british.flag Продължава от
Част 1: Заминаваме за Англия
Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015)
Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа
Част 4: Живот в Англия (1г6м)
Част 5: четете в момента

Продължаваме напред!

Вече е Май месец и времето се пооправи – имаме доста слънчеви дни. Но пак не е като в България – дори когато е слънчево, вятърът е студен, и поне 2-3 дена в седмицата вали. Чуваме от много места, че на юг около Лондон е доста по-хубаво времето, по-слънчево и топло. За сметка на това пък при нас на север имотите са по-евтини и по-големи, в детските градини по-лесно се намират места и като цяло са по-евтини.

С малки крачки вървим напред. Николета се справя чудесно в детската градина (макар че сутрин често мърмори, че не иска да ходи на градина) – вечер като я взимам не иска да си тръгва :) Много сме доволни от нашата градина, Николета може вече да брои до двайсет, знае всички формички и повечето 3-Д фигури (сфера, пирамида, конус и пр). Може също да си разпознава буквичката :)

Тук децата тръгват на училище в Септември след като навършат четири, но документите за кандидатстване се подават година по-рано. Това означава, че ще кандидатстваме за училище този Септемрви, за приема догодина (2018). За училището не се плаща нищо, НО понеже учебните часове са 9-15ч, възниква малък проблем за работещите родители… Затова като избираме училище (днес ходихме да видим две) един от основните ни въпроси е има ли опция за целодневна грижа за децата и колко се плаща. За наш късмет и двете училища, които гледахме днес предлагат тази услуга – едното в асоциация с близка детска градина, другото – в самото училище. Излиза 5-6 паунда на ден, което е много по-добре в сравнение с 35-40 паунда за целодневна градина :)

След известна подготовка онлайн (за щастие на gov.uk има всичко) разбрах, че:
–може да се кандидатства в максимум три училища;
–всяко училище има собствени критерии за прием, но най-често е по местоживеене (пощенски код) и дали детето има братя/сестри в това училище. За католическите/религиозни училища има допълнителен критерий детето да е от съответното вероизповедание. Някои католически училиша са много добри, но ние решихме да не кандидатстваме там, защото нямаме шанс.
–за мен лично много добър критерий е статистиката на училището и неговия Офстед рейтинг. На тази база избрахме три основни училища и две резервни, но като гледам ще си кандидатстваме само за трите – единственият въпрос е как да ги подредим.

Ако детето не успее да се класира в нито едно от посочените три училища, от общината автоматично го разпределят където има място. В района, в който живеем, има две училища, в които като гледам винаги има свободни места, та в най-лошия случай мисля ще ни разпределят тук. (Трите училища, които сме си избрали, не са в нашия район, та не знам дали ще успеем за там, но не пречи да пробваме.)

Днес също ходихме на лекар – мъжът ми има болки в гърба. Останахме много доволни от всичко – и от обслужването, и от материалната база, и от самата лекарка/физиотерапевтка. Не знам дали беше лекарка, може би не, но много си разбираше от работата. Тук впрочем имат много медицински персонал, който НЕ включва лекари – например за профилактични гинекологични прегледи се ходи при акушерката (нещо като старша сестра), която също не е лекар. За поставяне на ваксини – също.

Знам, че някои хора се оплакват от качеството на медицинското обслужване, но ние специално колкото пъти сме ходили не сме имали никакви проблеми. (От друга страна един колега от работата беше ходил на лекар и му казали – възпалено гърло, а после се оказа гнойна ангина и даже беше стоял в болницата няколко дена. Подобен случай с на един колега бебето, на около годинка и нещо. Не знам. На моменти си мисля че самите англичани като пациенти малко не умеят да се следят и сами да си дават сметка кое е сериозен симптом и кое – не. На тоя колега с гърлото му бях казала, че ми прилича на ангина неговото и да иде пак на лекар, той – не той ходил бил вече и му казали че само възпалено гърло било. Ами като не можеш да преглъщаш и имаш бяло топче на гърлото ще да е нещо по-сериозно…)

Единственото странно нещо за мен е, че тук за много лекарства трябва рецепта. Антибиотици, обезболяващи – еми няма и няма. На магазините навсякъде продават парацетамол и нурофен, но не ти дават повече от 1 опаковка. Даже аз като исках да си купя парацетамол И нурофен за да ги редувам, не ми дадоха – трябвало ако съм искала да изляза от магазина и пак да дойда, на отделна визита, че да си купя второто. Е това не го разбирам. Също за антибиотиците ми е странно как никъде не можеш да си купиш без рецепта.

Мъжът ми работи на пълен работен ден като шофьор, много се радваме защото почива събота и неделя, а ако работи му се плаща оувъртайм. Успяваме да поддържаме две коли (Мерцедесът се счупи миналата година и го скрапнахме), което е голям напредък за нас в сравнение с началото.

Аз от 1ви Май съм на нова длъжност и ми увеличиха заплатата, скоро ще ми дадат и служебен телефон, и много се радвам. Имаше вътрешна обява за три места в един нов екип. Много се радвам, защото това е крачка напред за мен, и естествено малко се притеснявам, защото ще имам много да уча (пак). Малък бонус е също че новите ми монитори са HD – а ние като прекарваме осем часа на ден на тези монитори всъщност си е хубав бонус :)

Като споменах това и се сетих да се оплача – ей, тези англичани много обичат да стоят на студено! Само да пекне малко слънце навънка (а то като пекне разбирайте 16 градуса) и вътре веднага се пуска климатика на… сигурно 14. Ледено.Студено. Направо се вкочанясвам! А до мене колежките – по едни тънки блузки с къс ръкав, видимо им е много комфортна температурата. Ей не мога лятото да си облека късите дрехи, ако не съм с боти на краката просто умирам от студ.

Ама те явно са калени от малки – тук на детските площадки най-редовно духа студен вятър, аз съм с яке и пак ми е студено, а малки дечица – ама много малки, 2-3 годишни и дори бебета – по къси ръкави и боси! Оня ден като взимах Николета от градината, гледам изкарали ги навънка, децата седнали на земята, без якета, а вятъра духа че се къса. На Николета ръцете й – ледени, викам Ники облечи си якето маме, тя – не, топло ми е. Англичанка нашта!

Та така е тук… Много е различно от България в много отношения. Много се работи, но пък трудът се оценява и заплаща, и има средна класа. Лошото е, че извън работа няма много какво да се прави – нито има къде да излезеш (след 6 часа почти никой не излиза), нито нищо. Сега лятото пак е по-добре, ама зимата е пълна скръб – вали, мрачно, духа вятър. Добре че има детски центрове на закрито, та поне това е опция за Никито. Ама това е – идеално нЕма никъде…

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!