Живот в Англия – шеста част (3 години)

british.flag Продължава от
Част 1: Заминаваме за Англия
Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015)
Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа
Част 4: Живот в Англия (1г6м)
Част 5: Живот в Англия (1г10м)
Част 6: четете в момента

Здравейте отново, приятели и читатели!

Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия.

Бих искала да ви благодаря за търпението и да ви се извиня, че не публикувам нови материали в блога. Това е, от една страна, защото нямам много време. Но най-вече, защото нямах какво ново да ви разкажа.

Тук е моментът да ви споделя една много хубава новина – през феврурари тази година нашето семейство се увеличи с едно прекрасно момиченце – Виктория :) Тя има най-прекрасната кака на света, Николета, която много я обича и се грижи за нея. Това много, много ни радва! :)

vicky2 vicky1 vicky3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Защо казах по-горе, че това е може би последният материал на тема Англия? Ами – защото в Англия животът като цяло е спокоен и е вкаран в едни рамки. След като минат първоначалните сътресения по адаптация, намиране на работа, оправяне на документи – няма кой знае какви “приключения”. Остава само да се нагласиш към английската култура и начин на живот. Разходите за храна, дрехи, сметки и прочее не са проблем (с изключение на разходите за градина и застраховката на колата). Следва купуването на нова кола (или две), теглиш една ипотека и оттам нататък нищо кой знае какво не се иска от теб – само да ходиш на работа. Тоест, просто няма нищо за разказване. Ходиш на работа. Това е.

За сметка на това пък имам мноооого какво да кажа на тема България. България през очите на поредното емигрантско семейство.

България много ни липсва

Липсва ни почти от самото начало.

Англия е страна с различна култура и традиции от България. Ама много различна. Дори бих казала, че Англия е различна спрямо по-голямата част от Европа. Климат, обноски, начини на прекарване на свободното време – няма дори база за сравнение.

Може би затова, да ви призная, не е минал ден през тия три години, в който да не сме си мислили за България. Как е времето там. Какво правят нашите приятели. Къде ходят хората, как си прекарват свободното време и отпуските. Как би изглеждал нашият живот там, ако бяхме останали. Или ако се върнем.

Темата за връщането в България с мъжа ми сме я говорили толкова много пъти, дъвкали сме я от всички възможни гледни точки, и продължаваме да я дъвчем. Досаждаме на останалите емигранти тук с нашите приказки колко ни липсва България. Те не ни разбират и твърдят, че на тях пък въобще не им липсва, и че изобщо не мислят за връщане. В същото време държат децата им да знаят български, да ходят на българско училище, да празнуват българските празници… Трудно ми е да повярвам, че няма поне едно семейство като нас, на което да му липсва България? Абе, не знам.

Всички тези семейства, на които не им липсва България, имат нещо общо според мен:
1) те нямат баби и дядовци в България, или не са в близки отношения с тях; или
2) довели са си баби тук, в Англия.

Колкото до стандарта на живот – ами честно казано, не е кой знае какъв. Нито са (сме) се разсипали да карат нови коли, нито кой знае какви суми заделят на месец. Дали в България биха имали по-висок стандарт? Не мисля. Но и се питам: струва ли си да стоиш в чужбина за един добър, но не-кой-знае-какъв стандарт?

Ние например не заминахме заради пари. Искахме да живеем – децата ни да живеят – в една нормална държава, където законите важат за всички и институциите си вършат работата. Където всеки – дори и емигрантът, дошъл вчера от майната си – има равен шанс за добър живот. И Англия определено е такава държава. Мога само да кажа: свалям шапка на англичаните.

Което ме води до следващия въпрос:

Кога, и КАК може да се оправи България?

Няма какво да се лъжем – България никога няма да стане Англия. Никога няма да ги настигнем, дори и да се обърнат да тичат срещу нас :)

Естествено, един голям проблем в България това са депутатите и изобщо политиците, които си правят каквото си искат и се занимават с всякакви глупости, но не и с това, което вълнува обикновените хора. Или което би могло да им помогне да живеят по-добре. Приемат се някакви абстрактни закони и наредби (например Наредба за допустимия процент търговия с водорасли, добити в землища с обработваема площ под 5% или Наредба за облагане с данък на приходи от капиталови вложения на физически лица с разрешение за постоянно пребиваване), които обслужват шепа избрани хора. А реалните проблеми (например масовата липса на документиран стаж на хората, работили 90-те години без трудов договор и осигуровки, или масовото неспазване на елементарни положения от Кодекса на труда), никой не се занимава с тях. Като народни представители депутатите би трябвало да се срещат или поне да комуникират с хората от своя избирателен район, да знаят какво ги вълнува и какви проблеми имат, и да работят за решаването им. Но, странно защо, управляващите в България изобщо не се интересуват от това какво всъщност искат хората, и вместо да ги “представляват”, си гледат своите интереси.

А другият голям проблем в България, от който тръгват всички останали – това сме ние. Манталитетът на обикновения човек е проблема. Това, че си учим децата да са нагли и нахални, защото “всички така правят и моето дете ако не прави така, ще го смачкат”. Ами, в Англия пък е точно обратното, децата се учат да са внимателни и да се грижат за останалите, да не се бутат, да не се пререждат, да не са тарикатчета на дребно. И да ви кажа, много е добър резултатът! Има едно нормално общество, където има уважение към другия, включително когато този другия е слаб. Естествено, и тук има измет, но говорим като цяло.

Мисля, че е лицемерно и нагло да искаме от управляващите да си вършат съвсетно работата, ако ние не го правим. Докато не се изгради едно нормално общество с нормални ценности, няма как да имаме нормална държава. Ако днес прередиш някой на опашката, няма какво да се сърдиш, когато утре теб те прередят. Когато всеки ден закъсняваш с 15минути за работа, утре няма да се сърдиш, когато чакаш сутринта пред лекарския кабинет.

