Изповед на един бивш HR: автобиографията

Изповед на един HR
Изповед на един HR... не всичко ще ви хареса :) Не е честно, не е етично, не е справедливо, но е ВЯРНО. Сн: hibamoeen

HR-ите определено не са сред най-обичаните хора. Кандидатите за работа ги виждат като злото куче, дето ни яде сламата, ни я дава.

Работила съм 6 месеца като HR асистент, после като специалист подбор на персонал към отдел Продажби около година и половина. След това още около 6 месеца като младши консултант подбор, още 6 месеца като HR в собствена агенция. Последно бях специалист продажби по телефона в една фирма, като част от задълженията ми включваха подбор.

За тези около 3 години опит в подбора имах късмета да видя подбора на персонал във всичките му разновидности – като вътрешен HR, като HR към агенция, като HR в собствена агенция и като служител, съвместяващ по необходимост някои HR функции.

Ще ви разкажа първо за автобиографията.

НАКРАТКО НЯКОИ ОСНОВНИ НЕЩА

1. Най-отгоре НЕ СЕ пише “автобиография” или CV. То е ясно. (Не че е голяма грешка ако го напишете.)

2. Слагайте снимка. Биографиите със снимки, искаме или не, ги гледаме по-внимателно. Друго си е като виждаш лицето на човека. Това снимката да е актуална и представителна сигурно ви е ясно… но пак да го кажа. Няма да повярвате колко пъти абсурдни снимки са обикаляли по мейлите в офиса да се посмеем с колегите. (Да, да, не е много правилно това, ама – човешка природа.)

3. Не използвайте празни приказки. Активен, динамичен, бла-бла… Това нищо не ми говори на мен. А особено младите кандидати – явно поради липса на друго, с което да се похвалят – се оливаха с епитетите. Един беше писал, че имал добри социални умения в мултикултурна среда, с пояснение – имал чужденци за съквартиранти и се разбирали много добре :)

СТРУКТУРА

1. Снимка, име, години, контакти.
За снимката вече ви казах.

За годините – пишете ги. Ако някой не си пише годините, обикновено тя/той е или много млад, или много възрастен за позицията. Иначе защо ще ги крие? Освен това като ви извикат на интервю така или иначе ще си проличи горе-долу на колко години сте.

За контактите – за големите градове си пишете района, в който живеете. Ако е далече от местоработата, някъде по-долу напишете как смятате да пътувате или че пътуването не ви е проблем. Човек като няма работа е готов на какво ли не, но след 2-3 месеца висене по спирките му писва и хората напускат. Или междувременно се оглеждат за втора работа.

2. Образование
Образованието се пише тук ако скоро сте завършили или нямате много трудов опит.

В този случай към образованието добавете всичко, което може да ви донесе точки – курсове, практически игри, допълнителни семинари.

2а. Умения
Може да посочите умения, придобити от житейския ви опит. Например, ако често сте организирали пътуванията за 8-ми декември за вашия поток, това говори добре за организационния ви опит.

Също ако имате кола и сте активен шофьор и примерно обикаляте България всяко лято, това може да ви е от полза ако позицията е свързана с много пътувания със служебната кола.

Друг пример – ако от училище сте ходили на екскурзии в Европа и ви се е наложило да поемете функциите на симултантен преводач.

Умения, придобити от ваши хобита – писане, администрация на уебсайтове, рисуване – също си струва да се включат. Ако имат отношение към позицията, разбира се.

3. Трудов опит
(Това трябва да е на второ място, ако вече имате поне 3 години съществен трудов опит.)

Напишете го в обратно-хронологичен ред, като започнете с последната работа, след това предпоследната и така нататък, като най-назад трябва да остане първата ви работа.

По ваша преценка може да пропуснете част от трудовата си история – това, че сте продавали банички през 2005 надали е критично важна информация.

Все пак е добре да нямате големи дупки, тоест периоди, в които не е ясно какво сте правили. Ако 1 година сте се хващали тук-там на различни места, може да напишете примерно “Поради кризата в рамките на 1 година смених няколко позиции – ” и ги изброявате накратко.

4. Други
Примерно езици, шофьорска книжка, други умения.

5. Очаквана заплата
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПИШЕТЕ! Особено за ниски и средни позиции. За много високи позиции естествено нещата са въпрос на договаряне, а и за Главен изпълнителен директор обикновено не се пуска обява тип “изпратете биография”. Там си има други методи.

Когато пишете очаквана заплата, цаката е да улучите горе-долу това, което работодателят е предвидил. В идеалния случай – малко по-ниско.

Много хора не искат да пишат заплата. От една страна ги е страх, че ако напишат прекалено много няма да ги викнат на интервю. Това в общи линии е вярно. Ако заплатата за позицията е 1000лв, а вие напишете 1100лв, не е проблем. Но ако напищете 2000лв очевидно няма за какво да ви викат, нали.

Другото голямо притеснение на хората е да не се минат. Примерно ако заплатата е 1000лв, а вие напишете 900лв. Всъщност това рядко е така. За позициите си има предвидена щатна заплата и ако тя е 1000лв, няма да ви дадат 900лв, само защото така сте писали. Ще ви дадат пак 1000лв, първо защото така са я бюджетирали, второ защото така вие ще сте доволни и е по-вероятно да се задържите повече.

Сега ако позицията предвижда 1000лв заплата, а вие сте написали 500лв, очевидно има някакъв проблем. Вероятно вие не си давате сметка в какво се състои работата, какви умения изисква и колко е натоварена. Тоест, не сте в час.

Според мен добра тактика е да пишете не конкретна сума, а някакви рамки. Примерно 500-600 лв – така е вероятно да ви извикат за позиции със заплата от 400 до 650 лв, горе-долу.

Или ако напишете 1800-2000 лв, това ви отваря прозорец за 1700-2200 лв грубо.

