Българска история в GetRichSlowly.org !

Мили приятели,

Бързам да ви кажа новината! История от kadebg беше публикувана в GetRichSlowly тази неделя (03 апр 2011). GetRichSlowly, който сигурно познавате от раздел Подобни сайтове , е блогът на JD Roth за лични финанси (статистика за него тук и тук ).

Историята на английски (както беше написана в оригинал) можете да прочетете тук: http://www.getrichslowly.org/blog/2011/04/03/reader-story-saving-the-american-way-and-the-bulgarian-way

Българска история в GetRichSlowly

 

За тези от вас, които не се оправят много с английския – като мама :) – следва пълен превод на историята.

СПЕСТЯВАНЕ ПО АМЕРИКАНСКИ… И ПО БЪЛГАРСКИ

Казвам се Рая. Аз съм на 25 и живея в България. Това е малка държава в Източна Европа до Турция, Румъния, Гърция и Сърбия.

През Май 2009 взех заем, за да започна собствен бизнес, който по-късно се провали. В края на 2009 вече имах 2500 евро дългове. (За сравнение, средната заплата в София – столицата на България – е 500 евро на месец. Това са около $700) След като бизнесът не успя, започнах работа за 350 евро на месец, като месечните ми разходи за живеене бяха 200 евро месечно минимум. Не можех да ги изстискам повече от това.

И така имах 2500 евро дългове, а можех да отделям само 150 евро на месец за тях. И то ако живеех като монах – ядейки обикновена храна, носейки скромни дрехи, и отрязвайки всякакви забавления.

След това, през Януари 2010, семейни причини ме върнаха у дома. Оставих София и работата си и се върнах в родния си град с население от 40,000.

Това не е сълзлива история
В началото на 2010, нещата загрубяха. Имах:

  • провален бизнес
  • 2500 евро дълг
  • семейна криза
  • раздяла с приятеля ми (поради тази криза)
  • генерална промяна в живота (от София към малкия ми роден град)
  • никаква работа

В такива времена човек се утешава с каквото намери – лате [вид кафе с мляко] на раздута цена или греховната кутия цигари ( Пари Цигари Воля ). Но изведнъж 2 евро ($3) за кутия е повече, отколкото можеш да си позволиш. Мислите, че не може да се живее без интернет в 21 век? Моля ви се! – това е лесната част. Чипс, шоколад, безалкохолни – задраскайте ги от менюто. Новото меню е картофи, яйца и вода от чешмата.

Но това не е сълзлива история; по-скоро, това е разказ за”Преди и След.”

Преди това: никога не бях управлявала истински парите си. Опитвах се да не харча прекалено много за някои неща и това вършеше работа. Излизах на нула за месеца – не оставаше нищо за спестяване, но нямаше и дългове.

След това: започнах да търся информация на тема “лични финанси”. Намерих The Simple Dollar и Get Rich Slowly, които ме подтикнаха да създам свой блог  (на български): kadebg.com. И започнах да чета много повече за спестяването, тъй като то е главна тема в личните финанси.

“Не мога да спестявам”
“Не мога да си позволя да спестявам. Просто не остават достатъчно пари в края на месеца” Това го чувах доста често от мои приятели и роднини. Така говорех и самата аз преди.

И когато за първи път повдигнах въпроса за спестяването в моя блог, част от хората го почувстваха почти като обида. Да не би да съм полудяла? Какви ги разправях? Бях се осмелила да кажа на хората една грозна истина – спестявах сега или гладувай винаги – и това не им хареса.

Но това, което наистина ме засегна беше като започнах да чувам: “България не е богата страна като САЩ или като Западна Европа. Лесно им е на тях да спестяват; те не дават 50% от приходите си за храна

Има известна истина в това. Американците могат да си позволят ипотека, заем за кола и студентски заем за стотици хиляди долари и въпреки това да живеят в добре обзаведен дом, без да се тревожат за храна или за сметките. Американците могат да казват неща като “Спестявам 20% от дохода си” и пак да се хранят добре, да си купуват дрехи, и да плащат вноската за джипа.Това едва ли е възможно тук!

За повечето хора в България, спестяването не става лесно. Обикновено то означава да намалиш разходите си за основни неща като храна, дрехи и транспорт. Трябва сериозно усилие. Тричленното семейство на леля ми живее с под 500 евро месечно в София — за щастие, те имат свой тристаен апартамент, и нямат наем или ипотека.

И така, как се спестява, когато едва свързваш двата края?

“Не мога да НЕ спестявам”
Доста си мислих за това. Колко е различно спестяването при тези два сценария? Първо, когато имаш пари над минималния праг за оцеляване? И второ, когато едва изкарваш достатъчно просто за да оцелееш?