Всеки от нас с поведението си дава пример на останалите хора. Изпращаш едно негласно съобщение. Обществото е сбор от индивидуалните решения и виждания на своите членове. Когато всеки от нас започне да работи, на дребничко, за дребни промени, наглед – незначителни, тогава ще започне да се разчиства и пътят към по-големите промени. Защото, както каза една интелигентна жена, “нито полицаите, нито депутатите, нито учителите са ни вносни”. Те са всичките продукт на нашето общество и са излезли от нашето общество.

А ние ще се върнем ли в България?

Не знам.

Раздвоени сме жестоко между носталгията, която изпитваме, и това, което би било най-добро за децата ни.

От една страна, ако мама и тати не са щастливи, и цял живот живеят с една празнота в сърцето, това надали ще е хубаво за децата. Ние достатъчно сме свикнали с английският начин на живот, но да си свикнал не е като да се чувстваш щастлив. Да не говорим, че малко се получава така – мама и тати българи отглеждат деца англичанчета. Което е хубаво за децата, да не се чувстват различни, и да приемат тукашната култура като своя, но започваме да усещаме една дистанция. Започваме да усещаме как за нас България означава толкова много, а за тях ще е просто една дестинация, където ходим на почивка. Ако останем тук, дали в един момент ще успеем да се почувстваме щастливи? Не знам. А в България? Ние там ще сме по-щастливи, но какво ще правят децата? Ще трябва да се борят със същите глупости, от които уж избягахме ние? За да избягат един ден те? Или ще си отраснат българчета и ще обичат България като нас? Не знам.

Също така пък си даваме сметка, че и аз, и мъжа ми, и милионите български емигранти в чужбина са тръгнали именно от България. С всичките си проблеми, явно България успява да “произведе” достатъчно образовани и кадърни хора, така щото всички те се справят добре в чужбина – намират си работа, събират пари, купуват си коли и къщи, правят кариера или бизнес. А някои дори успяват да се справят и в България :)

Не знам.

Все пак България спада към развиващите се държави, тоест не е хептен бананова република от Третия свят. За някои това е достатъчно, за други – не. И в живота на човек, това в коя държава живееш е само един от факторите. Ако някой не се справя с живота в България/Англия, то България/Англия е само част от проблема. Останалото са характер, образование, умения, капитал, лични обстоятелства и прочее.

Не знам.

Определено тенденцията “Терминал 2” е много плашеща и тревожна, защото на нашата страна кръвта й изтече в чужбина. Всички тези емигранти са (сме) хора, в които България е инвестирала по някакъв начин – от майчинството и социалните придобивки на нашите родители, през осигуреното ни образование, здравеопазване, културни и спортни занимания. Загубата на този човешки ресурс е и финансова загуба за България, както заради вложението, така и заради загубата на работна ръка. Самолетите до Ливърпул са винаги пълни с деца и винаги ми става мъчно, като го гледам това нещо. Защото тези семейства, точно тези с децата, няма да се върнат. Не знам управляващите къде спят…

“Всенародният любимец” Бат Бойко се беше изцепил в едно интервю, че щял да върне българите от чужбина. (Той впрочем обича да говори някакви такива пълни глупости, кръчмарски надхващания…) Това никой не може, а и няма нужда, да го прави. По-добре държавата да задържи хората, които още са в България, като работи за това да имат тези хора нормални условия на работа и на живот. Ако това стане, българите от чужбина сами ще се върнат. Кой луд ще си остави родината, семейството, приятелите, изобщо всичко познато и любимо, за да работи в чужда държава и да се чувства винаги чужд и различен, ако може да си живее и работи в родината?

Чувала съм хора да казват, че емигрантите са (сме) едва ли не някакви алчни за пари хора, някакви невъзможни претенциозни личности, на които нещо все не им харесва и все им пречи; които не милеят за род и родина, а си гледат само собствения просперитет. На тях им препоръчвам да прочетат пак горния параграф.

Не знам дали ще се върнем в България, приятели, но със сигурност си мечтаем всеки ден за това!

И за да завършим малко по-ведро:
Попитали радио Ереван: Къде се намира България?
Радиото отговорило: Кое по-точно – държавата или населението?

Пожелавам живот, здраве и успех на всички българи, независимо дали са в Бъглария, или в чужбина!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

38 thoughts on “Живот в Англия – шеста част (3 години)”

  1. Отново много хубава статия, Рая. Благодаря ти за нея.

    Действително дилемата дали да останат в чужбина и дали да се завърнат в Родината стои пред много сънародници в емиграция, но както и ти пишеш, има и такива, на които не им пука и са скъсали всякакви връзки със земята, която ги е откърмила. Или поне са изгорили мостовете за връщане. Всеки си има своето право да твори живота си както намери за добре. Всяко решение е личен избор.

    По отношение на живота в Англия – хората са си изградили държава и общество, което ги удовлетворява. Имали са своето време за това, били са империя допреди няколко десетилетия. Но и те имат своите емигранти, които например предпочитат да живеят в България или в Гърция, по ред причини. Нашите държава и общество са в процес на изграждане, но той е системно спъван от родните политикани, които дори не са политици, нито държавници – конкретно говоря за последните 30 години – в името на личния им келепир и този на хората около тях. Плебсът? Да духа супата. В други исторически моменти подобна ситуация е водела до социални революции, но у нас като че ли няма условия за това в момента, народът не е единен. Така или иначе се оказа, че представителната демокрация в условия на постсоциализъм, поне у нас, не дава добри плодове и е нужно да бъде заменена с пряка (директна) демокрация по швейцарски модел. Едва тогава може да настъпи оживление и обръщане на негативните процеси сред обществото и държавата ни – поне според мен, а и не само. Иначе ще продължаваме да си я караме все така – гласуваме за някакви напълно непознати хора, които четири години гонят своя личен и приятелски келепир, ние ги псуваме и правим от време на време разни протести (кой от кой по-отчаяни и оставени без реакция от страна на властта), след това цикълът отново се повтаря и така до безкрайност. След като за 30 години не настъпи осезаема промяна, въпреки че начело на страната се изреди цялата политическа палитра (вкл. с юпита от чужбина и Н.В. Симеон II), то проблемът е системен, а не партиен. Затова и години наред се говори, но почти нищо не се прави за е-гласуване, е-правителство, е-здравеопазване и прочее облекчения, които могат да прекроят бакалските сметки на родните политикани (но междувременно се усвояват от точните хора милиони и милиарди левове по тези въпроси). Вчера чух, че дори не е сигурно, че ще можем отново да се преброим електронно през 2021 г., както това стана през 2011 г. – съществува като опция, но има и други такива, конвенционални. А вече говорим за AI и автономни автомобили…

