Пари в джоба

Кажете КРАЙ на заемите и джобовете ви ще са пълни :)

*Задължително вижте материала 10 стъпки към финансова стаблност

През 2009 взех 5000лв заем за стартиране на бизнес. Допълнително имах 500лв овърдрафт.

През 2010 имах 5500лв заеми + неплатени сметки за около 250лв.

През 2011 имах 0лв заеми.

През 2012 имам… доста спестявания :)

Сега ще ви разкажа как казах КРАЙ на заемите и как си осигурих СПОКОЕН живот без заеми.

(А вие си изтеглете безплатната мини-книжка за личните финанси.)

1. КАПАНЪТ

Когато си харесате телефон или лаптоп и ви го предложат на кредит, парите на заем изглеждат съвсем безобидно. Дори хубаво. Чувството е все едно изведнъж сте забогатели, все едно някой ви прави подарък.

Когато взимате кредит за ремонт, вие сте сметнали примерно 3000лв. Отивате в банката с намерението да вземете 3000лв заем и да ги върнете примерно за година и половина.

В банката усмихнато ви казват, че ще ви дадат дори 5000лв. Естествено, решението три или пет хиляди е ваше, но защо да не се възползвате? Да, хайде, вземете ги! Нали знаете как ремонта все излиза повече, отколкото го смятате. Пък ако ви останат пари от кредита, защо да не идете за една седмица на почивка? Или да си купите нов диван за ремонтирания хол? Няма проблем, банката е сметнала, че може да си позволите месечната вноска дори при 5000лв. А и сега има промоция на потребителски кредит с ниски лихви…

Аз лично бях взела заема за стартирането на бизнес. Но тогава не мислех много за връщането на парите – пет хиляди са това, не педесе! Чувствах се, все едно изведнъж съм забогатяла с 5000лв – въпреки, че бяха на заем, а не мои. Взимането беше лесно, връщането… безкрайно.

Знаете ли, взимането на заем е като пушенето. Пушачите започват със “само една цигара”. Казват си “всички покрай мене пушат – не може да е толкова лошо”. Също си казват “винаги мога да спра”.

При заемите хората започват със “само един малък овърдрафт” или “само един телефон на изплащане”. Казват си “всички покрай мен имат кой заем, кой нещо на изплащане – не може да е толкова лошо”. И си казват “винаги мога да спра”.

Какво става с пушачите всички знаем. Почва се с малко и се стига до много. Спирането е трудно.

Какво става със заемите? Ами същото. Почвате с “един малък овърдрафт”. После още един. Потребителски кредит. Кредитна карта. Човек свиква с новия си стандарт на живот и постепенно се “раздува”. Да не говорим като отвсякъде едва ли не ви тикат заемите в ръцете и да вземеш заем е по-лесно от да си купиш хляб от магазина.

В един момент започвате да взимате нови заеми за покриване на старите. Или примерно заради кризата ви намаляват заплатата. Или направо ви съкращават. Така се оказвате с един куп заеми (и вноски по тях!), а пари – няма.

Оттук изпадате в омагьосан кръг – опитвате се да съберете пари да си върнете заемите, обаче парите са малко, а лихвите – високи. Едва сега забелязвате каква огромна част от вноската отива за лихви колко малко се намалява главницата. Така плащате, плащате, плащате, а главницата почти не мърда.

2. КАК СЕ ЖИВЕЕ СЪС ЗАЕМ

Мнооооого хора имат заеми

Всеки втори българин има заеми

Ако имате заем и не си плащате, животът ви ще стане ад. Телефонът ви ще звъни постоянно. Ще имате посещения на място от колекторни фирми (като КредитРеформ). Ще ви заплашват със съд. Вероятно наистина ще стигнете до съд. Ще ви запорират банковите сметки. Ще ви пратят съдия-изпълнител, който ще дойде вероятно с полиция и ще ви вземе телевизора, лаптопа – всичко по-ценно, което може да се продаде и с парите да се покрие част от кредита ви.

Ако имате заем и се опитвате да го изплатите, животът ви ще е… пак ад, но по-малък. Питайте мене как се връщат 5000лв при 750лв заплата на месец в София и 300лв фиксирани разходи – квартира, консумативи, храна, цигари. Освен всичко, началото на 2010 ми донесе голяма семейна криза, в резултат на която освен всичко друго напуснах работа, имаше допълнителни неочаквани разходи, и минаха няколко месеца, преди да започна да работя отново.