Но трудно или не, трябва да го направиш. В противен случай няма измъкване. Никога няма да достигнеш до финансовата независимост и със сигурност няма да забогатееш.

Прахосах много време да се ядосвам на обстоятелствата и да се ядосвам за това колко трудно е да се спестява. Толкова ми се искаше нещата да са различни! Бях само на 24 – не беше честно!

Но с пожелателно мислене не стигнах доникъде. Държах се като дете, а не като млад зрял човек. Взимането на заема си беше мое решение. “Стегни се, Рая!” – казвах на себе си. ”Преживей го и давай нататък!”

Научен урок
Както казах в началото, сега имам свой блог за лични финанси. Спестяването е едно от нещата, за които говоря най-често. Аз съм голям защитник на спестяването, но постоянно получавам коментари (понякога доста остри!) за това…

  • как е трудно да се спестява
  • как хората с удоволствие биха спестявали, ако имаха достатъчно пари
  • как е глупаво да се спестява, когато трябва да се наслаждаваш на младостта си
  • как е унизително да си броиш пенитата (“стотинки” при нас)
  • как просто няма достатъчно пари за спестяване

Виждам старото си аз в тези коментари. И аз самата бях точно такава. Случваше се да говоря с някой с по-добър финансов разум от мен, и този някой би бил така добър да ми каже какво трябва да направя. Но на мен не ми харесваше. Звучеше като твърде много работа. Звучеше като промяна. Звучеше като по-малко забавно.

Но накрая прях принудена да науча – по трудния начин – че тези хора са прави. Трябваше да стигна до дъното, преди да се събудя от моята кома тип “нулево-управление-на-парите”. Беше болезнено, но свърши работа. Сега тъкмо изплатих дълговете си след едногодишна борба. Продължих да чета блогове за лични финанси, които да ме държат в правилната писта до финала, и сега вече имам “Медал Финансова Свобода”. Чувството е страхотно!

Затова горещо съветвам хората да направят каквото е небходимо, за да намерят начини да спестяват. И когато кажат “Не мога да си позволя да спестявам”, вече не го приемам.

Вече не го приемам

Ако аз мога, и вие можете. Да, не е приятно. Да, много е трудно на моменти. Иска жертви! Но аз съм 25-годишна жена. Щом аз мога да мина без модерни дрешки, грим и забавления на моята възраст, и вие можете. Научих, че има огромна разлика между “не мога” и “не искам”.

През 2010 съм похарчила 40 евро за обувки и дрехи — купувала съм втора ръка или евтини китайски . Не си купувах сапун Dove за 1евро ($1.40);  купувах си десет безмаркови сапунчета за същата цена. Телефонът ми е Nokia с VGA камера, която вече е на няколко години. Не можех да си позволя карта за фитнес, затова тренирах вкъщи и тичах навън. И накрая осъзнах: Да живееш пестеливо не е края на света.

Също научих — от публикации и коменрати — че не на всички американци им е лесно. Четох някои силни лични истории от американци, които изглежда бяха в дори по-лоши ситуации от мен:

  • самотен баща остава без работа и едва има храна за малкото си дете;
  • пенсионерка споделя съвети за това как се охлажда къща през лятото с помощта на одеяла и рефлектори по прозорците — не може да си позволи климатик.
  • чета истории за майки, които успяват с $5 да хранят 6-годишно дете и бебе няколко дни.

Вярно, икономиката на САЩ е по-силна от нашата в България. Вярно, американците като цяло живеят по-добре от българите. Но когато имаш генерална криза в личните си финанси, това че сънародниците ти имат висок стандарт не помага особено. Те няма да дойдат и да те измъкнат от потъващите пясъци. Техните пълни портфейли няма да напълнят твоя. Трябва да се оправяш сам, независимо дали си американец или българин.

И така, да не би да ми казвате, че не можете да спестявате? Спестявайте! ( Save! ) Вече не се връзвам на оправдания.

22 thoughts on “Българска история в GetRichSlowly.org !”

  1. Поздравления, това си е признание, което ние редовните ти читатели отдавна сме ти дали :о) Продължавай все така! Напред и нагоре :о)

  2. @Караманчев – вие сте страхотна дружина и съм много благодарна, че подкрепяте kadebg :) *гуш*

  3. Едно голямо браво! Като гледам позитивните коментари там, току виж си ни зарязала:)

  4. Благодаря :) Но докато патриотчето в мен е живо (а то е изключително жилаво), няма шанс! :)

  5. Браво!
    Страхотен английски, видях че един коментар ти препоръчва блог на английски – ами замисли се.
    Хората отвъд океана са възхитени ;) – браво!