  2. Здравей,
    всичко което си написала е много правилно, ние също се чувствахме по този начин далече от родителите ни и родината, носталгията много тежи. Взехме решение да се върнем в България, преди близо три години, и много пъти сме съжалявали за това, защото несправедливостите тук са твърде много. Проблемите са твърде много, аз не се чувствам спокойна за бъдещето ни тук, още повече за бъдещето на децата. Все по-често си мисля, че е трябвало навремето да бъдем по-смели и да се установим в Англия или в друга развита държава (няколко пъти сме имали възможност за това), защото в крайна сметка човек трябва да е спокоен и да знае, че осигурява най-доброто за себе си и децата си. Когато си далече от родителите си и родината си, за дълго, забравяш за лошите неща, за лошите постъпки на хората, само хубавите спомени остават и това лъже и те кара да тъгуваш. А тук и сега за нас си остава горчивината, че всичко може да е по-различно, защото знаеш как е там и знаеш колко хубаво би било и тук в България да е така, но не е, защото има още много дълъг път да извървим като общество, за да се променят нещата. Остава само да се бориш тук, но да си си вкъщи, или да си там някъде с по-добре уреден живот, но да се бориш със себе си и с носталгията. Трудно е и в двата случая, но според мен, човек трябва да прецени къде се чувства по-спокоен, ако има възможност, разбира се, и внимателно да насочи усилията си в правилната посока.

  3. Просълзи ме!
    Желая ви щастие, където и да сте! :)))))))

  4. Желая успех на семейството, каквото и да решите. Ще се радвам, ако имаш възможност да пишеш по-често.

  5. Успех занапред!
    Лично мнение – градината винаги изглежда по-зелена в съседния двор.
    Experience: 3 години в Англия, завърнал се в България. Използвам коментара, за да напомня, че има и (доста) хора, които всъщност са кацнали на Терминал 1, и не са умрели в БГ :) Доста от тях даже си живеят щастливи, ама мълчат :)

  6. Благодаря верните читатели за подкрепата :)

    @Stoyan – много се радвам! А би ли споделил къде в БГ си се върнал (София, голям град, малък град?) и дали си имал деца към съответния момент – ако не е прекалено лично, де ;)

  7. @Iva – решението е много индивидуално, съдби всякакви. Благодаря за споделеното мнение. Знам, че има и такива семейства, които са се върнали в България и съжаляват. Понякога е по-добре да не си заминавал изобщо, поне не се дразниш толкова – защото като видиш една страна като Англия колко е уредена, като живееш там няколко години, после в БГ сигурно не е лесно!

    Ако мога и теб да попитам – къде се върнахте в България? София, голям град, малък град?

  8. @Raya – в София, no kids yet :) При всичките си минуси, на този житейски етап за себе си тук откривам повечето хубави неща от “чужбина”. Определено бих се зарадвал хоратата да мърморят по-малко и да са по-дисциплинирани, но има напредък в много области, ако се гледа не от днес за утре, а от година на година :) Спиране на колите на пешеходни пътеки си е направо усвоено умение вече (в София).

    Ако се сравняват повечето малки градчета в България с малки градчета в Англия – съгласявам се, че правенето на сравнение ще бъде по-депресиращо. :)

    Безкрайна тема общо взето :)

  9. Да, доста е вярно… и ние често си мислим за България и тайничко си мечтаем как евентуално след 4-5 години ще се върнем :) Дали след 5 години ще мислим по този начин само времето ще покаже. Най-много ни липсват приятелите и семейството. Относно уредеността на моменти не съм сигурна, че е толкова уредено… според мен е по-скоро хаотично. Давам пример – инсталират ни смарт метър преди 3 месеца и на третия месец ми се обаждат за да ме попитам дали не искам те да ми станат доставчик. Казвам им, че вече съм и че трети месец си чакам сметката…а те се изненадани :D

    Детските градини са голям проблем, много са малко тук в района. Относно хобита и нещо интересно за правене просто мога да забравя освен ако нямам два часа излишни за път. Иначе да, спокойно е, толкова е спокойно, че чак те побърква понякога :D

    Но им казвам браво за друго – Тук наистина за хората е много важно да има баланс между работа и личен живот и работодателите правят всичко възможно да угодят на всеки. Наистина се правят много компромиси особено на родители с малки деца. Много са гъвкави относно работното време и местоработата и това е голям плюс.

  10. В България знаем ммного повече за Англия и за Англичаните, отколкото те за нас. Със сигурност знам,че итам не винаги гражданите са съгласни с позицията на правителството, но,че Чърчил е заявилСофия да се бомбандира, и там да се насадят картофи, никога няма да му го простя. Все пак едно е да правиш пари в Англия, друго е във Франция, трето е в съединените щати или другаде, като правилата за там, не важат за България. Няма да обяснявам очевадни неща.
    Все пак съветвам да се прочете книгата на Ювал Харари “Сапиенс” която може да се свали от:

    http://4eti.me
    И книгите на Токораз Исто, от които всеки Българин може да разбере,че произлиза от народ с мисия, само,че не го съзнава. Особено полезно е да ги прочетат Българите които не са в България:

    http://orendabooks.com/index/maincategory/mainCategoryId/1

  11. Iva: “има още много дълъг път да извървим като общество, за да се променят нещата”
    Правилно го каза, в 1-во лице мн.ч, а не 2-ро или 3-то лице. Трябва тук, всички, заедно да си решим проблемите. Другото е просто едно бягство и погрешни разбирания и самозаблуждения от рода “за да осигуря най-доброто за децата си”
    Успех на всички! Бъдете щастливи с избора си!