Освен това като пишете някакъв интервал, а не конкретна сума, изглеждате по-гъвкави. После при преговорите можете да приемете по-ниска заплата ако сте на зор, без да изглеждате отчаяни, или обратно – да бутате към горната граница, като се оправдаете, че все пак след интервюто сте разбрали повече неща за работата и според вас за нея е нужно по-високо заплащане.

БОНУС СЪВЕТИ

1. Снимката по възможност да е усмихната, паспортна или най-много до кръста.

2. Не оставяйте по три телефона за контакт. Тъпо е. Изберете един и оставете него.

3. Email-ът трябва да е нещо разбираемо – име и фамилия примерно. Няма да забравя една биография, на която за контакт беше посочено qrebica_bqsna@…… :)

4. Като пишете трудовия си опит, бъдете конкретни, ама много конкретни. Не пишете “добър съм в продажбите” – това нищо не означава. Пишете конкретни резултати, например “правя средномесечен оборот от… лв при средна цена на стоките …. лв” или “увеличих продажбите от толкова на толкова чрез…” и пр.

5. НЕ ПЛЮЙТЕ по бившия работодател. Никога. Така освен че изглеждате кисели, човек се чуди доколко казаното от вас е истина или е плод на някакво ваше недоволство.

Темата с търсенето на работа е огромна, затова днес спираме дотук. В следващите материали ще разгледаме всяко от нещата поотделно и подробно – както по автобиографията, така и по мотивационното писмо, интервюто и прочее.

Част 2: Изповед на един бивш HR: всъщност НЕ обичаме да ви режем

55 thoughts on “Изповед на един бивш HR: автобиографията”

  1. Интересна статия. Точно днес сутринта писах коментар в LinkedIn по една от моите статии за ползата от HR-ите.

    Да започнем със снимките и възрастта. Да не се изпраща снимка и да не се посочва възрастта е американска практика. Това е много хубаво, но CV-та се гледат от българи, а те са любопитни (национална черта). Така че по-добре да ги има в Автобиографията.

    Това да не се пише отгоре Автобиография, не съм съгласен. Всеки документ трябва да си има име. Знаете ли колко се радвам на колеги, които ми дават лист с написан текст без заглавие. Това е същото, като да изпратиш имейл без subject. Може и да разбереш за какво става въпрос, но не е същото.

    Заплатата – светия светих на HR-ите и кандидатите. В България сме много далеч от истината. В повечето страни рамките на заплатата се записват още в обявата. Така се спестява време. Но, у нас не е така. Въпрос на „професионализъм” е работодателя да крие заплата до последно. А и кандидатите не остават по-назад. Искат си своето –„иляда” или „две иляди” лева заплата. И цялата история става като на Капалъ чарши. За съжаление, така не се прави бизнес. А наемането на служител е вид бизнес. В света стратегията винаги е win-win. Ако някоя от страните е прецакана, това ще се отрази в бъдеще. Всички знаете поговорките „Работя толкова, за колкото ми плащат” и „Аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат”.

    Рая не си права, че ако поискаш по-ниска заплата, работодателя ще ти даде тази, предвидена за длъжността. Има много примери за обратното. Скоро имах случай, в който един познат не беше назначил най-подходящия кандидат, защото той беше поискал по-ниска заплата от определената. А това „означавало” според HR-а, че кандидата имал ниско самочувствие .

    Моят съвет е пишете по-висока заплата от очакваната, защото въпрос на чест за повечето шефове и HR-и е да я отрежат малко. Ако не знаете какво е нивото на заплатите във фирмата, напишете с 15-20% по-висока от сегашната ви заплата.

    Съветите, които даваш са полезни, но те са по-скоро за току-що завършили кандидати без много опит. Когато имаш опит и позицията не е ниска, правилата са малко по-различни. И ако някой HR отхвърли кандидат с добър опит, само защото не е сложил снимка или е написал че „имал добри социални умения в мултикултурна среда” нищо добро не го чака този HR.

  2. Така :)

    Дали да се пише отгоре “Автобиография” или не – не е фатално. Но практиката при HR-ите е да не се пише. Не мисля, че е възможно да объркаш едно CV с някакъв друг документ :) А и обикновено те се получават на специален мейл. Но това са дреболии.

    За заплатата – както писах, ако разминаването е голямо, HR ще си помисли точно това, което е станало в твоя случай. Или това, което съм описала аз. Не е добра стратегия да се пише по-висока заплата от очакваната – ако им е извън бюджета, направо ще те отрежат. Впрочем ти цитираш подобна лоша практика при стажантите.

    Естествено, че за високи позиции има други правила, но както казах там не се кандидатства по типичния начин. (Зависи пак какво се разбира под “високи”.) Снимката при всички случаи е хубаво да я има.

    А това за мултикултурната среда и съквартирантите… Е просто е смешно :) Не знам кой уважаващ себе си HR ще се занимава с такъв кандидат и какъв пък опит ще има тоя човек, дето си изсмуква от пръстите разни такива празни приказки.

  3. Така 2 :)

    Аз говоря за размер на заплатата с 15% или 20% по-висока от сегашната или от очакваната, не за разминаване от 2 или 3 пъти. Не ми се вярва някой да го отрежат, защото иска 1,200 лева, вместо 1,000 лева, но така шанса му да получи хиляда лева се увеличават. Ако поиска очакваната (т.е. като на служител на същата длъжност) заплата, има голяма вероятност да получи по-ниска. Логиката на мениджъра е следната: „Този иска заплата 1,000 лева, колкото е на останалите. Аз ще му дам 900 лева, а другите 100 лева ще му ги дам след една година. Тогава те ще са много по-мотивиращи, отколкото сега”. Нещо такова. Кандидата най-вероятно ще приеме тези 900 лева, а след една година (като му увеличат заплатата) ще е много доволен.

