Живот в Англия – пета част (1г 10м)

british.flag Продължава от
Част 1: Заминаваме за Англия
Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015)
Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа
Част 4: Живот в Англия (1г6м)
Част 5: четете в момента

Продължаваме напред!

Вече е Май месец и времето се пооправи – имаме доста слънчеви дни. Но пак не е като в България – дори когато е слънчево, вятърът е студен, и поне 2-3 дена в седмицата вали. Чуваме от много места, че на юг около Лондон е доста по-хубаво времето, по-слънчево и топло. За сметка на това пък при нас на север имотите са по-евтини и по-големи, в детските градини по-лесно се намират места и като цяло са по-евтини.

С малки крачки вървим напред. Николета се справя чудесно в детската градина (макар че сутрин често мърмори, че не иска да ходи на градина) – вечер като я взимам не иска да си тръгва :) Много сме доволни от нашата градина, Николета може вече да брои до двайсет, знае всички формички и повечето 3-Д фигури (сфера, пирамида, конус и пр). Може също да си разпознава буквичката :)

Тук децата тръгват на училище в Септември след като навършат четири, но документите за кандидатстване се подават година по-рано. Това означава, че ще кандидатстваме за училище този Септемрви, за приема догодина (2018). За училището не се плаща нищо, НО понеже учебните часове са 9-15ч, възниква малък проблем за работещите родители… Затова като избираме училище (днес ходихме да видим две) един от основните ни въпроси е има ли опция за целодневна грижа за децата и колко се плаща. За наш късмет и двете училища, които гледахме днес предлагат тази услуга – едното в асоциация с близка детска градина, другото – в самото училище. Излиза 5-6 паунда на ден, което е много по-добре в сравнение с 35-40 паунда за целодневна градина :)

След известна подготовка онлайн (за щастие на gov.uk има всичко) разбрах, че:
–може да се кандидатства в максимум три училища;
–всяко училище има собствени критерии за прием, но най-често е по местоживеене (пощенски код) и дали детето има братя/сестри в това училище. За католическите/религиозни училища има допълнителен критерий детето да е от съответното вероизповедание. Някои католически училиша са много добри, но ние решихме да не кандидатстваме там, защото нямаме шанс.
–за мен лично много добър критерий е статистиката на училището и неговия Офстед рейтинг. На тази база избрахме три основни училища и две резервни, но като гледам ще си кандидатстваме само за трите – единственият въпрос е как да ги подредим.

Ако детето не успее да се класира в нито едно от посочените три училища, от общината автоматично го разпределят където има място. В района, в който живеем, има две училища, в които като гледам винаги има свободни места, та в най-лошия случай мисля ще ни разпределят тук. (Трите училища, които сме си избрали, не са в нашия район, та не знам дали ще успеем за там, но не пречи да пробваме.)

Днес също ходихме на лекар – мъжът ми има болки в гърба. Останахме много доволни от всичко – и от обслужването, и от материалната база, и от самата лекарка/физиотерапевтка. Не знам дали беше лекарка, може би не, но много си разбираше от работата. Тук впрочем имат много медицински персонал, който НЕ включва лекари – например за профилактични гинекологични прегледи се ходи при акушерката (нещо като старша сестра), която също не е лекар. За поставяне на ваксини – също.

Знам, че някои хора се оплакват от качеството на медицинското обслужване, но ние специално колкото пъти сме ходили не сме имали никакви проблеми. (От друга страна един колега от работата беше ходил на лекар и му казали – възпалено гърло, а после се оказа гнойна ангина и даже беше стоял в болницата няколко дена. Подобен случай с на един колега бебето, на около годинка и нещо. Не знам. На моменти си мисля че самите англичани като пациенти малко не умеят да се следят и сами да си дават сметка кое е сериозен симптом и кое – не. На тоя колега с гърлото му бях казала, че ми прилича на ангина неговото и да иде пак на лекар, той – не той ходил бил вече и му казали че само възпалено гърло било. Ами като не можеш да преглъщаш и имаш бяло топче на гърлото ще да е нещо по-сериозно…)

Единственото странно нещо за мен е, че тук за много лекарства трябва рецепта. Антибиотици, обезболяващи – еми няма и няма. На магазините навсякъде продават парацетамол и нурофен, но не ти дават повече от 1 опаковка. Даже аз като исках да си купя парацетамол И нурофен за да ги редувам, не ми дадоха – трябвало ако съм искала да изляза от магазина и пак да дойда, на отделна визита, че да си купя второто. Е това не го разбирам. Също за антибиотиците ми е странно как никъде не можеш да си купиш без рецепта.

