Мили приятели,

Бързам да ви кажа новината! История от kadebg беше публикувана в GetRichSlowly тази неделя (03 апр 2011). GetRichSlowly, който сигурно познавате от раздел Подобни сайтове , е блогът на JD Roth за лични финанси (статистика за него тук и тук ).

Историята на английски (както беше написана в оригинал) можете да прочетете тук: http://www.getrichslowly.org/blog/2011/04/03/reader-story-saving-the-american-way-and-the-bulgarian-way

Българска история в GetRichSlowly

 

За тези от вас, които не се оправят много с английския – като мама :) – следва пълен превод на историята.

СПЕСТЯВАНЕ ПО АМЕРИКАНСКИ… И ПО БЪЛГАРСКИ

Казвам се Рая. Аз съм на 25 и живея в България. Това е малка държава в Източна Европа до Турция, Румъния, Гърция и Сърбия.

През Май 2009 взех заем, за да започна собствен бизнес, който по-късно се провали. В края на 2009 вече имах 2500 евро дългове. (За сравнение, средната заплата в София – столицата на България – е 500 евро на месец. Това са около $700) След като бизнесът не успя, започнах работа за 350 евро на месец, като месечните ми разходи за живеене бяха 200 евро месечно минимум. Не можех да ги изстискам повече от това.

И така имах 2500 евро дългове, а можех да отделям само 150 евро на месец за тях. И то ако живеех като монах – ядейки обикновена храна, носейки скромни дрехи, и отрязвайки всякакви забавления.

След това, през Януари 2010, семейни причини ме върнаха у дома. Оставих София и работата си и се върнах в родния си град с население от 40,000.

Това не е сълзлива история
В началото на 2010, нещата загрубяха. Имах:

  • провален бизнес
  • 2500 евро дълг
  • семейна криза
  • раздяла с приятеля ми (поради тази криза)
  • генерална промяна в живота (от София към малкия ми роден град)
  • никаква работа

В такива времена човек се утешава с каквото намери – лате [вид кафе с мляко] на раздута цена или греховната кутия цигари ( Пари Цигари Воля ). Но изведнъж 2 евро ($3) за кутия е повече, отколкото можеш да си позволиш. Мислите, че не може да се живее без интернет в 21 век? Моля ви се! – това е лесната част. Чипс, шоколад, безалкохолни – задраскайте ги от менюто. Новото меню е картофи, яйца и вода от чешмата.

Но това не е сълзлива история; по-скоро, това е разказ за”Преди и След.”

Преди това: никога не бях управлявала истински парите си. Опитвах се да не харча прекалено много за някои неща и това вършеше работа. Излизах на нула за месеца – не оставаше нищо за спестяване, но нямаше и дългове.

След това: започнах да търся информация на тема “лични финанси”. Намерих The Simple Dollar и Get Rich Slowly, които ме подтикнаха да създам свой блог  (на български): kadebg.com. И започнах да чета много повече за спестяването, тъй като то е главна тема в личните финанси.

“Не мога да спестявам”
“Не мога да си позволя да спестявам. Просто не остават достатъчно пари в края на месеца” Това го чувах доста често от мои приятели и роднини. Така говорех и самата аз преди.

И когато за първи път повдигнах въпроса за спестяването в моя блог, част от хората го почувстваха почти като обида. Да не би да съм полудяла? Какви ги разправях? Бях се осмелила да кажа на хората една грозна истина – спестявах сега или гладувай винаги – и това не им хареса.

Но това, което наистина ме засегна беше като започнах да чувам: “България не е богата страна като САЩ или като Западна Европа. Лесно им е на тях да спестяват; те не дават 50% от приходите си за храна

Има известна истина в това. Американците могат да си позволят ипотека, заем за кола и студентски заем за стотици хиляди долари и въпреки това да живеят в добре обзаведен дом, без да се тревожат за храна или за сметките. Американците могат да казват неща като “Спестявам 20% от дохода си” и пак да се хранят добре, да си купуват дрехи, и да плащат вноската за джипа.Това едва ли е възможно тук!

За повечето хора в България, спестяването не става лесно. Обикновено то означава да намалиш разходите си за основни неща като храна, дрехи и транспорт. Трябва сериозно усилие. Тричленното семейство на леля ми живее с под 500 евро месечно в София — за щастие, те имат свой тристаен апартамент, и нямат наем или ипотека.

