british.flag Продължава от
Част 1: Заминаваме за Англия
Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015)
Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа
Част 4: Живот в Англия (1г6м)
Част 5: Живот в Англия (1г10м)
Част 6: четете в момента

Здравейте отново, приятели и читатели!

Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия.

Бих искала да ви благодаря за търпението и да ви се извиня, че не публикувам нови материали в блога. Това е, от една страна, защото нямам много време. Но най-вече, защото нямах какво ново да ви разкажа.

Тук е моментът да ви споделя една много хубава новина – през феврурари тази година нашето семейство се увеличи с едно прекрасно момиченце – Виктория :) Тя има най-прекрасната кака на света, Николета, която много я обича и се грижи за нея. Това много, много ни радва! :)

vicky2 vicky1 vicky3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Защо казах по-горе, че това е може би последният материал на тема Англия? Ами – защото в Англия животът като цяло е спокоен и е вкаран в едни рамки. След като минат първоначалните сътресения по адаптация, намиране на работа, оправяне на документи – няма кой знае какви “приключения”. Остава само да се нагласиш към английската култура и начин на живот. Разходите за храна, дрехи, сметки и прочее не са проблем (с изключение на разходите за градина и застраховката на колата). Следва купуването на нова кола (или две), теглиш една ипотека и оттам нататък нищо кой знае какво не се иска от теб – само да ходиш на работа. Тоест, просто няма нищо за разказване. Ходиш на работа. Това е.

За сметка на това пък имам мноооого какво да кажа на тема България. България през очите на поредното емигрантско семейство.

България много ни липсва

Липсва ни почти от самото начало.

Англия е страна с различна култура и традиции от България. Ама много различна. Дори бих казала, че Англия е различна спрямо по-голямата част от Европа. Климат, обноски, начини на прекарване на свободното време – няма дори база за сравнение.

Може би затова, да ви призная, не е минал ден през тия три години, в който да не сме си мислили за България. Как е времето там. Какво правят нашите приятели. Къде ходят хората, как си прекарват свободното време и отпуските. Как би изглеждал нашият живот там, ако бяхме останали. Или ако се върнем.

Темата за връщането в България с мъжа ми сме я говорили толкова много пъти, дъвкали сме я от всички възможни гледни точки, и продължаваме да я дъвчем. Досаждаме на останалите емигранти тук с нашите приказки колко ни липсва България. Те не ни разбират и твърдят, че на тях пък въобще не им липсва, и че изобщо не мислят за връщане. В същото време държат децата им да знаят български, да ходят на българско училище, да празнуват българските празници… Трудно ми е да повярвам, че няма поне едно семейство като нас, на което да му липсва България? Абе, не знам.

Всички тези семейства, на които не им липсва България, имат нещо общо според мен:
1) те нямат баби и дядовци в България, или не са в близки отношения с тях; или
2) довели са си баби тук, в Англия.

Колкото до стандарта на живот – ами честно казано, не е кой знае какъв. Нито са (сме) се разсипали да карат нови коли, нито кой знае какви суми заделят на месец. Дали в България биха имали по-висок стандарт? Не мисля. Но и се питам: струва ли си да стоиш в чужбина за един добър, но не-кой-знае-какъв стандарт?

Ние например не заминахме заради пари. Искахме да живеем – децата ни да живеят – в една нормална държава, където законите важат за всички и институциите си вършат работата. Където всеки – дори и емигрантът, дошъл вчера от майната си – има равен шанс за добър живот. И Англия определено е такава държава. Мога само да кажа: свалям шапка на англичаните.

Което ме води до следващия въпрос:

Кога, и КАК може да се оправи България?

Няма какво да се лъжем – България никога няма да стане Англия. Никога няма да ги настигнем, дори и да се обърнат да тичат срещу нас :)

Естествено, един голям проблем в България това са депутатите и изобщо политиците, които си правят каквото си искат и се занимават с всякакви глупости, но не и с това, което вълнува обикновените хора. Или което би могло да им помогне да живеят по-добре. Приемат се някакви абстрактни закони и наредби (например Наредба за допустимия процент търговия с водорасли, добити в землища с обработваема площ под 5% или Наредба за облагане с данък на приходи от капиталови вложения на физически лица с разрешение за постоянно пребиваване), които обслужват шепа избрани хора. А реалните проблеми (например масовата липса на документиран стаж на хората, работили 90-те години без трудов договор и осигуровки, или масовото неспазване на елементарни положения от Кодекса на труда), никой не се занимава с тях. Като народни представители депутатите би трябвало да се срещат или поне да комуникират с хората от своя избирателен район, да знаят какво ги вълнува и какви проблеми имат, и да работят за решаването им. Но, странно защо, управляващите в България изобщо не се интересуват от това какво всъщност искат хората, и вместо да ги “представляват”, си гледат своите интереси.