Мъжът ми работи на пълен работен ден като шофьор, много се радваме защото почива събота и неделя, а ако работи му се плаща оувъртайм. Успяваме да поддържаме две коли (Мерцедесът се счупи миналата година и го скрапнахме), което е голям напредък за нас в сравнение с началото.

Аз от 1ви Май съм на нова длъжност и ми увеличиха заплатата, скоро ще ми дадат и служебен телефон, и много се радвам. Имаше вътрешна обява за три места в един нов екип. Много се радвам, защото това е крачка напред за мен, и естествено малко се притеснявам, защото ще имам много да уча (пак). Малък бонус е също че новите ми монитори са HD – а ние като прекарваме осем часа на ден на тези монитори всъщност си е хубав бонус :)

Като споменах това и се сетих да се оплача – ей, тези англичани много обичат да стоят на студено! Само да пекне малко слънце навънка (а то като пекне разбирайте 16 градуса) и вътре веднага се пуска климатика на… сигурно 14. Ледено.Студено. Направо се вкочанясвам! А до мене колежките – по едни тънки блузки с къс ръкав, видимо им е много комфортна температурата. Ей не мога лятото да си облека късите дрехи, ако не съм с боти на краката просто умирам от студ.

Ама те явно са калени от малки – тук на детските площадки най-редовно духа студен вятър, аз съм с яке и пак ми е студено, а малки дечица – ама много малки, 2-3 годишни и дори бебета – по къси ръкави и боси! Оня ден като взимах Николета от градината, гледам изкарали ги навънка, децата седнали на земята, без якета, а вятъра духа че се къса. На Николета ръцете й – ледени, викам Ники облечи си якето маме, тя – не, топло ми е. Англичанка нашта!

Та така е тук… Много е различно от България в много отношения. Много се работи, но пък трудът се оценява и заплаща, и има средна класа. Лошото е, че извън работа няма много какво да се прави – нито има къде да излезеш (след 6 часа почти никой не излиза), нито нищо. Сега лятото пак е по-добре, ама зимата е пълна скръб – вали, мрачно, духа вятър. Добре че има детски центрове на закрито, та поне това е опция за Никито. Ама това е – идеално нЕма никъде…

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

26 thoughts on “Живот в Англия – пета част (1г 10м)”

  1. Страхотна статия Рая. Много ободряващо четиво в петъчния ден. Аз искам да ви попитам следното:
    Каква е вашата семейна цел в следващите 5 години или по принцип за живота ви в Англия?

  2. Изчетох го на един дъх!
    Благодаря че го споделяш- научавам доста и все специфични за Англия и англичаните факти.
    Радвам ви се от сърце!!!

  3. @Amet – интересен въпрос :)

    Нашите цели са като на всички хора – да си гледаме детето, да му осигурим бъдеще. Мислим, че след година-две бихме могли да си купим къща и да я изплащаме. Тук от материална гледна точка са доста по-добре нещата от България, то това всеки го знае де, но от не-материална гледна точка има много негативи. Споменах времето – то на нас не ни е точно проблем в смисъл че нали изтърпява се, но е досадно все да вали и да е студено. Другото нещо е културата – страшно различна от тази в България и в хубавия, и в лошия смисъл.

    Та някаква конкретна цел нямаме, просто искаме да сме добре и да сме щастливи :) Ама яко опъваме каиша, дано да си заслужава.

  4. “… Та някаква конкретна цел нямаме, просто искаме да сме добре и да сме щастливи :) …”
    От това по-конкретна цел, здраве му кажи!
    Рая, много се радвам за вас!