    Тук не става въпрос за високи позиции, които се заемат само по препоръки. Аз говоря дори за експерти като Кредитен консултант, което е ниска позиция, но се иска стаж от 1 година. Дори за тази длъжност има различни правила. Написал някаква глупост в автобиографията – не е добре, но чак да го отрежеш. Ти пишеш „кой уважаващ себе си HR ще се занимава с такъв кандидат” – добре че хората се избират от преките ръководители, а не от HR-ите. Аз имам малък опит в подбора на персонал, но едни от най-добрите кандидати са били такива, отхвърлени от HR-ите.

    Ще ти дам пример. Един кандидат е бил отрязан от HR-ите, защото в мотивационното му писмо на немски език имало няколко правописни грешки. В обявата за работа изискването е Немски език – на работно ниво. А на практика той ще говори на немски само, когато дойде големия шеф (няколко пъти в годината). Човека, между другото, още работи в тази фирма. Сега е Изпълнителен директор.

    И още нещо, заради такива „отрязвания” се носи лоша слава на HR-ите :)

  4. “Аз говоря за размер на заплатата с 15% или 20% по-висока от сегашната или от очакваната” – сегашната заплата няма как да е мерило. В една фирма секретарката взима 1000лв, в друга фирма взима 500лв. Ако първата изтряска 1500-1200лв, а бюджетът е 500лв… няма даже да й се обадят. Така че като се пише очаквана заплата трябва да се гледа бъдещата фирма каква е като ниво, размер, бг ли е или чужда. Аз съм имала кандидати за продажби по телефона, които пишеха очаквана заплата 1200лв. При нас щатът беше за 600-650 чисто, максимум 700лв като начало. Няма как да стане.

    Обратно, след като щатът е примерно 600лв, само защото човекът е писал 500лв или 550лв досега не съм имала случай да му се даде по-малкото. Все пак като дадеш на човека малко повече от очакваното и той е щастлив и мотивиран да работи. (Пак зависи от типа фирма разбира се, има и такива сигурно дето само дебнат кой ще падне най-ниско.)

    Кого за какво ще отрежеш е въпрос на преценка, която понякога е субективна, понякога обаче е плод на натрупани количествени впечатления. А ти не забравяй, че може пък ти да си отрязал някого, който HR би пуснал, и който да се окаже добър кандидат.

    Лоша слава на HR-ите се носи може би и заради това, но най-вече според мен проблемът е когато хората никога не търсят вината в себе си и си въобразяват, че ако не бил HR-а видиш ли, ако говорел директно с шефа, той щял да го вземе. Не става точно така :)

  5. Сегашната заплата е мерило само, ако нямаш абсолютно никаква информация за сектора или за фирмата. Това е по-скоро фактор дали да си смениш работата или не. Приема се (или поне аз приемам), че 20% отгоре е минимума за да ми покрие неудобството от смяна на работодателя.

    Естествено, ако имаш информация за фирмата, това е най-добрия вариант. Като компромис може да пишеш очаквана заплата в диапазона 1х – 1.2х

    Аз и да искам не мога да отрежа някого. Бих го отрязал само след интервю. Първоначалното рязане се прави от HR-ите. Също предпочитам да има повече интервюта с кандидати, за да се избере подходящия кандидат, винаги може да има изненади.

    А това, че никой не търси вината в себе си, съм съгласен. Затова най-доброто решение е прекия ръководител, съвместно с HR отдела да изберат кандидатите. Проблема с прескачането е особено релевантен при Агенциите за подбор. Те се борят със зъби и нокти, само и само да не кажат името на клиента, че видиш ли кандидата ще отиде директно при него. Но това е юридически казус. Ако Агенцията е толкова печена и професионална, няма да има проблем с това.

    Стигало се е до смешни ситуации, в които съм обяснявал как искам да работя някъде, без дори да знам в кои бранш е работодателя („голяма международна компания от финансовия сектор” как ти звучи?). Сега трудно бих се навил да кандидатствам по обява без име.

    Интересно ми е твоето мнение за обявите, в които не е посочен конкретния работодател, а само сектора.

  6. Позволявам си този коментар, защото оt известно време наблюдавам пазара на труда и си мисля по тези въпроси.
    Дори снощи с приятели обсъждахме едно интервю за работа за позицията промотър или нещо подобно – Въпросите били: Колко е 17х19 (аз лично трудно го смятам без калкулатор:)? Пиете ли алкохол (твърд)? Каква марка бира пиете?

    Не омаловажавам ничий труд – но честно казано аман от американски опит в български условия – още повече на пазара на труда.
    Лично аз на интервюта за работа не съм ходила много – много, а и никога не съм си намирала работа по този начин.

    Едно от последните интервюта беше за юрисконсулт на банка (честно казано не бях готова да напусна тогавашната си работа, но исках да видя за какво става въпрос). И като дойдоха едни HR-и, едни евтини номера (дори не бяха съобразили това, че имам бакалавърска степен по Психология). И понеже ама никак не обичам празните приказки ги помолих да минем по същество – да не си губим взаимно времето. Обясних, че съм се подготвяла за това интервю и съм проучила, че за региона, за който кандидатствам (интервюто беше в централата) имат много сериозен проблем с юриста, който ги обслужва и знаех защо губеха делата. Не, нямах вътрешна информация от банката (както те подозрително си мислеха) – имах вътрешна информация от съда (да не забравяме къде живеем все пак). Във всички съдилища, с които щях да работя имах колеги от университета и бях проучила каква е ситуацията. И естествено HR-ите първо не разбраха изобщо за какво говоря, второ – изобщо не можаха да стоплят за потенциала, който имам (за съжаление в БГ личните контакти са нещо важно) и трето – обидиха ми се. Така приключи интервюто ми …. след години ми предложиха същата тази работа – за много повече пари – отказах.

