се прави”.

    Напиши статия, как се взема интервю в по-голяма компания или HR агенция.

  4. Ами в случая с децата фулмастерите са си на място като въпрос :)

    Малка или средно-малка фирма, няма значение. При нас има няколко богати фирми с малко персонал, но много оборот. Шефовете/собственици си правят интервютата. Понякога задават и странни въпроси – на едно интервю ме питаха дали спортувам и колко пуша на ден. Да, стори ми се странно, но не ме притесняваше да отговоря.

    В крайна сметка собственикът си има някакъв начин на живот и харесва определен тип хора. Нормално е да иска да работи с хора, които не само ще вършат работа, но и които ще са му приятни. Ако ти си избираш асистент за себе си, също ще обръщаш внимание на характера на човека. Ако го избираш за друг, може да гледаш само професионалните му качества; но когато ще работите заедно… Естествено, това не значи да избираш само който ти е симпатичен :)

  5. Въпросите за спортуването и пушенето са повече от уместни. Има и фирми с малко персонал и голям оборот, но не са по-малко. А и в тях служител се наема само в краен случай.
    Ще е интересно (на мен също) как ги вижда нещата “Един бивш HR” интервютата в общия случай, като например в голяма банка, голяма производствена фирма и други, защото в малките фирми всичко е строго индивидуално. В тях и да ти плиснат чаша с вода в лицето няма да е странно. Ти би ли отговорила на супер странни въпроси за позиция с пет-цифрена заплата?

  6. Хех :) Ами на мен ми бяха странни, защото нямаха нищо общо с работата. Ама отговорих.

    Това за чашата в лицето :))) много ми хареса :) В същото време е и показателно – когато човек е респектиран от фирмата, е готов да изтърпи какво ли не. А като е за малка фирма – “е кви са тея въпроси ся!!” Аз лично винаги съм отговаряла на странните въпроси. С изключение на един голям холдинг, където търсеха нещо като Personal CEO Assistant за 1200лв чисто. Обаче взеха да ме разпитват за родата до трето коляно – кой къде живее, с какво се занимава… Отговорих им измислено и после беж да ме няма :))

    В голяма банка например не съм работила, но съм работила по техни позиции чрез агенция. И за други известни фирми. Пак е индивидуално – според това какъв HR ще ти се падне. В общи линии почваш да гледаш кандидатите на конвейер, както лекарите в болниците.

  7. Мисля, че няма странни въпроси. И в това, че те питат какво спортуваш и колко често, има доста по-дълбок замисъл, струва ми се.
    Примерно отговорът ти може да бъде: “Преди четири години се запалих по народни танци и от тогава всяка седмица по три пъти посещавам залата”. В това интервюиращият няма просто да види сходство в характерите, защото той самият посещава зумба примерно, а ще получи представа за някои черти на кандидата: организираност и способност да планира времето си, дисциплина, умения за работа в екип, комуникативност може би…..

  8. Така е, jeksi :) Искам да кажа, “странни” от гледна точка на кандидата. Но както писах в материала, интервюиращият обикновено си има някаква причина да ги задава.

    Според мен наистина странни са въпросите за цветовете и дърветата. В тях не мога да намеря смисъл до ден-днешен. Не знам доколко отговорите могат да са показателни повече отколкото един хороскоп.

    Впрочем реален случай – в една от фирмите се държеше кандидатите да попълват точната си дата на раждане, защото това било показателно за зодиите и колко са съвместими с един определен човек :) Въпросната фирма е голяма и още съществува :)

  9. “да попълват точната си дата на раждане”
    Аз бих предположил, че целта е по-равномерно разпределение на рожденните дни (почерпките)през годината ;), защото да търсиш единомислие и сходство в характерите в един екип е адски тъпо, според мен. Все пак “в спора се ражда истината”. А в това, че въпросната фирма още съществува, няма нищо чудно. Все пак става дума за фирма в България, нали? ;)

  10. Хахах това за зодиите ми хареса…боже ..колко мъка има по тоя свят. Ама това някаква пикла да си играе на психолог ми е смешно. Представям си как някакво [***] девойче се изправя пред мен :):):), и си играе на психолог с някакви въпроси за флумастери..и аз няма видите ли да се сетя що ме пита и няма да я манипулирам изобщо…даже може да я посъветвам че “децата най обичат Фабер Кастел примерно :)” …абе това е смешно, като иска да ме пита нещо, да ме пита директно…..Представих си някои по тъпички мои колежки от едно време, как гледат с кравешки поглед и повтарят някаква термини и как това или онова било много важно…ама не са виновни те ами образователната система, че поволява на кухи лейки да завършват.

