husband baby job timeДо оня ден си мислех, че много неща правя освен ходенето на работа; но откакто се роди Никито, думите “нямам време” придобиха съвсем нов смисъл. :)

Ники вече е на три месеца и горе-долу започна да си прави бебешки режим. Заспива към 22-23h и спи около 10 часа, като се буди 1-2 пъти през нощта само да суче и веднага заспива. Това е голямо облекчение в сравнение с първите месеци, когато ядеше на всеки два часа, а нощем спеше по 4-5 часа и имаше колики.

В периода 2010-2013 живеех в родния си малък град, при майка ми. Ходех на работа, вечер водех танци, пишех за kadebg (и други), събота и неделя подготвях още неща за през седмицата. Тогава си мислех, че съм много натоварена :)) хахахаха. Само че тогава нямах мъж и дете, а майка ми се грижеше за почти всичко вкъщи.

Сега съм в майчинство и не ходя на работа, но се чувствам по-натоварена от когато и да било. Както казах в началото, думите “нямам време” придобиха съвсем нов смисъл! :)

С какво съм толкова заета ли?
–гледам си бебето. Това значи от 9:00 кърмене, памперси, кърмене, приспиване, памперси, кърмене, преобличане, приспиване, кърмене, памперси, къпане, мазане, подсушаване, преобличане, кърмене, приспиване, и така до 23:00.
–гледам си домакинската работа. Чистене, пазаруване, готвене, пране, прибиране, подреждане, бърсане на прах, сменяне на чаршафи – край няма! :) И утре всичко отначало :))
–по принцип горните две са ми достатъчни, за да се чувствам прилично изморена и “заслужила си храната”, но освен това в микса реших да хвърля и една магистратура. Добавете ходене до университета, до библиотеката, четене на учебници, писане на курсови и ходене насам-натам за вадене на документи и плащане на такси.
–не мога да се примиря с десетте килограма, които качих след раждането. Старая се да ходя да бягам всеки ден, което общо с преобличанията, отиване-връщане, плюс къпане и сушене, ми отнема около час и половина. Сега ги докарах до 66.6 кг (а пред бях 59.9). Всъщност оставащите 7 килограма не е голяма работа да се смъкнат, но не всеки ден успявам да ходя да бягам, а и нямам възможност да бягам колкото ми се иска.
–и за капак проучваме един страничен проект, където допълнително се губи още време.

Доста голяма е разликата в ежедневието, когато ти не се грижиш за никого (когато майка ми се грижеше за всичко, включително и за мен) и когато трябва да се грижиш за трима души (в случая за бебето, за мъжа ми и за себе си).

И си мислех колко по-лесно беше тогава. Направо няма база за сравнение. Мислех си също за ученето през студентските години и ученето сега. ТОГАВА пък колко беше хептен лесно…

Разправям аз тия неща на моя мъж. Бяхме седнали да вечеряме към 23.30 (като е втора смяна се прибира късно), аз държах Никито в скута си и бодвах по някоя друга краставица от салатата. Нея вечер и двамата бяхме много уморени: той – тежък ден на работа, аз – цял ден с бебето на ръце.

Той на свой ред бодна две краставички, глътна малко ракийка, и ми вика:
“Райче, знаеш ли, пък аз като бях малък, майка и татко ходеха на работа и ни гледаха нас със сестра ми. И майка като се върнеше от работа, и почваше – чистене, метене, вечеря, чинии, и като ми кажеше на мен – Ицо, направи това и това, аз виках – ох майко много съм уморен, и тя – ами добре, и си го правеше сама. :) Тогава честно си мислех, че майка и татко понеже са големи и никога не се уморяват… :))”

Хахахаха :))

А друг път ми разправи историята за баща си и печеното пиле. Седнали четиримата да ядат печено пиле, и разбира се майка им пита първо децата да си изберат какво искат. Те и двамата искали бутче. Изведнъж на малкият Ицо му светнало, че пилето има само две бутчета, а те са четирима.
Малкият Ицо: “Татко, ами пилето има само две бутчета, а вие с майка ако искате?”
Татко му: “Ние с майка ти не искаме.”
Малкият Ицо: “Защо, не обичаш ли?”
Татко му: “Абе, преди обичах, ама откак се родихте ти и сестра ти, спрях да обичам…” :))

Е, сега е нашият ред да бъдем мама и тати, дето не се уморяват и спират да обичат разни неща :)

Преди си мислех, че е голямо постижение да имаш добри оценки в училище или в университета. Всъщност, ако нямаш други задължения, ученето е ЛЕСНА работа. И не е такова голямо постижение да си изкараш оценките. Трудното идва, когато има “усложняващи обстоятелства” като работа, семейство, допълнителен доход (моята история) и други.

Също така като се замисля, колко ли са хората, дето се занимават само с едно нещо и им е лесно? Една позната – семейна, с две големи деца, и работи на смени в болницата – записа магистратура в Медицинския във Варна. Теди от zdravduh.com и Тони от smartmoney.bg също са семейни с деца. Гло от pritchite.blogspot.com е семейна, с дъщеря кандидат-студентка, и ходи на работа. Моята майка живее сама, оправя се с всичко сама, ходи на работа, ходи на село, и изобщо не се спира до такава степен, че няма време да ми дойде на гости :) Едни наши приятели пък са с две малки деца (едното на 4, другото на 1) и след един месец заминават за Канада.

НО! Кое е общото между всички тези хора? Че всички те вървят напред. Не защото е много лесно, а въпреки това, че е трудно. В крайна сметка ако чакаме някакъв “идеален” момент в живота, за да направите нещо, то този момент най-вероятно никога няма да дойде. Особено веднъж след като се родят децата :)

Така че: ако искате да постигнете нещо, правете всичко възможно СЕГА. Защото ако вие не го правите за себе си, някой друг го прави за него си. (Дори и децата!)

Честит Ден на труда! :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!