  12. @Ivelina – това със смарт метъра не е хаос, просто те тук най-редовно нещо не са разбрали или са объркали ;) Но справедливостта винаги възтържествува накрая, така че бъдете спокойни. И ако ви забавят заплатите, и ако погрешно са ви взели повече за някоя сметка, и всичко от тоя род – няма страшно. Има ред.

    Детските градини са голям проблем, много са скъпи и много мизерни (мръсни). Децата ходят сополиви, напишкани, лекьосани – абе като циганчета са! Но пък са мили и добри едно към друго, не се блъскат, не се бутат. Трудно ще намерите хубава, чиста градина, но не е невъзможно.

    А за свободното време – няма какво да правиш, то все вали (тая година лятото е едно огромно изключение). Абе, в Англия животът се живее по различен начин ;)

  13. Здравей,

    Можеш ли да постнеш статията във Фейсбук за да я споделя?

  14. Здравейте, Може много да се пише по темета. Но винаги пред мен е изказването на моя племенник, когато го попитах защо се е прибрал от Германия. Той каза ” И там има проблеми и тук има проблеми, просто приемаш едните проблеми и решаваш къде да живееш. Просто в БГ имаш повече близки хора и приятели” Желая ви здраве и късмет в новата ви държава.

  15. @тони – мисля, че твоят племенник е един умен млад човек! Много точно го е казал наистина!

  16. Напълно разбираемо е, че перспективата, която сте получили в Англия, кара положителните и отрицателните разлики тук и там да се набиват на очи. За да не се ядосвате толкова, може би трябва да погледнете на нещата с разбирането, че това е процес. Западните демокрации развиват идеята за индивидуална свобода и отговорност стотици години и няма как ние за няма и 30 години демокрация да станем Англия. За щастие в днешния глобализиран свят процесът е по-експедитивен, но все пак отнема известно време. Веднъж щом приемем това, е по-лесно да намерим с какво можем и ние да допринесем за по-бързото изпълнение на процеса в България. Най-малкото можем да даваме личен пример и да показваме на всички около нас, че има и друг начин, по-добър начин. С времето добрите идеи се разпространяват. При натрупване на критична маса хора с различни вярвания се случват чудеса. Промяната се случва и за мен е удоволствие да участвам в нея.

    От гледна точка на заплати, за щастие нещата се подобряват бързо в България и разликата с по-близките ни развити държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия и други се затваря.

    Любопитно ми е защо не опитахте да се преместите в София, а направо в друга държава. Разликата между малък град и София е голяма във всяко отношение, особено ако живеете в добър квартал на София, където хората са по-разбрани. Също така според мен имаш перспективен път за реализация в сферата на личните финанси или пък бизнеса. Особено щом знаеш английски много добре, това ти отваря много възможности да имаш бизнес в България, опериращ на чужди пазари. Всъщност възможностите да правиш такъв бизнес от България са повече и по-печеливши, отколкото ако си в чужбина поради по-ниските данъци, бизнес и лични разходи.

  17. @Красимир – относно защо не се преместихме в София:
    Първо, и на двамата не ни харесва този град
    Второ, едно такова усилие струва почти колкото да се преместиш в чужбина – като ще е гарга, да е рошава

    И днес нямам добра представа кои квартали са добри, а и дали бихме могли да си позволим да живеем там навремето?

    Аз в София съм живяла и работила 7 години и като теглих чертата, нищо нямам да покажа за тях, освен опит. Наблюдавала съм и други хора, отишли в София за “повече възможности”, обинковено тези възможности си остават само на хартия.

  18. Чудесна статия и много интересна дискусия! При нас пък ситуацията е обратна – ние с детето живеем в БГ( и то в перспективната София), а баба и дядо живеят в Англия, та пак имаме някакъв поглед.
    По повод обществото – на мен пък ми е виновна образователната система и то още от първите групи в детсата градина. Ние мислим, че СОЦа си е отишъл през 90те, ама в детските градини си е останал и здраво се е вкоренил ( говоря за няколко софийски държавни детски градини от горчив опит) Колкото и да се стараем да създадем нормални ценности, да бъдем толерантни и загрижени към другите, идва детската градина и изравнява усилията ни със земята. От тази гледна точка смятам, че е по-добре мръсничко и сополиво детенце със спокойно и толерантно поведение, отколкото чистичко, но агресивно и тарикатски-насочено детенце.
    Привеждам пример веднага: когато извеждам моето дете на 3г. на детска площадка и излязат и другите деца след градина, се започва едно безкрайно бутане и забрани от типа – ” ти няма да играеш с нас”,”тук не може да минаваш, тук си е само за нас”, “ти си лош”, “махай се” и т.н.За сравнение сме излизали и на детска площадка в Англия, където въпреки езиковата бариера стана чудесна инклузивна игра…
    Та така. Образованието и оформянето на обществото започва от много ранна възраст и тук в БГ определено не правим нещата много добре

  19. @Iveta – а родителите на децата не взимат ли отношение?

  20. Кои квартали са добри зависи от човека. Аз гледам да страня от шума на града и затова на мен повече ми харесва периферията. От известно време живея в ж.к. София парк и ми харесва всичко – природата, спокойствието, хората, инфраструктурата, близостта едновременно до планината и града, а и не е особено скъпо, отчасти защото е в периферията, а не около центъра. Други хора пък не могат да живеят на такова място. Всичко е въпрос на възгледи.