  11. Е хубу де…толкоз нецензурна ли беше думата [***] , че я цензурира, така хората ще си помислят, че съм написал нещо къде по-кофти :)

  12. Ейй, това ще да е било, jeksi :)) Разбулихме мистерията :))

    Свилене, как ще питаш директно бе, ти Хаус не гледаш ли – “People lie”. То никога не може да си сигурен, но с индиректни въпроси обикновено по-лесно се стига до истината.

    Ем за думата ко да напрайм сега :) То ясно какво искаш да кажеш.

  13. Абе ок, само че тия девойки не стават за тая работа, такъв като мене ще ги преметне както му скимне и ще се гаври с тях и техните “HR-ски” способности. Ей още ги помня ония двете дето преговаряли с Гугъл сайта им да излиза на 1во място :), супер смешнички, по-добре да бяха отишли в цирк Глобус :). Ако искаш да прилагаш такива психо трикове трябва да е човек с опит, поне над 30 годишен и да всява респект, а и да са по-добре измислеми въпросите….Пикли…

  14. Споко, някой ден ще се паднеш при Тимур :) или някой като него.

  15. Хаха, мъдро казано Рая, всеки си намира майстора :). Да, примерно със събеседник като Тимур бих се надлъгвал с кеф и уважение. Друг въпрос, е че със знанията, които съм придобил процента вероятност някой ден да се явя на интервю за работа клони към доста малка стойност. Но човек никога не бива да казва никога.

  16. Знам, знам – ти си свободен дух :) Впрочем ето ти идея за материал – манипулация по време на бизнес преговори. Редно ли е, не е ли, докъде, разликите между интервю и бизнес преговори…

    (PS Тимур дали изобщо се занимава с интервюта)

  17. За Тимур идея си нямам, ти си хортуваш с него, аз нямам контакт. За бизнес преговори мога да пиша да, замислил съм го …хахах ще спомена интересни моменти, като например как заварих отсрещната страна упорито да гледа през прозорците на колата ми,която бях парикирал пред хотела – хората се бяха ориентирали по БГ регистрацията :).

  18. Много симпатична статия. Хареса ми аналогията с детето. Може би понеже и аз съм на подобна вълна :)

    Според мен интервюто за работа се провежда, за да могат и двете страни да се харесат. Аз например винаги съм се опитвала да разбера дали с този работодател ще можем да се разбираме и дали това е подходящото място за мен, докато май повечето хора се притесняват основно дали ще ги одобрят и забравят за факта, че и те са в позиция на одобряващ. Не случайно обикновено се дава възможност накрая и на кандидата да зададе своите въпроси.

    На мен веднъж ми се случи на едно интервю да ме питат 3-4 пъти дали съм семейна и дали ще мога да ходя на вечери да превеждам на клиенти. Съвсем невинно било, обаче един от служителите там не пускал жена си, която също работи в същата фирма, да остава след работа. Странно защо?!!!
    После се молех да не ми се обадят, че не исках даже да ги чувам!

  19. Права си, Теди, и кандидатите трябва да избират. Само заради едните пари – колкото и да са фактор – не става.

    Има доста странни фирми… Въпросния холдинг (с личните въпроси), който беше голям и очевидно богат, на мен ми намирисваше на мутренска работа. И аз като теб се молех да не ми се обадят :)

  20. В лабораторни или в реални условия?

  21. Впрочем. Обява на Менпауър, търсят си агент подбор: http://www.jobs.bg/f1402065

    “Effectively manage the sourcing of 10-20 (on average) open requisitions concurrently”
    “Ability to “sell” positions to candidates”

    Освен това аз забелязах поне две грешки в обявата :) Така че голяма или малка агенция… голяма или малка фирма… все тая, всичко зависи конкретно от човека.

Leave a Comment