Как да мислим позитивно? 5 изненадващи принципа

Някои хора са позитивни по природа.

Аз не съм от тях. :)

Но какво всъщност означава да мислим позитивно? Да сме винаги усмихнати? Да виждаме изход от всяко положение? Да се чувстваме щастливи всеки ден? Да потискаме отрицателните си мисли, като ги смитаме под килима?

Нито едно от тези състояния не е възможно да бъде поддържано в дългосрочен план. Дори не би било психически здравословно.

Позитивното мислене е една от стъпките към УСПЕХА и ЩАСТИЕТО. Позитивното мислене се състои в това АКТИВНО да се фокусирате върху благоприятните условия за развитие на ситуацията. Дори когато самата ситуация е… негативна.

Принцип #1: Стига с тоя перфекционизъм

“Здравейте, аз съм Рая, и съм перфекционист. :)”

Перфекционизмът сам по себе си не е нещо лошо. (Например, ако сте японски майстор на мечове!) Перфекционистите изпипват нещата до най-малкия детайл, което е ХУБАВО. По отношение на кариерата е дори много полезно, понеже ви помага да се отличите от останалите.

Перфекционизмът е полезен, когато го контролирате, но става вреден, ако допуснете той да контролира вас.

Например, аз на работа обичам да проверявам мейлите по два пъти, преди да ги изпратя. Прикачих ли екселския файл? Копирах ли мениджъра? Добавих ли техния технически ръководител в получателите? Фактурата отговаря ли на сумата в системата?

Всичко това е много хубаво, но когато изпращаш по 200 мейла на ден, понякога пропускаш нещо. Неизбежно е – освен ако не си робот. Преди си мислех: “О, ами ако съм забравила някоя подробност?!” и се фокусирах върху това. Това е негативно мислене. Сега си мисля: “Изпратих всички файлове. Отговорих на запитването. Най-важното е свършено.” В крайна сметка, ако нещо е объркано или липсва, имаме комуникация – ще го оправим.

(Вижте още: Как да се развиваме професионално и да печелим повече пари)

Принцип #2: Малките удоволствия

По природа съм много деен човек. Обичам да съм заета, да работя по нещо и да виждам резултатите насреща.

Само че понякога (добре, де, “доста често”) така се хвърлям в работата, че забравям за всичко останало. Само работа-работа-работа, че по-бързо да приключим, че да подхванем следващото нещо, което също по-бързо да приключим, че да подхванем по-следващото нещо…

Тоест, за мен най-голямата награда е добрия краен резултат.

Обаче!

Концентрирането само върху крайния резултат подхранва негативното мислене и вреди на позитивното. Защото крайният резултат винаги може да бъде малко по-добър. Мъъъничко. Винаги може още.

За да тренирате съзнанието си да мисли позитивно, трябва да го (да се) награждавате за добре свършените неща с малки удоволствия.

Преди често прескачах малките удоволствия. “Няма да си слагам шоколадови пръчици на кафето, защото бързам да напиша новият материал за блога. Като спестя тези критични 2.8 секунди, ще съм готова 2.8 секунди по-рано!” :)

Или пък в офиса – имам да планирам три нови проекта, (два от които се появиха на бюрото ми в последните 10 минути), и понеже много бързам, ще пропусна чая с бисквитки в заседателната зала. Нищо, че всички колеги и акаунт мениджъри са точно там и се социализират. Нищо, че вече буквите ми се размазват пред очите и задникът ми е станал безчувствен от дългото седене. (Особено дясната буза хич я няма.)

Няма как да си супер зает, преуморен, изтормозен, и в същото време да мислиш позитивно. Понякога дори е трудно изобщо да мислиш. 

Което ни води към следващят принцип:

Принцип #3: Спри да мислиш

Тук сигурно ще си кажете: “Е, Рая съвсем се е побъркала!”. И наистина, какво точно означава това “спри да мислиш”?!

Понеже ние не сме роботи и животът ни не се изчерпва с това да ходим на работа, понякога имаме нужда спрем да мислим. Защото понякога имаме такива сложни ситуации, в които сякаш печелившо решения НЯМА, а ние не обичаме да губим, и тогава се започва едно мисленеее, направо ще скъсаме нЕкой менискус!