Пак тогава бившите ми съквартиранти решиха да се изнесат без предизвестие, а договорът за наем беше на мое име. Хазяите си искаха наема за месеца, понеже съквартирантите не бяха дали предизвестие; съквартирантите пък не смятаха да плащат наем на апартамент, който не ползват. За капак имаше и сметки за плащане, включително топлофикация.

Хазяите гонеха мен. “Не съм в София”, обяснявам, “обадете се на другите двама и се разберете с тях”. “Ама хич не ме интересува”, крещеше хазяйката по телефона, “договорът ми е с теб, оправяй се! И не си мисли, че като не си в София, не мога да те намеря!”

Честно казано, покрай всички шокове тогава нямам спомен как точно съм платила парите. Но помня, че на едното момиче пратих пари НАЗАЕМ (ахам, дето имах толкова пари да връщам :) да плати топлофикация, а тя си платила първо телефона да не й го спрат, и другата седмица щяла да плати на топлофикация. Браво. А аз какво да кажа на хазяйката?

Както и да е, това всичкото ви го казвам просто да видите какво е да имаш бездруго голям заем и на всичко отгоре още едно-две генерални неща да се объркат по същото време.

Но дори и всичко да беше нормално, не е лесно да връщате 300лв всеки месец. Е, зависи от заплатата ви, но все пак 300лв не са малко.

За да отделям по толкова, спестявах от всичко. От интернет, от кабелна, от кафе, от дрехи, от обувки, носех си сандвичи на работа или се прибирах на обяд. Даже бях спряла цигарите тогава (едното хубаво нещо от цялата история). По заведенията си поръчвах само кафе или чай, най-евтиното. Купувах си чорапи и бельо от Кауфланд – което определено беше най-ниската ми точка :( Зимата изкарахме в две стаи – кухня и спалня.

Имах чувството, че това никога няма да свърши.

3. ЖИВОТ БЕЗ ЗАЕМИ !

 


Но, един слънчев ден – втори март 2011 :) – върнах последните пари по заема. И можех да посрещна Трети март като наистина свободен човек :) Вярно, отидоха ми почти всички пари за месеца и до края на месеца не направих нищо особено. Не си купих нищо, не празнувах, не почерпих…

Първата ми мисъл след това беше да започна да си отделям някакви пари за спестяване. Защото финансовата ми независимост беше още много крехка – нямах никакви пари в мен и ако нещо спешно станеше, трябваше да взимам пак назаем.

А вече мразех думите “заем” и “кредит”. И сега ги мразя.

Та първата ми мисъл беше да започна да спестявам. Може да са 100лв, но са много по-добре от 0лв.

Втората ми мисъл беше да не изпадам до заеми отново. За целта трябваше да си направя буфер – като за начало между 300лв и 500лв.

И третата ми мисъл беше да събера някаква голяма сума пари. Не знаех колко и за какво точно, но усещах, че без нея ръцете ми са вързани. Защото ако ми попаднеше някаква изгодна инвестиция или промоция, нямах пари да се възползвам. И по-важното – ако исках да създам допълнителен доход или бизнес, щеше да е хубаво да имам някакъв резерв от пари. Примерно 1000лв. Но това говорим 1000лв отделно от буфера.

Събрах 500лв за буфера и отделно събирах за голямата сума. После ми хрумна, че реално на мен 500лв буфер са ми много – оставих си само 200лв. Налагало ми се е да ги разбутвам, но винаги на другия месец първата ми работа беше да ги допълня отново. Отделно си внасях по голямата сметка колкото мога повече – даваха ми 8% лихва все пак :)

4. БЕЗ ЗАЕМИ ИМАШ ПАРИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОХОД

Постепенно сметките ми започнаха да се пълнят. Голямата не я бутах в никакъв случай – едно заради лихвата, но най-вече въпросът беше принципен. Разбутам ли ги веднъж, край – ще почна полека-лека да ги тегля, докато ги стопя. Вече се познавам добре, така че – не. Никакво теглене оттам.

Освен буфера и голямата сметка си събирах пари – ей така, ако нещо ми хрумне. Държах по 100-200лв отгоре. Така че като дойдеше време да плащам хостинга на kadebg нямах проблеми, ако ми се наложеше да си купувам обувки нямах проблеми, ако си харесах книжка нямах проблеми.