    Възможностите също зависят от човека, тъй като всеки е с различен потенциал. Спрямо това, което знам за теб, допуснах, че би могла да се развиеш в посока свободна практика или бизнес. Не те познавам чак толкова добре, че да преценя дали този път е за теб, само предположих.

    Между другото честито за новото попълнение в семейството. :)

  21. Дали си струва установяване в чужбина заради малко по-добър стандарт?
    Може би не.
    Дали си струва заради по-добри възможности за развитие на талант, умствен и въобще житейски потенциал?
    Към настоящия момент, по-скоро да.
    И то не само заради личните възможности в сегашно време, а също и за тези в бъдещо време, включително тези на децата Ви и техните деца.

    Задайте си въпроси от вида на:
    Ако се случи детето ми има артистичен талант,
    Ако детето ми има спортен талант,
    Ако се случи детето ми има научен или инжинерен талант,
    Ако детето ми овладее добре набор професионални умения,
    Ако изобретя или сътворя нещо значимо,
    Ако поискам да овладея нови, практически професионални умения,
    Ако попадна на добра бизнес възможност или имам добра бизнес идея,
    Ако доживея до пенсия,
    Ако аз се разболея,
    Ако детето ми се разболее,
    Ако се случи бедствие,
    …???

    Какво е вероятно да се случи в България и съответно във Великобритания в случай на някое от горните?
    Къде ще е по-добре за мен и семейството ми в случай на някое от горните?

    Това е към рационалния поглед върху проблема. От емоционална страна възникват много повече въпроси и на никой от тях не може да се отговори еднозначно, защото са силно индивидуални и зависими от личната житейска траектория. Примерно, за да се овладее носталгията и желанието да се направи нещо добро за родината (или по-скоро за близките, приятелите и свестните хора останали там), може действително да се прави нещо добро, макар и от разстояние, макар и нещо малко. Какво точно, всеки преценява за себе си, а по резултата може да прецени дали е успял. В случай на подобна мотивация, може би от чужбина, човек може да е по-полезен и за родината си и за себе си. Идеята ми е, да не се забравя, че понякога от разстояние и от подходяща позиция може да се постигне повече, отколкото от близо, на място, но с неподходяща позиция.

    Това го споделям от позицията на някой, който и досега не се реши да емигрира в чужбина и поради това волно и неволно е запознат повече с горчилката в България. Може би ограничения ми в това отношение житейски опит пречи да преценя всички фактори, които биха оказали влияние на едно такова решение. Но реших все пак да се разпиша, било то и само за едно наум.

    Благодаря Ви, за Вашите статии. Преди години случайно попаднах на една от тях, разясняваща на разбираем за мен език нещо за борсите и акциите. След това прочетох и други Ваши публикации, които също бяха написани увлекателно за мен. Съчетанието на практическото, житейското заедно със съпровождащите емоционални моменти… Благодаря!

    Пожелавам здраве и успехи, на Вас и на вашето семейство!

  22. Здравейте Рая ,

    Прочетох с интерес написаното от Вас. Знам баналната истина, че всеки сам решава нещата , но все пак един съвет от мене : Никога, ама никога не се връщайте в България. Това е мъртва страна, територия и какво още искате , но не и държава. Тук нещата никога няма да се променят в положителна насока , тъкмо обратното с всеки изминат момент ще става все по – зле и по – зле. Моето лично обяснение за това е , че сме ИЗКЛЮЧИТЕЛНО , ИЗКЛЮЧИТЕЛНО, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО П Р О С Т И като народ , като манталитет. Това прозира в разказите на Елин Пелин, в романите и разказите на Иван Вазов, фейлетоните на Алеко Константинов, дори и в поезията на Ботев . Те са писали произведенията си по начина по който са възприели заобикалящата ги действителност . За 30 години т.нар. демокрация българският народ така и не излъчи лидери . Независимо от коя партия са политиците единственото ,което те правят е решаването на личните им проблеми, а не на проблемите на държавата, НО нашите политици са това което сме ние за съжаление – ние сме прости и необразовани и такива са и те самите . Казвам го с пълната увереност, че сме необразовани независимо от кой колко дипломи има , тъй като основното на което трябва да учи средното образование, по – скоро образованието до 7 клас, тъй като според мен то е основополагащото – е да можеш да мислиш сам със собствената си глава и да носиш отговорност . Само искам да вметна – аз съм на 55 години и мога да споделя от личен опит, че средното и нисшето образование като качество беше на ниско ниво още по мое време, а след т.нар.демократични промени то изцяло се срина . Далеч съм от носталгията по социалистическа България, но това което дойде след 10 ноември по никакъв начин не е по- добро. Да, не караме Лади и Жигули и не чакаме по 10 години за кола и вярно е ,че в сравнение със социалистическа България има известно покачване на стандарта, но той е за много малък процент от хората. Истината за съвременното българско общество е , че то в момента се самоизяжда. Нещата в съвременна България не ми харесваха и преди, но в последните 10 – 7 години живота стана все по- непоносим и по -непоносим като нещата поне при мен не опират до липса на пари, а до това,че живея н общество, което не предлага абсолютно нищо на своите членове, в общество, КОЕТО НЯМА НИКАКВО ОПРАВДАНИЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ . НЪПРЕКИ възрастта на която съм планирала след 10 месеца да напусна страната , ако не завинаги то поне за две – три години колкото да се отсалеча и да забраня този смрадлив ад – България.
    Искам да се извиня на всички, които биха се почувствали обидени от това, че смятам всички българи за прости хора – за съжаление обаче това е истината. Може би ако бяхме осъзнали тази истина бихме живели в едно по – градивно общество . За самата себе си не смятам, че като българка се различавам от масата и не се гордея с обстоятелството , че съм проста, но вече съм го приела , а и връщане назад няма. Рая , стискайте със зъби с мъжа Ви и изобщо не се връщайте .