    Тогава разбрах, че пазарът на труда е …. доста капризен :) А въобще не искам да говоря за бизнес средата в града, в който живея – какви CV-та, какви HR-и и стратегии писане на автобиография? В 90% от случаите въпросът е връзки и някой да те препоръча :)

    Има е една тъжна истина, която аз лично за себе си открих в последните месеци. Преподавам в един ЦПО в София. Уж млади, мотивирани, интелигентни хора, някои от тях работещи, платили нямало пари, за да вземат една диплома, която как точно ще я реализират – друг въпрос …. а езиковата им култура, компютърни умения, социални умения, общи представи за устройството и функционирането на ресора, за който ги обучавам – почти на отчайващо ниво. (Е, имаше и изключения) …. Когато ми изпратиха курсовите си работи не знаех правописни грешки ли да поправям, текст ли да подравнявам, съдържани ли да чета. Бях потресена! Тогава осъзнах защо настоящият ми работодател казва – “Ще взема на работа този, който ми изпрати написана молба без правописни грешки…..” – а аз си мислех, че това е само шега …

    П.П. Поздравления са сайта и за смелостта! Аз си зная какво имам предвид под “смелостта” :) :) :)

  7. @Тони – това за сегашната заплата го цитирах, защото ти го написа в първия си коментар. Вече дали 20% отгоре или 10% или 5% зависи от много неща :) Някои сфери са по-щедри от други :) Инак за анонимните обяви – интересен и доста важен въпрос. Тук няма да пиша за него, в някоя от следващите части ще е. Но накратко: това, което пишеш ти, е това, което кандидатите най-често си мислят и се дразнят на такива анонимни обяви. А нещата не са толкова прости понякога :)

    @Мария – благодаря и добре дошла в коментарите! :) Надявам се да не ти е за последно!
    Действително има съвсем различни правила в големите градове (3-4 града) и в малките, тоест всички останали :) За съжаление трябва да се съглася с теб и Тони, че HR-ите не са винаги на ниво. Някои са просто тъпи парчета :) (Извинявам се)

    Но дори в този случай, когато те са пълни идиоти, кандидатите не бива да си позволяват да спорят с тях и да им създават комплекси за малоценност. (Е за това изречение вече ще го отнеса, нали? :)

    Да, неприятно е, дразнещо е, унизително е някакви хора по-некомпетентни от теб да си играят на психология и да решават да те пуснат или не. Ако се случи така, най-доброто е да намерите начин да им влезете под кожата, а не да възприемате поведение тип “Вижте сега, то се видя че вие хал хабер си нямате, слушайте кака/бате да ви каже”. За това също ще пиша отделно – мои приятели са ми се оплаквали от тъпи въпроси и отговаряли на HR с “Е това сега какво значение има”. После никой не им се обажда :)

    Та в общи линии зависи доколко искате работата. Скарате ли се с падаря, няма да стигнете до царя. Какво да се прави.

  8. И още нещо, Мария – не знам каква е била идеята на 17х19 :) Но за алкохола може би е било свързано с предстояща промоция именно на алкохол, за която са се оглеждали за хора.

    А 17х19 се смята лесно така: (17*20) минус 17, тоест 340-17 = 323.

  9. Много са ми смешни някакви момиченца ХР-чета, дето оня ден завършили УНСС и ходят важно с някакви папки и решават съдби. Няма да забравя една такава пикла как ми заяви, че видите ли били в преговори с Гугъл сайта на хотела им да излиза на 1во място. После се разбрахме, че става въпрос за някакви техни мераци за рекламират в Адуърдс :).

  10. Тони – съвсем не, гус’ин старшина :) Това беше по повод коментара на Мимето.

    @Свилен – типично :) Макар че сигурно и на мен така са гледали кандидатите и са ми “благославяли” цялата фамилия наум. Но аз поне не съм си позволявала да се правя на нещо пред тях и съм гледала да съм любезна винаги, дори когато ми вдигат нервите.

    Обратен случай имах в една фирма, дето търсеха хора за работа по телефона. Там пък аз, вече поотракана така с няколко години опит, попадам на две “вчерашни пикли” :) Ама те си бяха и надути госпожички. Нищо не им казах, държах си се нормално и им се усмихвах. Не ме взеха и ме беше яд, че не оцениха опита ми. Тогава може би за първи път почувствах колко е дразнещо да те “преценява” някой, дето разбира дори по-малко от теб.

    Се ла ви :)

    В крайна сметка проблема си е на кандидата, и когато ти си в тая позиция, трябва да намериш начин да им влезеш под кожата, да ги убедиш, че си струваш. То и после като почнеш работа е същото – само че пред шефа :)

  11. Като казах, че не си падам по празните приказни – нямам предвид, че съм обиждала някого – това не е в стила ми. Усетя ли, че интервюто не върви в посока, приемлива за мен – просто се извинявам за взаимната загуба на време, моля да прекратим и си тръгвам.

    На едно от последните интервюта (за работа в адвокатска кантора), въпреки че бях притисната за работата – ми казаха, че докторантурата, която правя в момента (при това свободна) би попречила да бъда напълно отдадена на работата …. и евентуална университетска кариера не би била приемлива за тях и още все в този дух …. а аз все си мислех, че мога да съм предпочетения кандидат, защото …. тогава осъзнах, че те всъщност си търсят не компетентен, а послушен служител, който случайно да не заслепи шефа (какъвто и след това си избраха) ….. Отказах и тази работа преди края на интервюто!