    Ние сме в Лондон, повече от година… Малко по-топло е, не вали постоянно и има много неща за правене през цялата година – фестивали, галерии, музеи, всякакви събития и мероприятия.
    Това беше и втората причина, освен многото работни места, да изберем Лондон – да има какво да се прави :-) Добре сме и сме щастливи!
    Относно “голите хора” по улицата /аз съм с яке, те по риза/ един познат англичанин ми каза, че се събличали за благотворителност… Та видиш ли облечен по-леко от теб човек – англичанин е ;-)

  5. @Sara – браво, радвам се за вас! :) Нека!

  6. То пък ако си от Пазарджик или от Каспичан има много за правение. Или айде Търговище да речем. Да не говорим и от София и Варна да си, повечето дейности различни от бар и ресторант или кино са въпрос на самоорганизация с кола и извън града. Казвам го за да ти напомня просто. Та тези неща са относителни и както си го направиш. За мен по-важно е, че съседа не си е купил климатик 3-та ръка, който трака цяла вечер и не може да се спи, а на сутринта ти обяснява, че “машинка е, не може да не трака, ти какво искаш” и те обявява за луд, че шума ти пречи.

    Иначе за студа да. Аз като бях в Канада снега през април още си седи, канадците са вече по къси гащи. Въпрос на каляване – те много спортуваха всички. Ама пък тука в родната държава, като вляза в някое помещение с жени, почвам да мятам дрехи и да бърша пот, не е за нормални хора, надули печката, майката си трака.

    Иначе да ползвам да те питам какво става с Англия и ЕУ? Как се развиват нещата, ще ли, няма ли? И какво ще означава това за всички хора там?

  7. @Свилен – абееее повече има за правене :) Най-вече времето е предимно СУХО. Не казвам топло или студено, слънчево или мрачно, а забележи сухо – защото тук е МОКРО и като е мокро за нищо не става.

    Да иначе такива цигании като тракания, къртения и пр. в ежедневието няма. То нали и затова дойдохме. Само времето малко да беше по-сухо… :) Бе с всичките му кусури, по-лесно е да си в България.

    За брексита не знам какво ще става… каквото стане. Бездруго ние нищо не можем да направим.

  8. Рая, страхотни статии. Изчетох ги на един дъх и информацията е страшно полезна. Благодаря ти, че споделяш всичко това с нас. Много синтезирано и достъпно като материал. Благодарение на информацията от такива хора като теб ми се изясниха доста неща. Аз също съм се насочил към УК, защото искам нормален начин на живот – без мутри, без разбитите улици, без “селянията” която тресе почти всички в БГ, но най-вече заради децата ми. Едното е на 5, другото на няколко месеца. Работя в IT сферата и засега съм на ниво интервюта. Трудно е, защото реално на фирмите там им е много по-лесно да се обадят по телефона и да организират един meeting отколкото по нет-а (доста странно но това е). Въпреки всичко съм решил без предварително осигурена работа да не тръгвам. Решили сме първо аз да замина и да “помизерувам” докато успея да извадя всичко необходимо като документи и квартира и чак тогава да докарам жена ми и децата. Благодарение на твоите статии мислим, че така е най-добре за да не преживяваме всичкия стрес, през който вие сте минали. За намирането на работа ти споменаваш, че си аплайвала поне на 300 места. Аз направих друго. Листнах си CV-то в jobs сайтовете и оставих рекрутърите да ме търсят. Засега дава резултат. Да отбележа, че имам доста голям трудов стаж и те гледат най-вече това. Нито дипломи нито нищо. При мен помага може би това, че съм работил за американска компания. Имам един малко личен въпрос. Знам, че парите не стигат – на един за хлаб, на друг за самолет, но ти споменаваш, че получаваш около 20к годишно. Би ли споделила бюджет с който може да се живее (като изключим наема, защото в London където ми предлагат работа наемите са доста по-скъпи)? Имам предвид – месечно за ядене, нормални разходи за семейство. Също така на мен ми предлагат заплата в рамките на 70к годишно, но това е със данъците. Така, че реално ще остават около 4к чисто на месец. Знам че не е много но за старт в УК би трябвало да стигнат?
    Поздрави и продължавай да пишеш.
    Благодаря

  9. @Димитър – да, моето СВ също беше листнато и също са ми се обаждали, но аз лично нямаше как да разчитам на това, понеже бяхме вече в УК и трябваше бързо да стане, затова активно си търсех и кандидатствах. По цял ден това правех.

