Как да се развиваме професионално и да печелим повече пари

Още преди да напиша първото изречение падам на пода, блъсната от вълната скептицизъм у българските служители! Надявам се въпреки това да дадете шанс на този материал… освен ако не смятате да се сродите с шефа на фирмата, де. :)

Принцип #1: Бъдете инициативни.

Може би съм била на 24-25-26, когато попаднах на този материал в блога Тимур и неговите командоси: Защо началникът не ме обича? . Горещо ви го препоръчвам. Ето един откъс:

[Господарят рекъл:]
– Ето, там минава каруца. Иди и питай човека какво вози, а като се върнеш, аз ще ти обясня за парите…
След малко Степан докладвал, че в каруцата имало чували с картофи.
– Аха – кимнал господарят – А къде ги вози?
Степан изтичал и се оказало, човекът отива на пазара да ги продаде.
– А на каква цена? – продължавал да пита господарят.
Задъхан, Степан се върнал с информацията, че цената била три рубли за чувал.
– А за две дали няма да ги даде?
След малко Степан, вече едва държейки се на краката си, потвърдил.
– Добре – пак погладил брадата си господарят – А сега извикай Иван.
Когато другият слуга дошъл, господарят пратил и него да разбере какво има в каруцата. След минута Иван се върнал и докладвал:
– Човекът вози картофи да ги продаде на пазара, един чувал струва три рубли, но аз го спазарих за две.

Принцип #2: А ако нещо се обърка?

Веднъж в офиса регистрирахме авария на един от нашите UPS-и, който трябваше да поддържа захранването на един от клиентите ни – банка. По договор нашата компания има определено време за реакция – до 4 часа от получаване на сигнала трябва да сме изпратили инженер и, когато е необходимо, crashkit или комплект с набор от резервни части за UPS-а.

Случаят беше точно такъв, че трябваше да изпратим (аз да изпратя) въпросния комплект, който пък да бъде доставен навреме – преди инженерът да е пристигнал. Защото какво ще прави инженерът без необходимите части?

Пуснах заявка за комплекта в системата и за всеки случай се обадих на фирмата-контрагент. “Здравейте, аз съм Рая от фирмата за UPS-и, пуснах заявка за еди-кой си комплект, обаждам се за да потвърдите, че сте я видели и ще я пуснете веднага.”

(Практиката с обаждането е породена от горчив опит, когато веднъж се оказа, че във фирмата-контрагент дежурните са видели заявката, но всеки мислел, че колегата му ще я пусне, и накрая аз разбрах това чак на другия ден, когато си открили грешката. За щастие в случая имаше още време за реакция и всичко беше наред, но човек си прави изводите.)

Та, диспечерите ми потвърдиха, че заявката ще бъде изпълнена веднага и ще напусне склада до 30 мин. и ми дават Време На Пристигане – 13ч. Чудесно, викам, нашият инженер и той някъде там ще пристигне.

В 13ч. се обаждам да видя инженерът дали е пристигнал – все пак понякога има задръствания, пукат се гуми – “Да, пристигнах, обаче не виждам никакъв комплект?”. Успокоявам го, че доставката е потвърдена за 13ч., но че ще звънна все пак да знам точно.

Обаждам се да искам ъпдейт дали е доставен комплектът. Казват ми “Ами то нали беше за 13ч, трябва шофьорът да е близо вече.”. Въртя очи на този безполезен отговор и казвам: “Бихте ли се свързали с него, за да потвърдите?”. След 10-на минути ми връщат обаждането: “Ало, Рая? Сега видяхме, че в 10ч е имало катастрофа на магистралата и шофьорът ще закъснее с няколко часа. Новото Време На Пристигане е 15ч. …”

Тука вече Рая тотално се паникьосва, защото клиентът никак не е доволен, че има авария, а сега нашият инженер ще се мотае на обекта с ръце в джобовете, докато пристигнат частите.

След тази случка всеки път, когато говоря с диспечерите им казвам да ме уведомят, ако Време На Пристигане се промени с повече от 30мин.