    Много ми се иска да вярвам, че приключих с интервютата – поне в качеството на кандидат. Смятам в бъдеще да бъда в позицията на работодател :)

    Ръководила съм екип и поне за себе си съм решила – (когато професията не е регулирана и няма законово изискване за съответната квалификация) подбирам кандидата по личните му качества, а не по дипломи и напудрени мотивационни писма. Защото уменията за дадената работа мога да ги предам, хората се научат, но личните качества – като желание за работа (разбирай обратното на мързел и скатавка), тактичност (защото работиш в колектив и трябва да уважаваш колегите, клиентите, партньорите), лоялност и др. – те са до голяма степен генетика и възпитание – неща, което аз не мога да променя.

    За съжаление бизнес ситуацията извън София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора е доста неприятна. И нека не забравяме, че CV-то е първата стъпка – а след това? Смятам, че колкото некоректни служители има, толкова са некоректни и работодателите. Колкото става по-тежка ситуацията с безработицата толкова отношенията служител – работодател все повече ще се влошават.

    На последната лекция по трудово право ме попитаха дали вярвам, в това, което преподавам :( не вярвам естествено – реалната ситуация е далеч от идеалната такава, описана в Кодекса на труда.

  12. @Мария – и аз нямах предвид, че си обидила някого с епитет или лош поглед или каквото и да е. Което съвсем не пречи те да се почувстват засегнати :) Но пък какво да направим сега, не може на всеки да ходим по тънкия лед.

    Да, особена е ситуацията на пазара на труда. Нека обаче да дадем малко толеранс на интервюиращите, защото те си знаят какво и защо търсят. Ако се поставим на тяхно място – примерно аз имам фирма и си търся секретарка – няма да ми е приятно тя да ми се обяснява как аз нищо не разбирам и ако не взема точно нея, ще съжалявам до края на живота си. Тя може да си разбира от секретарството, но аз трябва да си гледам фирмата. И ако реша, че нейните три езика реално не ми трябват и не могат да компенсират многознайството й, ще си взема човек с основен английски и толкова. Както казваш, лоялност, тактичност и прочее не се учат в университета :)

    Та най-доброто, което кандидатът може да направи, е да не взима нещата много навътре и да кара нататък. Докато намери работодател, с когото си пасват.

  13. Уау, готино и практично. Като гледам през годините без работа какви автобиографии съм пращал – си умирам от смях понякога и ми става ясно защо на някои места не са ме викали на интервюта като покривам критерии :)

    Особено за усмихнатата снимка!!! Не знам защо на тези паспортен формат за документи съм все намръщен каквото и да правя. Принудих се да изрежа една по лятна риза и горе долу приличен фон правен приятел :)

    А иначе – паспортен формат снимка със подаващи се отзад бикини или на фона на врата …

  14. Благодаря!

    Важни са снимките, какво да се лъжем :)

  15. Автобиография (и какъвто и да е друг документ) без заглавие е просто немислим в ерата на семантичната обработка на информацията. Само някой лаик като авторката може да прави такива изказвания. Който и да е документ или какъвто и да е друг информационен материал било то аналогов или дигитален трябва да си има заглавие и съдържание.

  16. Вярно е че са важни снимките и се чудя защо не помислиш за смяната на твоята?!?!?!

  17. @Looker
    1. “Автобиография (и какъвто и да е друг документ) без заглавие е просто немислим” – хаха! Не.
    2. kadebg е блог, а не автобиография :))

  18. @Looker
    абсолютно си прав. Когато лаиците започнат да дават съвети и когато авторът е с неправилна самооценка = провал.
    Зачетох се, в някои от материалите тук, общо взето темата се върти от HR? до съвет , че не трябва да се слушат специалистите, в същото време авторката дава съвети?
    Не мога да разбера какъв е този двоен стандарт?

  19. @Sparko – да ме виждаш с това да си търся работа?

  20. @Авторката
    вероятно с това си изкарваш прехраната нали? 15 лева за книга? хонорарчета от публикации? Т.е. хем изкарваш пари, хем не е работа?
    какво е?

  21. Sparko, ако не можеш да направиш разлика между инфото за мен на kadebg.com/author и автобиография, с която се кандидатства за работа, не виждам какво мога да ти напиша :)

    Радвам се на нови читатели, но просто нямам времето да коригирам всички грешни предположения, които понякога те си правят. Заповядай, разгледай, остани ако ти е интересно, и тогава обещавам да отговоря на всичките ти въпроси :)

  22. Sparko, ако не можеш да направиш разлика между инфото за мен на kadebg.com/author и автобиография, с която се кандидатства за работа, не виждам какво мога да ти напиша :)

    Радвам се на нови читатели, но просто нямам времето да коригирам всички грешни предположения, които понякога те си правят. Заповядай, разгледай, остани ако ти е интересно, и тогава обещавам да отговоря на всичките ти въпроси :)
    ==========
    Знаеш ли, няма с какво да ме задържиш…
    Ти просто не приемаш критика, която е конструктивна, хале пък даваш подвеждащи съвети на хорта.
    Проблемът, който не разбираш е че, инфото за теб е твоята автобиография … която ти не приемаш за такава.
    Ако кандидатсваш за работа, 90% от това което си написала в инфото, ще го копираш там.
    Просто с нищо друго не се занимаваш ….

    Последното, което казвам същественно е: Ако кандидатсваш за работа, всеки работодател ще те преслуша в нета, и какво ще открие зачитайки се тук?
    Т.е. това което си написала в CVto си, ще бъде или не, потвърдено от блога ти ..
    Та инфото автобиография ли е, или не?

  23. Мога да се подпиша под всеки от съветите! На фона на поголовното лицемерие и налудничави дискусии дискриминационно ли било да се иска снимка или не, някой дава прости и реално работещи съвети.
    Жалко, че подобни хора са абсолютно малцинство на фона на ЧР-те, които не са в съсътояние да различат производствен от оперативен мениджър, но могат с часове да ти обясняват как било “на запад”… Но кой знае защо, тях самите никой не ги кани да правят подбор “на запад”.
    Поздравления за авторката!