    За бюджет с който може да се живее, много зависи къде, колко човека, със или без градина и пр. 70к са предостатъчно. Малко се учудвам честно казано, понеже това са страшно много пари. Само не знам как стои въпросът с данъците, мисля че ще попаднеш в горния бракет с 40-50% данъци?

    Да те много гледат тук стажа, опитът е над всичко. Ако започнеш тук работа и си добър и работлив, това много се цени и не остава незабелязано. Успех!

  10. ПС не знам колко ще е добре за жена ти и децата да живеят в Лондон, може би по-добре да живеете в някое градче наблизо, а ти да пътуваш малко повече?

  11. Много подробна, много конкретна статия!
    Браво!
    И ние живеем на север от Лондон и всичко , което казваш е точно така.
    Радвам се, че сте се устроили. Желая ви всичко най-хубаво напред.

  12. Здравей Рая, искам да ти подскажа – въпреки, че все още е рано – за още една опция. Съществуват възможности, които са предоставени от Министерството на образованието и науката чрез т.нар. неделни училища в чужбина. Съфинансирането на тези училища се осъществява чрез два основни механизма:

    1. Национална програма “Роден език и култура зад граница”.

    2. “Постановление на министерски съвет No. 334”.

    И по двата механизма се финансират български съботно/неделни училища в чужбина (дава опции за повече свободно време за родителите), които осъществяват дейности по обучение на децата по Български език, история и география на България, както и широка гама от извънкласни дейности като например рисуване, пеене, народни танци и други. Въпросните училища издават удостоверения за завършено обучение за съответния клас по БЕЛ и история и география в частта за България, които се признават от МОН. Подчертавам, че става въпрос не за завършен клас, а за завършено обучение по тези предмети за съответния клас. Тази опция дава възможност и детето да поддържа своята народна принадлежност, както и да не бъде лишавано от възможността за допълнителна реализация в България, ако реши един ден детето да се реализира в България или в чуждестранна аутсорсинг компания, която работи в България. Във Великобритания има много такива училища, които се съфинансират и по двата механизма. В повечето има и подготвителни групи (за по-малките 4-6 годишни). Повече информация може да се получи от сайта на МОН в рубрика (линк) “За българите зад граница”, съответно подрубрики “ПМС 334 за българските неделни училища в чужбина” и “Роден език и култура зад граница”. Поздрави и успех!

  13. @Deng – благодаря, да наистина ни е рано, а и не знам дали има смисъл от това ако детето не прояви само интерес. Наши приятели скоро записаха сина си там и доколкото разбираме много му харесва, но тяхната история е друга, той е дошъл тук на 7г (сега е на 9) и самосъзнанието му е българско и той си търси българското.

  14. Бил съм в такова училище, чудо голямо. Ако детето си е намерило някаква културна среда изобщо няма нужда с контакти с някой току-що пристигнал нашенски бабаит…те си мислят, че чужденците са балъци, пък ние винаги сме много отворени. А, и децата ще са от кол и въже, не е като да си си подбрала квартала и училището.

  15. Рая, радвам се, че сте намерили щастието си в чужбина (поне що се отнася до материалната страна на нещата), но намирам Вашите коментари и тези на други коментиращи под статиите ви за българофобски на места. Че едва ли не само тарикати сме останали в България, страната ни била кочина, хората били негативни гадове, човек не можел да се реализира в България и още, и още. Позволете да не се съглася с тази реторика на омразата. Тези твърдения не само не отговарят на истината, ами и са доста обидни за нас. Не знам какво удоволствие носи на Вас и на някои други коментиращи да плюете по България и българите. Не разбирам постоянното натякване на стереотипи и преувеличаване по адрес на българите, както и поставянето на пиедестал на чуждите държави. Животът във всяка една държава има своите плюсове и минуси, като оценката за качеството на живот зависи най-вече от самия индивид, а не непременно от държавата. Англичаните имат не по-малко проблеми от нас, но просто са от по-различно естество. Нека бъдем обективни.

