“Как да бъдем успешни” е грешния въпрос

Защо е грешен? Първо, защото е много общ. Второ, защото е лаишки. Трето, защото в него е закодиран малко мързел. :)

Със същия успех може да попитате шефа на НАСА как да стигнете до Марс.
Рая: “Прощавайте, имам нужда от съвет – как да стигна до Марс?”
Шефа на НАСА: “…”
Рая: “Кажете ми най-общо така, или в 10 стъпки?”
Шефа на НАСА: “…”
Рая: “Защо никой не иска да каже?! Искате Марс само за себе си!!”
Шефа на НАСА: “…има много начини да стигнете до Марс, кой по-точно ви интересува? Със сонда, с ракета, с кораб…?”
Рая: “Не знам… вие като експерт кой начин препоръчвате?”
“Зависи с каква цел отивате на Марс…”
Рая: “Как с каква цел? Просто искам да стигна до Марс. Виждам, че който е стигнал до Марс, има много пари, много контакти, добро образование и позиции в обществото.”
“Добре, а за кой етап търсите съвет – за подготовката, за излитането, за кацането…?”
Рая: “За всичко. Всяко инфо е добре дошло.”
“Ами най-общо казано… ъх… трябва ви совалка, ракета и гориво. Обградете се с астронавти и не стойте по цял ден във Фейсбук.”
Рая: “ОК, вече всичко ми е ясно! Благодаря ви! Ще се видим на Марс!”

Може би би било по-практично, ако първо си изясним какво точно влагаме във въпроса “как да бъдем по-успешни”. Тоест, като питаме “как да бъдем успешни”, за какво точно си мислим? Как да караме нова кола? Как да направим кариера? Или още по-конкретно: да приема ли предложението за стаж в чужбина? Към отдел “Одит” ли да се прехвърля, или към “Финанси”? Да направя ли собствено ТВ предаване, или да стартирам канал в YouTube?

Още: Лични финанси, лични избори

И докато разъждаваме над въпроса “как да бъдем успешни”, е хубаво да помислим
кое в настоящия ни живот липсва, че се питаме как да бъдем успешни? Успешните хора не се питат как да бъдат успешни, както слабите хора не се питат “как да отслабна”. Кои качества не ни достигат?

Ето този въпрос е много труден. Кои качества не ни достигат? Трудно е да разберем, защото обикновено се обграждаме с хора – нашите приятели – които са ни приели такива, каквито сме, и ни обичат такива, каквито сме. За да намерим слабите си страни или да развием нови качества в себе си, трябва да излезем от така наречената “зона на комфорт” (нещата, с които сме свикнали) и да се предизвикаме. Да намерим нов стимул или дразнител, който да предизвика създаването на нова перспектива у нас.

На теория звучи добре, но на практика е много трудно. Както казва Тони, в живота първо идва изпита, и едва след него си научаваш урока. А както казваше татко – животът е най-добрия учител, но уроците му са най-скъпи. Е, в един момент човек почва да се плаши от цената на тези уроци (особено когато имаш семейство) и все повече губи желание да излиза от зоната си на комфорт. Все повече предпочита същата стара сутина, с която е свикнал.

Аз например се опитвах да излизам от рутината като винаги на работа проявявах интерес към нови или “случайни” задачи. Например, необходима е еднократна справка – един час работа с Ексел – за да извадим средната цена на еди-кой си вид едногодишни договори. Понеже това на никой не му влиза в работата, търсят доброволци. Аз! Аз! Аз! По този начин излизам от рутината, научавам нещо ново, а може и да си открадна две минути с Дани, който беше нашият мениджър за Европа и от когото можеш да научиш много.

Още: Как да се развиваме професионално и да печелим повече пари

Общуването с Дани и много хора от мениджмънта ме дърпаше напред. Виждах тяхната перспектива относно бизнеса и бизнес-процесите в команията, но също така се учех как изобщо се общува с хора от такъв клас. Отговорът е: много лесно, защото те са много напред в мисленето си и могат да водят разговор с всеки, при това така, че да те накарат да се чувстваш значим и оценен. Повдигат те.

Същевременно обаче динамиката на общуване напомняше отношенията между възрастен (те) и дете (аз), а аз исках да видя как общуват те (големите) помежду си. Къде и как почиват. Колко и как общуват с децата си. Как се справят с някакви тривиални проблеми, например – спукана тръба вкъщи. От една страна, как да се справят – викат водопроводчик като всички останали. Но от друга – няма никакви драми, никакъв стрес, просто приемат съществуването на подобни дребни спънки и не позволяват това да влияе на настроението им или на плановете им.

Още: Как да мислим позитивно (ама наистина) – 5 изненадващи принципа

Разбира се, нямах възможност да общувам с мениджмънта колкото ми се искаше, но за сметка на това пък сред моите колеги имаше някои истински джедаи, на които много се възищавах. Хора на моите години, на същата или сходна работа, които се справяха блестящо със живота и които един ден ще станат прекрасни ръководители.

Не се случва често да попаднеш на човек, на когото да се възхищаваш във ВСЯКО ЕДНО отношение, и общуването с който да ти помогне да подобриш собствения си живот във всяко едно отношение.

Още: На какво ще уча своите момичета

Но пък има достатъчно хора, от които можеш да се учиш в ОПРЕДЕЛЕНИ отношения. Едната ми колежка например беше изключително контактна и успяваше да завърже разговор с всеки. Да приеме или поне разбере твоята гледна точка, без да отстъпва от своята. Поддържаше много чисти и точни отношения с всички и това беше нещото, което се опитвах да науча от нея.

Всичко това се върти около хората, отношенията между хората и общуването с хората. В момента това ми е в главата, защото може би това е областта, в която трябва да напредна. 

Още: Времето е пари – но колко точно?

Ако знанията и интересът към самоусъвършенстване са една част от формулата на успеха, тази част съм я овладяла. (Не че няма какво още да уча, но това мога да го правя добре.) Отношенията с хората са друга част, в която съм може би по средата на пътя. Следващата е поемането на рискове, в която в момента съм до никъде. Друга част е средата или общуването с определен тип хора – такива, от които можеш да научиш много, и да се учиш постоянно, като и тук съм доста в началото…

Понякога един човешки живот не стига, за да минеш през всички класни стаи и да си вземеш дипломата. Но колкото по-напред успея да стигна, по-добре, защото ще помогна на децата по-бързо да стигнат поне до моето ниво.

А и за щастие съм от хората, които обичат да ходят на училище! :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

2 thoughts on ““Как да бъдем успешни” е грешния въпрос”

  1. “Следващата е поемането на рискове, в която в момента съм до никъде.”
    Хм, липсата на рискове е избягването на взимане на решения. Защото зад всяко решение има риск да се окаже грешно. А ти си взела един куп решения за които си писала надълго и нашироко, поела си отговорност. Човек който решава да започне отначало в друга държава с малко дете е човек който поема риск. Осъзнат риск, не онзи от класната стая на живота който идва без да го очакваш.
    “средата или общуването с определен тип хора – такива, от които можеш да научиш много” – имаш ли си ментор?

  2. @Иво – доникъде съм с поемането на рискове в чисто инвестиционен смисъл. Иначе в житейски план – да, но така или иначе всеки от нас взима решения в житейски план.

    Нямам си ментор, добре си усетил. Определено бих искала да имам ментор. Но като нямам, се уча по малко от всеки :)

Leave a Comment