  24. @Тимур – много се радвам да чуя такива хубави думи от теб. Благодаря ти!

  25. Ти тука почна като проф. Вучков.

    [наложена частична модерация]

    Един съвет: ПРЕДИ ДА ПИШЕШ ЗА КАКВОТ И ДА Е ПЪРВО СЕ ЗАПОЗНАЙ С МАТЕИРЯТА И НЕ ПИШИ НЕЩА КОИТО НЕ РАЗБИРАШ!

    Инак пишеш добре но моля пиши верни неща.

  26. И за какво е тази частична модерация?

    [наложена частична модерация]

    [Модерират се коментари или части от коментари, които излизат от рамките на добрия тон.

    Критиката следва да е обоснована или най-малкото, поднесена по цивилизован начин.

    При следващ опит за заобикаляне на модерация ще изтривам целия коментар без обяснения.]

  27. На мен статията ми хареса. За спора относно заглавието мисля, че е дребнав. За заплащането обаче вярвам, че повечето работодатели наистина не биха дали повече пари на служителите си, ако могат да минат с по-малко.

    Това, което ме дразни е, че за пореден път се случва да се отправят груби нападки и не мога да разбера откъде идва тази агресия. Блогът на Рая е изключително успешен, което се вижда и от броя читатели и от коментиращите в него и от интереса към платения продукт /Ръководството/. Дали не се проявява типичната за българите завист? Много е вероятно. Ще кажа на хората, които обиждат, че е по-добре да попият от успеха на другите, отколкото да ги е яд. Така хем тровят себе си, хем нищо не постигат. Ако сте на различно мнение от авторката, изразете го нормално без да се заяждате!

  28. Сега :)

    За да има мир, ще кажа накратко следното:

    1. Хубаво е да се чуват различни мнения. Никoй човек не може да знае всичко и/ли винаги да е прав.

    2. Аз не модерирам КРИТИКАТА. Аз модерирам ТОНА.

    3. Махленските спорове развалят настроението на останалите коментиращи и посетителите, които следят тихомълком дискусията.

    (Не моето :) Тоя етап го минах отдавна.)

  29. @Tedy – Като цяло подборът е много голяма тема. Интересното в нея е, че колко ХР-и, толкова мнения :)

    За заплатата, в моята практика досега без изключение се е давала предвидената заплата, ОСВЕН АКО не се намери достатъчно качествен кандидат и се направи компромис с качествата му, съответно и се намалява заплатата. Примерно търсим секретар с английски и немски за 700лв, намираме обаче само с английски, взимаме го на 600лв.

    Заглавието според мен също е дребен въпрос :)

    Трябва да се отбележи, че има всякакви практики и политики във фирмите, така че каквото и да напиша, винаги ще има места, на които не е така. Може дори да е точно обратното.

    Тук съм написала нещата от моята практика, моите наблюдения и моето разбиране. Не претендирам за изчерпателност :) Не мога за съжаление да гарантирам, че това ще работи навсякъде. Ама нали пък затова всеки си има глава на раменете ;)

  30. Рая, имаше един период в предната фирма, в която работех, когато пусках обявите за работа, обаждах се на кандидатите за интервю и дори частично участвах в подбора им. По едно време шефът ми реши да пробваме и с агенция за подбор на персонал. Ние им казахме от какъв човек имаме нужда, а те ме попитаха на кои от изискванията, които сме посочили за кандидата задължително държим и кои можем да пренебрегнем. Дадохме им отговор и ги попитахме дали можем да дадем по ниско заплащане от обявеното на тях и на кандидата, ако той не отговаря на всички условия. Те заявиха, че не е възможно и че няма по-качествени и по-некачествени кадри. Доста странно беше. Е, така или иначе, не се възползвахме от услугите им.

  31. Теди, казали са ви така, защото не са съгласни да им режете на тях парите. Не защото ги е грижа колко ще дадете на човека.

    Аз на тяхно място бих приела вероятно вашата оферта. Но и те си имат притеснения и донякъде са прави за себе си. Защото и работодателите понякога не са коректни с агенциите.

    Но ролята на агенциите заслужава самостоятелен материал в поредицата :)

  32. Моите наблюдения са, че има разлика дали пращаш cv на агенция за подбор на персонал или направо на работодателя. Също така дали евентуалният ти ръководител участва в прегледа на автобиографиите или това прави само HR -a в компанията. Иначе, приятел ми е споделял, че се е случвало да каже някаква заплата, която му се одобрява, а после да се окаже, че предвидената е била по-голяма, но на него му дават само колкото е поискал. Много му беше кофти и се чувстваше прецакан в крайна сметка. Така че и такива случаи има, много работодатели не пропускат случай да “минат метър” ако могат.
    Иначе, идеята да се пишат някакви рамки на заплата вместо конкретна сума, много ми допада, мисля да я пробвам, тъкмо съм на етап cv-та :) Досега винаги избягвах да я пиша, че не ми беше някак удобно и си мислех, ч еправи лошо впечатление, пък от друга страна, имам претенции за заплата или поне за долна граница.
    Между другото, ще ми е интересно да прочета статия относно писане на cv и търсене на работа от позицията на специалист, т.е. човек вече с опит и претенции, когато отиваш на интервю не за да ги убедиш да те вземат, а за да прецениш и ти дали искаш да работиш там. Поне аз сега съм в тази ситуация и се оказва доста сложно :)

    А що се отнася да глупавите нападки и злобните коментари по-долу, ще кажа – на който не му харесва, просто няма работа тук. Нета е пълен със статии “по принцип” – как по принцип се пише автобиография, как по принцип се кандидатства за работа и т.н., все писани от хора, които са чули, учили, мислили, но много рядко са го правили и то успешно. Ценното на този блог е личният практически опит. И макар и аз самата не винаги да съм съвсем съгласна с написаното, имам много повече полза да разбера как точно някой е успял в нещо, отколкото да чета как някой мисли, че трябва да се правят нещата. Да не говорим, че дискусиите под статиите понякога са даже по-интересни и полезни от самата статия, но причината спред мен е точно факта, че целият блог е някак практически насочен, а не теоретично.