  6. Поздравления за хубавата статия! Стигнах до блога ти през нея. Хубаво впечатление ми направи големият брой коментари, до един положителни. Струва ми се, че е рядкост публикация на гост да събере чак толкова много коментари. И не смятам, че причината е само в “екзотиката”, каквато е България. Просто беше написано добре и явно накара аудиторията да се позамисли.
    Дано да успееш да накараш все повече хора у нас да се замислят за какво харчат парите си, спечелени съвсем не лесно.

  7. Поздравления и от мен!!! Това си е признание и много се радвам, че си го получила, защото го заслужаваш. ;)

  8. Браво! Освен, че са поставили твоята публикация, тя явно се радва и на много положителни коментири…

  9. @Доди – да, честно казано и аз се изненадах, че са преобладаващо позитивни.

  10. Интересно ми е как американците спестяват. Хората за които сутрешното отскачане до МсДоналдс е просто без коментар. Всяка сутрин се дават по 1,50 за кафе, и това не го считат за разход. Естественно в офисите навсякъде има безплатно кафе. За американците готвено в къщи е да си купят замразена храна от магазина и да я претоплят. Всичко друго е върха на кулинарното изкуство. Общо взето съм учуден, че хора от там могат да говорят за спестовност. А иначе поздравления за статията…..

  11. е от 1,50 за кафе ли да спестяват? 1.5 на фона на 2000-3000 долара заплата,
    това е малко като онзи пример от законите за паркинсън за ядрения реактор- хората за 3 минути похарчват няколко милиона за ядрен реактор, а после цели 40 минути спорят как да се спестят 1000-2000 долара от парите за навеси за колите на служителите. А след това за около час спестяват 100-200 долара, като премахват безплатната закуска и кафе на персонала

  12. Ами то 1,50 тук толкова там и парите текат…
    Ако се разровите повече из американския начин на живот ще видите, че много от хората печелят например 1000 а харчат 1200 и потъват в заеми и дългове. Не случайно сега вървят реклами, застраховат пенсионерите за по 35 долара на месец. Съответната застраховка покрива разходите по внезапна смърт и погребението плюс съответните заеми които има пенсионера до 250 000 долара….. Забележи заеми, които има до 250 000 долара. Много от хората на възраст тук са с огромни заеми, не спестявания…. Така че …..

  13. @kill_u Мисля, че навсякъде е така – съблазняват хората да харчат, пък после да връщат цял живот. Дори и аз съм се лъгал. Ти заслужаваш да си купиш това…после виждам, че заслужавам да им плащам на тях лихви и т.н. А относно американците гледай филма “Super size me”, доста е интересен, срещу Макдоларс и промиването на мозъци. И за да не се отклонявам от темата: Рая да си жива и здрава и да пускаш хубави статии, а не да отбиваш номера с “Форум?” :)))

  14. Много е ВАЖНО вътрешно да си убеден ,че трябва да спестяваш

  15. Рая продължавам да чета блога ти. Поздравления за статията. Истината е че спестяването не е трудно но е начин на мислене. И е различен начин на мислене. Най-трудното поне за мен е да се научиш да казваш НЕ примерно когато те канят на кафе, вечеря, дискотека. Да кажеш НЕ на приятелите си е трудно но още по-трудно е да кажеш НЕ на себе си: хранене на вън, шоколад, и други подобни. На скоро влизам в Супермаркета (никога не съм обичал да ходя там винаги купувам повече неща от колкото искам и това се отразява на бюджета ми) влизам с ясната цел да си купя вечеря в рамките на 5 лв. За съжеление точно на входа има цял стелаж с намалени DVD-та който между другото много обичам да купувам бяха намалени по 1.99 лв. Разглеждам ги аз и си казвам какво са 2 лв за нов български филм това наистина е нещо хубаво да си купиш такова DVD. Естествено обаче имах цел да влеза в магазина да си купя необходимото и да похарча не повече от 5 лв за целта. Давайки си сметка че съм влязал с конкретна цел се наложи да си кажа НЕ на DVD-то и Да на изпълнението на целта с която съм отишал в магазина. Въпроса е че да си кажеш НЕ веднъж е ок но когато системно трябва да го правиш понякога в продължение на месеци става доста трудно.

  16. Оооо, какво говориш – естествено, че е трудно! :) С времето става по-лесно, но колкото и да си свикнал – никой не обича да се лишава от разни неща. Въпросът е да не го правиш само от мазохизъм, а в името на някаква по-голяма цел. (Това съм го обяснила в безплатната книжка за лични финанси .)

    А на кого е най-трудно да откажеш – според мен на детето си. Оттук и философията ми Спестявай, докато си млад.

    Благодаря за добрите думи и много се радвам, че материалите ти харесват :)

Leave a Comment