  23. @Zana – да, разбирам много добре какво искате да кажете. Но в чужбина също не е идеално – нито обществото, нито държавата, пък била тя и толкова развита като Великобритания. Казвам го напълно отговорно. Много хора разсъждават като вас, когато не са живели изобщо в чужбина (включително и ние, преди да заминем). Когато поживееш навън обаче ставаш по-толерантен към проблемите на родината и виждаш, че идеално няма никъде.

    Разбира се, има и емигранти, които в никакъв случай не искат да се върнат никога в България, по мои наблюдения обаче те са по-скоро малцинство. Голяма част биха се върнали, ако има начин.

    Пожелавам ви да заминете, както сте планирали, и успех :)

  24. @Ицо – така е, на теория в чужбина има повече възможности. На практика… малко по-различно. Относно талантите, те са рядкост, а и трябва да се развиват, а ние тук не знам дали бихме могли да подкрепим достатъчно децата си. Всички извънкласни форми са платени, но основният проблем при нас е времето – и двамата работим на пълен ден и де факто няма как да водим децата на балет, плуване или каквото и да било.

    За останалите неща – ако се разболееш, ако се случи бедствие – да, тук държавата е силна и ще те подкрепи. Но в България пък ще те подкрепи семейството и приятелите, а защо не и непознати добри хора. Има такива достатъчно.

    Всеки сам решава как и къде да живее, ние не сме решили още кой път ще поемем. Но определено след като поживяхме тук можем да кажем, че и тук не е идеално, и че в България не всичко е толкова лошо, както сме си мислили преди.

  25. @Рая – интересен поглед върху ситуацията. Предимно прагматичен и все пак съдържащ щипка идеализъм, вяра и надежда, казано иначе – човечност. Пожелавам Ви, да съхраните тази рецепта, накъдето и да ви завърти живота.

  26. Здравейте,

    Поздравления за добрата статия.
    Аз не съм живял в чужбина но се замислям да замина.
    Моята история е следната:
    Живях в малък град в провинцията в България и от около шест години живея в София. В София смених няколко квартала. Сам съм брз жена и деца и работя в голяма международна фирма с добри за България доходи. Равносметката за тези шест години е следната: някакви заделени пари, много похарчени за наеми, сметки и други неща. Имайте предвид че съм пестелив. Нямам кола и не харча за скъпи дрехи и подобни. Похарчени пари за лекари. Стреса не ми повлия добре – все пак съм от село. И в крайна сметка с малко заделени пари след добра заплата и не много харчения.
    Роднините са ми в провинцията. На моменти много ми идва носталгията. Живота така завъртява човек че няма време да се прибера да се видя с тях. Ако ще се връщате то нека да не е София а родното ви място. В София ще сте почти все едно сте в Англия що се отнася до носталгията!!! Възможности има и в България. Такива има на всякъде!!! Дори и в Африка. Познавам хора, които от Англия си дойдоха заради носталгията. Тук хората си живеят добре. Отивам примерно в мола и пълно с пазаруващи хора. На етажа с хранителните заведения пълни със семействата. Ако седнат да хапнат от Макдоналдс или друго място средно по 8-10 лв на човек ( за по-малко не може да се наяде ) и отиват 30-40 лв за хранене. После като отидат на кино – по 10лв за билет + пуканки и кола – минимум 50 лв. До тук 80+ лв. А ако влезнат и да пазаруват сещате се. Това не е изключение. Ходил съм в мола е така да ги броя за час време колко семействата ще си позволят този лукс. Много са. Не е изключение. За мен хората в България си живеят добре. Поне тези в столицата.
    За оправяне на държавата звучи тъпо. Мнозинството живее по начина по който живее. Глупаво е да се мисли, че малцинството ще каже на мнозинството как да се живее. Няма такъв филм. Или пиете една студена вода или терминал 2. Което и сте направили. Друг е въпроса че от учители заминали за чужбина са ми казвали, че младото поколение е много зле. Наистина много. Тъпо, арогантни, нагли и други подобни думи. Светло бъдеще за България относно хората за мен няма. Нещата отиват на по зле относно хората и човечността. Тука е като война. Вчера простреляха човек от моя квартал защото кучето му се изпикало на улицата. Ама буквално го простреляли с пиатолет. В момента лежи ВЪВ ВМА с опасност за живота. Относно други неща като пътища, Инвестиции и някакви пари от еврофондовете се усвояват и се правят някакви неща. Ако ви се работи без пари няма да останете. Но дали ще ви стигат и за какво е друга тема.
    Има си плюсове и минуси и на двете места. От вас си зависи каква ви е ценностната система и на какво държите най-много. Ако сте оправни ще намерите начин и в България да се справите. Има си хубави страни тукни в Англия. Има и лоши страни. Въпрос е на вкус. То е малко като манджите. Едни харесва едни друг други. Напълно ви разбирам за носталгията. Приятели са ми се смели като има говоря за носталгия а съм в една държава с роднини. Ако това да сте близо до роднините е най-важното за вас ами върнете се. Едва ли някой тук ще вземе решение вместо вас или ще ви даде отговора. Опитвам се да си представя колко ве разкъсва това дали да се върнете и ви съчувствам. Не ви разбирам защото не съм на вашето място но решението си е ваше. Едни ще ви кажат да се върнете други да си останете.
    По елавам ви успех каквото и да решите. Ще се радвам ако опита ми ви помогне по някакъв начин да се запознаете по-добре с обстановката в нг. Не че не я знаете каква е.
    Успех

  27. @Iv – благодаря за подробния коментар. Аз заминах да уча в София и там живях 7 години. Като се върнах вкъщи, нито за миг не ми е липсвала София или някой от там. И до ден-днешен.

    А иначе, не че не можем да идем там, но е безсмислено. Дори и да взимаме малко повече пари, там ще бъдем пак сами (в смисъл – без баби), има проблем с детските градини, и пак ще бъде едно безкрайно тичане за едното нищо. Приятели нямаме там – е, можем да си намерим, то и тука сме си намерили, но е различно. Да не говорим, че нямаме жилище там, тоест хайде и това съвсем от нулата. Изобщо – съмнително удоволствие и съмнителни възможности.