  33. Ценното на този блог е личният практически опит
    ==========
    аз практически опит не виждам. Виждам съвети от сорта – изберете работодател, със свободен и нефилтриран интернет, за да можете да си теглите торентите? Което ме хвърли в шок.

    При цялото ми уважение, но статията е явно повърхностно копие, на статията на Заро от jobtiger.

    Нападки не прочетох. Поне тук. Това че имаме мнение, различно от вашето, и подплатено може би с по-голям опит, ни дава свободата да коментираме нещо различно, от супер, чудесно и т.н.
    Но, това е ваш проблем … не мой
    Толкоз.

  34. @Denny – за случаят на твоя приятел със заплатата – трудно е да се каже, без да се знаят всички факти. Възможно е и наистина да се е прецакал, че не е поискал повече. Възможно е обаче и да не е така. Зависи от много неща. Но аз лично за себе си следвам съветите, които съм написала тук.

    Интересно предложение за материал, ще помисля :)

  35. @Sparko “Виждам съвети от сорта – изберете работодател, със свободен и нефилтриран интернет, за да можете да си теглите торентите? Което ме хвърли в шок.” – къде го прочете това?

    “При цялото ми уважение, но статията е явно повърхностно копие, на статията на Заро от jobtiger.” – хах! Е не.

    “Това че имаме мнение, различно от вашето, и подплатено може би с по-голям опит…” – ами като е подплатено с по-голям опит, ще се радвам да видя критика, подплатена с повече аргументи. “Това са глупости” не е аргументирана критика, а най-проста форма за изразяване на несъгласие.

    Коментирайте конкретно по точките, дайте примери в своя подкрепа… както правят Теди, Дени, Свилен, Тони, Мария и пр. от останалите коментари.

  36. @ авторката
    това го прочетох, в една твоя статия, както и някои твои други коментари:
    ЦИТАТ ОТ БЛОГЧЕТО ТИ:

    ) “Внесох ги вчера”. Смайващо, но това може да ви спечели цял месец. Спокойно казвате, че сте внесли заветната частична вноска от 50лв… вчера. Съответно най-вероятно системата още не ги е отчела. Често колекторите получаватмесечни справки от фирмата-кредитор, понеже все пак те не могат да се занимават да проверяват всеки едни 20лв или 50лв, които се внасят.
    Ключова реплика:“Внесох ги вчера.”

    Което, е много грешен съвет.

    2) безплатен интернет на работа. Ако не може или ви е неудобно да го ползвате в работно време, елате 30мин по-рано или останете след работа и… си свършете своята работа. Можете дори да теглите филми – зависи от работодателя и качеството на връзката, но нищо не пречи сутрин да пуснете някои торента да се теглят до края на деня. После си ги взимате на флашка.

    http://kadebg.com/2010/12/08/kak-da-spestite-500-do-1000-lv-godishno/

    Може ли да коментираш това, от позицията на УЧР?

  37. @Sparko
    1. Никъде не казвам “изберете си работодател със свободен и нефилтриран нет, за да си теглите торенти”. Сори. Това е някаква твоя свободна интерпретация. Иначе аз лично не виждам къде е проблема да си теглиш разни работи от служебния нет. Много важно.

    2. “Което е много грешен съвет” – това ли ти е критиката? Това ли са ти аргументите?

    В следващите коментари под ТАЗИ статия ще помоля да коментираме ТАЗИ статия. Не моята личност като цяло и моя блог като цяло или цитати от други материали.

    В момента се колебая между желанието си да не ограничавам свободата на словото, и желанието си да поддържам дискусията структурирана…

  38. Иначе аз лично не виждам къде е проблема да си теглиш разни работи от служебния нет. Много важно.
    ==========
    Това е проблем. Къде е корпоративната култура? Ти като УЧР, давайки съвети за написване на CV, как може въобще да предлагаш такова нещо? Това НЕДОПУСТИМО! И да получа коментар – много важно. ВАЖНО Е! Разбираш ли?

    Второ – по статията казах ясно – копирала си от блога на Заро от JOBTIGER. Искам опровержение, че не е така.

  39. “Което е много грешен съвет” – това ли ти е критиката? Това ли са ти аргументите?
    ==========
    критиката е че, караш хората да лъжат. Това също ли не е проблем?

  40. @Sparko – къде е проблемът за работодателя, че някой ще си пусне един торент да се тегли? Можеш ли да ми обясниш?

    Не знам как да ти дам опровержение, като даже не го знам въпросния материал къде е, че да го прочета… нито кога е пуснат.

    (Последен коментар по онази статия – нея ако искаш да я коментираш, направи го там – казвам на хората какво да направят, когато нямат изход. По-добре да излъжат и да спечелят малко време, отколкото да идат на съд.)

  41. @Sparko – къде е проблемът за работодателя, че някой ще си пусне един торент да се тегли? Можеш ли да ми обясниш?
    ===========
    не знам къде си работила, НО!
    1. Служебните компютри, са собственост на банката, фирмата, корпорацията. Те се предоставят на служителя, само и единственно да извършва дейност, свързана с преките му служебни задължения! Което, не включва гледането на филми.
    2. Подготовката ти право, явно много куца – защото, нарушаването на авторските права все още е престъпление. И докато го правиш от личния си комп, не е голям проблем – замесването на фирмата в цялата тази дейност е ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ.

  42. @Sparko
    1. За какво се предоставят служебните компютри е преценка на работодателя. Освен това аз говоря за самото ТЕГЛЕНЕ, а не да ги гледаш там.