Ще кажете – и дори като знам, какво от това? И да знам, и да не знам, комплектът няма да пристигне по-рано? Така е, но мога да звънна на клиента, да ги уведомя за забавянето, и да ги питам как искат да процедират. Също мога да подсигуря втори инженер, понеже инженерите могат да стоят на обекта само определено време, което си тече дори когато само чакат комплекта.

Принцип #3: От ПЛАН Б до ПЛАН Я

Аз по природа съм човек, който обича всичко да планира и всичко да му е ясно. Но децата ме учат да живея в условия на пълен хаос! :)

Всъщност, двете неща не са взаимно изключващи се. (Нали трябва Да мислим позитивно: 5 изненадващи принципа)

Преди да отида в отдел Аварии, бях в отдел Поръчки. В отдел Поръчки изготвяхме поръчки за стоки и услуги към други фирми или дъщерни на нашата. Работата беше много натоварена и шефовете ни бяха много взискателни, и честно казано, да минеш оттам си беше голяма школовка. Трудно, но поучително.

Когато има голям проект, трябва да се правят много поръчки, и много неща трябва да си паснат перфектно – от датата на изготвяне, през спецификациите на частите, до датата и мястото на доставка.

Това последното (дата и място на доставка) се оказваше доста проблемно понякога, понеже често нещата се променяха в движение. Тъкмо съм изпълнила План А (поръчано за доставка при клиента на първи) и дори съм си приготвила План Б (отклоняване на доставката по спешност към нашия склад), че и План В (отклоняване към склад на трета страна + превоз до клиента, но не на първи, а когато му дойде времето), и изведнъж се случва нещо съвсем различно, което би било за План Г – ако имах такъв.

Но обикновено План Б и План В биват достатъчни, а останалите алтернативи са някакви разновидности на резервните планове.

И, разбира се, далеч не всяко нещо изисква резервни планове. Става дума за по-генералните неща, които, ако се объркат, ще струват много време и пари да се оправят.

“По-генерални” не означава задължително “по-мащабни” или “по-скъпи”. Имало е случаи, в които сме поръчали например бушонче за три паунда, но ако това бушонче е сгрешено (друг волтаж, или пък вместо 5см е дъго 5.2 см), компанията губи много повече от три паунда. Компанията губи времето по обработка на поръчката (не само набирането, а също одобряването, проследяването, вписването, коригирането, осчетоводяването, фактурирането); губи времето на инженера, който напразно се е разкарал до обекта; губи времето на акаунт мениджъра, който сега трябва да се черви пред клиента; губи времето на супервайзера на Рая, който трябва да отдели време да й чете конско… :)

Принцип #4: Футболистът и отборът

Нещо, което съм виждала много пъти и в България, и в Англия, е предпочитанието всеки да мисли само и единствено за своята част от играта. Да се следват до запетайка процедури и да не се интересуваме какво се случва по-нататък: “Аз моята работа съм си я свършил!”.

Но за да има човек някакво професионално развитие, трябва да може да вижда по-голямата картинка, и оттам – своето място в нея. А не – да си очертае своето квадратче и да гледа само в него.

Или, както беше казал нашият директор за Европа, ние всички сме футболисти от един отбор. Не е важно само един да блесне и да си свърши работата перфектно, защото понякога в желанието си за изява може да коства цялата игра на отбора.

Във всяка фирма има съревнование между отделите и това е нормално, защото всички се борим за признание, всички искаме да сме важни и незаменими. Това не е лошо нещо. Но хората, които успяват да поддържат добри отношения с всички и да правят разумни компромиси, са тези, които биват забелязвани.

Необходимо е понякога малко да се отклоним от процедурата, макар че това ще създаде неудобство на един или два отдела – но компанията ще спечели.

Принцип #5: Социални контакти и комуникация

Сега като го написах това и се зачудих защо, аджеба, ми е на пето място, като всъщност е един много, много основен принцип. Който аз дъъъъъълги години пренебрегвах! :)

Колко пъти съм стояла с нос, забит в имейлите, докато колегите ядат торта за рожден ден или пият кафе преди срещата. “Рая, ела бе” – аз: “Ей сега, само да довърша”. Ама не става така. Щото за тези 5 минути, в които аз ще изпратя два имейла повече и ще бъда два имейла по-продуктивна, пропускам неофициална информация за новия началник отдел, пропускам обсъждането на дати за коледното парти, и пропускам един куп сочни клюки. :)

Това с клюките може да ви се вижда скандално и непрофесионално. Ако е така, то значи всяка фирма и всеки офис са скандални и непрофесионални! :) Хората говорят помежду си, и това е нормално. Друг е въпросът кой къде тегли чертата откъм етичност.