    В София и в големите градове в България има повече възможности за тези, които са от този край – имат рода, имат някакво жилище. За останалите също има, но на много по-висока цена. Най-вече има за тези, които имат добри професии, а нашите не са такива. Такава генерална смяна на влака от един коловоз на друг се прави, докато човек е несемеен и няма деца. После вече иска да се установи, иска сигурност, а и вече мисли не само за една съдба, а за три, четири, че и повече.

  28. Здравейте! :)

    Статията буквално напълни очите ми със сълзи. Бих искала да отговоря обаче от името на детето на емигрантите. Моите родители дълги години бяха в чужбина – в Гърция. Баща ми 17 години, майка ми – 10. Мен ме отгледаха баба и дядо. Въпреки взаимната ни липса, въпросът дали да отида при тях никога не бе поставен на дневен ред. Те бяха отишли там “за малко”, а от мен се изискваше само да съм добро дете и да изкарвам отлични оценки.
    Когато бях 12 клас те се върнаха и започнахме да уреждаме живота си тук. Купихме си ново жилище, направихме собствен бизнес, а аз отидох да уча в университет.
    Придобили малко от чуждия манталитет родителите ми ме възпитаха да бъда различна, да не съм като другите – да бъда толерантна, да не мрънкам, да работя без спирка. Никога не съм съжалила, че не са ме взели при тях. Е, всяко лято си изкарвах страхотно по слънчевите плажове на южната ни съседка, но на 13 септември събирах куфарите обратно. Иии…ред сълзи, ред сополи. Ама!
    В момента обаче, през призмата на скромните ми почти 24 години, напускането на България ми изглежда все по-логично в близкото бъдеще. Причината не е по-различна спрямо тази на всички останали – не съм съглана с всичко случващо се около нас. Имам хубава работа, прилично платена, но… Не знам колко “НО-та” трябва да напиша. Права сте като казвате, че промяната трябва да дойде от нас, но не забравяйте, че рибата се вмирисва от към главата!
    Наскоро се запознах със семейство, чийто син е на 28 години и живеят от над 15 години в САЩ. Та, седейки вкъщи с моите родители на по ракийка, мъжът се обърна и ми зададе следния въпрос: “Ама, защо младите не се опитате да промените нещо в тая България?” Ако щете ми вярвайте, но си глътнах граматиката, което рядко се случва. С една дума той иска нещо да се промени в неговата родина, за неговото дете, след като самият той си беше измъкнал отрочето на хиляди километри отвъд Океана. Т.е. искаме някой друг да свърши работата вместо нас. Типично по български, нали!? Е, докато това ни мислене не се промени, няма да стигнем англичаните.

    П.С. Продължавайте да пишете за живота си там. На любопитковци като мен ни е изключително интересно да четем за чуждия пример, за живота извън България. Преди три месеца бях в UK и останах впечатлена. Разбира се, че има плюсове и минуси, но все пак идеята да останете там с децата си ми се струва по-добра!

  29. @Магдалена – благодаря за интересния коментар!

    Колкото до човека от САЩ, съмнявам се той да иска неговото дете да се върне в България. Тоест, надали с такава умисъл е задал въпроса.

    А и той няма ясен отговор. Какво значи “нещо да промените”. То да не е да планираме преврат или революция. Това “нещо” е толкова комплексно, че всеки може да си го тълкува както си иска.

    Все повече започвам да мисля, че май България просто трябва да си мине през този “див” период, преди да израсне и да се стабилизира. Само се надявам, докато преминава, да не изгуби прекалено много от своите кадърни, будни хора.

  30. За съжаление това, което наричате преминаване или период всъщност с изминаването на всеки един ден от живота ме убеждава, че не е временен период през който преминаваме. Това е състояние. Това е диагноза. Това е манталитет. Това е за много поколения напред.
    Много са ми странни хора, които казват “България да се оправи”. Държавата е оправена. Тя е такава каквато е. Тя няма да се промени и няма да се “оправи”. Тези които са умни го разбраха и заминаха, махнаха се от тук. Тя е такава каквато е защото обществото е такова каквото е. Който го устройва остава и се примирява със ситуацията. Който не – терминал 2.
    Аз това израстване не си го представям. Младото поколение са пълни кретени. Липсата на кадри р толкова голяма…. Да не става въпрос за кадърни кадри. Много кадърни хора заминаха…. Останаха основно – сещате се, не искам да съм груб….
    Или човек слага розовите очила, пие всеки ден по една или няколко студенти води или терминал две.
    Желание и настроения сред хората за промяна не се усещат. Т.е. нещата ще продължават да се развиват в посока каквато са сега. За някои добре за други не.
    Хората Не си дават сметкa, че живеейки тук в БГ те всъщност пряко или косвено са участници в това ситуацията да се развива в посока каквато е в момента.
    Вярно е че хората не правят почти нищо за това живота да стане по добър, вече описах защо но в същото време обвиняват държавата и все други са им виновни. Вярно е че има структури в държавата, които се грижат за това ситуацията да е такава каквато е.
    Положението такова каквото е ги устройва и едните и другите.

  31. @Iv – възможно е и да не е етап, а да е за постоянно. Ако е така – много лошо.

    Само няма да се съглася, че в чужбина са отишли най-кадърните и възпитаните. Такава измет има тук… и хич и не прихващат от английския манталитет.

  32. “Прогресът е невъзможен без промяна и тези, които не могат да променят мислите си, не могат да променят нищо.” Джордж Бърнард Шоу.
    Този цитат е доста показателен. В крайна сметка, не е от значение в коя точка на света живееш, а на какво ниво, чисто интелектуално, се намираш. Проблемът тук в България е, че действаме на стадния принцип – където единият, там и другият. Не сме научени да мислим и да изказваме гласно мнението си. А това на всички ни е ясно в следствие на кои години се е случило. Друг е проблемът за единството на нацията. Тук максимата “разделяй и владей” действа на 100%. Така, че доста неща ни куцат, но въпросът е колко време ще ни бъде необходимо да ги променим или изкореним.