А другият голям проблем в България, от който тръгват всички останали – това сме ние. Манталитетът на обикновения човек е проблема. Това, че си учим децата да са нагли и нахални, защото “всички така правят и моето дете ако не прави така, ще го смачкат”. Ами, в Англия пък е точно обратното, децата се учат да са внимателни и да се грижат за останалите, да не се бутат, да не се пререждат, да не са тарикатчета на дребно. И да ви кажа, много е добър резултатът! Има едно нормално общество, където има уважение към другия, включително когато този другия е слаб. Естествено, и тук има измет, но говорим като цяло.

Мисля, че е лицемерно и нагло да искаме от управляващите да си вършат съвсетно работата, ако ние не го правим. Докато не се изгради едно нормално общество с нормални ценности, няма как да имаме нормална държава. Ако днес прередиш някой на опашката, няма какво да се сърдиш, когато утре теб те прередят. Когато всеки ден закъсняваш с 15минути за работа, утре няма да се сърдиш, когато чакаш сутринта пред лекарския кабинет.

Всеки от нас с поведението си дава пример на останалите хора. Изпращаш едно негласно съобщение. Обществото е сбор от индивидуалните решения и виждания на своите членове. Когато всеки от нас започне да работи, на дребничко, за дребни промени, наглед – незначителни, тогава ще започне да се разчиства и пътят към по-големите промени. Защото, както каза една интелигентна жена, “нито полицаите, нито депутатите, нито учителите са ни вносни”. Те са всичките продукт на нашето общество и са излезли от нашето общество.

А ние ще се върнем ли в България?

Не знам.

Раздвоени сме жестоко между носталгията, която изпитваме, и това, което би било най-добро за децата ни.

От една страна, ако мама и тати не са щастливи, и цял живот живеят с една празнота в сърцето, това надали ще е хубаво за децата. Ние достатъчно сме свикнали с английският начин на живот, но да си свикнал не е като да се чувстваш щастлив. Да не говорим, че малко се получава така – мама и тати българи отглеждат деца англичанчета. Което е хубаво за децата, да не се чувстват различни, и да приемат тукашната култура като своя, но започваме да усещаме една дистанция. Започваме да усещаме как за нас България означава толкова много, а за тях ще е просто една дестинация, където ходим на почивка. Ако останем тук, дали в един момент ще успеем да се почувстваме щастливи? Не знам. А в България? Ние там ще сме по-щастливи, но какво ще правят децата? Ще трябва да се борят със същите глупости, от които уж избягахме ние? За да избягат един ден те? Или ще си отраснат българчета и ще обичат България като нас? Не знам.

Също така пък си даваме сметка, че и аз, и мъжа ми, и милионите български емигранти в чужбина са тръгнали именно от България. С всичките си проблеми, явно България успява да “произведе” достатъчно образовани и кадърни хора, така щото всички те се справят добре в чужбина – намират си работа, събират пари, купуват си коли и къщи, правят кариера или бизнес. А някои дори успяват да се справят и в България :)

Не знам.

Все пак България спада към развиващите се държави, тоест не е хептен бананова република от Третия свят. За някои това е достатъчно, за други – не. И в живота на човек, това в коя държава живееш е само един от факторите. Ако някой не се справя с живота в България/Англия, то България/Англия е само част от проблема. Останалото са характер, образование, умения, капитал, лични обстоятелства и прочее.

Не знам.

Определено тенденцията “Терминал 2” е много плашеща и тревожна, защото на нашата страна кръвта й изтече в чужбина. Всички тези емигранти са (сме) хора, в които България е инвестирала по някакъв начин – от майчинството и социалните придобивки на нашите родители, през осигуреното ни образование, здравеопазване, културни и спортни занимания. Загубата на този човешки ресурс е и финансова загуба за България, както заради вложението, така и заради загубата на работна ръка. Самолетите до Ливърпул са винаги пълни с деца и винаги ми става мъчно, като го гледам това нещо. Защото тези семейства, точно тези с децата, няма да се върнат. Не знам управляващите къде спят…

“Всенародният любимец” Бат Бойко се беше изцепил в едно интервю, че щял да върне българите от чужбина. (Той впрочем обича да говори някакви такива пълни глупости, кръчмарски надхващания…) Това никой не може, а и няма нужда, да го прави. По-добре държавата да задържи хората, които още са в България, като работи за това да имат тези хора нормални условия на работа и на живот. Ако това стане, българите от чужбина сами ще се върнат. Кой луд ще си остави родината, семейството, приятелите, изобщо всичко познато и любимо, за да работи в чужда държава и да се чувства винаги чужд и различен, ако може да си живее и работи в родината?

Чувала съм хора да казват, че емигрантите са (сме) едва ли не някакви алчни за пари хора, някакви невъзможни претенциозни личности, на които нещо все не им харесва и все им пречи; които не милеят за род и родина, а си гледат само собствения просперитет. На тях им препоръчвам да прочетат пак горния параграф.

Не знам дали ще се върнем в България, приятели, но със сигурност си мечтаем всеки ден за това!

И за да завършим малко по-ведро:
Попитали радио Ереван: Къде се намира България?
Радиото отговорило: Кое по-точно – държавата или населението?

Пожелавам живот, здраве и успех на всички българи, независимо дали са в Бъглария, или в чужбина!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!