  16. @Красимир – да, разбирам за какво говориш, може би наистина така изглежда отстрани, а може пък и наистина у нас да се е събрала известна доза “българофобия”. Като живееш в България си й знаеш проблемите, но като поживееш в чужбина ги виждаш в още по-черни краски.

    Ние лично много обичаме България и българската култура и честно казано много ни е мъчно за това, което се случва (или по-скоро не се случва) там. В момента по мое мнение в България доминират именно “негативните гадове”, ако мога да използвам твоя израз. Но това не ми е мнение откакто съм дошла в Англия – напротив, то се оформи докато бях в България, и именно това беше причината да решим да заминем (а не парите).

    Да, естествено англичаните и изобщо всички хора във всички държави имат своите проблеми, както и животът на всяко едно място има своите плюсове и минуси… не мисля, че съм твърдяла някъде нещо различно?

    За реализацията в България обаче наистина мисля, че това е задача с повишена трудност за обикновените хора, особено ако не си от няколкото ни по-големи града като София, Варна, Бургас, Пловдив и т.н. А “плюенето” по България на мен лично не ми оси никакво удоволствие, напротив, както казах по-горе, на мен ми е мъчно.

    Но аз разбирам, че може би не визираш конкретно мен с този си коментар, а по-скоро като цяло е отправен към българите в чужбина. Малко се получава наистина този момент. Хората ги е яд на държавата и се чувстват обидени, прокудени.

  17. Рая, много странно, моите наблюдения са тотално различни. Срещам се с доста случайни хора покрай работата си и според мен повечето българи са разбрани хора с добри намерения. Не знам какъв опит имаш, който те подтиква да мислиш обратното. Може би е заради непропорционално негативните новини за България по медиите, може би е заради често необосновано негативното мнение на хората за държавата, политиците и т.н. Наистина не знам.

    Относно реализацията – аз лично не съм видял българин с желание да се развива, който да не е успял да се реализира, без да обиждам другите. Имам близки приятели, които живяха в западни държави и накрая се върнаха в България и тук се реализираха по-добре, отколкото там. Но се реализираха не защото преди да заминат за чужбина не можеха, а защото там промениха възгледите си относно работата и живота. С годините все повече се убеждавам, че ако човек е работлив и адаптивен, навсякъде може да се реализира. Не е толкова до държавата, а по-скоро до човека.

  18. Здрасти Рая, отдавна не си поствала статия, но и аз рядко се отбивам в сайта ти. Полезен е, знаеш си го!
    Да те питам две неща: Каква е горе-долу заплатата на човек, който не говори добре английски и разнася разни неща, с кола. Не плаща наем. Би ли могъл да спестява, да праща пари в България или стигат само за него там?
    И не би ли могъл мъжът ти да ви издържа и тримата, за да си бъдеш повече време с детето?

  19. Здравей Мена,

    Зависи, но предполагам около 8 паунда на час – при условие, че някой се навие да те вземе без английски. Оттам зависи колко часа ще може да се правят седмично (напр. ако разнасяш пица това е вечер за 4-6 часа), и колко самият човек може да си ограничава разходите за храна, телефон, интернет и пр.

    И да добавя една важна подробност – тук коли има евтини, но застраховките за “нови” шофьори са ужасно скъпи, от 1000 паунда годишно нагоре. Остава варианта да излъжеш, но пък хванат ли те не знам как ще се оправиш.

  20. @Красимир – радвам се за теб и дано си запазиш позитивните впечатления. Може ли да споделиш на колко години си и в какъв град живееш (малък, голям)?

  21. Здравей, Рая.

    Първо искам да ти благодаря за подробните постове, намирам ги за много полезни.