  33. Аре сега и аз да ви скоча малко,(след като прочетох всичко за емигранството).. първо със статията на Рая, колко пъти е написала “не знам” забелязвате ли…?! За мен това показва, “абе привидно май съм добре, но усещам, че нещо липсва(?и незнамкакво е то?)” Сама казваш, че от работа главата не можеш да си вдигнете (ако изключим двете 10дневки платена отпуска.) bank holidays също. Тоя пост ще е дълъг и леко заядлив като предния, но повярвай Рая, просто имам друга гледна точка. Като толкова ви харесва Англия специално, (и не сте живяли на друго място) да ви питам нещо за хуленето по нашите политици. (Вярно е че рибата… от към главата)…НО…… Колко пъти Рая, ти докато си беше в БГ написа на общината си за проблем, колко пъти търси решаване на проблем по канален ред, колко пъти обясни на чиновника, че той е в услуга на обществото и трябва да свърши нещото за което си при него (в случай, че те мотае или откровенно не върши работа), колко пъти ескалира проблем до по висшестоящ началник, когато някой нещо не е свършил, а се оплакваш само…?!??!!А знаеш ли къде е местната приемна на управляващата партия по община, област и т.н.ходила ли в приемни дни, на обществени обсъждания да си ходила,само пищих и викаш те политиците виновни,бре все някой ще ни оправя,ти да видиш…..?!?? Обеществото за което говориш се формира отдолу нагоре и процеса все тръгва отнякъде обикновенно от посредата, с някой по наперен, на фона на всичките овце (преобладаващи в БГ). Левски е казал че свободата не се дава,те се извоюва, по същия начин и с правата, от която до голяма степен произтича възхваляваната от теб подреденост. По същия начин и с договорките за заплатите в предния пост…
    Много хора в коментарите са питали, в голям град ли сте или в дълбок прованс в БГ?!? (нищо лично,но си е така,просто ни е малка икономиката) умно момиче си, но нещо ти убягва, преди имаше постове как си върнала еди колко си хиляди лева за еди колко си месеца, пак усещам промивката и ти също я усещаш, знаеш че нещо куца, а това да се жертваш за децата пък не го разбирам (аз имам 2, за протокола да се отбелжи), подготви ги, пък те ще се оправят (в моя случай е така, израснал и изучил съм в БГ- Варна/София).
    Тук идва ред на малко психология, ако не знаете в БГ психологията е такава поради простата причина че сме живели в робство,знаете колко време, тогава винаги се налагало да преметнеш местния омбашия я с някоя овца повече или с това, да се отчете, че имаш по малко оки зърно и т.н. Айде малко по поучително гледайте на Захари, Елин, Алеко и т.н. то аман от черногледство. Дуго много прозира, как си захласната от това коло била това и онова, ами я поразходете се с мъж ти и децата (не се оправдавай с работа, винаги може при желание). Я Германия, я некоя Нордическа държава, я Ирландия (имаме две приятелски семейства с по 2 деца там). Друго ми прави впечатление на мен също специално за Англия, (аз съм я напуснал преди 1г, след живот 5г там) много рядко (броят се напръсти) видях хора от голям град в БГ из тая Англия, всичките българи от знайни и незнайни села, което не е проблем, те хората едва ли са избягали от хубаво, без език, уникални чобани. (ти не влизаш в тази категория :) ). Друго прави много силно впечатление също, село с 7-9 хил души в Норфолк (да не кажете, че все за големите градове говоря), ем то имаше 3 фабрики и още поне 7-8 сериозни бизнеса (извън любимите навскички магазини)и поради този факт динамиката му е такава, че не усещаш да е село. Същото е в Германия, Холандия, Дания,….. А друго Рая прави ли ти впечатление, че всичко е proudly produced in Britain (или UK) и други подробни патриотизми. Значи при тях може, е при нас същите тия са популисти.(и добре че са във власта сега, та нещата да не са толкова либерални….) ето по върпоса малко сериозен материал за размисъл, не голи разсъждения.
    ( https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/industriiata-glupako-265488/ )

    Това което искам да кажа е с няколко думи, е че нещата и в БГ се подобряват, но с много бавни темпове, а на мен ми е важно да стане за мен, а то няма да стане когато съм все още в активна възраст (за децата обясних, че е важно да са подготвени, те ще се оправят, защото, най-малкото подготовката е предпоставка за успех). Примери с подобрението в БГ няма да давам че ше стане още по дълго… :) …..
    Очаквам отоговора ти Рая,че темата отдавна е неактивна (откъм коментари поне)

  34. @kbd error – проповядваш на папата. Абсолютно съм съгласна с коментара ти, с малки изключения.

    Познавам 4 човека/семейства от София, 2 от Варна, 2 от Пловдив, 1 от Бургас. Тоест, има ги. Повечето иначе наистина са от малки градчета или села. Но не това е важното.

    Институциите в България – дълга тема, но не са чак такъв батак, както хората си мислят. Има много корупция и връзки, което не означава, че не функционират и няма да ти свършат работа, но на свои хора могат да свършат много повече работа, по-бързо и качествено. ☺

    Проблемите с България на хора от малки градове (като мен) са основно липсата на пълноценен пазар на труда, липсата на възможности за професионално развитие и израстване, неспазването на кодекса на труда от работодателите, а в някои случаи – липсата на социална среда (например, когато повечето кадърни и образовани хора отдавна са се преориентирали към Варна, София, и чужбина).

  35. @kbd error – ако искаш, напиши си своята история и/ли своя поглед малко по-структурирано и ми го прати на мейла, може да го публикуваме като отделен материал.

Leave a Comment