Но това са дребни работи, глезотии. По-важното беше друго. Можех да си позволя да експериментирам, като опитам това-онова за доразвиване на допълнителните ми доходи. Примерно реклама, банер, материална база. Като хубавото беше, че няма значение колко ще е успешна дадената инвестиция – както казах, можех да си позволя да експериментирам. Дори нищо да не станеше, парите си бяха мои.

Примерно съвсем наскоро си поръчах да ми направят корици на електронните книги. Преди това пък поръчвах костюми за децата – отидоха към 300лв, после още стотина.

Това пак не са големи пари, но и не е като да ги намирам на улицата. Важното е, че можех спокойно във всеки един момент да ги взема и да осигуря каквото ми трябва – било лично за мен, било за развитие на даден допълнителен доход.

По принцип в Ръководството съвета ми е като се почва допълнителен доход, да се почва с малко или никакви пари. Въпреки че моите допълнителни доходи горе-долу са стабилизирани, гледам да не се отпускам много с инвестициите. Тук вече въпросът не е, че няма откъде да взема пари (както беше преди), а просто да не се пилеят пари. Да се провери рентабилността на идеята и едва тогава да се инвестира в нея.

5. ДА ИМАШ ПАРИ И ДА ЖИВЕЕШ СПОКОЙНО

Всъщност най-хубавото на живота без заеми е спокойствието. (Ако в момента имате кредит или искате да вземете кредит, защото сте притеснени за пари, хубаво помислете колко напрегнато се чувствате в момента и си представете колко по-спокойни ще се чувствате, когато имате пари.)

Знам, че всеки месец мога да се вместя в бюджета – дори да нямам буфер. Знам, че ако нещо изникне, имам пари да го посрещна. И че ако ми попадне изгодна инвестиция, имам парите да се възползвам от нея. Няма да ми се налага да търся от кого да взема на заем и да чакам кога ще му е удобно на човекът да ми ги даде. Мога утре да ида до банката и да си взема колкото ми трябват.

Между другото навиците ми се промениха.

Преди да изпадна в дългове, гледах да си плащам първо сметките, после следваше яко харчене, и накрая на месеца – на червено. Нямах никакви спестявания. Често взимах 10-20-50-100лв на заем от приятели, докато пуснат заплатите.

По време на Голямото връщане на заема, приоритетите бяха сменени. Първо 300лв за заема – на всяка цена. После пари за сметките. После ако мога нещо допълнително да заделя по заема. Накрая каквото остане вече за мен. АКО остане.

И след като свърши кошмара с връщането на заема, приоритетите пак се смениха. Първо пари за Голямата сметка – обикновено 100лв, понякога 150лв, ако от някъде са ми паднали още – веднага там. Но никога под 50лв на месец.

Възстановяване на буфера, ако е разбутан.

После сметките. (Ако предстои плащане на данъци или изравнителна сметка за газ, обикновено имам предварително събирани от 2-3 месеца пари специално за целта.)

След това инвестиционни – ако планирам още костюми или реклама за сайта или нещо друго.

След това към допълнителната сметка. Тези пари са малко и нямат конкретна цел, само идея. Искам да си направя малък ремонт, да си купя нов лаптоп, спортни дрехи… е такива неща.

И оттам насетне си харча каквото реша. Но по принцип месечните ми разходи не са кой знае какви – кафе, цигари, книги. Това са ми най-големите пера.

Също така вече не си правя редовно бюджет. Ако се случи сложен месец, смисъл с повече извънредни приходи или разходи, си правя една бърза сметка. Но вече не е като в началото да си следя всяко кафе, което съм изпила, и да си разчитам бюджета до стотинката. За какво ми е бюджет, когато вече имам пари и съм си овладяла финансовите навици?

ЗНАЕТЕ ЛИ КАК ПОСТИГНАХ ЖИВОТ БЕЗ ЗАЕМИ ?

Една дума: спестяване.

В началото беше много, много трудно. Направо си беше мизерно :) Но стисках зъби и постепенно изплувах.

Минаха две години от пропадането ми във финансовата бездна и една година, откак се отървах.

Да ви кажа, това не е голямата философия. Много книги има написани стъпка по стъпка какво да направите, за да си върнете заемите. Да си правите бюджет, да се обаждате на кредиторите, да си спрете интернета, и т.н.

Ами аз ще ви го обобщя само в една стъпка: спестявайте.

Определено си струва.

*Задължително вижте материала 10 стъпки към финансова стаблност