Та.

Като бях в отдел Поръчки, идва при мен една колежка от друг отдел и казва: “Тези части по погрешка ги записах към този ремонт, може ли да ги прехвърлим към онзи?”. Казах, че не може, понеже ще отнеме прекалено много време и ще стане малка каша в регистъра на транзакциите, и понеже реално и двете работи са под един проект и така или иначе ще бъдат изписани към него. “Да, ама на мен ще ми бъде по-подредено, защото реално ги използвахме за този ремонт, а не за онзи”.

Тоест, аз трябва да си загубя моето време, за да оправя нечия чужда грешка. Е, ако нямах какво друго да правя, може би все пак щях да го свърша… в случая учтиво отказах, понеже си имах предостатъчно реални проблеми на главатаРазбира е, ако колежката ми беше не просто колежка, но и офис приятелка, щях да намеря време да й направя тази дребна услуга.

Надявам се този материал за професионално развитие да ви е бил интересен и полезен. За изчерпателен – не си и помислям дори! :) Ако ви е харесал, кажете ми и ще подготвя втора част, малко по-конкретна. Ще се радвам и да споделите своя опит в коментарите!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

5 thoughts on “Как да се развиваме професионално и да печелим повече пари”

  1. Страхотен материал. Само ще добавя, това което написа В Quora един работодател:
    “Обещавайте само възможното и го изпълнете”. Това ще ви помогне много, повечето работници не го правят.

  2. Рая както винаги внасяш настроение. Аз съм живяла и съм се развивала професионално в една много корпоративна и комерсиална страна, където се изискваше цял набор от качества, за да се издигнеш по стълбицата.
    На първо време да си вършиш работата качествено и съвестно.Да изграждаш доверие,защото когато един шеф знае, че твоята работа е свършена безпогрешно всеки път, то става даденост и вече си едни гърди пред другите.
    Второто е винаги да извървяваш the extra mile . Аз винаги съм на линия да спася положението. Не се изтъквам, не се набивам на очи, обаче когато ножа опре, винаги ама винаги съм на линия. И пак правило 1-работата е свършена точно и качествено.
    Трето-влагам сърце и душа, все едно развивам моя си бизнес. Мисленето ми е такова, че гледам да спестя време и разходи на фирмата и да свърша задачата бързо, ефикасно, оптимално за всички по веригата. Човек трябва да разсъждава критично, да анализира, да подобрява процесите и тн. И трябва да се разсъждава дългосрочно. Най-краткия ми престой в работата ми до сега е бил 5години :) Влагам и се развиваме заедно.
    В противовес на твоята позиция за социалните контакти, аз съм на мнение, че трябва да се проявява максимална дискретност. Не потайност и интриги, а дискретност.Аз съм малко асоциален тип и не търся сбирки, нито съм пушач, нито се събирам за по кафенце…В един офис нон стоп се говори, кой разбрал, кой не разбрал, клюката върви. Обаче един шеф много цени дискретността. Постепенно поверява чувствителна информация, и ако можеш да я опазиш си специално доверен човек.
    Има един слоган на успешните хора, който много харесвам и ваши както за работата, така и за клюките, и с това ще завърша : the buck stops here. :)

  3. @Деница – благодаря за интересния коментар!

    Аз говоря за социализиране, не за интриги и потайност. Клюките също са умерени, не някакви скандални работи, нито някакви ревностно пазени тайни. За да си част от един колектив, трябва да общуваш с хората в него, да ги опознаеш – тях и динамиките между тях.

    Поверителна информация за фирмата излиза от категория Клюки, и не само е непрофесионално и неетично, но и подсъдимо. :)

  4. @Цветан – благодаря! А можете ли да дадете пример, където сте спазили това правило?

    @Васил – благодаря! Много се радвам! :)

Leave a Comment