И така, как се спестява, когато едва свързваш двата края?

“Не мога да НЕ спестявам”
Доста си мислих за това. Колко е различно спестяването при тези два сценария? Първо, когато имаш пари над минималния праг за оцеляване? И второ, когато едва изкарваш достатъчно просто за да оцелееш?

Но трудно или не, трябва да го направиш. В противен случай няма измъкване. Никога няма да достигнеш до финансовата независимост и със сигурност няма да забогатееш.

Прахосах много време да се ядосвам на обстоятелствата и да се ядосвам за това колко трудно е да се спестява. Толкова ми се искаше нещата да са различни! Бях само на 24 – не беше честно!

Но с пожелателно мислене не стигнах доникъде. Държах се като дете, а не като млад зрял човек. Взимането на заема си беше мое решение. “Стегни се, Рая!” – казвах на себе си. ”Преживей го и давай нататък!”

Научен урок
Както казах в началото, сега имам свой блог за лични финанси. Спестяването е едно от нещата, за които говоря най-често. Аз съм голям защитник на спестяването, но постоянно получавам коментари (понякога доста остри!) за това…

  • как е трудно да се спестява
  • как хората с удоволствие биха спестявали, ако имаха достатъчно пари
  • как е глупаво да се спестява, когато трябва да се наслаждаваш на младостта си
  • как е унизително да си броиш пенитата (“стотинки” при нас)
  • как просто няма достатъчно пари за спестяване

Виждам старото си аз в тези коментари. И аз самата бях точно такава. Случваше се да говоря с някой с по-добър финансов разум от мен, и този някой би бил така добър да ми каже какво трябва да направя. Но на мен не ми харесваше. Звучеше като твърде много работа. Звучеше като промяна. Звучеше като по-малко забавно.

Но накрая прях принудена да науча – по трудния начин – че тези хора са прави. Трябваше да стигна до дъното, преди да се събудя от моята кома тип “нулево-управление-на-парите”. Беше болезнено, но свърши работа. Сега тъкмо изплатих дълговете си след едногодишна борба. Продължих да чета блогове за лични финанси, които да ме държат в правилната писта до финала, и сега вече имам “Медал Финансова Свобода”. Чувството е страхотно!

Затова горещо съветвам хората да направят каквото е небходимо, за да намерят начини да спестяват. И когато кажат “Не мога да си позволя да спестявам”, вече не го приемам.

Вече не го приемам

Ако аз мога, и вие можете. Да, не е приятно. Да, много е трудно на моменти. Иска жертви! Но аз съм 25-годишна жена. Щом аз мога да мина без модерни дрешки, грим и забавления на моята възраст, и вие можете. Научих, че има огромна разлика между “не мога” и “не искам”.

През 2010 съм похарчила 40 евро за обувки и дрехи — купувала съм втора ръка или евтини китайски . Не си купувах сапун Dove за 1евро ($1.40);  купувах си десет безмаркови сапунчета за същата цена. Телефонът ми е Nokia с VGA камера, която вече е на няколко години. Не можех да си позволя карта за фитнес, затова тренирах вкъщи и тичах навън. И накрая осъзнах: Да живееш пестеливо не е края на света.

Също научих — от публикации и коменрати — че не на всички американци им е лесно. Четох някои силни лични истории от американци, които изглежда бяха в дори по-лоши ситуации от мен:

  • самотен баща остава без работа и едва има храна за малкото си дете;
  • пенсионерка споделя съвети за това как се охлажда къща през лятото с помощта на одеяла и рефлектори по прозорците — не може да си позволи климатик.
  • чета истории за майки, които успяват с $5 да хранят 6-годишно дете и бебе няколко дни.

Вярно, икономиката на САЩ е по-силна от нашата в България. Вярно, американците като цяло живеят по-добре от българите. Но когато имаш генерална криза в личните си финанси, това че сънародниците ти имат висок стандарт не помага особено. Те няма да дойдат и да те измъкнат от потъващите пясъци. Техните пълни портфейли няма да напълнят твоя. Трябва да се оправяш сам, независимо дали си американец или българин.

И така, да не би да ми казвате, че не можете да спестявате? Спестявайте! ( Save! ) Вече не се връзвам на оправдания.