Например, идва някой акаунт мениджър и ми казва: “Рая, трябват ни спешно двама инженери за петък!”. И Рая почва да гледа графици, отпуски, географско разположение, тренинг, зодиакален знак и асцендент на наличните инженери, и се оказва, че задачата решение НЯМА. Тоест, свободни инженери за петък НЯМА.

Рая, обаче, понеже е перфекционист (вж. точка 1), и понеже обича невъзможните предизвикателства, почва да мисли евентуално откъде може да освободи тези двама инженери (няма откъде) и кой клиент ще се сърди най-малко (няма такъв).

Накрая главата на Рая става като балон, на Рая й писва, и решава да си направи едно кафе. СЪС шоколадови пръчки. (Главата-балон едва минава през вратата на кухнята.)

Докато чака кафето да стане, Рая СПИРА ДА МИСЛИ за инженерите и изведнъж се сеща за един елементарен въпрос. Връща се при акаунт мениджъра и пита: “А може ли в понеделник?”

Ами в понеделник няма да е идеално, но е приемливо. Супер! Планирането на работата за понеделник ще отнеме 30 минути, докато за петък ще трябват минимум 2 часа и занимаване на кажи-речи цялата фирма.

Окей, малко се отплеснах.

Та: когато задачата няма печелившо решение, има два варианта:
1) отлагаме я и чакаме нещо (някое обстоятелство) да се промени, или
2) приемаме загубата мъжки и вперваме поглед в следващата задача. БЕЗ да хабим повече нерви и да се пустосваме как “ама можеше да бъде инак”.

Няма смисъл от мислене до безкрай.

Принцип #4: Нареви се!

Ей тука вече всички мъже затвориха страницата :)

Но, понякога нещата са наистина много зле – било в работата, било в личния живот. В този случай пък е важно човек да си “изживее” емоциите, да се остави да почувства каквото има да почувства.

Колкото по-бързо изчерпате негативните емоции, толкова по-бързо ще се върнете отново към позитивното.

Принцип #5: Трениране на окото

Представете си, че вие, заедно с група туристи, стоите пред една картина в музея и я гледате. И в групата има общо, да речем, 30 човека. Дават ви десет минути време добре да огледате картината.

След изтичане на времето ви питат кой какво е запомнил от картината. Един казва – “много беше напукана боята”. Друг – “имаше много красива рамка”. Трети – “цветята бяха красиви”. Четвърти – “тоновете бяха мрачни”.

Но всички те са гледали една и съща картина, нали?

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

7 thoughts on “Как да мислим позитивно? 5 изненадващи принципа”

  1. Много се радвам ,че си възобновила публикуването на интересни статии :)

  2. @Васил – благодаря за окуражаващите думи! :) Питам се обаче колко са наистина интересни, след като няма коментари :)) Това е един от показателите.

  3. хахаха :)
    Аз не съм по писането на коментари, но наистина тази статия ме развесели – не мога да не видя себе си в подобни ситуации.

  4. Здравейте, и аз се зарадвах че сте започнали да пишете. Истината е , че един път на ден отварям пощата. За по бързи комуникации използвам други канали. А за повече информация използвам YouTube , FB, Pinterest. С удоволствие ви чета. Поздрави.

  5. @Ани – радвам се! Смехът е здраве!
    @Лачева – благодаря! Може да потърсите kadebg и във Facebook, там също пускам линк към новите материали.

  6. Приятно ми беше да прочета тази публикация. Не толкова защото 5-те принципа са изненадващи за мен, а по-скоро защото ми харесва начина, по който са описани. Не е никак лошо да се припомнят от време на време тези, а и други подобни принципи, защото дори ние, които сме ги откривали и преоткривали за себе си, понякога ги забравяме и е добре да ни бъдат напомняни. А когато напомнянето е поднесено някак си искрено и неангажиращо, това е още един голям плюс.

  7. @Ицо – благодаря за хубавите коментари, много ме зарадваха! :)

Leave a Comment