    2. Абе че не съм юрист не съм, ама ако ти извършиш престъпление от служебен комп без знанието на работодателя, не виждам как той ще носи отговорност за това. Работодателят не може да контролира на 200 компютъра какво се прави.

    3. Малко ме напуши смях, като прочетох линка в светлината на “копирането” :)) Първо че материалите са пуснати на една дата, второ че не виждам дори бегли прилики, освен в съвета за продажбите.

    Дали може да те питам на колко си години?

  43. Авторката.
    Незнанието на закона не е оправдание. ТЕГЛЕНЕ, ПАК Е ЗАБРАНЕНО.
    Поне в първокласни фирми, както ICQ и т.н.
    Служебните РС са служебни. Няма какво да се преценява …
    Мога да кажа че имам над 15 год. трудов стаж, все в първокласни фирми … както и консултанска практика – БНБ, Barclay примерно ..
    задоволява ли ти любопитсвото?

  44. Не говорим за незнание относно закона, а относно кой служител какво прави. По твоята логика правителството на Испания трябва да носи отговорност за Баските?

    Теглене за лични цели към момента не знам да е наказуемо по ЗАПСП (не че го подкрепям).

    Както и да е, мисля че вече съвсем забихме извън темата…

  45. По твоята логика правителството на Испания трябва да носи отговорност за Баските?
    =======
    че ти как смяташ? Ако не не носеше, отдавна да са им подарили суверенитета.

    Теглене за лични цели
    =============
    В една фирма няма лични цели. Има обща цел, която не включва тегленето на филми, музика и прочие. Не е ли ясно, че личното остава извън офиса.

  46. Еееее, отплеснахте се от темата. Фирмите сами се грижат по въпроса с тегленето – като не искат служителите им да теглят торенти, много е лесно да се забрани, технически имам предвид, за да не могат да го правят. В много фирми не могат да се ползват и ICQ, Skype и др., както и определени сайтове. Това си е политика на фирмата, така че ако не е изрично забранено, не виждам какъв е проблемът.
    Аз лично знам за фирми, които си имат и вътрешни сървъри даже, на които се свалят неща, съвсем за лична употреба, естествено не в работно време и не какво да е, ама хората са измислили как да го направят, хем да не губят от производителността на хората си, хем да не ги дразнят. Така че това си е въпрос, който се решава от работодателя.

  47. Привет на всички, отдавна не съм писал но твърдоглавието на Рая пак ме провокира…

    1. Нарушаването на авторски права си е проблем независимо дали се върши за лични цели или за “служебни”…

    2. Моля ми Рая защо не можеш да приемаш критика и да осмисляш нещата, които ти се казват дори и да не ти харесват. Четох коментара който си модерирала и не виждам нищо лошо в тона – просто човека казва истина, която не ти харесва..

    3. Относно заглавията определено всеки документ трябва да има заглавие както е отбелязал @Looker. Ако ти или някои хора все още работят само с хартиени носители то много други работят с дигитални документи и в този случай заглавието е АБСОЛЮТНО важно. Дори файлът на документът да не е с адекватно име то системите за обработка и каталогизиране на документи “четат” заглавията вътре в самите документи…

    Рая наистина пишеш добре и интересно но не си позволявай да пишеш за неща които не познаваш и когато ти се каже, че не си права да се сърдиш. Продължавай смело напред и стани по отворена към критиката…

    Поздрави,
    Слави…

  48. @Слави
    Коя “истина”? Че някой като не е съгласен с мен го трия? Или че ми “потичат лигите” някой като ми напише нещо хубаво? Ако наистина вярваш това, не мога да си представя защо би останал при нас.

    Аз не модерирам критиката, а тона. Ако в твоя сайт е окей някой да ти говори как ти “потичат лигите”, на мен ми е грозно и неприятно. Нямам намерение да се обяснявам на всеки срещнат и да се пъна да му се доказвам.

    Намесата на авторски права тук е абсолютно неуместна, изобщо не става въпрос за това.

  49. Мисля, че тази “дискусия” стана много показателна за това до какво води липсата на модерация. Разваля се цивилизования тон, отплесваме се в съвсем странични теми, и в крайна сметка става един кръчмарски спор.

    Отсега ще има модерация на тона без обяснения. Който няма доброто възпитание да разбере защо е наложена модерацията, така или иначе няма ми разбере обясненията. И не му е мястото тук.

    Сори :)

  50. И така. Видно е от коментарите, че хората стоящи зад тях са изключително повлияни от дискусията за ACTA. Въпросът: “кой работодател би допуснал свободното свалане от интернет на “авторско съдържание?!” – има своя отгивор отдавна. Това е най-големия работодател в България – Министерството на Вътрешните Работи. Махленските спорове раждат ПОНЯКОГА и добри идеи. Трябва авторката да се замисли над една бъдеща статия за авторските права. Гарантирам, че авторката не е крала идеята от друг блог. Тя се роди на една маса пълна с бири, преди много месеци. ;)
    Инак, може да бъдем по-толерантни едни към други и просто да се научим да градим академични спорове от типа на древно гръцките. Надявам се, въпреки тона всеки да е извлякъл по нещо за себе си.

  51. истината се ражда в спора.
    Но това не е ТВОЯТА истина. Това, че на теб не ти харесват забележките е твой проблем, до някъде. Проблемът обаче, се разраства, т.к. твоя блог си губи най-ценното – качествените коментари. Ти, като УЧР, трябва да знаеш, че хората се изразяват различно, и възприемат нещата по различен начин.
    Започвайки грубо да модерираш, не можеш да отсееш сеното от плявата, и задържаш само плявата ….
    както и да е, блогът си е твой, и просперитета е в твоите ръце.

Leave a Comment