    С приятелят ми се приготвяме за заминаване в централна Англия. Нямаме осигурена работа, но се надяваме бързо да намерим знаейки езика на много добро ниво. Имаме познат, който може да ни напише писмо потвърждавайки, че живеем при него (българско семейство на квартира) за да си изкараме НИН. Въпроса ми е това достатъчно ли е, защото нямат възможност да прехвърлят сметка на наше име? Чета доста различни неща, някой казват, че доказателство за адрес не искат за НИН, други обратното…? Ние ще си търсим квартира възможно най-бързо с договор така или иначе и сме в размисли дали да рискуваме евентуално ако успеем да задвижим процедурата покрай НИН с писмото или да заложим на може би по-бавният, но по-сигурен начин с договор за наем като намерим жилище.

    Много ще съм благодарна за съвета.

    Хубав ден! :)

  22. Рая, от голям град съм, на 29 години, може би това спомага за добрите ми впечатления. Въпреки че се срещам и със случайни хора, гледам средата ми да се състои само от позитивни, развиващи се и интелигентни хора. Както някои отиват в чужбина, за да променят ударно средата си, аз правя нещо подобно в България, и се получава, тъй като има достатъчно такива хора тук.

    Сега, като си чета предишните коментари, виждам, че са леко крайни, за което се извинявам. Просто много ме боли, когато видя млади и интелигентни хора да напускат България, когато най-много имаме нужда от такива. Боли ме, когато чета за български деца, които са поставени в ситуация да се впишат в чужда култура и да научат чужд език. Затова се опитвам да правя колкото се може повече да подобря светогледа и живота на българите, да им помогна да се реализират в България, а и като цяло да подобря средата тук.

    Надявам се в бъдеще да промените нагласите си относно България и да се завърнете, или поне да не забравяте България и българщината, макар и в Англия. Успех!

  23. В България няколко фактора са причината хората да си тръгват – манталитет, стандарт и здравеопазване. Всички те куцат и докато не се променят ще си потъва държавата надолу…
    Но колкото и да е лоша държавата аз смятам, че децата си трябва да научим задължително на роден език и български традиции иначе като пораснат каква идентичност ще имат – чужда, ще уважават ли родителите си, а на тях как ще гледа чуждото общество, с почит ли? Кой уважава нация отрекла се от корените и родината си? Утре като вашите деца пораснат и кажат, че са българи родителите им и не знаят езика на родителите си как мислите ще ги гледат, с уважение ли? И това е голям проблем на българина, че обича чуждото и е негов верен слуга, точно затова все ни командват отвън чужди държавници. Слаб народ = Слаба държава

  24. Здрсвей Илли,

    За NIN не си спомням вече какво искаха като доказателство за адрес, то беше преди три години. Ние май още нямахме адрес (още бяхме в хотела).

    На gov.uk нищо не пише относно адрес. Ако искате обадете се на посочените там телефони за резервация на интервю и вижте дали ще ви кажат нещо по въпроса. Дори направете 2-3 обаждания в различни дни, защото тук понякоога са много отвеяни и различните адвайзери могат на ви дадат различна и дори противоречива информация.

  25. @Красимир – няма нужда да се извиняваш, просто си си казал мнението.

    Моята среда в България също беше хубава, но човек не може да живее само с подбраните си хора. На центъра, на работа, по институциите и с комшиите нямаш избор. А и като ни се роди детето почнахме много повече неща да забелязваме от преди.

    В България има свестни хора, но често те са поставени в по-слабата позиция (когато не искаш с простака да ставаш простак, а той от друго не разбира). Доброто възпитание често означава да търпиш лошото възпитание на другите.

    На нас много ни липсва България и приятелите ни, но какво можем да направим. Гледаме новините, фейсбука, говорим с приятели и за съжаление не виждаме нито едно нещо да се е променило към по-добро за последните три години (откакто заминахме).

  26. @Диди – не мисля, че на някой му пука дали нашето дете знае български. И не мисля, че това би повлияло на отношението към него. На нашето момиче първият език й е английски, не защото не искаме да знае български, просто нормално е детето да се адаптира спрямо средата си. Ходи на английска градина по цял ден, гледа английски детски, нас ни вижда само за 2-3 часа на ден вечер и то като сме супер уморени и заети. Това е реалността. Но това не значи, че не си обичаме родината или корените.

Leave a Comment